Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Пенка Михайлова разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 1267 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на "Ибо-93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Провадия, с. Храброво, подадена чрез управителя С.И.С. против РА № Р-03000320005160-091-001/05.03.2021 г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и от Б.Т.Б на длъжност главен инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 63/21.05.2021 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП , с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.02,-6,07,08,10 и 11.2019 г. главница в общ размер от 13 219,80 лв. и лихви в общ размер от 1992,51 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2019 г. главница в размер от 6609,89 лв. и лихви в размер от 455,38 лв.
Жалбоподателят поддържа, че оспореният РА е незаконосъобразен.
Изложено е несъгласие с констатациите на органа по приходите и се твърди, че
задълженията с обжалвания РА са определени при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони. Твърди се, че неправилно са тълкувани
правните норми в областта на косвените и преки данъци, като изводите не са
съобразени със съдебната практика на Европейския съд (ЕС) по идентични казуси.
В жалбата са посочени конкретни съображения по отношение на отказаното право на
приспадане на данъчен кредит с предмет услуги и продажба на стоки. Поддържа, че
реалността на доставките се доказва с представените в хода на ревизията писмени
доказателства, а процесните фактури са издадени законосъобразно към момента на
възникване на данъчното събитие, т. е. налице е данъчен документи, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС и е изпълнено условието на чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗДДС. Според жалбоподателя, органът по проходите не е
доказал неправомерно начисляване на ДДС, за да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 5
от ЗДДС. Поддържа същите
доводи и в частта по ЗКПО. Моли оспорения ревизионен акт да се отмени изцяло.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, чрез процесуалния си представител пледира за отхвърлянето на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, ІІ-ри състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна – адресат на РА. Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, подадена е след проведено оспорване по административен ред, което е процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.
По основателността на
жалбата:
Производството по издаване на оспорения РА е започнало въз основа на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320005160-020-001/27.08.2020 г. /л.515-516 от адм. преписка/ издадена от Н.И.Б
на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП-Варна, определен да
възлага ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. издадена от директора на ТД
на НАП-Варна. Обхватът на ревизията съгласно възлагателната заповед е
установане по отношение на дружеството на задължения за ДДС по ЗДДС за периода
от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Издадена е последваща заповед от 25.11.2020 г.,
с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 01.02.2021 г. / л.512/. За издадените ЗВР представителят на
ревизираното лице е надлежно уведомено - по електронен път, видно от
отразяването в електроните разписки след всяка една от заповедите. След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в
ревизионен доклад (РД) № Р-03000320005160-092-001/11.02.2021 г. /л.518-557/ издаден от екипа от ревизори, които са
извършили ревизията. Срещу ревизионния доклад е постъпило възражение с вх. № 9826/01.03.2021
г. /л.559-561/ без представени допълнително доказателства. С възражението са
оспорени констатациите на органа по приходите, обективирани в РД, като се
оспорва тяхната обективност. След преценка на извършените при ревизията
действия, на установените факти и обстоятелства и като са приели, че подаденото
против РД възражение е неоснователно, органите по приходите са издали процесния
ревизионен акт № Р-03000320005160-091-001/05.03.2021 г. /л.568-579/ . С обжалваният РА, потвърден с решение №
63/21.05.2021 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП ,
са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни
периоди м.02,-6,07,08,10 и 11.2019 г. главница в общ размер от 13 219,80 лв. и
лихви в общ размер от 1992,51 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
данъчен период 2019 г. главница в размер от 6609,89 лв. и лихви в размер от
455,38 лв.
В хода на ревизионното производство, органите по приходите са извършили процесуални действия по реда на ДОПК, резултатите от които са приложени като доказателства към РД, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА и приетата от съда административна преписка. Установено е следното:
І. В частта по ЗДДС:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.05.2014 г. През ревизирания период е извършвало основна дейност, която е декларирана пред приходната администрация „Други довършителни строителни работи“. дейност по строително-монтажни услуги, строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи и строително-монтажни работи.
Ревизираното дружество е сключило в качеството на
изпълнител договор за строителство с „Инфра експерт“ АД, в качеството на
възложител. Предметът на договора е изпълнение със сили и средства на
изпълнителя на СМР, съгласно Приложение № 1 към договора- количествено
стойностна сметка на обектт: ПСОВ Добрич. Периодът на извършване на услугите е
от 25.07.2018 г. до 31.12.2019 г.
Според представените от „ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД
документи, „ИБО-93" ЕООД е извършвало през 2019 г. СМР на следните
подобекти на обект „Реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за
отпадъчни води /ПСОВ/ Добрич":
Подобект № 38: Административно лабораторна сграда;
Подобект № 34: ПС за калови води, филтрат, битови
и дренажни води от площадката;
Подобект № 39: Сграда въздуходувки;
Подобект 22: Шнекова ПС за рециркулация и ИАУ;
Подобект 42: Портиерна;
Подобект № 24: Сграда метантанкове.
„Ибо-93“ ЕООД е сключил в качеството си изпълнител
договор за строителство от 21.03.2019 г. с „Хидрострой“ АД, в качеството на
възложител. Предметът на договора е изпълнение със сили и средства на
изпълнителя на СМР, съгласно Приложение № 1 към договора- количествено
стойностна сметка на обектт: ПСОВ Добрич.
Според представените от „ХИДРОСТРОЙ" АД
документи, „ИБО-93" ЕООД е извършвало през 2019 г. СМР на следните
подобекти на обект „Реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за
отпадъчни води /ПСОВ/ Добрич":
Подобект: Площадкови комуникации;
Подобект № 38: Административно лабораторна сграда;
Подобект № 41: Трансформаторно;
Подобект 26: Стълбищна клетка към метантанк;
Подобект 25: Метантанкове;
Подобект 24: Обезводняване.
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит по два броя фактури издадени от доставчик „Голд мекс строй“ ЕООД
и по седем броя фактури издадени от доставчик „АТС Уъркфорс интернешънъл“ ЕООД.
За установяване на реалната престация във връзка с доставките са извършени
проверки по реда на ДОПК чрез указания за представяне на доказателства от
жалбоподателя и насрещни проверки на доставчиците.
1.
Относно доставките от „Голд мекс строй“ ЕООД:
За ревизирания период дружеството е отразило в
дневниците да покупките си в в справките-декларации за ДДС с право на пълен
данъчен кредит , следните фактури издадени от „Голд мекс стнрой“ ЕООД:
|
Фактура № и дата |
Предмет |
Данъчна основа/лв. |
ДДС/лв. |
|
0….6/25.02.2019 г. |
СМР-АКТ-2 |
6366,
58 |
1273,32 |
|
0….7/26.02.2019 г. |
СМР Акт -3 |
5706,23 |
1141,25 |
Установено е , че „Голд мекс строй“
ЕООД е регистриран по ЗДДС на 11.02.2019 г. и дерегистриран на 25.11.2019 г. по
инциатива на орган по приходите при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
При извършена проверка в базата данни на НАП за подадени от задължените лица
годишни данъчни е установено, че дружеството не е подало годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 г. При проверка в базата данни на НАП за
подадени дневници за продажби и СД по ЗДДС от регистрирани по закона лица, е
установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и СД за ДДС.
При извършената проверка управителят
на дружеството е дал обяснения, че този доставчик е нает като подизпълнител във
връзка с договора с „Хидрострой“ АД и „Инфра електра“ АД.
Приобщени са доказателства от
извършена насрещна проверка на доставчика в хода на предходна проверка на
ревизираното дружество. Представени са следните
документи:
- Договор за строителство от
07.01.2019 г. между „Ибо-93" ЕООД в качеството на възложител и „Голд мекс
строй“ ЕООД в качеството на изпълнител . Съгласно предмета на договора
изпълнителят приема да изпълни със свои
ресурси,качествено и в срок по узаконени строителни книжа, съобразно изискванията
на действащите нормативни актове следните видове СМР: „Реконструкция и
разширение на Пречиствателна станцияна отпадъчни води-гр. Добрич". В
договора не е посочен срок на изпълнение. Представени са и фактура
№ **********/25.02.2019 г. и фактура №
**********/26.02.2019 г.. Представен е Акт обр. 19 № 2 от 25.02.2019 г. за
извършени СМР на обекта на обща стойност от 6366,58 лв. и Акт обр.19 №3 от
26.02.2019 г. за извършени на обекта СМР на обща стойност 5706,23 лв.
