Р Е Ш Е Н И Е №
1917
гр. Пловдив, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20181 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен
от М.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 иск с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД
– за установяване в отношенията между страните, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
********* дължи на М.Т.П., ЕГН: ********** сумата от 844,54 лв. – платена при липса
на основание за това, начислена по фактура № ********** от 18.09.2018 г. за периода
от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18144/2018 г. по описа на ПРС, І-ви граждански състав.
Ищецът посочва, че бил потребител на електрическа енергия,
която ответникът доставял на адрес ***, като измерването се извършвало чрез средство
за търговско измерване /СТИ / - електромер, монтиран в табло, поставено във входа
на посочения по-горе адрес. Сочи, че с писмо с изх. № 6419522/18.09.2018 г. ответното
дружество го уведомило, че на 30.01.2017 г. бил демонтиран и предаден за експертизна
проверка в БИМ електромер с фабричен номер № *** от измервателна точка /ИТН/ ***
на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер ***. Също така бил информиран,
че на основание чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ сметката му за електроенергия
щяла да бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г. Допълнително начислената
дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството електрическа енергия била на стойност 844,54 лв., за която сума
му била издадена фактура № ********** от 18.09.2018 г. Твърди се, че тъй като падежът
по фактурата настъпил и захранването на ищеца с електроенергия подлежало на прекъсване,
то последният заплатил посочената сума, въпреки че нямало основание за това. За
извършеното плащане се прилага системен бон от 09.10.2018 г. Твърди се, че поради
изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за връщане на недължимо платената сума, като било образувано ч.гр.д. №
18144/2018 г. по описа на ПРС, I – ви състав, по което била издадена заповед за
изпълнение на паричното задължение. Доколкото в законоустановения срок ответникът
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правния интерес
да предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Ищецът
твърди, че посочената по-горе сума била платена без основание и ответното дружество
дължало връщането й. Сочи, че не бил потърсен и информиран за проверката на електромера,
нито бил присъствал при изготвянето на констативен протокол от служители на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД и такъв не му бил връчен. Твърди се, че не било
ясно как била определена посочената в писмото сума, както и защо за период на отчитане
бил взет посоченият в писмото. Сочи, че остойностената електроенергия била само
прогнозно начислена и не била реално консумирана. Твърди се също така, че в случай,
че имало отклонения, то те не се дължали на неправомерно действие на ищеца, тъй
като той не разполагал с достъп до СТИ, нито с необходимите познания за извършване
на подобна манипулация. Сочи се, че СТИ бил собственост на ответника, поради което
последният имал задължение да осигури правилното и коректното му функциониране,
да констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването. Твърди, че ответното
дружество не било изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в
общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за
уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което
не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия
и съответно извършената корекция била неправомерна. Посочва практика на ВКС. Моли
исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени деловодните разноски
както в настоящото производство, така и в заповедното.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл.131
от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че на 30.01.2017 г. служители
на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България- „ Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) били извършили проверка на електромер
№ ***, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН ***. Твърди
се, че проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които
поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско
измерване демонтирали електромера и го поставили
в безшевна торба с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. За тези
действия лицата съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № ***, като въпреки опитите на служителите на
ЕР Юг да открият представител на клиента, такъв не бил намерен и заради това протоколът
бил съставен и преподписан от двама свидетели, които не били служители на ЕР Юг.
