РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 10 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.
Д. като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. № 229 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД
Предявена е искова молба от „Т. Б.''
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. *, Б. П.С.,
сграда *, п.к. ****, чрез адв. З. Ц. от САК, със съдебен адрес *** срещу В.Д.Ц.
с ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи суми в общ размер на 218.75 лева, произтичащи
от Договор за мобилни услуги №******** от 31.07.2015 г (Договора).
По силата на договора на ответника бил
предоставен за ползване мобилен телефонен номер ******. Длъжникът не изплатил
задълженията си по издадени 4 броя фактури, за чиято обща стойност от 218.75
лева „Т. Б.“ ЕАД се снабдило със Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът
възразил.
Твърди се, че Договора между страните е
сключен на 31.07.2015 г. За периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015 г.
операторът издал 4 фактури за следните суми и на следните основания:
Фактура № ******* от 15.08.2015 г. за
общата сума от 30.16 лева с ДДС, вкл. (без ДДС) - 11.11 лева - месечна абонаментна
такса за мобилен номер *******, Други такси (-7.49 лева), потребени услуги
21.51 лева. По тази фактура имало надвнесено плащане от предходен период от
3.19 лева, затова се търси сумата от 26.97 лева.
Фактура № ******* от 15.09.2015 г. за
общата сума от 24.25 лева с ДДС, вкл. (без ДДС) 11.11 лева - месечна
абонаментна такса за мобилен номер *******, потребени услуги 12.22 лева и 0.50
лева такса за спиране на номер.
Фактура № ******** от 15.09.2015 г. за общата
сума от 24.25 лева с ДДС, вкл. (без ДДС) 11.11 лева - месечна абонаментна такса
за мобилен номер *********, потребени услуги 12.22 лева и 0.50 лева такса за
спиране на номер.
Фактура № ******** от 15.10.2015 г. за
общата сума от 9.01 лева с ДДС, вкл. (без ДДС) 7.49 лева - месечна абонаментна
такса за мобилен номер ********* и разговори 0.02 лева.
Фактура № ******** от 15.12.2015 г. за
сумата 158.52 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на услуги чрез номер
**********.
Основанието за начисляване на неустойка
било уговорено в Договора – т.11 – при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните абонаментни такси от прекратяване на договора до първоначално
предвидения му срок – 31.07.2017 г.
Длъжникът не платил задълженията си, за
които били издадени фактурите и затова ищецът подал заявление пред РС Луковит
по чл. 410 ГПК и в негова полза срещу длъжника била издадена заповед за
изпълнение №17 от 17.01.2018 г. за сумата 218.75 лева, заедно с 385.00 лева
разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба. С възражението си срещу заповедта за изпълнение оспорва
задължението и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните,
редовно призовани, не се явяват.
Ищецът в писмена молба заявява, че
поддържа исковата молба. Счита, че от приложения Договор за мобилни услуги се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с
предмет предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез посочения телефонен
номер. Счита, че представените фактури установяват изпълнението на задължението
на оператора да предостави услугите, както и тяхната конкретна стойност по
периоди. Позовава се на Общите условия към договора, както и т. 5 от
индивидуалния договор, в която ответникът бил уведомен, че фактурата ще се
издава на 15-о число от месеца. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му да заплаща дължимите суми. Позовава се на общите
условия от договора, които предвиждат правото на оператора едностранно да
прекрати договора. Уточнява, че в случая прекратяването е настъпило на
04.11.2015 г. с двустранното спиране на номера, от който момент е начислена
неустойката.
Размерът на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора бил уреден в т.11 от Договора и се изчислявал като
сбор от абонаментните такси до края на договора – 31.07.2015 г. В случая
изчислението било направено на базата на 7.491 лева без ДДС месечна вноска и
оставащия период до първоначалния край на договора – 21.166 месеца.
По отношение на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заявява, че същото е съобразено с
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Иска да се постанови неприсъствено
решение при наличие на предпоставките за това. В противен случай иска да бъде
допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, дали
фактурите са осчетоводени и какъв е техният размер; какъв е размерът на дължимата
неустойка и изчислен ли е същият съобразно условията на т. 11 от Договора.
Претендира разноските от заповедното
производство, както и тези в настоящото – 25.00 лева държавна такса и 360.00
лева адвокатско възнаграждение.
