№ 109
гр. С.З., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000081 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 398/15.10.2021г., постановено по гр.д. №
1739/2021 г. по описа на Районен Съд – С.З., в частта с която ЗАД "Д.Ж.З."
АД е осъдено да заплати на ЕМ. С. СТ. сумата над 5 000 лв. до присъдената
сума от 7 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от смъртта на М.П. при ПТП от 18.01.2019г., както и законната
лихва върху тази сума от 04.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното решение. Въззивникът счита, че първоинстанционния съд е
определил размера на обезщетението в противоречие с чл. 52 ЗЗД. Моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и
вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск в
обжалваната част, а в условията на евентуалност да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на
присъдените разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият ЕМ. С. СТ. взема становище по направените в жалбата
оплаквания. Излага подробни съображения. Моли първоинстанционното
1
решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЕМ. С. СТ. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ЗАД "Д.Ж.З." АД да му заплати сумата от 15 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на М.П. при ПТП
от 18.01.2019 г., както и законната лихва върху тази сумата от датата на
завеждане на претенция за заплащане на обезщетение по доброволен ред -
14.08.2020 г. претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
се оспорват предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ като
неоснователни и недоказани и като такива да бъдат отхвърлени изцяло.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на ЗАД "Д.Ж.З." АД за настъпили неимуществени вреди
за ищеца ЕМ. С. СТ., вследствие на смъртта на неговата баба – М.Х.П.,
причинена при ПТП на 18.01.2019 г. Виновното и противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, Г.Й.Г. е
установено с влязла в сила Присъда № 48/12.12.2019 г. по НОХД № 455/2019
г. по описа на Окръжен съд – С.З.. По делото не е спорно, че за горепосочения
лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. В този смисъл районният съд е изложил подробни
мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 7 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните
свидетелски показания.
Основен спорен момент по делото е дали ищецът има качеството
пострадал от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се
2
посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които
въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че между починалата Мария и ищеца е
създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Внукът бил непрекъснато
край нея, тя участвала в отглеждането му. Към момента на ПТП – то, ищецът
се грижел за баба си, както и тя за него, тъй като майка му била в чужбина,
баща му починал, а самият ищец нямал собствено семейство. Поради това
ищецът и неговата баба ежедневно прекарвали времето заедно, а отношенията
им са били основани на разбирателство и взаимопомощ.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалата Мария
Христова Петкова и ЕМ. С. СТ. е изградената силна и дълбока емоционална
връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на ищеца от
смъртта на неговата баба следва да се определят като надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите към т.
1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните
доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за настъпили в
резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца би била справедлива сума в размер на 7 000
лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е
3
неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл.
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се
отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй
като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е
произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.
633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде
ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени
вреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
От представените по делото доказателства се установява, че ЕМ. С. СТ.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждания, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. –
300 лв. +7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
4
настоящия случай и с оглед обжалваемия интерес от 2 000 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 370 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на адв.
А.С. С. адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищеца ЕМ. С. СТ..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398/15.10.2021г., постановено по гр.д. №
1739/2021 г. по описа на Районен Съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД "Д.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.** да заплати на адв. А.С. С., личен номер ********** с
адрес гр. С.** адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца ЕМ. С. СТ..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5