Решение по дело №1948/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261242
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20213110101948
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                                        

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1948/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по молба на С.И., действаща лично и като майка и законен представител на Я.Я., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие срещу Ю.Я..

В молбата се твърди, че С.И. и Ю.Я. са живели на съпружески фактически начала за периода от 2014г. до 08.02.2021г., когато молителя и роденото от съвместно им съжителство дете Я.Я. са напуснали съвместно обитаваното жилище, находящо се в *******.

Отношенията между партньорите се влошили в периода от 31.12.2020г. до 08.02.2021г., през което време г-н Я. след злоупотреба с алкохол отправял обиди към С.И. в присъствието на детето, което се разстройвало.

На 08.02.2021г. ответникът се прибрал пиян в дома си, след което г-жа Я. сложила масата. Г-н Я. отправил забележка, че поставеният на масата хляб не е достатъчен, а молителят помолил детето им да сложи допълнително. В момента, в който детето сложило хляба на масата, ответникът взел поставената за него чиния и я хвърлил на пода. Чинията минала много близо до тялото на детето, а след това се счупила на пода. Крещейки започнал да блъска по масата, разгневен от това, че С.И. не му е занесла хляб, а детето. Започнал да гони С.И. из жилището. Накрая напуснал дома си, отправяйки следните думи към молителя: „като се върна да те няма“.

Поддържа се, че поведението на ответника силно разстроило детето, което се разтреперало и заплакало. 

Изплашена, г-жа И. напуснала жилището, заедно с дъщеря си. Подала оплакване в полицията от дома на познати в с. А.. Полицаите снели обясненията на молителя и на ответника. Подпомогнали г-жа И. да събере лични вещи от съвместно обитаваното с ответника жилище.

След скандала, г-жа И. и дъщеря й се установили в дома на родителите й в гр. *******.

Изложеното е обусловило и искането за налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН.

В становище, постъпило преди първото съдебно заседание, ответникът Ю.Я. оспорва молбата.

Относимите към твърдения акт на насилие твърдения са, както следва: на посочената дата г-н Я. се е прибрал в дома си в с. А.. Седнал е да вечеря и помолил С.И. да му донесе още хляб. Същата отказала умишлено въпреки, че била в близост до масата и дала хляба на дъщеря им, която го подала на баща си. Както обикновено, молителката започнала да вика и да го обижда. Ответникът напуснал дома им, като при връщането си установил служители на органите на МВР.

Поддържа тезата, че С.И. е напуснала жилището им, за което се е подготвила предварително, за което свидетелстват думите й, изречени в предходния ден, че тя няма чувства към него.

ДСП – Девня не е изразила становище по молбата, в частта, касаеща детето.

Постъпил е подробен социален доклад, който съдържа информация относима към друг вид производство, касаещо спор за родителски права, какъвто не е отнесен към съда.

В него е отбелязано, че при разговор със социален работник, детето се е разстроило, „когато говори за баща си. Разказва, че се страхува от него.“

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Безспорно е, че С.И. и Ю.Я. са родители на детето Я.Я., родено на ***г.

При служебна справка в деловодната програма съдът установи, че през 2017г. в отношенията между родителите е настъпил разрив, за което свидетелстват поредицата от дела по ЗЗДН и спор за родителски права по отношение на общото им дете.

Образуваните през 2017г. производства са прекратени поради оттегляне на молбите, след който момент С.И. и Ю.Я. са заживели отново заедно до 08.02.2021г. в с. А., *******, когато е настъпила фактическата им раздяла.

Към настоящия момент, освен настоящото производство е налице и висящ процес по чл. 127, ал. 2 СК, в който и двамата родители претендират родителските права.

Исковата молба, инициирала производството по чл. 127, ал. 2 СК, е подадена от Ю.Я. на 05.03.2021г. след получаване на заповедта за незабавна защита, издадена в настоящото дело.

С протоколно определение от 23.03.2021г., постановено по гр.д. № 3371/2021г. на ВРС, по молба по чл. 127, ал. 3 СК, родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на личен контакт, който не се изпълнява поради издадената в настоящото производство заповед за незабавна защита.

На 08.02.2021г. в дома, в който живеят е възникнал скандал, след приключването на който жилището им е посетени от служители на МВР.

Фактът, че служители на МВР са посетили процесното жилище се установява, както от съставения протокол по реда на ЗМВР, с който г-н Я. е предупреден да не отправя закани и заплахи спрямо майката на дъщеря си, от докладните записки, съставени от служителите на ПУ – Б. и А. към IV – РПУ при ОД на МВР - Варна, както и от разпита на К.Д..

От свидетелските му показания, в качеството му на лице, заемащо длъжността „младши инспектор“ в ПУ – Б. и А. към IV – РПУ при ОД на МВР – Варна, се установява, че по повод сигнал подаден на тел. номер „112“, г-н Д. се е явил в с. А. на адрес, различен от този на родителите и е установил жена, която е плачела. Същата пояснила, че между нея и мъжът й е възникнал скандал по повод „салата“. Скарали се, а тя се изплашила и избягала от дома си. На първоначално посетения адрес, г-н Д. забелязал дете, което стояло мирно, видимо уплашено с вид, че е плакало.

Служителите на полицията придружили жената до дома й, за да вземе лични вещи след което била отведена с детето си от роднини. Когато излязла от дома си се появила и друга жена, която се явява сестра на г-н Я..

Докато са я изчаквали пред дома им с. А., *******се прибрал и г-н Я., който според свидетеля е бил употребил алкохол, тъй като е признал сам този факт. Споделил със служителите, че поводът за скандала между него и жената е обстоятелството, че детето му е занесло хляб. Свидетелят предполага, че г-н Я. е употребил алкохол и пред тях.

Г-н Д. познава сина на г-жа И., тъй като в качеството си на служител на IV – РПУ при ОД на МВР – Варна, е спирал за проверка водачи на МПС, вкл. и низходящия на молителя.

Свидетелките показания на г-н Д. са идентични на изявленията му в докладна записка, съставена на 09.02.2021г., поради което съдът ги кредитира в цялост, плод на преки и непосредствни впечатления относно състоянието на молителите след инцидента.

Съобразявайки твърденията на молителите и ответника, както и ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че на 08.02.2021г. в с. А., *******, по време на вечеря г-н Я. е поискал от С.И. допълнително още хляб на масата. Г-жа И. не подала хляб на ответника, факт, който се признава от него, а помолила общото им дете да му го предаде.

Отказът на г-жа И. да му донесе хляб очевидно е разгневил г-н Я., който е счел, че постъпката й е „умишлена“. Това е и поводът за разпрата по между им, който г-н Я. е признал пред служителя на МВР. Взел е пълната с храна чиния от масата и я хвърлил на пода. Посудата е минала в близост до тялото на Я.Я., която постъпка е разстроила детето, факт, който съдът приема за установени както от декларацията по чл. 9 ЗЗДН, чието доказателствено значение, не е разколебано в процеса.

Нито една от страните в процеса не твърди и не поддържа, че по време на инцидента, състоял се в посочения ден и място, са присъствали и други лица, извън родителите и детето им.

Опит да се заявят твърдения, че „на инкриминираната дата“ за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч. е присъствала и сестрата на г-н Я., е направен във второто съдебно заседание от процесуалния представител на ответника след провеждане на разпит на полицейския служител, озовал се по сигнал в дома на страните, което е несвоевременно, поради което и съдът не е събирал доказателства за тези недопустими оспорвания на ответника.  

Безспорно е, че след захвърлянето на чинията, г-н Я. е напуснал съвместно обитаваното жилище, а г-жа И. е подала сигнал на Национална система „112“. Домът на страните е посетен от служители на МВР. Г-жа И. и детето са били отведени от нейни роднини и към настоящия момент те живеят в гр. Б.. 

Така описаното поведение на г-н Я., изразяващо се в хвърляне на пълна с храна чиния на пода, само по себе си не е насилие, а представлява неуважителна, невъзпитана, арогантна и недопустима постъпка, чиято цел е била да засегне С.И.. Поводът за извършването й е съждението му, че тя умишлено не желае да му подаде хляб.

Когато такова действие провокира страх за живота и здравето на присъстващите лица, какъвто е несъмнено и настоящия случай, за което свидетелстват показанията на г-н Д., то тогава поведението му следва да се квалифицира като психическо насилие.

В настоящия случай, г-н Я. не е целял с хвърлянето на чинията да нарани шестгодишната си дъщеря, но е факт, че е останал безкритичен и безразличен как постъпката му ще се възприеме от детето и какви следи ще оставя тя в неговата психика, постъпка, извършена от собствения му баща спрямо собствената му майка. Затова и поведението съдът приема за импулсивно и нездраво.

Опитът на процесуалния представител на г-жа И. да придаде по-голямо значение на инцидента, от колкото той действително има, позовавайки се на думите на детето в социалния доклад, че се страхува от бащата си и на обстоятелството, че същото ползва социална услуга, е неуспешен и неуместен. Отговорността за начина по който родителите се държат един към друг пред децата си и начина по който уреждат последиците от раздялата си, вкл. и въпросът за родителските права лежи и върху двамата родители, поради което всеки опит тази отговорност да прехвърли на други лица и институции, вкл. и на съда би бил обречен на крах.

Родителският капацитет не се измерва с броя на родените и отгледани деца, нито с тези, които родителите са изгубили, поради което всички останали обстоятелства от личния им живот, изтъкнати от процесуалните представители, остават извън предмета на спора. Капацитетът се измерва със способността на родителите и в трудни ситуации, каквато несъмнено е и една фактическа раздяла, да вземат адекватни решения за себе си и такива в интерес на децата си. Интересът на всяко дете изисква и налага то да общува и с двамата си родители. Използването му за постигане на цели, удовлетворяващи нездрави претенции на родителите, е в разрез с интереса на детето и пагубно за неговото правилно развитие.

Предвид изложеното, молбата по ЗЗДН от двамата молители се явява основателна и следва да бъде уважена.

Съдът счита, че адекватни по отношение на осъществените актове на домашно насилие спрямо С.И. и Я.Я. се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие.

За да определи единствено и само тази мярка за защита, съдът съобразява битовия повод за извършеното насилие, импулсивното и нездраво поведение на ответника, което е провокирало страх, но реално не е застрашило живота и здравето на молителите, предвид обстоятелството, че след постъпката ответникът е напуснал жилището, а молителите са се установили в друго населено място и крайно обтегнатите отношения между партньорите, провокирали поредица от дела и през настоящата година.

Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН във всички случаи съдът с решението си по чл. 15, ал.1 ЗЗДН налага на извършителя глоба, чиито размер в конкретния случай, следва да бъде определен на 400 лв.

Така определеният размер на глобата е съобразен с посочените по-горе обстоятелства и цели да окаже възпиращо и възпитателно въздействие върху извършителя.

При този изход на спора в полза на молителя С.И. следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН Ю.Я. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лв.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за защита.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ЗАДЪЛЖАВА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С.Т.И., ЕГН ********** и Я.Ю.Я., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

        

ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Ю.Я.Я., ЕГН **********,*** Б ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И., ЕГН **********,*** от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн. чл.19 от Тарифа № 1 към ЗДТ.

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на IV РПУ гр. Варна и ПУ – гр. Б., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: