№ 39799
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110112719 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от П. И. И. срещу М. В. Д. с правно основание чл. 127, ал.
2 СК – за определяне на родителски права, местоживеене, режим на лични
контакти с ответника по отношение на малолетното дете на страните – ЙО
М.ова Д.а, родена на 15.07.2019 г., като ответникът бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че страните са живели заедно с детето ЙО и
детето А Венциславов – син на ищцата от друг баща, до м. април 2024 г.
Излага, че ответникът постепенно започнал да става агресивен и дори набил А
и щипал ЙО. Грубото и цинично поведение, наред с отправяне на заплахи и
постоянни обиди като „тъпа”, „курва”, „прост човек", „злоба", „копелето А",
„скапания ти син нищожество" и др. продължили. Сочи, че ответникът
използвал детето, за да й отмъщава – към момента настройвал малолетната
срещу майка й, като след всяка нейна среща с баща си, ставала нервна и
обиждала. От своя страна, заплащал по около 250 лв. на месец издръжка за
детето, което било под минималния за страната законоустановен размер. Моли
съдът да уважи претенцията и да осъди ответника да заплати направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител,
не оспорва изложената фактическа обстановка, а единствено счита, че
1
претендираната издръжка е прекомерна и моли претенцията да бъде
отхвърлена в частта над 270 лв. месечно.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, от надлежно
легитимирана страна, поради което се явява допустим за разглеждане.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК в доказателствена тежест на
ищцата е да установи следните обстоятелства: 1) че страните са родители на
детето, 2) че живеят разделено, 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи
интереса на детето от поисканите конкретни мерки относно родителската
отговорност, 4) че има родителски капацитет, качества и условия да се грижи
и отглежда детето, 5) нуждите на детето от издръжка в претендирания размер
и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което
се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира
доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени
със срок.
По доказателствените искания на страните:
Ищцата е представила писмени документи, които са относими,
необходими и допустими и следва да бъдат приети по като доказателства в
настоящото производство.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
наличието на трудови договори на страните, както и досежно размера на
доходите на страните.
Следва да бъде допуснат един свидетел на ищцата при режим на
довеждане. Искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
втори свидетел може да бъде допуснат при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 2
ГПК.
Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на
малолетни лица, то на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето,
2
съответната служба следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея
изготвянето на подробен социален доклад.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат
споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за
доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при
необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и ал. 3 във връзка с
чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.11.2025 година от 14.00 часа, за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от ищцата писмени документи,
като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни на страните деца.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по
отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и
данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от
2 години назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищцата при режим на довеждане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за разпит на повече от един свидетел, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ срок в първото съдебно заседание за събиране на гласни
доказателства чрез провеждане на разпит на свидетел, на основание чл. 158,
3
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страната, че при неосигуряване на свидетеля в първото
открито съдебно заседание, съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита му е съмнително или представлява особена трудност.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно предоставяне
на родителските права, местоживеенето на децата и личните отношения с
родителите. В случай, че същата не се яви без представяне на доказателства за
наличие на уважителна причина за това, ще й бъде наложена глоба по реда на
чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50 до
300 лева.
УКАЗВА на компетентните ДСП по местоживеене на страните, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище, а при невъзможност - писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, както и до датата на съдебното заседание
да се изготви социален доклад във връзка с депозираната искова молба.
Указва на компетентните ДСП, че в социалните доклади следва да бъдат
застъпени констатации за жилищните условия на родителите, за техния
родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за
обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят децата в риск, отношението на всяко от децата с
родителите.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
4
страната.
В случай че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както и че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ДЕЦАТА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси
на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
5
отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица,
на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******. адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат
право и необходимост от това.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. относно
постоянен и настоящ адрес на ответника, както и за осигурители на същия.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на
ищцата – препис от отговора на исковата молба.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7