Същият бил изпратен на ищеца, но пратката не била потърсена от него. Сочи се, че
процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението по нея било
посочено, че имало два малки отвора в капака на електромера, през които бил монтиран
проводник-скоба. При отваряне на електромера било констатирано, че бил осъществен
достъп до вътрешността на електромера, като се описва манипулацията. Твърди се,
че вследтвие на последната преминаващата енегрия била измервана с отклонение, извън
границите на допустимото. Твърди се, че електромерът не отговарял на метрологичните
изисквания поради извършената манипулация. Ответното дружество посочва, че електромерът
отчитал с грешка – 71,10% по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените
констатации бил изготвен от БИМ констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за търговско измерване №***. Ответникът счита, че на база изложеното
и приемайки за установено, че са налице предпоставките, описани в чл.48, ал.1 ПИКЕЕ,
опетаторът на разпределителната електрическа мрежа бил извършил преизчесление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл.48, ал.1, т.1, б. „А“ от ПИКЕЕ, като бил начислил допълнително количество енергия
на клиента в размер от 5840 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното
непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на КЕВР,
била 844,54 лв. Посочва, че периодът от време, за който била извършена корекцията
бил 90 дни, като първата дата била 01.11.2016 г. Счита, че е налице спор за дължимост
на сума, начислена вследствие на т.нар. „ корекция на сметка за електрическа енергия“.
Твърди, че КЕВР има правомощието да приема правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които и да регламентират условията и реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
(чл.83, ал.2 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ) и именно на това основание КЕВР била приела
ПИКЕЕ. Счита, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.51, ал.1
ПИКЕЕ във вр. с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, приложима в случаите на установяване, че СТИ
измерва с грешка извън допустимата, в който случай операторът на мрежата изчислява
количеството ел. енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или измерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена
проверка на СТИ, но не по-дълъд от 90 дни. Твърди, че формулата, която се прилагала
при изчисляването на количеството за корекцията се съдържала в чл.48, ал.1, б.“А“
ПИККЕ. Сочи се, че стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл.51,ал.1 ПИККЕ. Твърди, че горепосочените норми
били законовите основания за преизчесление на сметка на клиента, като посочва и
съдебна практика, на която се позовава. Ответникът счита, че ЕВН ЕС нямало задължение
да доказва виновно поведение от страна на ищеца и че били неоснователни доводите
на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил твърдяното въздействие.
Смята, че въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, регламентиращи преизчесляването на количеството електрическа
енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното- единственото
условие за упражняването на правото на енергийния доставчик да извърши едностранно
корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Ответникът твърди, че извършването
на корекция едностранно от доставчика на ел. енергия не е предпоставено от доказване
на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на доставената ел. енергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване
на настъпило без основание имуществено разместване, а не за да се ангажира отговорността
на потребителя за виновно негово поведение. Посочва съдебна практика на ВКС по този
въпрос. Твърди се, че ЕВН ЕС, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.1 от ЗЕ продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН представлявали договори при общи условия, на базата
на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия и техните клиенти,
свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. Посочените
ОУ били достъпни свободно в Интернет и публикувани в пресата и влизали
в сила “ex lege”, т.е. по силата на факта на самото публикуване и на основание
чл.187 от ГПК ответника не считал за необходимо
представянето им в съда. Ответникът твърди, че в чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично
бил уреден редът за уведомяване на клиента за дължимите от него суми при извършване
на корекция на сметката му. Счита предявения иск за неоснователен и иска като такъв да бъде отхвърлен,
както и да се присъдят в полза на ЕВН ЕС сторените деловодни разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По приложеното ч.гр.д. 18144/2018г.
по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск. Срещу заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, поради
което ищецът е предявил настоящия иск в срока по чл.415 от ГПК, предвид на
което искът е процесуално допустим.
Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се ***.
От приетия по
делото констативен протокол № *** се установява, че на 30.01.2017 г. двама
служители на „ЕР ЮГ ” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № ***, която е установила разпробит преден панел
и поставяне на метален шунт. Не е
оспорено съдържанието на протокола, поради и което ищецът се е отказал от
искането за допускане на разпит на свидетел, който да потвърди отразяването на
констатациите в протокола.
