№ 3135
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Д. Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба от ищеца О. Т. Т., срещу съдебно решение №
20199940 от 18.10.2021г., постановено по гр. дело № 33397/2019г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 83 с-в, с което е отхвърлен иска на О. Т. Т. срещу детето му М. О. Т., действаща
чрез своята майка и законен представител Е. Г. Т., иск с правна квалификация чл. 150,
вр. 143, ал. 4 от СК – за прекратяване на добавка към опредЕ. месечна издръжка.
Решението се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания, че съдебното решение е неправилно, като
постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска да се
отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи иска и се
отмени добавката към издръжката на детето. С въззивната жалба не се сочат нови
доказателства. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на
устните състезания пледира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск. Не претендира разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. О. Т., действаща чрез
своята майка и законна представителка Е. Г. Т., чрез упълномощен представител, с
който я оспорва, като неоснователна. В открито съдебно заседание, въззиваемата
страна редовно призована, поддържа отговора на въззивната жалба и представя нови
доказателства. Претендира разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, с която развива доводи за
1
неоснователност на въззивната жалба.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за доходите на
родителите на малолетната М. О. Т..
Софийски градски съд, в настоящия си състав участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становището и доводите на въззивника, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. д. № 33397/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът
е отхвърлил предявения от О. Т. Т. срещу детето му М. О. Т., действаща чрез своята
майка и законен представител Е. Г. Т., иск за прекратяване на добавка към опредЕ.
месечна издръжка с решение № 7381 от 30.05.2016г. по гр. д. № 79707/2015г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, като неоснователен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото, както и допуснато
нарушение на материалния закон.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
По иск за прекратяване на месечна издръжка, респ. за прекратяване на добавка
към опредЕ.та по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на
детето, ищецът трябва да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът не е
навършил пълнолетие, респ. че е навършил пълнолетие, но продължава да учи редовна
форма на обучение в средно или висше учебно заведение и не е навършил
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение; 2) че ищецът е родител (рожден или
осиновител) на ответника, 3) че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е опредЕ.
месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер, както и е опредЕ.
добавка към издръжката за покриване на изключителни нужди на детето и 4) че трайно
съществено са отпаднали нуждите на ответника от опредЕ.та месечна издръжка, респ.
отпаднала е нуждата от добавка към издръжката за покриване на изключителните
нужди на детето. Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от
2
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл е Решение № 2469/1971г.
на ІІ г.о. на ВС). Страните не спорят, че са изпълнени предпоставките по т. 1, т. 2 и т. 3
от изброените, а от ищеца не се твърди за ответника да е отпаднала нуждата от
издръжка, а само, че е отпаднала нуждата от добавката към опредЕ.та по съдебен ред
издръжка за покриване на изключителните нужди на детето.
В настоящия случай въззивникът-ищец е основал иска си на трайната
невъзможност на задълженото лице да заплаща добавката поради липсата на доходи,
като не се твърди причината да е във влошеното му здравословно състояние и/или
необходимост от средства за лечение, а тъй като е безработен. По делото са приети
писмени доказателства и от двете съдебни инстанции, с които действително се
установява посоченото в исковата молба. Същевременно е изложено и твърдението, че
добавката към опредЕ.та по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни
нужди на детето М. О. Т., защото лечението в страната се поема от Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК). За последното са приети доказателства, които не са
оспорени.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (арг. от чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези
мотиви следва да се посочи, че в исковата молба въззивникът-ищец не е изложил
твърдения, че изключителните нужди на детето М. О. Т. са отпаднали, а че същите
могат да бъдат финансово обезпечени от надлежния осигурителен орган. Настоящият
въззивен състав съобрази критериите, установени в постоянната практика на ВКС и в
частност тези по т. 4 и т. 7 от Постановление № 5/1970 г. на ВС, ОСГК, приложими и
по действащия СК. Потребностите на детето М. О. Т. не са обичайните за дете на тази
възраст (навършени 8 години) – за осигуряване на нормални условия на живот,
включващи закупуване на храна, дрехи, учебни пособия и т.н., тъй като е безспорно
установена нуждата от допълнителни грижи за неговата интеграция в естествената му
среда, след извършено слухово протезиране. Тази интеграция на детето включва
комплекс от мерки (заместващи/компенсиращи липсата на слухово сетиво), които
следва да се прилагат перманентно, а не включва само дейностите, които се
финансират от НЗОК (напр. поставяне на кохлеарни импланти). За тези комплексни
дейности се изискват допълнителни средства, които родителите на детето, вкл. и
неговия баща – въззивник в настоящото производство, са съобразили, като са се
съгласили да заплащат с добавката към издръжката за покриване на изключителните
нужди на детето, при постигане на споразумението при разглеждането на гр. д. №
79707/2015г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 84 състав. След като не се установява да е
настъпила и последната кумулативно изискуема предпоставка – да е отпаднала
нуждата от добавка към издръжката за покриване на изключителните нужди на детето,
то следва, че искът е неоснователен. Фактът, че бащата О. Т. Т. не реализира трудови
доходи не го освобождава както от алиментните задължения към детето му, така и от
задоволяване на нуждата на детето от допълнителни грижи. Последното следва не
само от императивната норма на чл. 143, ал. 2 от СК, която постановява, че родителите
дължат издръжка (в настоящия случай добавката по своето естество е част от
спецификата на издръжката за детето) на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, но и от морално-етични съображения, които съдът не следва да игнорира. В
нормата на чл. 143, ал. 4 от СК е въведено и изискването родителят да може да дава
добавката без особени затруднения. Съдът съобрази, че страните по делото не спорят,
че въззивникът е работоспособен и може да полага труд от който да реализира доходи,
3
поради което и не може да се приеме, че заплащането на добавката за детето ще му
създава особени затруднения, още повече, че тази добавка не е опредЕ. по размер, нито
е периодично дължима, а е определяема от специфичните нужди на детето
(конкретните дейности за пълното му реализиране като личност).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде
потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззивникът не претендира разноски, но своевременно е въвел възражение за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна възнаграждение за адвокат (арг.
от чл. 78, ал. 5 от ГПК).
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани, като са представени и доказателства за реалното им
плащане – договор № 5665 от 13.10.2022г. (лист 37-38 от делото). Адвокатският
хонорар е договорен и заплатен. В договора е вписан начина на плащане – в брой или
по банков път, като е посочена конкретната банкова сметка (т. 2.4 от договора).
Представен е и платежен документ за извършеното плащане по същата банкова сметка,
както и издадената фактура № 8302/14.10.2022г. Следва, че разходът за платено
адвокатско възнаграждение от 960 лв. е доказан съгласно приетото в т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, е основателно, поради което следва да бъде съобразен размера по
чл. 21, предл. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Пред въззивната инстанция е проведено само едно
съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства и е даден ход на устните
състезания, т.е. не е налице голяма правна и фактическа сложност на въззивното
производство, която да обуславя адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в
размер на 960 лева. Същевременно съдът отчита спецификите и естеството на спора,
като прима, че предприетите процесуални действия от упълномощения представител
на въззиваемата страна, не следва да бъдат възмездени в минимален размер.
Въззивната инстанция намалява адвокатското възнаграждение до 700 лв., като осъжда
въззивникът да ги заплати на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20199940 от 18.10.2021 година,
постановено по гр. дело № 33397/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА О. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на М. О. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е. Г. Т., ЕГН **********, сумата от 700 (седемстотин)
4
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 47/2022
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5