Съдът, обсъждайки становищата на страните
и събраните доказателства, прие за установено следното:
Видно от приложения в заверено копие
Договор за мобилни услуги №****** от 31.07.2015 г (Договора), е че страните - ищецът
„Т. Б.“ ЕАД, в качеството на оператор, и ответникът В.Д.Ц., в качеството на потребител,
са постигнали писмено съгласие за сключване на договор с предмет посочен в
наименованието му със следните съществени за спора клаузи.
По силата на уговореното в т. 5 от
Договора на потребителят е предоставен предпочетен № ******* при стандартен
месечен абонамент 8.99 лева и дата на издаване на фактура – на 15-ти всеки
месец.
В т. 11 от Договора има уговорка, че
първоначалният срок на договора е 24 месеца - влиза в сила на 31.07.2015 г. и
изтича на 31.07.2017 г., като в случай на предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните абонаментни такси от прекратяване на договора до първоначално
предвидения му срок.
„Т. Б.“ ЕАД е издало следните приложени
по делото фактури:
Фактура № ******* от 15.08.2015 г. за
отчетния период 31.07.2015 г. до 14.08.2015 г. за общата сума от 30.16 лева с
ДДС, вкл. (без ДДС) - 11.11 лева - месечна абонаментна такса за мобилен номер *******,
Други такси (-7.49 лева), потребени услуги 21.51 лева. По тази фактура имало
надвнесено плащане от предходен период от 3.19 лева, затова се търси сумата от
26.97 лева.
Фактура № ******* от 15.09.2015 г. за
отчетния период 15.08.2015 г. до 14.09.2015 г. за общата сума от 24.25 лева с
ДДС, вкл. (без ДДС) 11.11 лева - месечна абонаментна такса за мобилен номер ******,
потребени услуги 12.22 лева и 0.50 лева такса за спиране на номер.
Фактура № ****** от 15.10.2015 г. за
отчетния период 15.09.2015 г. до 14.10.2015 г. за общата сума от 9.01 лева с
ДДС, вкл. (без ДДС) 7.49 лева - месечна абонаментна такса за мобилен номер *******,
и разговори 0.02 лева.
Фактура № ******* от 15.12.2015 г. за
сумата 158.52 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на услуги чрез номер
*******.
Видно от приложеното ч.гр.д.№**/2018 г.
по описа на РС Луковит е, че в полза на „Т. Б.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение №** от 17.01.2018 г. срещу длъжника В.Ц. за парично вземане в размер
на сумата 218.75 лева, заедно с 385.00 лева разноски по делото, от които 25.00
лева държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение. Обстоятелствата,
на които се позовал кредитора, са посочения по-горе Договор и издадените
фактури.
Срещу заповедта за изпълнение в срок е
подадено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането с
допълнителни аргументи – че сумата 218.75 лева е висока и искане същата да се
понижи, както и разноските.
Представените от ищеца и коментирани
писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което и по правилата
на доказетелствената стойност на документите, съдът изгради върху тях описаната
фактическа обстановка, която мотивира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск, тъй като в негова полза е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника.
Уважаването на предявения иск изисква
ищецът да докаже: валиден договор между страните, в който ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги, а ищецът – доставчик на такива;
предоставянето на уговорените услуги в периода, за който са издадени фактурите;
наличие на уговорка за неустойка, основание за начисляването й и нейният размер.
Относно
вземането за предоставени мобилни услуги
Съдът прие, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по предоставяне на мобилни услуги – в писмена
форма, което се установява от Договора, носещ подписите на представител на „Т.
Б.“ ЕАД и на В.Ц.. Липсата на оспорване от страна на ответника да е обвързан от
такъв договор мотивира съда да приеме, че с представения документ ищецът е
установил това първо условие за пораждане на правото му на вземане.
Правните норми, уреждащи правоотношенията
по предоставяне на мобилни услуги, са специалните правила на Закона за
електронните съобщения относно отношенията по предоставяне на особения вид
услуга, правилата на Закона за защита на потребителите с оглед качеството на
ползвателя на услугата – физическо лице, както и общите правила на Закона за
задълженията и договорите относно неуредените въпроси.
От доказателствата се установи, че ищецът
има качеството на изправен кредитор, доколкото е изпълнявал задълженията си по
договора в исковия период. Това е установява от три от общо четирите, а именно
фактури с №№ *****от 15.08.2015 г., ****** от 15.09.2015 г. и ****** от
15.10.2015 г., от които е видно, че ищецът е изпълнил задължението си да
достави уговорените мобилни услуги в периода от 31.07.2015 г. до 15.10.2015 г.
