№ 132
гр. Свиленград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245620100114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. Е. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 4536зз-
32 от 28.01.2024 г., издадена от полицейски орган на длъжност Началник група при ГКПП
„Капитан Андреево“, ГПУ Свиленград – Н. Г. Русев.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че заповедта е издадена при изцяло
неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законови предпоставки за нейното
издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура, като не се съдържали и
изискуемите по закон реквизити, и минимално изискуемото съдържание, което да изпълни
функциите си по такъв начин, че да не се ограничава правото на защита на задържаното
лице. Поради това моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответникът се придържа изцяло към приложената документация във връзка с
издадената заповед за задържането.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 4536зз-32 от 28.01.2024г.,
издадена от Н. Г. Русев - Началник група при ГКПП „Капитан Андреево“, ГПУ Свиленград,
е наредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателя А. Е. за срок
до 24 часа в помещението за временно задържане на ГПУ - Свиленград поради наличието на
данни за извършено престъпление по чл.242 и чл.343в от НК. Задържането е извършено в
15,00 ч. на 28.01.2024 г. Задържаното лице е освободено в 14,30 ч. на 29.01.2024 г. На
задържаното лице Арда Е. е бил извършен обиск, за което е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 28.01.2024 г. По случая е образувано бързо производство, което е
преобразувано в досъдебно производство № 25/2024 г. по описа на ГПУ Свиленград.
1
От изисканият по делото заверен препис от Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по БП 25/2024 г. от 29.01.2024 г., се
установява, че на 28.01.2024 г. на ГПКК Капитан Андреево – шосе общ. Свиленград,
обл.Хасково, жалбоподателя управлявал МПС – лек автомобил марка БМВ с рег.№ 1730 ТН
след употреба на наркотични вещества „Канабис Марихуана“, вкл. в Списък 1 към
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, установено по надлежния ред с техническо средство –
престъпление по чл.343 б.“б“, ал.3 НК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното властническо волеизявление, поради което има правен
интерес от оспорване. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали
актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът приема, че заповедта за задържане на лице е издадена от компетентен орган. В
разглежданата хипотеза оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до
т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. Съдът обаче счита, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на целта на
закона, като не съдържа необходимото съдържание, в частност посочване на фактическите
основания за задържане на жалбоподателя.
Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Посочената правна норма
регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване дейността на
полицейските органи по чл.6, ал.1 от ЗМВР – оперативно-издирвателна, охранителна,
разследване на престъпления и превантивна. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР за срок, не по-дълъг от 24 часа по съществото е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка задължителните реквизити на заповедта са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и
правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, и на адвокатска защита.
В случая според съда по своята форма и съдържание обжалваната заповед не
отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР и чл.5, §2 от КЗПЧОС, тъй като в нея
не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата на чл.5, §2 КЗПЧОС, съгласно която всяко
задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за
основанията за арестуването му. В оспорената заповед за задържане като фактическо и
правно основание за лишаването от свобода на Арда Е. са посочени единствено „чл242 и
чл.343в от НК“, което е изключително лаконично, за да покрие изискванията на чл.74, ал.2,
2
т.2 от ЗМВР. Още повече, не става ясно дали жалбоподателя е бил задържан, тъй като е
имало данни за извършено престъпление по чл.242 НК – „който пренесе през границата на
страната стоки без знанието и разрешението на митниците..“ и за извършено престъпление
по чл.343в НК – „който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по
административен ред…“ или е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – каквито
достатъчно доказателства явно има събрани по ДП № 25/2024 г. по описа на ГПУ
Свиленград, за което е задържан непосредствено след извършване на престъплението, за
което е привлечен в качеството на обвиняем и за което му е взета мярка за неотклонение –
видно от приложеното по делото Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по БП 25/2024 г. от 29.01.2024 г.
Не са изложени никакви фактически твърдения, обусляващи необходимостта от
задържане на жалбоподателя, а посочените в заповедта правни норми не кореспондират с
престъплението за което е привлечен като обвиняем. Реално в обжалваната заповед липсват
и най-общи мотиви и съображения относно причините за издаване на заповедта за
задържане. При това положение, с връчването на заповедта по реда на чл.74, ал.6 от ЗМВР
задържаното лице не е било наясно с причините за фактическото му лишаване от свобода,
като по този начин е ограничено правото му на защита.
Действително съгласно константната практика на ВАС и съобразно указанията по
приложение на закона, дадени с ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на ВС на РБ, неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или последващ
такъв. В случая обаче не е приложен никакъв документ, от който да се установят мотивите
за задържането, а от приложеното Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по БП 25/2024 г. от 29.01.2024 г. се установява, че лицето е
привлечено в качеството на обвиняем за съвсем друго престъпление от посочените състави в
заповедта за задържане.
По изложените съображения оспорената Заповед за задържане на лице с рег. №
4536зз-32 от 28.01.2024 г., издадена от полицейски орган на длъжност Началник група при
ГКПП „Капитан Андреево“, ГПУ Свиленград – Н. Г. Русев се явява незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на
сумата от 10 лв., както и възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
размер на 750 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 4536зз-32 от 28.01.2024 г., издадена
от полицейски орган на длъжност Началник група при ГКПП „Капитан Андреево“, ГПУ
Свиленград – Н. Г. Русев.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с административен адрес:
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на А. Е., ЕГН: **********, адрес:
гр. Свиленград, ул. „Александър Стамболийски“ № 10, сумата от 760 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
3
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4