Не са представени доказателства за
налични ДМА – автомобили, машини и стопански инвентар, доказателства за закупувани и вложени при
извършване на услугата стоково-материални, за предадени от възложителя на
изпълнителя материали и стопански инвентар, за предадени от възложителя на изпълнителя, проекти необходими
за извършване на СМР, за извършен превоз
на материали, необходими за извършване на СМР.
При извършена служебна проверка е
установено, че „Голд мекс строй“ ЕООД през периода има сключени договори с лица
на длъжност общ работник, чистач хигиенист и касиер. В писмените обяснения на
управителя на дружеството е посочено, че съгласно сключения между страните
договор за строителство и съпътстващото го споразумение за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ при едновременна
работа на строителна площадка,изпълнителят осъществява договорените дейности със собствени сили,
работници и активи. Посоченото
съответства на т.І.1 от предмета на договора за строителство от 07.01.2019 г.
Видно от присъединената с Протокол
обр. Кд-73 № 1486769/15.09.2020 г. представена от „Инфра експерт" АД,
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж на
подизпълнители, в същата фигурират следните имена:И.Ш.М;И.Г.М;Е.К.А;А.Й.С;С.С.С;Ш.А.Н;Р.Т.В.
При проверка в база данни на НАП –
Справка актуално състояние на всички трудови договори за „Ибо-93" ЕООД, е
установено, че горепосочените лица са имали сключени договори с „Ибо-93"
ЕООД,както следва:И.Ш.М – управител на „ИБО-93" ЕООД;Е.К.А, сключен на
15.08.2018 г., прекратен на 29.08.2018 г.;И.Г.М, сключен на 15.08.2018 г.,
прекратен на 25.09.2018 г.; А.Й.С, сключен на 15.08.2018
г., прекратен на 25.09.2018 г.;С.С.С, сключен на 15.08.2018 г., прекратен на
29.08.2018 г.;Ш.А.Н, сключен на 21.08.2018 г., прекратен на 25.09.2018 г.;Р.Т.В,
сключен на 21.08.2018 г., прекратен на 05.12.2018 г.
Видно от книгата за инструктаж, същият
е проведен на 16.08.2018 г. други лица не са вписвани в книгата. В колона 6 на
книгата за инструктаж „Издадена служебна бележка № …..от .." е посочено
„пропуск".От съдържанието на подписания от страните Договор за
строителство от 25.07.2018 г., писмените обяснения от представляващия „Инфра
експерт“ АД и съдържанието на „Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж на
подизпълнители" е направен извод, че достъп до строителния обект са имали
само работници, преминали началния инструктаж и вписани в книгата за
инструктаж.
Видно от присъединеното с Протокол
обр. Кд-73 № 1701978/19.10.2020 г. представено от „Хидрострой“ АД Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ
при едновременна работа на строителна площадка на обект „Реконструкция и
разширение на Пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Добрич" , в
т.3 от Раздел I-ви на споразумението е посочено, че изпълнителите са задължени
да представят персонала си на възложителя за начален инструктаж в първия им
работен ден на строителната площадка. В т.3 на споразумението е посочено още,
че не се допускат на строителната площадка работници, които не са преминали
начален инструктаж при длъжностното лице на възложителя. В т.1 от Раздел II-ри
на споразумението е посочено, че не се допускат до извършване на СМР на строителната
площадка работници на изпълнителя, които не са инструктирани. В т.2 от Раздел
II-ри на споразумението е посочено, че изпълнителите допускат до работа само пълнолетни
лица със сключен трудов договор с фирмата работодател.
Видно от присъединената с Протокол
обр. Кд-73 № 1701978/19.10.2020 г. представена от „Хидрострой“ АД Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж на
подизпълнители, в същата фигурират следните имена:И.С.И;И.С.И.;Ш.М.Х;С.А.С;И.Ш.М; При проверка в база данни на НАП – Справка
актуално състояние на всички трудови договори за „Ибо-93“ ЕООД е установено, че
горепосочените лица са имали сключени договори с „Ибо-93“ ЕООД , както следва:И.С.И
длъжност „работник строителство", сключен на 03.10.2018 г., прекратен
на01.02.2019 г.;И.С.И., длъжност „техник строителство и архитектура", сключен
на 31.10.2018 г.;прекратен на 17.05.2019 г.;Ш.М.Х, длъжност „работник
строителство", сключен на 13.12.2018г., прекратен на 01.01.2020 г.;С.А.С
длъжност „работник строителство", сключен на 13.12.2018 г., прекратен на
09.05.2019 г.;И.Ш.М – управител на „Ибо-93“ ЕООД. Видно от книгата за
инструктаж, същият е проведен на 25.03.2019 г. други лица не са вписвани в
книгата.
От
установеното е направен извод, че работници на "Голд мекс строй“ ЕООД не са извършвали строително-монтажни работи на
обект: „ПСОВ Добрич".Въз основа на
събраните доказателства е направен извод, че „Голд мекс строй“ ЕООД не е
разполага с с трудова и техническа обезпеченост, за да извърши доставките към
жалбоподателя. Прието е, че е налице формално съставяне на документи, без
реално извършване на доставки с цел създаване на условия за данъчна
злоупотреба, изразяваща се в неправомерно ползване право на приспадане на
данъчен кредит по фактурите от посочения в тях получател. Прието е, че не са
налице доказателства, които да установят реалносто извършване на доставките на
СМР.
2. Относно доставките от „АТС Уъркфордс интернешънъл“
ЕООД :
За
ревизирания период дружеството е отразило в дневника си за покупките и в
справката-декларация за ДДС с право на пълен данъчен кредит следните фактури
издадени от „АТС Уъркфордс интернешънъл“
ЕООД:
|
Фактура №/дата на издаване |
Предмет на доставката |
Данъчна основа/лв. |
ДДС/лв. |
|
0…15/03.06.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол от 01.06.2019 г. |
7500,00 |
1500,00 |
|
0…17/14.06.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол от 01.07.2019 г. |
2625,00 |
525,00 |
|
0….100/02.10.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол № 2 |
8083,00 |
1616,00 |
|
0….101/03.10.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол № 3 |
8220,00 |
1644,00 |
|
0…109/09.10.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол № 4 |
8283,00 |
1656,00 |
|
0…111/17.10.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол № 5 |
8141,00 |
1628,20 |
|
0…115/28.10.2019 г. |
Извършване на СМР по протокол № 6 |
4240,00 |
848,00 |
|
Общо: |
|
|
9418,40 |
Установено
е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 21.05.2014 г. и дерегистрирано на
30.04.2020 г. по инциатива на орган по приходите при установени обстоятелства
по чл.176 от ЗДДС. При
проверка в базата данни на НАП за подадени дневници за продажби и СД по ЗДДС от
регистрирани по закона лица, е установено, че горните фактури са включени в
дневниците за продажби и СД за ДДС.
В хода на
извършената проверка жалбоподателят не е представил други документи
установяващи изпълнението на доставките на СМР. Представени са единствено
доказателства за осчетоводяване на фактурите. Приобщени са доказателства
събрани в хода на предходна проверка: Договор за строителство от 31.05.2019 г. и Договор
за строителство от 05.07.2019 г. между „Ибо-93“ ЕООД и „АТС Уъркфордс
интернешънъл“ ЕООД . Съгласно т.І на договора изпълнителят приема да изпълни
със свои ресурси, качествено и в срок по узаконени строителни книжа, съобразно
изискванията на действащите нормативни актове следните видове СМР: „Реконструкция
и разширение на Пречиствателна станция на отпадъчни води-гр. Добрич". В
договора не е посочен срок на изпълнение, както и стойност на услугата.
Представени
са протоколи за извършена работа, както следва: Протокол за извършена работа
без дата, и № на стойност 2625,00 лв. /без ДДС/; протокол за извършена работа №
2/02.10.2019 г. на стойност 8083,00 лв.; протокол за извършена работа№
3/03.10.2019 г. на стойност 8220,00 лв., протокол № 4/09.10.2019 г. на стойност
8283,00 лв.; протокол за извършена работа № 5/17.10.2019 г. на стойност 8141,00
лв.; протокол за извършена работа № 6/28.10.2019 г на стойност 4240,00 лв.
Протоколите не са подписани от представител на „АТС Уъркфордс интернешънъл“
ЕООД.
Установено
е, че периода от 06 до 10.2019 г. дружеството има наети лица по трудов договор
на длъжности „танцьор“, „общ работник“, „раздавач-доставчик“, „чистач-хигиенист“.
Не са
представени доказателства за налични ДМА – автомобили, машини и стопански
инвентар. В представената Оборотна ведомост за 2019 г липсват счетоводни сметки
от група 20 – Дълготрайни материални активи. Липсват доказателства за закупени
и вложени при извършване на услугата материали, извършен превоз на такива,
платени възнаграждения на наети за извършване на услугата физически лица.
Представен
е Договор за изпълнение от 10.06.2019 г. между „АТС Уоркфорс
Интернешънъл", ЕООД, представлявано от Х.Й.В.Л, наричано в договора
„Възложител" и „Голд Мекс Строй" ЕООД, представлявано от Д.Х.Х,
наричан в договора „Изпълнител". В чл.1 на договора е посочено, че
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да осигури на Възложителя
квалифицирана работна ръка, която да извърши строително-монтажни
работи,представляващи реконструкция и разширение на Пречиствателна станция за
отпадни води – гр. Добрич. Не са представени доказателства за фактическо
изпълнение от страна на Изпълнителя на услугата съгласно предмета на договора.
При
установена фактическа обстановка във връзка с анализа на представените
доказателства от „Инфра електра“ АД и „Хидрострой“ АД е установено, че
работници на „АТС Уъркфорс интернешънъл“
ЕООД и "Голд мекс строй“ ЕООД не са
извършвали строително-монтажни работи на обект: „ПСОВ Добрич". Въз основа на събраните доказателства е направен
извод, че „АТС Уъркфорс интернешънъл“ ЕООД не е разполагал с трудова и
техническа обезпеченост, за да извърши доставките към жалбоподателя. Прието е,
че е налице формално съставяне на документи, без реално извършване на доставки
с цел създаване на условия за данъчна злоупотреба, изразяваща се в неправомерно
ползване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от посочения в тях
получател. Прието е, че не са налице доказателства, които да установят
реалносто извършване на доставките на СМР.
3.През
ревизирания период дружеството е отразило в дневниците за покупки и
справките-декларации за ДДС с право на пълен данъчен кредит следните фактури
издадени от „ Косер“ АД:
|
Фактура №/дата |
Предмет на доставката |
Данъчна основа/лв. |
ДДС/лв. |
|
**********/09.07.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
909,73 |
181,95 |
|
**********/11.07.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
605,72 |
121,14 |
|
13100072203/12.07.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
176,61 |
35,32 |
|
**********/18.07.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
428,38 |
85,68 |
|
**********/19.07.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
548,81 |
109,76 |
|
**********/30.10.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
935,65 |
187,13 |
|
**********/31.10.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
187,00 |
37,40 |
|
**********/01.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
665,94 |
133,19 |
|
**********/05.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
399,30 |
79,86 |
|
**********/06.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
274,32 |
54,86 |
|
**********/11.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
406,18 |
81,24 |
|
**********/13.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
577,51 |
115,50 |
|
**********/19.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
251,18 |
50,24 |
|
**********/28.11.2019 г. |
Разнородни авточасти и консумативи |
335,28 |
67,06 |
|
Общо: |
|
|
1340,33 |
При
проверка в база данни на НАП – Справка за притежавани превозни средства (Данни
от КАТ) е установено, че дружеството е
имало регистрирано превозно средство – товарен автомобил марка „ИВЕКО"
модел „ДЕЙЛИ 35 С11", с рег. № В****ВТ.
Прието е,
че предвид описаните във фактурите авточасти и консумативи са предназначени за
автомобили с бензинов двигател, а собственият на дружеството автомобил е с
дизелов двигател. Посочените данни са извлечени от официалния сайт на
производителя :http://www.iveco.org/. Отделно от това е прието, че множеството
бройки консумативи от един и същ артикул , не са необходими за нуждите на един
автомобил. В една от горните фактури е включен артикул „Зимна гума 205/55R16, а
гумите предназначени за автомобила видно от сайта: http://www.iveco.org/ е с
характеристики 195/75R16.
От
съдържанието на горните фактури е направен извод, че посочените във фактурите
артикули не са предназначени за товарен автомобил марка „ИВЕКО" модел
„ДЕЙЛИ 35 С11" и не са свързани с икономическата дейност на дружеството.
4. „Ибо-93“ ЕООД е включило в дневника си за покупки и СД за ДДС за данъчен период м.10.2019
г. фактура № **********/12.09.2019 г., издадена от „Зора М.М.С." ООД, с
предмет на доставката „Аудио система Crown GTB-602TW" с данъчна основа 232,50
лв.и ДДС – 46,50 лв. В представените от управителя на дружеството писмени
обяснения е посочено, че аудио системата се намира в пречиствателна станция за
отпадъчни води гр. Добрич, село Врачанци. Прието е, че доставката на „Аудио система Crown GTB-602TW", не е
свързана с икономическата дейност на дружеството.
Предвид установеното от фактическа страна, в
частта по ЗДДС от правна страна съдът намира следното:
Спорът, така както е
поставен за решаване е относно наличието /или съответно липсата/ на законовите
предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по
фактурите издадени от "Голд мекс строй“ ЕООД, „ АТС Уъркофорс интернешънъл“
ЕООД, „Косер“ АД и „Зора м.м.с.“ ООД.
Спорните доставки
могат да бъдат разделени на два вида: 1. Доставки на строителни услуги; 2.
Доставки на стоки.
Относно доставките на строителни услуги:
Основанията на
приходната администрация за отказа на правото на данъчен кредит по процесните
фактури са фактическите констатации, че липсват доказателства, че издателите на
фактурите са извършили доставките на строителни услуги и доставка на стоки.
Органите по приходите са извели основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т. е. че данъкът при доставчика е начислен неправомерно. Съгл. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за
целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът -
регистрирано по този закон лице му е доставил, или предстои да му достави.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС, за получени стоки или услуги по
облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем по арг. чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното
събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена - чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е
осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС.
Доказателствата за
реалното извършване доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на
две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на
доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост
на доставчика и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се
причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на
остойностяване като количествено-стойностни сметки и др.
Не е спорно между
страните, че има извършени доставки на СМР. Спорът се свежда до установяване на
обстоятелството, че те са били извършени от посочените доставчици. Ответникът
приема, че за процесните доставки са съставени фактури и Протоколи обр. 19,
като само в част от тях липсва подпис на изпълнител. Т. е. доказателствата от втората
група за част от доставките са представени в хода на ревизията от
жалбоподателя. Тези документи обаче имат характер на частни документи, т. е. не
притежават материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде
преценено с оглед на останалите събрани доказателства. Не е направена преценка
относно редовността на воденото от доставчика счетоводство, т. е. не може да се
приеме, че извършените при него счетоводни записи отговарят на изискването за
документална обоснованост – арг. чл. 182 от ГПК. Съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира и допълнителни
доказателства, с които да установи изпълнението на доставките, но такива не са
посочени.
Разпоредбата
на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане
на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на
елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или
извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на
конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и
обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително
осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на
търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по
аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да
се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията
или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си
издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да
обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени.
Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е
подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва
претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика.
Съпоставката и
анализа на представените по делото писмени доказателства – договори, протоколи
за извършени и подлежащи на плащане СМР, плащания и прочие, не обосновават
извод, че спорните услуги с предмет СМР действително са извършени от издателите
на процесните фактури.
Като доказателства
за извършените услуги за доставка на СМР се представят единствено актове
Протоколи обр. 19, в които извършените
работи са описани по вид, количество и цена. Налице е съответствие между цената
на услугите по издадените фактури и тази посочена в актовете обр. 19. Няма пречка да се направи извод
за реалното изпълнение на доставка вкл. и на услуги само въз основа на
наличните в счетоводството на ДЗЛ доказателства, но в условията на редовно
водено счетоводство и представянето на убедителни доказателства обосноваващи
извод за реална престация по фактурите.
По делото не е
доказан основният факт, от който жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни
последици - наличието на реални доставки на услуги, които да са престирани от
посочените дружества. Тук следва да се посочи, че съставените актове обр. 19 са
частни документи, тъй като не фигурират сред документите /актове и протоколи/
по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, за да имат доказателствената сила по чл. 1, ал. 4 от същата наредба. Други доказателства по отношение на тези
доставки в съдебното производство не са ангажирани. Единствено от посочените
документи не се установява релевантния за спора факт – доставчиците да са
разполагали с възможност да извършат посочената услуга/ предвид данните за
кадрова и материална обезпеченост/, реално да са я изпълнили или превъзложил изпълнението
на друг. Такива данни по делото не се установяват. Ако доставчикът не е предоставил
изисканите доказателства от значение за определяне на данъчните задължения за
жалбоподателя в хода на ревизията, няма процесуална пречка това да бъде сторено
в процеса на обжалването, вкл. и по съдебен ред. По делото обаче не са налични
доказателства, за които да е установено по безспорен и категоричен начин, че
услугите-СМР изхождат от посочените доставчици и са свързани с извършени
доставки към жалбоподателя. Този извод не може да се направи само въз основа на
фактурите и представените актове обр. 19, а жалбоподателят не е ангажирал други
доказателства.
Дори и да
се приеме, че доставчиците не са разполагали с квалифициран персонал, принципно
съществува възможността да наемат и лица на граждански договор. Действително
жалбоподателят не може да носи отговорност за действията на неговия доставчик
по деклариране на гражданските договори в качеството си на работодател. Но в
хода на ревизията са събрани достатъчно и убедителни доказателства, че в
обектите, в които са извършвани СМР, са присъствали само работници на
жалбоподателя. Индиция за присъствие на работници от фирмите на доставчиците е
вписването им в Книгата за инструктаж. Това обстоятелство е възможно за се
установи дори и със свидетелски показания, но съдът няма правомощията служебно
да събира гласни доказателства. Лишено от житейска логика е наемането като
подизпълнител на „ АТС Уъркофорс интернешънъл“ ЕООД на другия доставчик „Голд
мекс строй“ ЕООД, при условие, че жалбоподателят има директен контакт с това
дружество във връзка с доставките на СМР. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
които да установят реалното престиране на труд от работници на двете дружества, не
ангажира доказателства, че в периода на извършване на услугите, други работници
освен тези от неговото дружество, са имали достъп и са работили на обектите.
Поради това обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на
приходната администрация, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно.
Посоченото обосновава хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС и правилно е отказано
на „Ибо-93“ ЕООД право на данъчен кредит по фактурите от „ АТС Уъркофорс
интернешънъл“ ЕООД и „Голд мекс строй“ ЕООД.
Относно
доставките на стоки:
Правото на
приспадане на данъчен кредит по фактурите от „Косер“ АД и „Зора М.М.С“ ООД е
отказано с основанието на чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС. Според съдържанието на
посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или
услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности , различни
от икономическата дейност на лицето.
Относно доставките от „Косер“ АД:
Съдът споделя изводите на приходната администрация,
че стоките по процесните фактури не са предназначени за икономическата дейност
на ревизираното дружество, което е предпоставка за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този извод е обоснован
с оглед данните, че по-голямата част от стоките , са предназначени за
автомобили с бензинови двигатели или за автомобили с различни марки от притежавания от
жалбоподателя товарен автомобил „Ивеко“. Тук следва да се посочи, че в тежест
на жалбоподателя е било да установи, че закупените от него части и консумативи
са предназначени за влагане именно в автомобила, който дружеството притежава.
Или да предостави данни, че използва и други автомобили, за които са
предназначени тези части. Приходната администрация няма тежест да установи
отрицателни факти, достатъчно е само да има индиция, че тези стоки не са
предназначени за дейността на дружеството. Авточастите и консумативите са
посочени във фактурите с конкретни марки и номера, които са различни от
притежавания от дружеството товарен автомобил марка „Ивеко“. Жалбоподателят е
имал възможност да ангажира доказателства, но такива не са посочени. Поради
това правилно е прието, че стоките закупени от „Косер“ АД са предназначени за
дейности, различни от икономическата дейност на жалбоподателя, което обосновава
основанието на чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС.
Относно доставката от „Зора М.М.С.“ ООД:
Правилно е
прието, че стоката закупена от „Зора
М.М.С.“ ООД е предназначени за дейности, различни от икономическата дейност
на жалбоподателя, което обосновава основанието на чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС.
Процесната стока – аудио система не е свързана с дейността на дружеството,
която е извършване на строителни дейности. Няма данни тази уредба да е
предназначена за офис на дружеството, тъй като същата се е намирала в обект,
собственост на друго лице. Само факта на заприходяване на стоката като актив,
не е достатъчен да обоснове извода, че е
презназначен за дейността на ДЗЛ. В този смисъл жалбата и в тази част е
неоснователна.
ІІ. В частта по ЗКПО:
Предвид
констатираните факти и обстоятелства в частта по ЗДДС по отношение разходите по
фактурите от „Голд мекс строй“ ЕООД и „АТС Уъркфорс интернешънъл“ ЕООД е
прието, че не са налице осъществени
стопански операции и същите са издадени без основание, поради което отчетените
„разходи за външни услуги" в счетоводството на дружеството и в Отчета за
приходите и разходите за 2019 г. по фактурите, в общ размер на 59164,81 лв. са
без документална обоснованост, в нарушение на чл.3, ал.3 от Закона за счетоводството.
Прието е, че не е налице документална обоснованост по смисъла на чл.10 от
Закона за корпоративното подоходно облагане.
Възникването на спорното материално право не се предпоставя само от наличието на фактура, отговаряща на изискванията на Закона за счетоводство, но и от безспорното удостоверяване на извършването на доставките, за което носи тежест жалбоподателя. Както правилно е прието от страна на приходната администрация издаването на първичен счетоводен документ /фактура/ и отчитането му в счетоводството на получателя/клиента и неговия доставчик, както и представянето на документи за извършени плащания /фискални бонове или преводно нареждане/ за плащане по фактурите, не е достатъчно, за да бъде един разход документално обоснован по смисъла на Закона за счетоводство и ЗКПО. Това, че фактурата е надлежно осчетоводена при получателя, не означава че действително разходът е извършен и то на такава стойност, каквато е посочена от издателя на фактурата.
За целите на облагането по ЗКПО в тежест на
жалбоподателя, който претендира правото да приспадне тези разходи от финансовия
си резултат за данъчно облагане, е да установи, че фактурите документират
реални стопански операции, а доказателства за това относно доставките от „Голд мекс строй“ ЕООД и
„АТС Уъркфорс интернешънъл“ ЕООД за 2019 г. не се представят.
Правилно е извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 г. със стойността на
разходите за външни услуги , за
разходите които не са документално обосновани по смисъла на чл.26,т.2 от ЗКПО
във връзка с чл.10,ал.1 от ЗКПО.
Относно доставките от „Косер“ АД и
„Зора М.М.С.“ ООД органите по приходите са изложили
доводи, че няма данни същите да е възможно и да са използвани за дейността на дружеството. Съдът
не може да направи друг извод, тъй като жалбоподателят нито ангажира
доказателства, нито конкретни аргументи по въпроса за използването на авточастите и консумативите за
собствения товарен автомобил или за други наети МПС . Закупените
материали се отчитат като разходи за дейността, само доколкото съответстват на
действително осъществена стопанска операция и свързана със икономическата
дейност на стопанския субект. Същите
са изводите и относно закупената аудио система. Правилен
е изводът, че на основание чл. 26,
т. 1 ЗКПО, не следва да бъде признат разхода за закупените от посочените дружества стоки по
процесните фактури.
Жалбата срещу ревизионния акт е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1198,32 лв., изчислени по метода на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 22 277,58 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, предл. трето от ДОПК, Административен съд - Варна, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ибо-93“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Провадия, с.
Храброво, подадена чрез управителя С.И.С. против РА №
Р-03000320005160-091-001/05.03.2021 г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и от Б.Т.Б на длъжност
главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна –
ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 63/21.05.2021 г.
издадено от директора на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП , с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни
периоди м.02,-6,07,08,10 и 11.2019 г. главница в общ размер от 13 219,80 лв. и
лихви в общ размер от 1992,51 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
данъчен период 2019 г. главница в размер от 6609,89 лв. и лихви в размер от
455,38 лв.
ОСЪЖДА "Ибо-93“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Община Провадия, с. Храброво, представляван
от управителя С.И.С. да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите, сумата от 1198,32 лв. /хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: