№ 37170
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110134461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Г-Х“ ЕООД против „ТМТ П.“ ООД и Т. М. Т., с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност сумата в размер на 7902, 97 лева,
представляваща мораторна неустойка по чл. 15, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, б. „в“ от Договор за
възлагане на строителство от 09.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, за периода от
08.01.2019 г. до 20.02.2019 г., ведно със законна лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.01.2021 г. и изпълнителен лист от 13.01.2021 г. по
ч. гр. д. № 62075/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която
длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2018 г. между „Г-Х“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, „ТМТ П.“ ООД, в качеството на възложител и Т. М. Т., в
качеството на поръчител на възложителя е сключен Договор за възлагане на строителство.
Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 1 от процесното съглашение „Г-Х“
ЕООД се задължило срещу възнаграждение да изгради самостоятелно или чрез трето лице за
своя сметка в договорена между страните степен на завършеност собствени на възложителя
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, до етап „груб строеж“, находящи се
в жилищен комплекс „Т.“, състоящ се от сграда „А“, магазин и страда „В“ с бистро,
амбулатория за ИППМП и ИПСМП, аптека за ГЛФ , асансьор, закрита платформа,
евакуационен изход, подземен гараж, със застроена площ 2 810 кв.м., който бъде построен в
УПИ II в квартал № 10 по плана на гр. София, местност „М. IV“, представляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.4089.754, с адрес, съгласно скица в гр. София, Район „М.“ с
площ 7 024 кв. м. Изложени са твърдения, че съгласно чл. 2 от договора дължимото от
възложителя възнаграждение възлиза на сумата в размер общо на 435 699,10 лева с вкл.
ДДС, която следвало да бъде заплатена на три вноски, като за всички задължения на
възложителя, произтичащи от съглашението ответникът Т. М. Т. се задължил да отговаря
като поръчител. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че съгласно чл. 3, ал. 1, б.
„в“ от договора възложителят дължи заплащане на третата вноска в 10-дневен срок от
датата, на която е уведомен и му е представено копие от подписан протокол за установяване
годността за ползване на строежа по чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за
съставяне на актовете и протоколите по време на строителството и издадено от
компетентния орган удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на
имотите. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се снабдил на 20.12.2018 г. с
1
Разрешение за ползване № СТ-05-1595/20.12.2018 г., издадено въз основа на Протокол обр.
16 от 14.12.2018 г., за което ответното дружество било уведомено на 28.12.2018 г. чрез
посочената в чл. 18, ал. 2 от договора електронна поща, като адресатът на съобщението
потвърдил получаването му в нарочен отговор от 07.01.2019 г. В допълнение е отбелязано,
че в друг съдебен спор между страните ответното дружество признало получаването на
препис от Разрешението за ползване на 28.12.2018 г., поради което обстоятелството било
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството. В исковата молба
са изложени твърдения, че 10-дневният срок за плащане на третата вноска по договора в
размер на 183 786 лева изтекъл на 07.01.2019 г., като ответното дружество заплатило сумата
едва на 20.02.2019 г. със забава от 43 дни. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно
чл. 15, ал. 1 от процесния договор възложителят, респ. поръчителят, дължи неустойка за
забава в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума за всеки ден просрочие. Предвид
изложеното се претендира заплащане на мораторна неустойка в размер на 7 902,97 лева за
периода 08.01.2019 г. до 19.02.2019 г. Направено е искане сторените от страната разноски да
бъдат възложени в тежест на ответниците.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото, като в условията на евентуалност, в
случай, че ответникът оспорва получаването на Разрешението за ползване на 28.12.2018 г.,
да бъде допуснат едни свидетел при режим на довеждане за установяване на това
обстоятелство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ТМТ П.“ ЕООД чрез процесуалния си
представител адвокат Г., оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени
твърдения, че падежната дата на третата вноска по договора е предоговорена от страните по
сделката, като съгласно договореното плащането на сумата е дължимо след отстраняване на
констатирани недостатъци и извършване на финално предаване на владението върху
имотите и приемане на изпълнението на СМР. Процесуалният представител на дружеството
