Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1948/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона
за защита срещу домашното насилие и е образувано по молба на С.И., действаща
лично и като майка и законен представител на Я.Я., с
която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие
срещу Ю.Я..
В молбата се твърди, че С.И. и Ю.Я.
са живели на съпружески фактически начала за периода от 2014г. до 08.02.2021г.,
когато молителя и роденото от съвместно им съжителство дете Я.Я. са напуснали съвместно обитаваното жилище, находящо се в *******.
Отношенията между партньорите се
влошили в периода от 31.12.2020г. до 08.02.2021г., през което време г-н Я. след
злоупотреба с алкохол отправял обиди към С.И. в присъствието на детето, което
се разстройвало.
На 08.02.2021г. ответникът се
прибрал пиян в дома си, след което г-жа Я. сложила масата. Г-н Я. отправил
забележка, че поставеният на масата хляб не е достатъчен, а молителят помолил
детето им да сложи допълнително. В момента, в който детето сложило хляба на масата,
ответникът взел поставената за него чиния и я хвърлил на пода. Чинията минала
много близо до тялото на детето, а след това се счупила на пода. Крещейки
започнал да блъска по масата, разгневен от това, че С.И. не му е занесла хляб,
а детето. Започнал да гони С.И. из жилището. Накрая напуснал дома си,
отправяйки следните думи към молителя: „като се върна да те няма“.
Поддържа се, че поведението на
ответника силно разстроило детето, което се разтреперало
и заплакало.
Изплашена, г-жа И. напуснала
жилището, заедно с дъщеря си. Подала оплакване в полицията от дома на познати в
с. А.. Полицаите снели обясненията на молителя и на ответника. Подпомогнали
г-жа И. да събере лични вещи от съвместно обитаваното с ответника жилище.
След скандала, г-жа И. и дъщеря й се
установили в дома на родителите й в гр. *******.
Изложеното е обусловило и искането
за налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН.
В становище, постъпило преди първото
съдебно заседание, ответникът Ю.Я. оспорва молбата.
Относимите към твърдения акт на насилие
твърдения са, както следва: на посочената дата г-н Я. се е прибрал в дома си в
с. А.. Седнал е да вечеря и помолил С.И. да му донесе още хляб. Същата отказала
умишлено въпреки, че била в близост до масата и дала хляба на дъщеря им, която
го подала на баща си. Както обикновено, молителката започнала да вика и да го
обижда. Ответникът напуснал дома им, като при връщането си установил служители
на органите на МВР.
Поддържа тезата, че С.И. е напуснала
жилището им, за което се е подготвила предварително, за което свидетелстват
думите й, изречени в предходния ден, че тя няма чувства към него.
ДСП – Девня не е изразила становище
по молбата, в частта, касаеща детето.
Постъпил е подробен социален доклад,
който съдържа информация относима към друг вид
производство, касаещо спор за родителски права,
какъвто не е отнесен към съда.
В него е отбелязано, че при разговор
със социален работник, детето се е разстроило, „когато говори за баща си.
Разказва, че се страхува от него.“
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Молбата е подадена от и срещу легитимирано
по закон лице съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Безспорно е, че С.И. и Ю.Я. са родители на
детето Я.Я., родено на ***г.
При служебна справка в деловодната програма
съдът установи, че през 2017г. в отношенията между родителите е настъпил
разрив, за което свидетелстват поредицата от дела по ЗЗДН и спор за родителски
права по отношение на общото им дете.
Образуваните през 2017г. производства са
прекратени поради оттегляне на молбите, след който момент С.И. и Ю.Я. са
заживели отново заедно до 08.02.2021г. в с. А., *******, когато е настъпила фактическата им
раздяла.
Към настоящия момент, освен настоящото производство е
налице и висящ процес по чл. 127, ал. 2 СК, в който и двамата родители
претендират родителските права.
Исковата молба, инициирала производството по чл. 127,
ал. 2 СК, е подадена от Ю.Я. на 05.03.2021г. след получаване на заповедта за
незабавна защита, издадена в настоящото дело.
С протоколно определение от 23.03.2021г., постановено
по гр.д. № 3371/2021г. на ВРС, по молба по чл. 127, ал. 3 СК, родителските
права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, а на бащата е
определен режим на личен контакт, който не се изпълнява поради издадената в
настоящото производство заповед за незабавна защита.
На 08.02.2021г. в дома, в който живеят е възникнал
скандал, след приключването на който жилището им е посетени от служители на
МВР.
Фактът, че служители на МВР са посетили
процесното жилище се установява, както от съставения протокол по реда на ЗМВР,
с който г-н Я. е предупреден да не отправя закани и заплахи спрямо майката на
дъщеря си, от докладните записки, съставени от служителите на ПУ – Б. и А. към IV – РПУ при ОД на МВР - Варна, както и от разпита на К.Д..
От свидетелските му показания, в качеството
му на лице, заемащо длъжността „младши инспектор“ в ПУ
– Б. и А. към IV – РПУ при ОД на МВР – Варна, се установява, че по повод
сигнал подаден на тел. номер „112“, г-н Д. се е явил в с. А. на адрес, различен
от този на родителите и е установил жена, която е плачела. Същата пояснила, че
между нея и мъжът й е възникнал скандал по повод „салата“. Скарали се, а тя се
изплашила и избягала от дома си. На първоначално посетения адрес, г-н Д.
забелязал дете, което стояло мирно, видимо уплашено с вид, че е плакало.
Служителите на полицията придружили жената
до дома й, за да вземе лични вещи след което била отведена с детето си от
роднини. Когато излязла от дома си се появила и друга жена, която се явява
сестра на г-н Я..
Докато са я изчаквали пред дома им с. А., *******се прибрал и г-н Я.,
който според свидетеля е бил употребил алкохол, тъй като е признал сам този
факт. Споделил със служителите, че поводът за скандала между него и жената е
обстоятелството, че детето му е занесло хляб. Свидетелят предполага, че г-н Я. е
употребил алкохол и пред тях.
Г-н Д. познава сина на г-жа И., тъй като в
качеството си на служител на IV – РПУ при ОД на МВР –
Варна, е спирал за проверка водачи на МПС, вкл. и низходящия на молителя.
Свидетелките показания на г-н Д. са
идентични на изявленията му в докладна записка, съставена на 09.02.2021г.,
поради което съдът ги кредитира в цялост, плод на преки и непосредствни
впечатления относно състоянието на молителите след инцидента.
Съобразявайки твърденията на молителите и
ответника, както и ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че на
08.02.2021г. в с. А., *******,
по време на вечеря г-н Я. е поискал от С.И. допълнително още хляб на масата.
Г-жа И. не подала хляб на ответника, факт, който се признава от него, а
помолила общото им дете да му го предаде.
Отказът на г-жа И. да му донесе хляб очевидно е
разгневил г-н Я., който е счел, че постъпката й е „умишлена“. Това е и поводът
за разпрата по между им, който г-н Я. е признал пред служителя на МВР. Взел е пълната
с храна чиния от масата и я хвърлил на пода. Посудата
е минала в близост до тялото на Я.Я., която постъпка
е разстроила детето, факт, който съдът приема за установени както от декларацията
по чл. 9 ЗЗДН, чието доказателствено значение, не е разколебано в процеса.
Нито една от страните в процеса не твърди и
не поддържа, че по време на инцидента, състоял се в посочения ден и място, са
присъствали и други лица, извън родителите и детето им.
Опит да се заявят твърдения, че „на
инкриминираната дата“ за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч. е присъствала и
сестрата на г-н Я., е направен във второто съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника след провеждане на разпит на полицейския служител,
озовал се по сигнал в дома на страните, което е несвоевременно, поради което и
съдът не е събирал доказателства за тези недопустими оспорвания на ответника.
