Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.05.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
08 април Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 4518 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД
и чл. 232, ал. 2 ЗЗД от Земеделски Институт – Стара Загора, ЕИК ********* срещу
Агриком ЕООД, ЕИК *********, в която се твърди, че Агриком ЕООД ползвало
недвижим имот – навес с площ … и асфалтова площадка – …. , собственост на ЗИ –
Стара Загора от 2008 г. За ползването на този имот имало подписани два
договора, като вторият изтекъл на 04.01.2014 г. Ответникът продължил да
използва имота до 31.12.2016 година, като за периода от м. септември 2014 до
края на 2016 година не заплащал на ищеца наемната цена, поради което му дължал
обезщетение в размер на наема за този период. Ответникът не бил заплатил и
дължимата сума за ел. енергия в размер на 130,22 лева, която също била дължима
от него. Общата дължима сума от ответника възлизала на 6235,82 лева. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Агриком ЕООД, ЕИК: *********
със седалище гр. Стара Загора да заплати на ищеца сумата от 6235,82лв., от
които 6105,60 – обезщетение за ползване на имота за периода от 01.09.2015 г. до
31.12.2016 г., включително и сумата 130,22 – неплатена ел.енергия. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В последното
по делото открито съдебно заседание на 18 март 2019 г. ищецът се явява, поддържа
исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. Ответникът, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител и не прави искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
На
база представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното.
В
открито съдебно заседание от ищеца бяха представени два договора, сключени
между страните – първият от дата 27.11.2007 г. с предмет отдаване под наем от
ищеца на ответника на недвижим имот – 210 м2 навес и 360 м2
асфалтова площадка. Срокът на договора е три години, считано от 01.01.2008 г.
Вторият, озаглавен договор за съвместна дейност, е с дата 04.01.2011 г. По него
ищецът се е задължил да предостави за ползване на ответника 210 м2
навес и 360 м2 асфалтова площадка, а ответникът се е задължил да му
заплаща за предоставеното му ползване сумата от 380 лева на месец. Срокът на
договора е три години. Представен е и документ, озаглавен „Справка за
вземанията от Агриком ЕООД“, подписан от неустановено по делото лице А. Д., в
който в графата „ел. енергия“ е записана сумата от общо 130,22 лева.
Като
свидетел по делото беше разпитан и Д. Б. Д.. Заявява, че знае, че ответникът е
ползвал помещението, което е собственост на ищеца, което се намирало в една от
базите на ищеца. Там разполагал целия си инвентар. Помещението представлявало
навес, който бил ограден с ограда, със затворени и отворени помещения.
„Агриком“ ЕООД го ползвал от 2014 г. януари до 2016 г. След това то било
прехвърлено на Община Стара Загора.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
По
отношение иска за заплащане на наемна цена. Видно е от представените договори,
че между ищеца и ответника са съществували наемни правоотношения. Установява
се, че договорът, сключен на 04.01.2011 г., също представлява договор за наем
след анализ на неговия обект, права и задължения на страните. Първият договор
за наем е започнал да поражда действието си на 01.01.2008 г. и е бил за срок от
три години, (т. I, 1 от същия) т.е. е изтекъл на 01.01.2011 г. Вторият договор
е сключен на 04.01.2011 г., т.е. три дни след изтичането на първия. Доколкото
двата договора са сключени между едни и същи страни, с едни и същи предмет и
обект и са породили наемни правоотношения, съдът счита, че с втория, мълчаливо
е прекратен първият на 04.01.2011 г. От тази дата отношенията между тях са се уреждали
само с договора, сключен на нея. Доколкото той бил сключен за три години,
неговото действие е изтекло на 04.01.2014 г. От свидетелските показания се
установява, че след тази дата, ответникът продължил да използва предоставения
му за ползване с договора имот. Свидетелят заявява също така, че в един момент
имотът е бил продаден от ищеца на Община ………... Не посочва в кой момент е
станало това, но заявява, че ответникът ползвал имота през 2016 г. От
процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание беше заявено, че това
ползване е станало със знанието и съгласието му. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако
след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. Съдът счита, че в случая, договорът е бил продължен за неопределен срок с
всички права и задължения, уредени между страните. Докато е ползвал имота,
ответникът е продължавал да дължи наемна цена в размер на 380 лева, за всеки
месец ползване. Липсата на плащане е отрицателен факт, който не може да бъде
доказван от ищеца, а следваше да бъде доказан от ответника. От него не бяха
наведени възражения за плащане, нито бяха представени доказателства за такъв
факт, въпреки че с доклада, фактът на плащане беше поставен в негова тежест.
Следователно искът е доказан по основание за претендирания период от 01.09.2015
г. до 31.12.2016 г. По отношение размера, съгласно договора, месечната наемна
цена е била 380 лева. Въпреки че е основателен за посочения период от 16
месеца, при цена от 380 лева на месец, общото наемно задължение за периода е
било 6080 лева. До този размер искът за наемна цена е доказан по размер. За
горницата от 6080 лева, до претендирания размер от 6105,60 лева искът е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение иска за заплащане на ел. енергия. В договора от 04.01.2011 г. не са
предвидени специални разпоредби уреждащи заплащането на комунални услуги.
Следователно на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, ответникът, в качеството си на
наемател, следва да заплаща разходите, свързани с ползването на имота, част от
които са и разходите за ел. енергия. Това задължение, обаче произтича от
договор, различен от този за наем, а именно, от договор за доставка на
електроенергия, сключен с трето лице – електроснабдител. Въпреки че този
договор се сключва със собственика на имота, плащане по него дължи наемателя и
ако наемодателят заплати това задължение на електроснабдителя, има право да
търси заплатената сума от наемателя. В случая, съдът не счита, че от събраните
по делото доказателства се установява такова задължение да е заплатено от
ищеца. Единственото представено от него доказателство в тази насока е Справката
за вземания от Агриком ЕООД. Този документ е частен по своя характер, не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила и доказва единствено, че
заявлението, направено в него, е направено от лицето, посочено за негов автор.
В случая, това е трето за делото лице, А. Д., за която не е установена каквато
и да е връзка с ищеца, който, по негови твърдения, а от справка в регистър
„Булстат“ се представлява от проф. д-р. С. С. Л.. Дори и да се приеме, че
обстоятелствата, описани в този документ, обвързват съда, в него не се посочва за
кого са вземанията от Агриком ЕООД. Не на последно място, следва да се
отбележи, че по делото не се установи процесният имот въобще да е
електроснабден, нито, че ищецът е заплащал суми за ел. енергия, въпреки че
доказването на тези факти беше поставено в тежест на ищеца с приетия без
възражения доклад по делото и му беше указано, че не сочи доказателства за тях.
В заключение, този иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Искането
на ищеца, за присъждане на разноски следва да се уважи частично с оглед
уважената част от исковете. От ищеца бяха доказани сторени разноски в размер на
249,45 лева – държавна такса и 665 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор и задължителната тълкувателна практика на ВКС. Целият
размер на исковата претенция е 6235,82 лева. Тъй като тя ще бъде уважена
частично, до 6080 лева, следва в тежест на ответника да се присъдят 891,60
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
Агриком ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, …….., представлявано от Живко Петров Вълков, да заплати на Земеделски Институт – Стара Загора, № по Булстат
*********, представлявано от директора проф. д-р С. С. Л. сумата от 6080 (шест
хиляди и осемдесет), лева – наемно възнаграждение за периода от 01.09.2015 г.
до 31.12.2016 г., по договор от 04.01.2011 г. като ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан
за сумата над 6080 (шест хиляди и осемдесет) лева, до претендирания размер от
6105,60 лева (шест хиляди сто и пет лева и шестдесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Земеделски Институт – Стара Загора с п. а. против Агриком ЕООД с
п. а. иск за заплащане на сумата от 130,22 лв. (сто и тридесет лева и двадесет
и две стотинки) – неплатена електроенергия, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
Агриком ЕООД с п. а., да заплати на Земеделски Институт – Стара Загора с п.а., сумата
от 891,60 лева – разноски по делото, съобразно с уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: