№ 574
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110131849 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от А. И.
М. /първоначално предявени пред АССГ във вид на Жалба/, които съгласно
подадената пред СРС Уточнителна молба от 29.11.2021 г. са предявени
против ВВД*****А П-СОФИЯ за твърдени като дължими при
освобождаване от военна служба и общо в размер на 116 094 лв.:
обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ /115 444 лв./, както и т.нар. доволствие
по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ /650 лв./, както и обезщетение в размер на 1 838,16
лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и общо за забава относно двете главни задължения за
периода 15.01.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба пред АСГГ
/12.03.2021 Г./до окончателното изплащане. Претендира се и законната лихва
върху двете главни задължения от датата на подаване на исковата молба
(12.03.2021 г.) до окончателното изплащане. В исковата молба/първоначално
Жалба/ ищецът твърди, че от месец август 1989 г. е бил военнослужещ на
кадрова военна служба, като за периода от м.август 1989 г. до 10.06.2005 г. е
заемал различни длъжности като кадрови военнослужещ в различни
структури на ****и Мто на отбраната, включително и в служба „Военна
полиция“. Със Заповед № КВ-569 от 03.06.2005 г. на министъра на отбраната
/без да бил освобождаван от военна служба/ е взет в разпореждане на
административния ръководител на ВВД*****а П-София, където е назначен на
длъжност „Военен следовател“ по Решение на Висшия съдебен съвет, считано
от 10.06.2005 г. Тази длъжност ищецът е изпълнявал до 13.01.2021 г.
включително. В изпълнение на Решение по протокол № 45, т.6 на
1
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание, проведено на
16.12.2020 г. и Акт за встъпване в длъжност „Прокурор“ в Специализирана П
от 14.01.2021 г., със Заповед № РД-08-48/14.01.2021 г. на административния
ръководител на Военно- окръжна П-София, ищецът е освободен от военна
служба като „военен следовател“ във ВОП-София. Отчислен е от списъчния
състав на Военно- окръжна П - София, считано от 14.01.2021 г. От 1989 г. до
освобождаването му от военна служба със Заповед № РД-08-48/ 14.01.2021 г.
на административния ръководител на ВВД*****а П- София, не е
освобождаван от военна служба, т.е. от 1989 г. до 14.01.2021 г. е изпълнявал
военна служба.
Тъй като не е бил освободен от военна служба, а е продължил да
изпълнява военна служба като професия във ВВД*****а П-София. през 2005
г., при освобождаването му от заеманата длъжност в служба „Сигурност -
Военна полиция и военно-контраразузнаване“ и даване в разпореждане на
Административния ръководител на ВОП-София не са му изплащани
обезщетения, дължими по ЗОВСРБ при освобождаване от кадрова военна
служба. Счита, че причина за това е, че за служебните правоотношения на
военните магистрати /съдии, прокурори и следователи/ приложима е правната
уредба в Закона за съдебната власт и Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България.
Съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ за военните съдии, военните прокурори и
военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република Българияа, а съгласно чл.262, ал.8 ЗОВСРБ
за неуредените от ЗСВ въпроси относно правата, задълженията и
ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и
военните прокуратури се прилага този закон. На това основание и с оглед
освобождаването му на 14.01.2021 г. от военна служба, ищецът е подал
заявление до административния ръководител на Военно- окръжна П - София,
с вх.№ 1589/2020 г. от 15.01.2021 г., за изплащане на обезщетения при
освобождаване от военна служба, както следва:
1. 20 брутни месечни възнаграждения, съгласно чл.227, ал.1 от
ЗОВСРБ. Съгласно чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ при освобождаване от военна
служба 1. военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение
в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени
години имат, но не повече от 20.
2. Еднократно парично доволствие, съгласно разпоредбата на чл.227,
ал.5, вр. чл.224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, при освобождаване от военна служба
след прослужени 10 и повече години. Съгласно чл.227, ал.5 ЗОВРБ при
освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години
военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224,
2
ал. 1, т. 1 от с.з., а именно: левовата равностойност на униформеното облекло.
С писмо, вх. № 1589/2020 год. от 10.02.2021 г., на административния
ръководител на ВВД*****а П - София, получено от ищеца на 15.02.2021 год.,
е отказано изплащането на горните обезщетения. В писмото си,
административният ръководител на ВВД*****а П-София се позовава на
Становище, изх. № 206/2021 г. на главния секретар на Администрацията на
Главния прокурор.
От страна на ответника ВВД*****а П-София, исковете се оспорват
с възражение, че не е налице основание да се претендират обезщетения по чл.
227 ЗОВСРБ от орган на съдебната власт, какъвто е ответникът. Обезщетение
при освобождаване от военна служба се е дължало на ищеца, но не от
ответника, а по реда на ЗОВСРБ така, както е бил регламентиран въпросът
към онзи минал момент, защото право на такива обезщетения ищецът е
придобил, когато е бил освободен от длъжността на кадрови военно-служещ
със Заповед на министъра на отбраната от 03.06.2005 г. Тогава е следвало да
му се изплати обезщетение по реда на ЗОВСРБ така, както е бил
регламентиран въпросът в този момент. Със Заповедта на министъра на
отбраната на Република България от 03.06.2005 г, с която ищецът А. И. М., е
бил освободен от заеманата от него длъжност, договорът с него за кадрова
военна служба се счита за прекратен с встъпването му в длъжност във
ВВД*****а П-София. М. е бил назначен в органите на съдебната власт с
решение на ВСС от 10.06.2005 г. и от тази дата започва да се брои стажът му
в органите на съдебната власт. В изпълнение на решение по Протокол № 45, т.
6 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание,
проведено на 16.12.2020 г., и Акт за встъпване в длъжност „прокурор“ в
Специализираната П от 14.01.2021 г. със Заповед № РД-08-48/14.01.2021 г. на
административния ръководител на ВОП-София, ищецът е освободен от
военна служба като „военен следовател“ във ВОП-София и е отчислен от
списъчния състав на ВОП-София, считано от 14.01.2021 г.
Ищецът е военен следовател във Военноокръжна П-София, заема
длъжността „военен следовател“ от 03.06.2005 г. до 13.01.2021 г. Има
прослужени 16 г. трудов стаж на заеманата от него длъжност в органите на
съдебната власт-Военноокръжна П-София. Липсва каквато и да е информация
и не са приложени доказателства за това, М. да е освободен от заеманата от
него длъжност на магистрат /следовател/. Напротив, има данни за това, че
същият е преместен на длъжността прокурор в Специализираната П по реда
предвиден в раздел II а на Глава девета на ЗСВ, поради което не са били
налице предпоставките по чл. 225 от ЗСВ за изплащане на обезщетение за
прослужено време в органите на съдебната власт. Въпросите на
обезщетенията при освобождаване от длъжност са уредени в чл. 225 от ЗСВ.
3
Отбелязва се, че обезщетенията по чл. 225 от ЗСВ и чл. 227 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) са
различни по своя характер. Систематичното място на нормата на чл. 227, ал.
1 от ЗОВСРБ е в раздел VIII - Обезщетения на военнослужещите. В този
раздел е и нормата на чл. 235 от ЗОВСРБ, която предвижда, че на
военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения по ЗОВСРБ,
при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната - Наредба
Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите, издадена от министъра на отбраната,
обн. ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г. в сила от 27.04.2010 г. С чл. 1 от Наредбата е
очертано и нейното приложно поле, а именно: условията и редът за
изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите от М
на отбраната и **** Следователно тя не е приложима към служещите във
военните съдилища и прокуратури.
Систематичното място на уредбата, касаеща военните съдилища и
прокуратури е в Раздел XIV от ЗОВСРБ, озаглавен Военна служба във
военните съдилища и прокуратури. Изрично в ал. 1 на чл. 262 от ЗОВСРБ
законодателят е посочил, че военната служба във военните съдилища и
военните прокуратури се изпълнява при условия и по ред, определени със
ЗОВСРБ и със ЗСВ. Съобразно ал. 7 на чл. 262 от ЗОВСРБ, военнослужещите
от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на
бюджета на съдебната власт:
1.основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от
Висшия съдебен съвет;
2.материално осигуряване и обезщетения по ЗОВСРБ, ако ЗСВ не
предвижда друго, а за неуредените от ЗСВ въпроси относно правата,
задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните
съдилища и военните прокуратури се прилага ЗОВСРБ.
При тази законодателна уредба ЗСВ се явява специален закон по
отношение на ЗОВСРБ, като последният се прилага само когато в специалния
закон няма изрична законодателна уредба, касаеща права, задължения и
ограничения на правата на военнослужещите от военните съдилища и
военните прокуратури.
Средствата за облекло на магистрати, в т.ч. военни следователи, се
изплащат на основание чл. 221 от ЗСВ. Ищецът основава претенциите си на
твърдението, че при освобождаването му от длъжност, не му е изплатено
обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ. Претенцията се явява
неоснователна. Видно от представените данни до 2005 г. ищецът е заемал
различни длъжности като кадрови военнослужещ, в различни структури
Българска армия, М на отбраната, и в служба „Военна полиция и военно-
4
контраразузнаване“. Преди 2005 г. ищецът не е заемал длъжността
магистрат и няма правно основание да претендира обезщетение от съдебната
власт, а дори и условно да се приеме, че е имал такова такова основание,
вземането за обезщетение е погасено по давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
годините стаж на ищеца и размерът на следващите се на ищеца обезщетения
са претендираните от ищеца. Спорът е само дали ответникът е материално
правно задължен за изплащане на обезщетенията.
Съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ, за военните съдии, военните прокурори
и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България. Съгласно чл.262, ал.8 ЗОВСРБ, за
неуредените от ЗСВ въпроси относно правата, задълженията и ограниченията
на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните
прокуратури се прилага този закон.
Не се спори, че от 1989 г. до освобождаването му от военна служба със
Заповед № РД-08- 48/14.01.2021 г. на административния ръководител на
ВВД*****а П-София, ищецът не е освобождаван от военна служба, т.е. от
1989 г. до 14.01.2021 г. е изпълнявал военна служба.
Не се и спори, че когато със Заповед № КВ-569 от 03.06.2005 г. на
министъра на отбраната ищецът А. М. е взет в разпореждане на
административния ръководител на Военно- окръжна П - София, където с
Решение на Висшия съдебен съвет, считано от 10.06.2005 г., е назначен на
длъжност „Военен следовател“, ищецът не е бил освобождаван от военна
служба. Новата длъжност „военен следовател“ ищецът е изпълнявал до
13.01.2021 г. включително. В изпълнение на Решение по протокол № 45, т.6
на Прокурорската колегия на ВСС от заседание, проведено на 16.12.2020 г. и
Акт за встъпване в длъжност „Прокурор“ в Специализирана П от 14.01.2021
г., със Заповед № РД- 08-48/14.01.2021 г. на адм. ръководител на ВОП-София,
ищецът е освободен от военна служба като „военен следовател“ във ВОП-
София. Отчислен е от списъчния състав на ВВД*****а П - София, считано от
14.01.2021 г. Тогава за първи път ищецът М. е освободен от военна служба и
съответно е възникнало правото на обезщетения по ЗОВСРБ, поради което и
отговорен за изплащане на дължимите обезщетения към ищеца е последният
държавен орган, при който ищецът е полагал военната служба.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е
основателна претенцията за съдебни разноски - адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищеца.
5
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВВД*****А П-СОФИЯ да заплати на А. И. М. с ЕГН **********
дължими при освобождаване от военна служба: обезщетение по чл. 227, ал. 1
ЗОВСРБ в размер на 115 444 лв. ; доволствие по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ в
размер на 650 лв.; обезщетение в размер на 1 838,16 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
общо за забава относно двете главни задължения за забава в периода
15.01.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба пред АСГГ /12.03.2021
Г./, ведно със законната лихва върху двете главни задължения от датата на
подаване на исковата молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6