Със заявление от 13.06.2017 г. сваленият електромер с № *** е предоставен в БИМ за метрологична
проверка. В констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № *** е отразено, че е осъщетсвяван достъп до вътрешността на
електромера. Констатирано е окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг
Х2, монтиран през 2 малки отвора на предния капак, водещо до промяна на
метрологичните характеристики на електромера. Отразено е, че електромерът не
съответства на изискванията, съгласно т. 4.1- наличие на два малки отвора в
капака на електромера, през които е монтиран проводник (скоба), т.4.3. няма
праг на реагиране, т.4.4.1 и т. 4.5. -
отчетена грешка -72,06 % .
С оглед така констатираното в протокола е извършена от страна на ответника на корекция
на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г., като за същия период е
начислило сума в размер на 844,54 лв. за разходвани от ищеца 5840 киловатчаса ел. енергия и издадена
фактура №**********/18.09.2018 г. Тази сума е заплатена от ответника, съгласно приет по делото системен бон от
09.10.2018 г. На
ответника е изпратено от ищеца писмо, което е върнато като непотърсено на
10.10.2018 г. В известието за доставяне не е отразено какви документи са
изпратени в писмото.
По
делото е назначена и изслушана СТЕ, според заключението на която описаните в протокол на БИМ констатации - т.5 са резултат от външно неправомерно
въздействие върху електромера № *** и схемата му на измерване, като описаната в
раздел 5 манипулация на процесния електромер е довела до частично измерване на
реално употребяваната електрическа енергия от потребителя. Установява се, че правилно
е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия
по чл. 48, ал. 1, т. 1, б.а), от ПИКЕЕ. Остойностяване на неизмереното
количество ел. енергия е извършено съобразно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Вещото лице сочи, че не е възможно да се
определи точно началния момент на неизмерване на електрическата енергия.
Посочва, че след проверка в ЕР ЮГ, е установил , че електромерът е монтиран на
процесиня обект на 16.07.2015 г., като от монтирането му до демонтирането му за
експертиза на 30.01.2017 г. , на електромера не е извършвана техническа
проверка. Сочи, че процесният електромер е статичен, монофазен и като такъв
попада в групата електромери, на които последващата проверка се извършва на
всеки шест години. Първоначалната проверка на електромера е през 2015 г.,
съгласно поставен знак, и подлежи на
последваща проверка през 2021 г. следователно са спазени сроковете по Заповед №
А-333 на П. на ДАМТН от 29.05.2014 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В производството по предявения иск ответникът следва да докаже пълно и
главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът
следва да докаже възраженията си срещу вземането, както и че е платил сумата. В
случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза
потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно
предпоставките за неговото упражняване.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника се основава на
разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във връзка с чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013г. Съгласно посочените разпоредби общите условия, при които се
извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Тези
правила (чл.45, ал.1) от своя страна предвиждат, че когато при проверка се
установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или
неизмерване, и не е известно от кога датира неточното измерване,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца
е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в
сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ,
бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.)
В решение
№111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение №173/16.12.2015г. по
т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на
I т.о. ВКС приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия,но само ако е изпълнил
задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване,начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на
обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона
за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ. Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83
ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника.
(В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия на ответника въобще не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.)
Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а
ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на
договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ).
От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е
изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ,
чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл
Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.)
При всичко преждеизложено съдът намира, че е допустима едностранната
корекцията на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три
предпоставки:
1./ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка;
2./ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3./ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване;
Гореизложеното не се променя и от постановената след това съдебна практика
в т.ч. Решение 115/20.09.2017 г. по т . д.
№ 1156 по описа за 2016г. по описа на ВКС,
ІІ т.о. и Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за 2016 г. по по описа на
ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК по въпроса: „Следва ли
крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./,
и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.?“ И в двете цитирани решения се приема, че крайният
снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в
сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от
16.11.2013г./. В мотивите на
и на двете решения
обаче се поддържа горецитираната практика, изискваща изпълнение на определени
условия, при които е допустима едностранна корекция в т.ч. спазване на предвидената
в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
и трета предпоставка от гореизброените за ангажиране на отговорността на ищеца.
