РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л. Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 942 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от М. ***Х. ЕГН **********,*** срещу „С.“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника обща сума в размер на 645,36 лева.
В обстоятелствената част
на ИМ твърди, че с покана за плащане, получена от него на 23.10.2019г.,
ответникът по делото го е уведомил, че дължи сумата от 645.36лв., като били
изписани партиди, без да е конкретизиран произхода на това задължение. Излага,
че не дълги такава сума. Сочи, че до момента не е уведомяван от кредитор за
наличие на вземане, което е прехвърлено на трето лице. Твърди, че доколкото в
поканата изрично е посочено,че ще се пристъпи към образуване на гражданско
дело, то за него е налице правен интерес да предяви иск за установяване,че не
дължи горното вземане. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В нарочна писмена молба
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски. Сочи, че доколкото ответникът е признал иска, то с поведението си е
станал повод за завеждане на същия, поради което и на ищеца се и дължат
разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че така предявеният отрицателен
установителен иск е допустим и основателен, поради което моля съда да
постановите решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК и да възложи
разноските върху ищеца, доколкото счита,
че не е дал повод за завеждане на делото. Признава, че ответникът е придобил
вземането спрямо ищеца. Моли съда да възложи разноските по делото върху ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответното дружеството му е пращало каквато и
да е покана за плащане или уведомление за цесия. Моли съда да възложи сторените по делото
разноски в тежест на ищеца, доколкото ответното дружеството не е предприемало
каквито и да било съдебни или извънпроцесуални действия за събиране на
вземането си, в това число, не е отправяло покани за плащане до ответника.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не
изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да постанови
решение при признание на иска от тяхна страна и да им присъди разноски,
доколкото с поведението си не са станали причина за водене на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложената
покана за плащане, изпратена от ответника до ищеца, че „С.“ ООД уведомяват
последния, че е извършена цесия между него и „Мобилтел“ ЕАД, както и, че до
датата на изпращане на писмото не е направено плащане в размер на 645,36 лева
по партиди с №№ *********, *********, ********* и *********. Видно е, че със
същата ищецът е уведомен, че ако в седемдневен срок от получаване на
съобщението не заплати процесната сума дружеството ще пристъпи към принудително
събиране на същата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване, да докаже: правния си интерес от
воденето на отрицателен установителен иск.
Съответно при установяване на правен интерес от страна на ищеца от воденето
на настоящето производство в тежест на ответника по делото е да установи
дължимостта на сумата в размер на 645,36 лева
Между страните не е спорно, а и
се установява от приобщените по делото доказателства, че ответникът в
качеството си на цесионер по договор за цесия между него и „Мобилтел“ ЕАД е
отправил покана за плащане от ищеца на процесната по делото сума. Доколкото
ищецът твърди, че не дължи плащане на същата съдът приема, че по отношение на
него е налице правен интерес от воденето на настоящия иск за установяване на
недължимост на претендираната с покана – плащане от ответника сума.
Доколкото съдът приема, че по
отношение на ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящия иск, с
оглед разпределената доказателствена тежест ответникът следва да установи, че
процесната сума е дължима. Същият не оспорва, а напротив признава, че сумата е
недължима, поради което и следва да се постанови решение, с което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи същата.
При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички
направени от него разноски в производството по делото, за които е представен
списък по чл. 80 от ГПК, както следва: заплатена държавна такса в размер на 50
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото, тъй като с писмо с №9019092700297 същият е предприел действия
по извънсъдебно събиране на процесното вземане и така е станал причина за
предявяване на иска за установяване на неговата недължимост. Направените от
ответника разноски остават в негова тежест.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М. ***Х. ЕГН **********,***, не дължи на „С.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 645,36 лева, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** да заплати М. ***Х. ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: