Решение по дело №592/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260036
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330100592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260036/8.9.2020 г.                         08.09.2020 година                                    град Ямбол

 

 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                ХVІ граждански състав

На двадесет и осми август                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                            Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря И.Г.,

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 592 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе

предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба,предявена от „Ванина Трейдинг” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С.Ф.С., чрез адв. И. П.-***АК, със съдебен адрес гр. Я., ул. „***“ № ***, ет.***,офис №*** против ЕТ„***“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С.,обл.С.,ж.к. „***“ № ***, представлявано от *** му В.Т.П., с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца общо сумата 5818,94 лева – представляваща незаплатена цена на доставени стоки за периода 27.04.2015 г. – 07.06.2017 г. в рамките на трайно търговско отношение,съгласно издадените  шест броя фактури,обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки за периода 04.02.2017 г. – 29.02.2020 г. в размер на общо 1692,02 лева,както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищцовата страна твърди, че между страните са били сключени неформални договори за покупко-продажба на автомобилни гуми,за което били съставени шест броя фактури в периода 27.04.2015 г.-17.06.2017 г. в които описали вида,количеството на стоката,единичната цена и общата стойност. Само по първата фактури № ***/27.04.2015 г. на стойност 2079,98 лв. с ДДС било налице частично плащане в размер на 2079,08 лв.,като не била платена сумата от 0,90 лв.,като по останалите пет фактури не била налице плащане.

Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми,обезщетение за забава в рамките на законна лихва върху цената на доставените стоки, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

             В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.

 Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1,вр.чл.86,ал.1  ЗЗД.

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

           По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Видно от представените писмени доказателства – копия на фактури № *** от 27.04.2015 г. се установява,че същата е на стойност 2079,98 лв. с ДДС,като по нея не е платена сумата от 0,90 лв.,№ *** от 04.01.2017 г. се установява,че същата е на стойност 726,00 лв.  с ДДС,като по нея няма извършвано плащане,№ ***от 19.01.2017 г. се установява,че същата е на стойност 1448,02 лв. с ДДС,като по нея няма извършени плащания,№ ***/20.02.2017 г. се установява,че същата е на стойност 844,00 лв. с ДДС,като по нея няма извършени плащания, № *** от 12.05.2017 г. се установява,че същата е на стойност 2240,02 лв. с ДДС,като по нея няма извършени плащания и № *** от 07.06.2017 г. се установява,че същата е на стойност 560,00 лв. и по нея няма извършени плащания. Също така се установява,че  посочените по –горе фактури са издадени по повод договори за покупко-продажба, като по силата на тези договори ищецът е продал на ответника 17 бр. автомобилни гуми,подробно описани във фактурите по марка,количество и единична цена.Стоките са получени от купувача, който се е подписал, че ги е приел, с което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на  посочените във фактурите автомобилни гуми.  

Неплащането на сумите в срок е отрицателен факт и същият не следва да се доказва от ищеца, а от ответника, който не е ангажирал никакви доказателства по делото, установяващи плащане на падежа – датата, на която са издадени фактурите, тъй като това са датите, на които, видно от документите, страните са се уговорили, че настъпва падежът за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 303а от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като не го е сторил в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху всяка една от суми по процесните фактури,като в случая с искова молба ищецът е претендирал заплащане на мораторна лихва в общ размер на 1692.02 лв. за периода 04.02.2017 год. до 29.02.2020 год.

 Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 5818,94 лв., дължима по посочените фактури,сумата от 1692,02 лв. лихва за забава ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1347,52 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА ЕТ„***“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С.,обл.С.,ж.к. „***“ № ***, представлявано от ***му В.Т.П., да заплати на„Ванина Трейдинг” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С.Ф.С., със съдебен адрес гр. Я., ул. „***“ № ***, ет.***,офис № ***, чрез адв. И.П.-***АК,сумата от 0,90 лв.  дължим остатък по фактура № *** от 27.04.2015 г.,издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 4 бр.автомобилни гуми,сумата от 726,00 лв.  по фактура № *** от 04.01.2017 г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 2 бр.автомобилни гуми и сумата от 226,09 лв. лихва за забава за периода 04.02.2017 г. -29.02.2020 г.,сумата от 1448,02 лв. по фактура №   ***от 19.01.2017 г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 4 бр.автомобилни гуми  и сумата от 444,90 лв. лихва за забава за периода 19.02.2017 г.-29.02.2020 г.,сумата от 844,00 лв.  по фактура № ***/20.02.2017 г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 2 бр.автомобилни гуми и сумата от 252,52 лв. лихва за забава за периода 20.03.2017 г.-29.02.2017 г.,сумата от 2240,02 лв. по фактура №  *** от 12.05.2017 г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 4 бр.автомобилни гуми и сумата от 617,92 лв. лихва за забава за периода от 12.06.2017 г.-29.02.2020 г. и сумата от 560,00 лв. по фактура №  *** от 07.06.2017 г., издадена във връзка с договор за покупка-продажба на 1 бр.автомобилна гума и сумата от 150,59 лв. лихва за забава за периода 07.07.2017 г.-29.02.2020 г.,в едно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-04.03.2020 г., до окончателното изплащане и съдебно-деловодните разноски  в размер на 1347,52   лв.

 

На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : „***“  с IBAN : ***,BIC-***- „Ванина Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С.Ф.С..

 

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

             Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: