№ 5947
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2004/10.02.2023г., постановено по гр.д. №38514/2022г. по
описа на СРС, 50 състав, е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД от „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, срещу Столична Община, ЕИК
*******, за заплащане на сумата от 417,10 лева за главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по договор за имуществена застраховка „Каско+“ със срок на
покритие 06/10/2020-05/10/2021г. за вреди по л.а. „БМВ“, модел „740 IL“ с рег.
№*******, причинени при ПТП на 14.04.2021г. в гр. София, при
кръстовището на ул. „Петко Тодоров“ и ул. „Орехова гора“, настъпили в
резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно, ведно със законна лихва от 18.08.2022г. до окончателното
плащане. Осъдено е „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на
Столична Община на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева –
съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, на страната на Столична Община.
1
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез пълномощника адв. Г. Я., като се излагат
оплаквания, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила. Установявало се от събраните по делото
доказателства, че във връзка с настъпилото на 14.04.2021г. застрахователно
събитие дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на
402,10 лева за възстановяване на щетите, включително за заплащане на услуга
„пътна помощ“, с което встъпило в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Установявал се от събраните по делото доказателства
и механизмът на настъпване на ПТП, причинната връзка между ПТП и
вредите. Неправилен и необоснован бил изводът на първоинстанцинония съд,
че не е установен механизмът на ПТП. Съдът не отчел възможността
детайлите в показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила да
се разминават с оглед изминалия период от време, както и факта, че всички
останали подробности по случая се припокривали с изключителна точност, до
степен да изключват каквато и да било възможност да става дума за друг
инцидент. От събраните по делото доказателства се установявало, че ПТП е
настъпило през пролетта, а не през есента, но показанията били
правдоподобни в частта си относно атмосферните условия, проливния дъжд и
видимостта. Показанията на свидетеля следвало да бъдат анализирани от съда
в съвкупност с останалите доказателства. По отношение на разликата в името
на пътника в автомобила, посочен от свидетеля пред застрахователя и в
свидетелските му показания пред съда, счита, че поради дистанцията на
времето свидетелят е сгрешил името на пътника до себе си. Поради това
счита, че механизмът на ПТП е установен от събраните по делото
доказателства. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Столична Община, чрез юрисконсулт М.А., с който
жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Не било установено в процеса настъпването на посоченото в
исковата молба застрахователно събитие. Столична Община изпълнила
задължението си за поддръжка на процесния пътен участък.
2
Третото лице – помагач „Т.Г.Х.“ АД не е изразило становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД срещу Столична община осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.04.2021г. в гр. София, при кръстовището на ул.
„Петко Тодоров“ и ул. „Орехова гора“, л.а. „БМВ“, модел „740 IL“ с рег.
№*******, управляван от Д.М.М. попада в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, при което на МПС са нанесени материални щети.
Твърди, че собственикът на л.а. „БМВ“, модел „740 IL“ с рег. №******* е
имал сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество,
застрахователна полица №440120231007394, валидна за периода от
06.10.2020г. до 05.10.2021г. Навежда твърдения, че изплатил сумата,
необходима за отстраняване на щетите, в размер на 350,26 лева, както и сумата
от 51,84 лева с ДДС за услуга „Пътна помощ“, с което твърди, че встъпил в
правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника
за доброволно възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не
постъпило. Ето защо, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното вземане за
3
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, както и
направените по делото разноски.
Ответникът Столична Община и третото лице – помагач „Т.Г.Х.“ АД
оспорват изцяло предявения иск.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на л.а. „БМВ“, модел „740 IL“ с рег. №******* е бил сключен
договор за застраховка „Каско” застрахователна полица №440120231007394,
валидна за периода от 06.10.2020г. до 05.10.2021г., в сила към датата на
процесното ПТП.
На 14.04.2021г. е постъпило при ищеца уведомление за щета, въз основа
на което е образувана преписка по щета №44012132110397, по която на
застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
350,26 лева. Представени са и доказателства за платена сума в размер на 51,84
лева по фактура №**********/25.05.2021г. на УС на СБА за предоставена
услуга „пътна помощ“. В представената декларация от водача, подадена до
застрахователя, е отразено, че ПТП е настъпило на 14.04.2021г., при валеж,
при движение от ул. „Орехова гора“ към бул. *******, че в автомобила е
имало пътник – А.Д., както и, че след ПТП автомобилът бил паркиран до
мястото на настъпването му и на сутринта с пътна помощ бил закаран до
сервиз за смяна на гумите.
Представена е по делото регресна покана от ищеца до ответника с изх.
№О-92-10437/18.08.2021г., връчена на ответника на 24.08.2021г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по л.а.
„БМВ“, модел „740 IL“ с рег. №******* се намират в пряка причинно –
следствена връзка с процесното събитие, като стойността на причинените
вреди по средни пазарни цени възлиза на 486,12 лева, а средната пазарна цена
за услугата „пътна помощ“ на територията на гр. София е 60 лева. Вещото
лице посочва, че при ПТП са били увредени две гуми на лекия автомобил и
придвижването му на собствен ход не било безопасно, и същият следвало да
се репатрира до сервиз за смяна на гумите. Разпитан пред съда в качеството на
свидетел, водачът на автомобила Д.М.М. разказва, че ПТП настъпило късно
вечерта до МОЛ Парадайс, при проливен дъжд. Свидетелят се движел в
междублоково пространство, много бавно с 20-30 км./ч., когато автомобилът
4
влязъл в дупка от лявата страна и предна лява и задна лява гума били
пръснати. Обадил се на денонощния екип на застрахователя и негови
служители го посъветвали какво да прави. Свидетелят посочва, че това се
случило късно през нощта, след полунощ. Бил със свой приятел – А.К..
Времето било есен, може би зимно време, валял пороен дъжд. ПТП настъпило
на улица между блоковете, която излизала на главен път, водещ до МОЛ
Парадайс. Нямало пътни знаци и маркировка. Оставил автомобила на 100 м от
инцидента. На другия ден дошла „Пътна помощ“ и закарали автомобила за
смяна на гумите. Дупката била дълбока, не била обозначена, нямало знак.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност
посочените предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика на л.а. „БМВ“,
модел „740 IL“ с рег. №******* е бил сключен договор за застраховка „Каско”
в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило за репатриране и
5
ремонт на автомобила суми в общ размер на 402,10 лева. В кредитираното
заключение на САТЕ се посочва, че щетите по автомобила, отразени в описа
на застрахователя се намират в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказан
механизма на ПТП, както и, че са налице съществени противоречия между
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На първо място неоснователен е поддържаният от ответника в
подадения писмен отговор довод във връзка с липсата на съставен протокол за
ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да
посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато
между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
6
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
/приложение № 3/.
По аргумент за противното от чл. 6, т. 4 /приложима редакция – доп.,
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, протокол за ПТП с материални щети следва да
бъде съставен от органите на МВР след посещение на място, когато повредите
са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник
и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
В случая по делото е установено, че процесният автомобил не е могъл
да се придвижва на собствен ход и е било необходимо репатрирането му,
поради което местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служители
на МВР и да бъде съставен протокол за ПТП.
Действително по делото не се представя и не се твърди съставянето на
протокол за ПТП, но независимо от това въззивната инстанция приема, че в
хода на производството е установен по несъмнен и категоричен начин
механизмът на настъпилото пътно – транспортно произшествие. Фактът на
настъпване на ПТП и респ. на покрит застрахователен риск може да се
установи с всички допустими по ГПК доказателства. Няма спор, че
местопроизшествието не е посетено от полицейските органи и за него не са
съставени документи, но се установи фактът, че застрахованият водач
добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения застрахователен
договор, като непосредствено след настъпване на застрахователното събитие е
уведомил застрахователя с уведомление за щета и е предоставил автомобила
за оглед от застрахователя. Наличието на несъответствие между показанията
на свидетеля относно сезона, през който е настъпило ПТП – същият посочва,
че се е случило през есента или зимата, и представените писмени
доказателства, в които е отразено, че ПТП е настъпило през пролетта не са
съществени, доколкото свидетелят категорично посочва и във всички
7
документи по делото е отразено, че ПТП е настъпило по време на силен дъжд,
като такива метеорологични условия са типични както за пролетта, така и за
есента. Несъответствието в името на лицето, което е посочено като пасажер в
уведомлението пред застрахователя и в показанията на свидетеля пред съда,
също не може да обоснове извод, че показанията на свидетеля се отнасят до
друг инцидент, доколкото всички останали изложени от свидетеля
обстоятелства относно процесното ПТП съвпадат с отразените в
уведомлението до застрахователя като място и начин на настъпване на
събитието. Поради изложеното съдът приема, че механизмът на ПТП се
установява по несъмнен и категоричен начин при съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания като
свидетел в първоинстанционното производство водач на автомобила Д.М.М.,
както и от кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – Столична Община.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във
вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските
пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на
законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП,
намира, че произшествието е настъпило на общински път.
8
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице –
изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е
налице е неизпълнение на законово задължение.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ.
на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от неизпълнение на
задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат изправността на
пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
ищецът е ангажирал доказателства, че е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 350,26 лева, която сума е по-малка
от посочената от вещото лице стойност на щетата по средни пазарни цени в
размер на 486,12 лева. Установява се също така от събраните по делото
доказателства, че са направени разходи за репатриране на автомобила в размер
9
на 51,84 лева. Неоснователно е поддържаното в писмения отговор на
ответника възражение за съпричиняване от страна на застрахования водач, тъй
като не е установено по делото нарушение от страна на последния на
задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан
в пълния му предявен размер от 417,10 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
Поради изложеното решението, с което предявеният иск е отхвърлен е
неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с
което предявената осъдителна претенция да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора на въззивника – ищец в производството следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва: 618 лева за
първоинстанционното производство, и 193 лева за въззивното производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2004/10.02.2023г., постановено по гр.д.
№38514/2022г. по описа на СРС, 50 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
Столична Община, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. *******, да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София,
бул. *******, съдебен адрес гр. София, ул. „******* І“ №*******2, чрез адв.
А.Д., сумата от 417,10 лева – регресно вземане за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на л.а. „БМВ“, модел
„740 IL“ с рег. №*******, услуга „пътна помощ“, и ликвидационни разноски,
по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица
№440120231007394, валидна за периода от 06.10.2020г. до 05.10.2021г., по
щета №44012132110397, за претърпени имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 14.04.2021г., при което при движение в в гр. София, при
кръстовището на ул. „Петко Тодоров“ и ул. „Орехова гора“, преминава през
10
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Столична Община, ЕИК
*******, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 618 лева, както и
разноски за въззивната инстанция в размер на 193 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, на страната на Столична Община.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11