Безспорно е, че след захвърлянето на
чинията, г-н Я. е напуснал съвместно обитаваното жилище, а г-жа И. е подала
сигнал на Национална система „112“. Домът на страните е посетен от служители на
МВР. Г-жа И. и детето са били отведени от нейни роднини и към настоящия момент
те живеят в гр. Б..
Така описаното поведение на г-н Я.,
изразяващо се в хвърляне на пълна с храна чиния на пода, само по себе си не е
насилие, а представлява неуважителна, невъзпитана, арогантна и недопустима
постъпка, чиято цел е била да засегне С.И.. Поводът за извършването й е
съждението му, че тя умишлено не желае да му подаде хляб.
Когато такова действие провокира страх за
живота и здравето на присъстващите лица, какъвто е несъмнено и настоящия
случай, за което свидетелстват показанията на г-н Д., то тогава поведението му
следва да се квалифицира като психическо насилие.
В настоящия случай, г-н Я. не е целял с
хвърлянето на чинията да нарани шестгодишната си дъщеря, но е факт, че е
останал безкритичен и безразличен как постъпката му ще се възприеме от детето и
какви следи ще оставя тя в неговата психика, постъпка, извършена от собствения
му баща спрямо собствената му майка. Затова и поведението съдът приема за
импулсивно и нездраво.
Опитът на процесуалния представител на г-жа И.
да придаде по-голямо значение на инцидента, от колкото той действително има,
позовавайки се на думите на детето в социалния доклад, че се страхува от бащата
си и на обстоятелството, че същото ползва социална услуга, е неуспешен и
неуместен. Отговорността за начина по който родителите се държат един към друг
пред децата си и начина по който уреждат последиците от раздялата си, вкл. и
въпросът за родителските права лежи и върху двамата родители, поради което
всеки опит тази отговорност да прехвърли на други лица и институции, вкл. и на
съда би бил обречен на крах.
Родителският капацитет не се измерва с броя
на родените и отгледани деца, нито с тези, които родителите са изгубили, поради
което всички останали обстоятелства от личния им живот, изтъкнати от
процесуалните представители, остават извън предмета на спора. Капацитетът се
измерва със способността на родителите и в трудни ситуации, каквато несъмнено е
и една фактическа раздяла, да вземат адекватни решения за себе си и такива в
интерес на децата си. Интересът на всяко дете изисква и налага то да общува и с
двамата си родители. Използването му за постигане на цели, удовлетворяващи
нездрави претенции на родителите, е в разрез с интереса на детето и пагубно за
неговото правилно развитие.
Предвид изложеното, молбата по ЗЗДН от
двамата молители се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съдът счита, че адекватни по отношение на
осъществените актове на домашно насилие спрямо С.И. и Я.Я.
се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие.
За да определи единствено и само тази мярка
за защита, съдът съобразява битовия повод за извършеното насилие, импулсивното
и нездраво поведение на ответника, което е провокирало страх, но реално не е
застрашило живота и здравето на молителите, предвид обстоятелството, че след
постъпката ответникът е напуснал жилището, а молителите са се установили в
друго населено място и крайно обтегнатите отношения между партньорите,
провокирали поредица от дела и през настоящата година.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН във всички
случаи съдът с решението си по чл. 15, ал.1 ЗЗДН налага на извършителя глоба,
чиито размер в конкретния случай, следва да бъде определен на 400 лв.
Така определеният размер на глобата е
съобразен с посочените по-горе обстоятелства и цели да окаже възпиращо и
възпитателно въздействие върху извършителя.
При този изход на спора в полза на молителя С.И.
следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 400
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН Ю.Я. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителите
следва да бъде издадена заповед за защита.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С.Т.И., ЕГН **********
и Я.Ю.Я., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, на осн.
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, на осн. чл.
5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И., ЕГН **********,*** от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ
на молителите заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн.
чл.19 от Тарифа № 1 към ЗДТ.
ПРЕПИС от решението и
заповедта да се изпрати на IV РПУ гр. Варна и ПУ – гр. Б., съгласно чл.16,
ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: