№ 22082
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110165095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца ********, чрез ******** с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № *******. по описа на Софийски районен съд Решение №
******* в частта му за разноските, като на ищеца бъдат присъдени сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че
след отправена молба от ищеца за отписване на задължението ответникът е отказал да
стори това, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
която се изразява становище за неоснователност на искането. Поддържа, че след
погасяване на задължението не е предприемал никакви действия по неговото
събиране, поради което счита, че не е станал повод за завеждане на делото и като е
признал иска не носи отговорност за разноските.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло
предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с
извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо)
ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод
за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и
константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017
1
г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много
други.).
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от ищеца ********, чрез ******** за
изменение на Решение № *******, постановено по гр.д. № *******. по описа на
Софийски районен съд в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2