Както беше посочено по – горе ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря
на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените
общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция. Съдът не споделя доводите на
ответника, че клаузата на чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС изрично указва реда, по който
крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му, поради което не е необходимо да се приемат нови общи условия. Съгласно
клаузата на чл. 28, ал. 1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява
и коригира сметките на Клиента за изминал период, а според ал. 2 в случаите по ал.1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 - дневен срок уведомява Клиента
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
От съдържанието на цитираните разпоредби не може да се направи извод, че е налице
клауза, предвиждаща ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а просто повтаряне
на предвиденото законово задължение. Следователно, енергоснабдителното дружество
извършва единствено стойностното определяне на преначислената електроенергия, но
няма отношение към начина на извършване на тази корекция. В общите условия не е
регламентирана процедура по установяване на неизмерена, неточно измерена ел. енергия,
механизъм за извършване на корекцията и за уведомяване на потребителя.
Съдът счита, че не се доказва да е спазена стриктно и процедурата, предвидена
в ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, когато при съставянето на констативния протокол
отсъства клиентът, същият се подписва поне от двама свидетели, които не са служители
на оператора на съответната мрежа.
В настоящия случай посочените в протокола
лица не се установява с категоричност, че не са служители на оператора на
съответната мрежа, като посочването на две имена възпрепятства установяването им.
Не става ясно и защо протоколът е подписан от свидетели, доколкото не се установява
клиентът да е отсъствал от адреса.
Не се доказа да е спазена и разпоредбата чл.47, ал.4 ПИКЕЕ, съгласно която в
случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента,
операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано
писмо с обратна разписка. Следва да се отбележи, че ПИКЕЕ изисква изпращане на констативния
протокол на клиента с обратна разписка преди извършването на корекцията, което следва
от систематичното тълкуване на разпоредбите на правилата. По делото не са представени
доказателства, че тази процедура е изпълнена от страна на ответното дружество.
Липсват данни на така посочения представител да е връчен препис от протокола,
поради и което не може да се приеме, че е налице уведомяване на клиента за извършената
проверка и отразените констатации във връзка с проверката.
Не се доказва спазване и на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, а именно:
Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.
От събраните по делото доказателства се установява, че експертизата в БИМ е извършена въз основа на депозирано от заявление
от 07.03.2016 г., което е един месец след извършената проверка.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието
на отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се
уважи, като се осъди ответникът да възстанови
на ищеца процесната сума, представляваща платено без основание. Следва да се присъди и претендираната законна
лихва.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно
основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и
следва да се уважи, като се осъди
ответникът да възстанови на ищеца процесната сума, представляваща част от
платената без основание. Следва да се
присъди и претендираната законна лихва.
Предвид изхода
на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото и
заповедното производство,
доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително
направени. В исковото производство са представени
списъци с разноски по чл. 80 ГПК, в които освен платената държавна такса са
претендирани от ищеца и разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер от 350 лв. В настоящото исково
производство се претендират от ищеца разноски за заплатена държавна такса от 25
лв. и адвокатски хонорар от 350 лв. Ответникът е направил възражение за
прекормерност на заплатените адвокатски хонорари, което съдът счита за
основателно. В случая заплатеното
адвокатско възнаграждение не съответства на усилията на адвоката по
осъществяване на защитата по делото и съответно адвокатското възнаграждение,
платено както за заповедното производство, така и в настоящото исково
производство следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение размер от 300
лв. за всяко от производствата. С оглед на изложеното в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер от общо 50 лв. и
600 лв.- сбор от намалени поради прекомерност адвокатски възнаграждания,
заплатени в исковото и заповедното производство.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК: ********* дължи на М.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 844,54 лв. – платена при липса на основание за това, начислена по фактура №
********** от 18.09.2018 г. за периода от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18144/2018 г.
по описа на ПРС, І-ви граждански състав.
ОСЪЖДА ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на М.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 325 лв.
– разноски по ч.гр.д. №18144/2018 г. по описа на ПРС и 325 лв.- разноски по
гр.д. №20181/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