РЕШЕНИЕ
№ 9583
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110156141 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1 и 2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: 7 135 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, и сумата от 2 174,37 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 11.04.2018 г. до 11.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2021 г.
до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2021 г.
по ч.гр.д. 21130/2021 г., по описа на СРС, 176-ти състав.
В исковата молба се твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ..... от
20.08.2015 г. ищцовото дружество е сключило договор за имуществена застраховка на л.а.
марка „....“ с ДК № ...., със срок на действие от 23.08.2015 г. до 22.08.2016г., който
автомобил бил собственост на „ФИРМА“ ЕАД, а лизингополучател бил „ФИРМА“ ООД.
Сочи, че на 22.01.2016 г. в подземния паркинг на хотел „П.Л.“, находящ се в гр. Б. е
настъпило ПТП – удар в колона, при маневри за излизане от паркинга на автомобил „....“ с
ДК № ...., оставен за обслужване от служителите на хотела. Твърди се, че ПТП-то е
настъпило по вина на И. К. – служител на трудов договор в хотел „П.Л.“, назначен на
длъжност „пиколо“. Сочи, че „ФИРМА“ ЕООД - собственик на хотела, носи отговорност
като работодател, поради липса на осъществен контрол върху служителите си. Излага, че за
произшествието бил подаден и сигнал на тел. 112. Поддържа, че вследствие на ПТП-то са
причинени имуществени вреди на л.а. „....“, обезщетени в размер на 7 125 лева, като били
направени и обичайни разноски за ликвидация в размер на 10 лева. Освен това сочи и че
към дата на ПТП И. П. К. не е имал валидно свидетелство за управление на МПС. В
резултат на ПТП-то до ищцовото дружество било подадено уведомление – декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за плащане на обезщетение и била заведена
преписка по щета № ..... Причинените вреди били описани от експерти на ищцовото
дружество, като вложените части, материали и други, както и калкулираният труд за
1
извършен ремонт възлизали на 6562,50 лева, която сума била платена на собственика на
лекия автомобил на 20.04.2016 г. Разходите за репатриране на лекия автомобил възлизали на
562,50 лева, които били платени на 30.05.2016 г. Общият размер на заплатеното
обезщетение възлизало в размер на 7 135 лева, изчислено в условията на съпричиняване с
включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Излага, че спрямо ответниците е
налице деликтна и застрахователна отговорност. Сочи, че е налице виновно поведение
поради липса на надзор и неосъществяване на контрол върху служителите от страна на
ФИРМА ЕОOД, така и противоправно поведение от страна на И. К., управлявал лекия
автомобил без СУМПС и без това да влиза в служебните му задължения. Излага, че с
плащане на дължимата сума за извършени автосервизни и транспортни услуги, дружеството
е изпълнило задължението си в качеството си на застраховател по имуществена застраховка
и има право да получи платеното от виновните лица. Излага, че е поканил ответниците
доброволно да заплатят сумата от 7135 лева, като в отговор на това ФИРМА ЕООД е
изразил становище за търсене на отговорност единствено от И. К.. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът „ФИРМА“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с която оспорва предявените искове. Ответникът сочи, че от приложените
към исковата молба доказателства не се доказва настъпването на щетата по вина на И. П. К.,
като в тази връзка подчертава, че в писмо № 00-461/04.02.2016 г. на РУ на МВР – гр. Б. е
посочено, че водачът на л.а. „....“ при маневра на заден ход е откъртил предна броня от
дясно. Излага, че уведомлението от 22.01.2016 г., в което е посочено, че при причиняване на
щетата процесният автомобил е бил управляван от първия ответник, е подписано от лице
без представителна власт по отношение на ФИРМА ЕООД, поради което и оспорва
истинността на документа. Не оспорва към дата на ПТП ответникът И. К. да е бил служител
на ФИРМА ЕООД, но твърди, че съгласно длъжностната характеристика на лицето, същият
е имал задължение да взема багажа на гостите на хотела при пристигането им, включително
от превозното средство, но без да има права да шофира или премества превозните средства.
Поради изложеното счита, че няма качеството на възложител на работата на лицето,
причинило щетата. Оспорва солидарната отговорност на двамата ответници. Сочи, че
липсват доказателства, от които да е видно, че всички застрахователни премии са изплатени
по застрахователна полица № ..... от 20.08.2015 г. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като развива съображения, че същата тече от датата на настъпване на
увреждането, а не от датата на заплащане на застрахователното обезщетение. Оспорва и
наличието на причинна връзка между ПТП-то и настъпилите щети. Излага, че оценката на
щетите е над средните пазарни цени. Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, а и от приетите комбинирана застрахователна полица № ...С за
застраховки каско и злополука и досие за платени застрахователни премии се установява
наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП между ищеца
и собственика на л.а. марка „....“ с ДК № .... по застраховка „Каско на МПС”. Не се оспорва
и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № .... е определено и платено
застрахователно обезщетение в размер на 7125 лева за претърпените от процесното ПТП
вреди, както и, че към дата на настъпване на ПТП ответникът И. К. е работил при ответника
„ФИРМА“ ЕООД.
От приетото по делото уведомление – декларация за щета се установява, че
представител на застрахования е заявил за настъпило ПТП на 22.01.2016 г. в гр. Б., хотел
„П.Л.“, при предприета маневра от служител на хотела за изкарване на МПС от гаража на
2
хотела, от което се увредила предна броня, преден десен калник, предна решетка, десен фар,
задна броня и други.
Прието е по делото уведомление, издадено от неизвестно лице с посочена длъжност
„дежурен супервайзор“, в което се съдържа изявление, че на 22.01.2016 г. л.а. „....“ с ДК №
.... е управляван от служител на хотел „П.Л.“ на длъжност „пиколо“ в подземния гараж на
хотела, където е реализиран удар в колона. Документът е своевременно оспорен от
ответника с отговора на исковата молба по отношение представителната власт на лицето,
което го е подписало.
От приетото по делото писмо от ОД на МВР – Б., РУ – Б., се установява, че на
22.01.2016г. в 12:00 ч. е постъпил сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП, като след посещение
на място от дежурните служители било установено, че водачът и собственик на л.а. „....“ с
ДК № .... при маневра на заден ход в подземния паркинг на хотел „П.Л.“ е реализирал ПТП,
като е увредена предна броня от дясно. Отразено е в дневника за сигнали, че водачът не
желае съдействие от полицейските служители.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел И.К. и свидетел Н. Х..
От показанията на свидетел И.К., служител при ответника в периода 2016-2017 г. на
длъжност „управител“, се установява, че през месец януари 2016 г. бил информиран за
настъпило ПТП на територията на хотел „П.Л.“. Описва, че когато отишъл на
произшествието автомобилът бил паркиран пред хотела. Провел разговор с мъж, който се
представил за собственик на лекия автомобил и твърдял, че автомобилът бил управляван от
служител на хотела, като при маневра излизане от подземния паркинг настъпило ПТП.
Свидетелят споделя, че огледал автомобила и възприел наличие на увреждания единствено
по предната броня от дясно. Отрича да съществува практика служители в хотела да
управляват и паркират автомобилите на гостите и не му е известно служител на хотела да е
предприемал въобще такива действия.
От показанията на свидетел Н. Х., служител при дружеството – собственик на
увреденото имущество, се установява, че през зимата на 2016 г. получил телефонно
обаждане от управителя на дружеството за настъпило ПТП в хотел в гр. Б.. Свидетелят
отишъл на място, където управителят му разказал, че дал ключа от автомобила на пиколото
в хотела, за да изкара автомобила от подземен паркинг в хотела и при маневриране настъпил
удар. Описва, че когато пристигнал на произшествието автомобилът бил все още в
подземния паркинг с увредена предна броня, но въпреки това успял да го премести пред
хотела, където бил натоварен от репатрак.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че на 22.01.2016г. около
12:00 часа водачът на л.а. „....“ с ДК № .... предприема маневра за излизане от подземен
паркинг на хотел „П.Л.“, вследствие на което се удря в бетонна колона. Експертът прави
извод, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 7743,90 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
3
неизпълнение на договорно задължение, или възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по
делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно, че
към датата на увреждането процесният автомобил е бил застрахован при него по договор за
имуществена застраховка; факта на настъпване на ПТП; причинените щети на автомобила и
стойността им; щетите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при
или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно; причинна връзка
между деянието и увреждането; заплащане на застрахователното обезщетение за
отстраняване вредите на автомобила и неговия размер. На основание чл. 45, ал. 2 ГПК
вината на конкретния извършител се предполага, като оборването на презумпцията е в
тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя
ФИРМА АД и собственика на увредения л.а. „....“ с ДК № ...., има сключен договор за
застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № .... във връзка с настъпило на 22.01.2016г. в гр. Б. ПТП като е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 7125 лева (и са направени ликвидационни
разноски от 10 лева).
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия възложител
на работа. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.410
от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са
възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, заключение на
САТЕ и показанията на свидетелите, се установява, че на 22.01.2016г. в гр. Б., при
предприета маневра за излизане от подземния паркинг на хотел „П.Л.“ е настъпило ПТП, от
което са получени увреждания по л.а. „....“ с ДК № ..... Въпреки това не бе проведено пълно
и главно доказване по отношение на факта кой е управлявал процесното МПС при
реализиране на ПТП-то, респ. щетите да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа. В насока, че ответниците имат отношение (като делинквент и като
възложител на работа) към процесното ПТП е единствено представеното по делото
уведомление – декларация за щета от представител на застрахования. За установяване на
това обстоятелство не би могло да послужи и приетото по делото уведомление, подписано
от неизвестно лице, доколкото с отговора на исковата молба представителната власт на това
лице е своевременно и надлежно оспорена, респ. е оборена презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Събраните по делото свидетелски показания също не установяват кой е управлявал
процесния автомобил към момента на реализиране на произшествието, доколкото
свидетелите не възпроизвеждат преки и лични впечатления, а преразказват това, което им е
казано и декларирано в уведомление – декларация за щета от управителя на дружеството –
собственик на увредения автомобил. Същевременно от приобщените по делото писмени
доказателства от РУ – гр. Б. се установява, че след посещение на място на ПТП дежурният
полицейски екип е удостоверил, че собственикът, а не трето лице, е управлявал лекия
автомобил при настъпване на ПТП. Предвид противоречивия доказателствен материал и
липсата на преки доказателства (например ангажиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на управителя на дружеството – собственик на увредения автомобил) съдът
намира, че обстоятелството кой е управлявал процесното МПС при реализиране на ПТП
остана недоказано.
По изложените съображения и при липсата на предпоставка от фактическия състав за
4
пораждане на вземането за обезвреда, предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1 и 2
КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото е неоснователен искът за главница, неоснователен се явява и искът за
присъждане на мораторна лихва, предвид акцесорния му характер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответниците имат право на разноски в производството на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът И. П. К. претендира и представя доказателства /гърба на л.84 по делото/
за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Ищецът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
цената на исковете и обемът на процесуалните действия, извършени от процесуалния
представител (изготвен отговор на исковата молба, макар и извън срока по чл. 131 ГПК и
участие в множество открити съдебни заседания), като го намалява до 800 лева. Предвид
това, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД претендира уговорено и платимо по банков път
съобразно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2021 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, като в последното открито съдебно заседание
представя доказателства /л.150 по делото/, че възнаграждението е платено. Предвид това, в
негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА АД, с ЕИК: ..... против И. П. К., с ЕГН:
********** и „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ...., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 410, ал. 1 и 2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 7
135 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, и
сумата от 2 174,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2018 г. до
11.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2021 г. до окончателно изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 21130/2021 г., по описа на СРС,
176-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: ..... да заплати на И.
П. К., с ЕГН: ********** сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: ..... да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6