Фактурите отговарят на общите изисквания
по Закона за счетоводството и съдържат информацията, изискуема от специалния
закон, а именно посочената в чл. 260, ал. 3 от Закона за електронните
съобщения.
Липсата на възражения относно реалното
предоставяне на услуги и особеностите на автоматизирано предоставяне на
мобилните услуги, мотивират съда да приеме, че осчетоводяването им според
законовите изисквания, е достатъчно, за да се направи извод за изпълнение на това
задължение.
Отрицателният факт – липсата на плащане,
на който се позовава ищеца, съдът прие за доказан и без да допуска поисканите
от ищеца доказателства – проверка в счетоводството на „Т. Б.“ ЕАД. Този извод
се наложи на базата на общите правила на доказването и принципа, че се доказват
положителните факти. След като ответникът не твърди да е платил, то липсата на
плащане не подлежи на пълно и главно доказване. Това е така, защото дори да се
допусне експертизата поискана от ищеца (което по своята същност е насрещно
доказване от страна на този, който отрича даден факт) и тя установи, че в
счетовдството няма отразяване на плащане, този факт никога няма да изключи
напълно възможността ответникът да е платил и плащането да не е отразено. След
като обаче ответникът не твърди плащане, то няма процесуална необходимост да се
допуска насрещното доказване.
Издаването на последната – 4-та фактура,
също е индиция за липсата на плащане, доколкото се твърди, че именно този факт
е мотивирал начисляването на неустойката, която е включена в последната
фактура.
Всичко гореизложено мотивира съда да
приеме, че ищецът има вземане срещу ответника за предоставените му мобилни
услуги за периода 31.07.2015 г. до 15.10.2015 г., за стойността на издадените 3
фактури за този период след приспадане на частичното плащане по първата
фактура, или общо стойността на незаплатените услуги е в размер на 60.23 лева с
ДДС, съгласно начисленията в счетоводните документи.
Относно
вземането за неустойка
Съгласно уточненията в молбата на „Т. Б.“
ЕАД вземането за неустойка произтича от уговорка в т.11 от Договора и от чл.
19б, б. „в“ от Общите условия.
Ищецът доказа единствено наличието на
индивидуална уговорка в т. 11 от Договора, според която в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, той дължи
неустойка в размер на сумата на месечния абонамент до края на първоначално
уговорения срок.
Съдът намира, че ищецът не доказа, че
именно неплащането на 3 поредни фактури е основание за едностранно прекратяване
на договора от страна на „Т. Б.“ ЕАД. Въпреки позоваването на уговрки от Общите
условия, такива не са представени по делото и съдът не може да обсъжда подобни
клаузи.
Искането на ищеца чрез експертиза да се
установи, дали правилно е изчислен размера на начислената неустойка, не бе
уважено, доколкото чрез експертиза не може да се установи съдържание на
договорната връзка между страните.
Отделно от това, ако страната докаже
наличието на уговорката, то преценката дали правилно е определен размера, който
е обвързан от стойността на месечната такса и останалия срок на договора,
изисква извършването на обикновени аритметични пресмятания, а не специални
знания от определена област на науката, което да налага назначаване на
експертиза.
В случая от индивидуалния договор, който
единствено е представен, е видно, че има уговорка за начисляване на неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, както и механизмът за нейното
определяне. Не се доказа обаче фактическия състав на прекратяване на договора,
съдържащ се в Общите условия.
Това мотивира извода на съда, че
претенцията за неустойка е недоказана.
За пълнота, съдът намира, че следва да
посочи, че дори и да бе доказано осъществяването на фактическия състав, водещ
до прекратяване на договора, уговорката за начисляване на неустойка по
механизма, съдържащ се в т. 11 от Договора, е в противоречие с добрите нрави.
Клаузата за неустойка, която противоречи на добрите нрави, влече като последица
нищожност на тази уговорка, за който порок съдът следи служебно.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предпоставките
и хипотезите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Според дадените задължителни указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или
мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено или за
незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С уговорката за неустойка, предвидено в
т. 11 от Договора, се надхвърлят законните функции, които по правило
неустойката има. За да достигне до този извод съдът съобрази следните
обстоятелства в конкретния случай:
„Теленор България“ ЕАД е мобилен оператор
и е в положение на значително икономическо надмощие спрямо потребителя, на
когото предлага услуги на един силно ограничен пазар при минимална конкуренция.