поддържа, че на 05.04.2019 г. между страните е съставен приемно-предавателен протокол, в
който се съдържат възражения и забележки на „ТМТ П.“ ЕООД по изпълнението на СМР по
имотите, и отправена покана от възложителя за отстраняване на описаните недостатъци по
изпълнението. В допълнение е отбелязано, че протоколът удостоверява знанието на
изпълнителя за установените от възложителя недостатъци. В подадения отговор са изложени
твърдения, че третата вноска по договора е заплатена на 20.02.2019 г., поради което и
доколкото не е налице забава, предявеният иск за мораторна неустойка се явява
неоснователен. При условията на евентуалност представителят на страната поддържа, че
възложителят е имал право на възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, поради
което за дружеството е възникнало право да откаже плащане, респ. да задължи сумата до
изпълнение на задълженията на изпълнителя по процесния договор. Представителят на
страната поддържа, че съгласно чл. 9 от договора, ищецът следвало да завърши
строителството и довършителни работи на имотите до 31.12.2018 г., което не било сторено,
като с писмо от 07.01.2019 г. представител на „Г-Х“ ЕООД признал, че не са завършени
инсталациите в имотите, не са поставени индивидуалните измервателни уреди, както и не са
внесени всички необходими документи към дружествата за комунални услуги. Сочи, че при
оглед на имотите, извършен през месец март 2019 г., са констатирани многобройни
недостатъци в изпълнението на договорените СМР, които не са отстранени от ищеца и към
момента на подаване на отговора. В подадения отговор са изложени твърдения, че „ТМТ П.“
ЕООД ангажирало „ТС“ ЕООД, вписано в Регистъра на консултантите за оценяване на
съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, за
извършване на оглед на процесните имоти. За констатираните множество недостатъци били
съставени 7 бр. становища и заключение от инж. ЙЙ, като съставените документи са
неразделна част от приемо-предавателния протокол от 05.04.2019 г. Представителят на
страната поддържа, че наличието на констатираните недостатъци на извършените от ищеца
СМР се установява и в образувано производство по обезпечение на доказателства по реда на
чл. 207 и сл. от ГПК по гр. д. №23831/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 162 състав. В исковата молба са развити съображения, че в
2
качеството си на възложител по процесния договор „ТМТ П.“ ЕООД имало срещу ищеца
изискуемо вземане за предаване на имотите в уговорената степен на завършеност без
недостатъци, поради което ответникът имал право да откаже изпълнение, респ. не е налице
твърдяната от ищеца забава, обуславяща дължимостта на мораторната неустойка. При
условията на евентуалност в случай на уважаване на предявения иск е направено
възражение за прихващане с вземане на ответното дружество за заплащане на договорна
неустойка по чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 11 от процесния договор в размер на 130 709,70 лева,
дължима за периода от 12.04.2019 г. до 17.10.2021 г., а именно 920 дни забава в изпълнение
на задължението на „Г-Х“ ЕООД за отстраняване на констатирани явни и скрити
недостатъци в изработеното, в размер на 0,1% на ден върху общия размер на заплатените
вноски за всеки ден забава, но не повече от 30 % от тях. Представителят на ищеца поддържа,
че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по чл. 11 от съглашението да
отстранява за своя сметка явните и скрити недостатъци по извършените СМР. В подадения
отговор са изложени твърдения, че при извършения през месец март 2019 г. оглед на
имотите са констатирани множество недостатъци подробно разписани в нарочно
приложение към отговора. Представителят на страната поддържа, че възложителят
многократно отправял покани до „Г-Х“ ЕООД за привеждане на обектите в съответствие с
уговореното по процесния договор, но ищецът не предприел съответните действия. В
условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на вземането предмет на
исковата претенция с насрещно задължение на ищеца към ответното дружество за
заплащане на разходите, необходими за отстраняване на констатираните недостатъци
описани в таблица-приложение. Въз основа на изложеното е направено искане предявеният
иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ищеца
съдебни разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане производството
образувано по чл. 207 ГПК да бъде изискано за послужване. Направено е искане за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на общо трима свидетели.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. М. Т. излага доводи за недопустимост на
предявената срещу него претенция, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на
законоустановения преклузивен срок за ангажиране на отговорността на поръчителя по чл.
147, ал. 1 ЗЗД. В подадения отговор са изложени доводи, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е
започнал да тече от 07.01.2019 г. и е изтекъл на 07.07.2019 г., към който момент ищецът не е
предприел действия срещу главния длъжник по договора. По същество на спора излага
доводи идентични на поддържаните от „ТМТ П.“ ЕООД и поддържа доказателствените
искания заявени от ответника юридическо лице.
По направеното от ответника Т. Т. възражение за недопустимост на исковата
претенция, съдът намира следното:
Безспорно срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и за спазването му съдът следи
служебно. В разглеждания случай ответникът „ТМТ П.“ ЕООД поддържа твърдения, че
срокът за заплащане на последната трета част от цената по процесния договор по взаимно
съгласие на страните по съглашението е предоговорен, поради което по отношение на
допустимостта на производството срещу ответника Т. съдът ще се произнесе с крайния си
акт.
По доказателствената тежест на спора:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение / за заплащане на трета
вноска по процесния договор/, чието забавено изпълнение се твърди, падежа на главното
задължение, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка
за забава и размера на вземането, като по отношение на втория ответник – поръчител,
следва да докаже и спазване на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Във връзка с
наведеното от ответниците възражение по чл. 90 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
3
да установи, че е изправна страна по процесния договор за възлагане на строителство. В
доказателствена тежест на ответниците е да доказат заявените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, респ. погасяване на вземането.
По направеното от ответника „ТМП П.“ ООД възражение за прихващане с насрещно
вземане, представляващо неустойка по чл. 16, ал. 1 във вр. чл. 11 от процесния договор с
правно основание чл. 92 ЗЗД, в доказателствена тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение
/ за отстраняване на явни и скрити недостатъци/, настъпване на изискуемостта на главното
задължение, валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава
и размера на вземането. В тежест на „Г-Х“ ЕООД е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е изправна страна по договора, респ. липсват явни и скрити
недостатъци на СМР или евентуално констатирани недостатъци са своевременно
отстранени.
При съобразяване на поддържаните от страните доводи съдът намира, че на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждащо се
от доказване по делото, че на 09.03.2018 г. между „Г-Х“ ЕООД, в качеството на изпълнител,
„ТМТ П.“ ООД, в качеството на възложител и Т. М. Т., в качеството на поръчител на
възложителя, е сключен Договор за възлагане на строителство с описано в исковата молба
съдържание, както и че ответникът „ТМТ П.“ ЕООД заплатил третата вноска по
съглашението на 20.02.2019 г.
Съдът намира, че направеното от ответника „ТМП П.“ ООД възражение за
прихващане на вземането предмет на исковата претенция с насрещно вземане срещу ищеца
за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъци извършените СМР
по процесния договор не следва да бъде разглеждано, тъй като не отговаря на изискванията
за редовност.
По направените от страните доказателствени искания:
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Производството по ч. гр. д. № 62075/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, следва да бъде приложено. Следва да бъде изискано за послужване
производството по гр. д. № 23831/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав.
Следва да бъде приложена извършаната от съда служебна справка относно движението на
търг. д. № 1839/2020 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. С оглед приобщаването на производството
по обезпечение на доказателства съдът намира, че следва да остави без уважение искането
на ответника „ТМП П.“ ООД за изслушване на съдебно-техническа експертиза.
Направените от страните искания за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели следва да бъдат оставени без уважение доколкото за сочените
обстоятелства са представени писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора на ответника „ТМП П.“ ООД документи.
ПРИЛАГА справка относно движението на търг. д. № 1839/2020 г. на СГС, ТО, VI-9
състав.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. 62075/20 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав.
4
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по гр. д. № 23831/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 162 състав.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на производството по
гр. д. № 23831/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, същото да се приложи
по делото и да се докладва на съдията-докладчик от секретаря при подготовка на делата за
насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав да извърши проверка по делото две
седмици преди датата на насроченото открито съдебно заседание дали исканото
производство е постъпило, като в случай, че такова липсва да се изготви напомнително
писмо от секретаря на състава, в което се посочи датата на съдебното заседание и се укаже,
че своевременно следва да представи изисканото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ТМП П.“ ООД за допускане на
съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.12.2023 г. от 14.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител,попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5