№ 62
гр. Тетевен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100005 по описа за 2022 година
Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за поръчителство,с
посочено основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,че е страна по договор за потребителски кредит №КН-
27883265/21.09.2020г,подписан с „Форуком и Компания“-ООД-София.Съгласно договора
ищцата трябва да върне сума по кредита в размер на 556.49 лева.
Във връзка с договора ищцата сключва с „Гарант къмпани“-ООД договор за
предоставяне на поръчителство,по силата на който трябва да заплати сумата от 588
лева,платими разсрочено на вноски,всяка в размер на 98 лева.
Счита,че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен,на основание
чл.26,ал.1 ЗЗД и поради това,че е сключен при неспазване на нормите на чл.19,ал.4 от
ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.Излага обстойни доводи в исковата молба,позовава се на
съдебна практика.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че договор за предоставяне на
поръчителство,сключен с „Гарант къмпани“-ООД,е нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД и
поради това,че е сключен при неспазване на нормите на чл.19,ал.4 от ЗПК,както и по
чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който е изразено становище за неоснователност и необоснованост на
иска.Ответникът моли да бъде отхвърлен иска.
1
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит № КН-27883265/21092020,сключен на
21.09.2020г между ищцата и „Форуком и Компания“-ООД-град София,като от приложение
№1 към договора е видно,че е предоставен на ищцата кредит в общ размер от 500 лева,а
същата се е задължила да върне обща сума в размер на 556.49 лева.
Приложен е договор за предоставяне на поръчителство,сключен на същата
дата,между ищцата и „Гарант къмпани“-ООД-София,като в същия е отразено,че същият
обезпечава изпълнението на ищцата по договора с „Форуком и компания“-ООД-София.
В приложение №2 към договора за поръчителство е отразено,че ищцата следва да
заплати по 6 вноски всяка в размер на 98.00 лева или обща сума от 588.00 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Договорът за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020г. е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. С него, срещу поетото от „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД
задължение за поръчителство по договор за потребителски кредит с № КН-
27883265/21.09.2020г ,ищецът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в
размер на 98 лева или 588 лева общо възнаграждение, при общ размер на всички плащания
по кредита от 556.49 лева, съгласно Приложение №1 към договора за кредит /л. 7 от делото/.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип проведен в
редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за
защита на потребителите. Тъй като в чл.145 ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел
разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може
да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да
намерят общите правила, установени в ЗЗД..
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала,
когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
2
условията, при които „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният субект,
разполага и със защитата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху
платените суми от датата на плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при предоставянето
на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован
и несъответен на този риск.
В предвид горните съображения предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.31 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 300.00 лева,на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищцата ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 50.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.143,ал.1 от ЗЗД,нищожността
на Договор за предоставяне на поръчителство,сключен на 21.09.2020г между „Гарант
къмпани“-ООД-град София и В. Т. ИВ. от град Ябланица,Лов.обл.,по който последната е
поела задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 588.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Гарант къмпани“-ООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Триадица,ул.Уилям
Гладстоун,№20-22,ет.6,офис 18,представляван от Р. Д. Г., да заплати на В. Т.
ИВ.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл.,със съдебен адрес в град Пловдив,сумата от
50.00/петдесет/лева,представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Гарант къмпани“-ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
3
управление в град София,р-н Триадица,ул.Уилям Гладстоун,№20-22,ет.6,офис
18,представляван от Р. Д. Г., да заплати на адвокат Д.В. М.,-АК-Пловдив,с адрес на
кантората в град Пловдив,бул.“Пещерско шосе“ №81,ет.3,ап.Б,за осъществена правна
помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00/триста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4