Потребителят не може да влияе върху
условията на договора. Мобилният оператор едностранно прекратява договора,
което поражда правото му на неустойка. При прекратяване на договора предсрочно поради
неплащане на изискуеми задължения единствената вреда за мобилният оператор се
изразява в мораторната лихва на забавеното парично задължение.
Начислената неустойка надхвърля
многкратно този размер, както и размера на самата главница – незаплатените
услуги са на стойност 60.23 лева, а претендираната неустойка е 158.52 лева, и
при това същата би била дължима независимо от продължителността на забавата,
както и независимо от това дали въобще има забава. Доколкото в т. 11 е
уговорено, че и прекратяване на договора по инициатива на потребителя влече
същата последица, каквото има и виновното му поведение на длъжник.
С обявяването на всякакви подобри
уговорки за нищожни, законодателят цели да ограничи възможността за
несправедливо обогатяване на кредитора, до какъвто резултат се достига в
настоящия случай. Това е така, защото потребителят би дължал тези месечни
абонаментни такси при положение, че мобилният оператор му е осигурявал
възможност да ползва мобилните услуги. Това означава, че потребителят,
заплащайки само абонаментна такса и без каквито и да било допълнителни разходи,
би могъл да използва мрежите на мобилния оператор, за чиято поддръжка
последният прави разходи.
Когато обаче договорът е прекратен,
каквото е твърдението на ищеца, то потребителят не използва мрежите на
оператора, следователно начисляването на абонаментни такси води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Така
мобилният оператор получава облага от потребителя без да предоставя насрещна
услуга, което противоречи на добрите нрави.
В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че в отношенията от публично-правен
характер между Комисията за защита на потребителите и мобилните оператори
трайно се приема, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги,
представлява нелоялна търговска практика в нарушение на забраната на чл. 68г,
ал. 1 ЗЗП.
Всичко гореизложено мотивира
крайния извод на съда, че предявения иск
от „Теленор България“ ЕАД срещу В.Ц. е частично основателен до размера на
дължимите суми за главница в размер на 60.23 лева, представляваща стойността на
предоставените мобилни услуги в исковия период, заедно с лихва за забава върху
същите от датата на заявлението.
По отношение на
претенцията за заплащане на неустойка в общ размер на 158.52 лева, представляваща
неустойка, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
като противоречащ на добрите нрави.
По
отношение на разноските
В заповедното производство е претендирана
сумата от 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 25.00 лева държавна такса.
Направеното възражение от ответника
следва да приеме като такова за прекомерност, което изиска от съда да прецени
дали са спазени законовите ограничения за допустимия размер на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения максимално
допустимия размер за процесуално представително в заповедно производство по
дело с материален интерес е 150.00 лева без ДДС, или 180.00 лева с ДДС.
Този размер е максимално допустим в
първата фаза на заповедното производство, както и във втората по установяване
на вземането. Или общо разноските за адвокатско възнаграждение в двете
производства възлизат на 360.00 лева с ДДС, както и 50.00 лева за държавни
такси, общо 410.00 лева.
Тези разноски следва да бъдат поставени в
тежест на длъжника частично по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от иска, т.е. сумата от 112.88 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК по отношение на В.Д.Ц. с ЕГН ********** ***,
че „Т. Б.'' ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. *, Б. П.С., сграда * п.к. ****, действащо чрез адв. З. Ц. от САК, със
съдебен адрес *** има вземане спрямо
него в размер на 60.23 лева (шестдесет
лева и 23 ст.), представляващи суми за предоставяне на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги №***** от 31.07.2015 г. за периода от 31.7.2015 г. до
15.10.2015 г., начислени във фактури с №№ ***** от 15.08.2015 г., ***** от
15.09.2015 г. и ******* от 15.10.2015 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение №** от 17.01.2018 г. по ч.гр.д.№**/2018 г. по описа на РС Луковит, ведно
със законна лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението – 10.01.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се иска
да се признае за установено, съществуването на вземането в размер на 158.52 лева (остатъка до пълния
претендиран размер от 218.75 лева), представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, поради недоказаност и противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА ответника В.Д.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца „Т. Б.'' ЕАД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. *, Б. П.С., сграда *, п.к. ****,
действащо чрез адв. З. Ц. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 112.88
лева (сто и дванадесет лева и 88
ст.), представляваща разноски съразмерно
с уважената и отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………