Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
гр.Горна О.,
11.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№925/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД и чл.294 ал.1 от ТЗ
ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про
Продажби”АД(чрез юрисконсулт В. М.), твърди в исковата си молба, че А.Р.Н. е
клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски№***, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№***, находящ се в с.Д. ул.....Общ.Г.О..
Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България
Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България
Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка, ищецът
депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС. След образуване на
ч.гр.дело№345/2020г. е била издадена Заповед№470/02.03.2020г. за изпълнение на
парично задължение на А.Р.Н. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК....., за: сумата
418.97лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода:
13.09.2019г.-13.12.2019г.(фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност
156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв.,
фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв.), за обект с абонатен№***
и клиентски№***, с адрес: с.Д. Общ.Г.О., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.03.2020г. до окончателното плащане; сумата 12.51лв., представляваща мораторна лихва
за периода, считано от датата на падежа
на всяка една фактура до 14.02.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща
направените по делото разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 10.06.2020г. ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като
довнесе дължимата държавна такса. Моли съда, да приеме за установено по
предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК....., против А.Р.Н., че
А.Р.Н. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД
с ЕИК....., по Заповед№470/02.03.2020г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№345/2020г. на ГОРС: сумата 418.97лв., представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода:
13.09.2019г.-13.12.2019г.(фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност
156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв.,
фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв.), за обект с абонатен№***
и клиентски№***, с адрес: с.Д. ул.....Общ.Г.О., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението – 02.03.2020г. до окончателното плащане; сумата 12.51лв., представляваща мораторна лихва
за периода, считано от датата на падежа
на всяка една фактура до 14.02.2020г. Претендира и направените в исковото
производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78
ал.8 от ГПК ввр. Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Ответната
страна А.Р.Н. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.И.П.С. от ВТАК от ВТАК, съгласно чл.47
ал.6 от ГПК. оспорва предявените искове. Липсвали доказателства за възникване
на твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните(ответникът да се
явява потребител по смисъла на чл.4 от ОУДПЕЕ,
в т.ч. да е собственик или ползвател на обекта, за който се претендира консумация
на ел.енергия). Липсвали доказателства, че за процесния период в обекта е консумирана ел.енергия с
посочените стойности. Оспорва представените писмени доказателства - извлечение
фактури и плащания и извлечение от сметка към 14.02.2020г. Съгласно чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на ел.енергия не е
необходимо писмена форма. Ищцовото дружество, като снабдител по смисъла на
чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на потребителя, по цени, определени
от КЕВР, като е длъжен да снабдява с ел. енергия всеки клиент, чието съоръжение
е присъединено към електроразпределителната мрежа. Отношенията между страните
са подробно регламентирани в публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР съгласно
чл.21 ал.1 т.4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът има качеството на краен
снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по смисъла на
§1 т.42 от ДР на ЗЕ(отм.). Не се установявало
доставката потребеното количество ел.енергия. Приложените документи, по
никакъв начин не удостоверявали да има реално доставена ел.енергия. Не били
представени фактурите, за които се твърди, че са за получаване ел.енергия.
Според извлечението, за периода: 12.09.2017г. – 13.09.2019г.(първата процесна
фактура – две години) били издавани фактури на стойност от около един или два
лева, от което може да се направи основателен извод, че на обекта не се
консумира ел.енергия. За периода: 13.09.2019-13.12.2019г били начислени суми
със значително по-висока стойност от тези за предишните две години. Твърди се
единствено, че тези високи стойности са за консумирана енергия, но няма данни,
че това е сторено от моята доверителна, както и няма данни и твърдения да са
записвани претендираните стойности на консумирана енергия на място в обекта, за
да се докаже че реално е потребена ел.енергия. Дори да се приемело, че процесните
фактури били издадени на основание консумирана ел.енергия, то няма данни дали
на обекта има СТИ и ако има, дали то е изправно. Страните по делото се намират
в договорно правоотношение по доставка на ел.енергия, но за ответникът като
потребител възниква задължение да заплати потребената ел.енергия, след като
бъде установен действителния размер на същата, посредством доказано
метрологично годно СТИ(не е собственост на потребителя и същият няма задължение
да следи за неговата изправност и годност за измерване).
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
А.Р.Н. е потребител на ел.енергия и клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с
клиентски№***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление
заведен с абонатен№***, находящ се в с.Д. ул.....Общ.Г.О.. Логичен извод за
това следва да се направи въз основа освен на справката НБД“Население“, така
също и от приложената „справка по лице“ от Имотния регистър от Службата по
вписванията до 24.02.2020г.
Облигационните отношения се регламентирали от
ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на
„Е.ОН България Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от
ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от
ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът е издал за периода:
13.09.2019г.-13.12.2019г.: фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност
156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв., фактура№ФП0288207983/13.12.2019г.
на стойност 1.40лв.
Приложени са Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а
от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени
с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/, приети на основание на
чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем
„Енерго-Про Мрежи”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с
Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с
Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. В чл.46 ал.1 от Общите условия на „Е.ОН
България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/ и в чл.64 ал.1 от
Общите условия на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ е
предвиден реда за влизане в сила на същите, а именно 30 дни след първото им
публикуване в един централен, в един местен всекидневник или Интернет
страницата на съответното дружество.
По заявление на „Енерго-Про Продажби”АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№345/2020г. и е била издадена Заповед№470/02.03.2020г. за изпълнение на
парично задължение на А.Р.Н. към „Енерго-Про Продажби”АД, за: сумата 418.97лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода: 13.09.2019г.-13.12.2019г.(фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на
стойност 156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв., фактура№ФП0287043802/13.11.2019г.
на стойност 118.43лв., фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв.),
за обект с абонатен№*** и клиентски№***, с адрес: с.Д. ул.....Общ.Г.О., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 02.03.2020г. до окончателното
плащане; сумата 12.51лв., представляваща
мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 14.02.2020г.;
сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и
юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице установило, че съществуват неплатени задължения по фактури, издадени периода: 13.09.2019г.-13.12.2019г. за консумирана ел.енергия от страна
на ответницата, както следва: фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност
156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв.,
фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв. Вещото лице установило,
че към 14.02.2020г. по посочените фактури не са
извършвани плащания. Вещото лице изчислило лихвата за забава върху
неплатените суми по фактурите за периода от падежа на всяка фактура към дата 14.02.2020г. – общо 12.51лв. Според вещото
лице количествата ел.енергия по процесните фактури, са правилно остойностени,
съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответният период цени.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза.
Според вещото лице СТИ/електромер,
отчитащ ел.енергията в обект на потребление с абонатен№*** за процесния
период: 21.07.2019г.-20.11.2019г. е монофазния статичен електромер тип ,,CaratdigitronM02” №1115031200536413(произведен
в „Plastronic” npeз 2012г.) и
е преминал последваща метрологична проверка през 2018г. – с метрологична
годност до 2024г. СТИ/електромер е вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване под №6844 и е с оценка на съответствие - СЕ/М14/2275. Номиналната пропускателна
способност за 1 ден при 24-часово дневно ползване
е 316кWh. Според вещото лице е възможно количествата ел.енергия да бъдат потребени
в обекта за съответните отчетни периоди. Количеството ел.енергия, отразено в
електронния картон на абоната А.Р.Н. в справката за консумирана ел.енергия
съответстват на фактурираните в процесиите фактури, като същите са начислени по
редовен отчет. Количествата ел.енергия по процесиите фактури са били правилно
остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответните период цени.
Съдът кредитира заключенията на
двете експертизи и им дава вяра. Същите не са оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Съгласно фикцията, установена с
чл.110 ал.2 от ЗС, електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С
приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се въвежда
нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от този по чл.16
от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане”, като в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел.енергия
заявление, в което да предложат специални условия. С тази разпоредба се
определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите
- от публикуването, а не от приемането им. Така
Общите условия са част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на
факта на публикуването. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в
чл.26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено,
че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от
ОУ на ДПЕЕЕ, „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден”. Продажбата на ел.енергия
се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби”АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая
основанието за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимите
суми за доставена ел.енергия - чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕ. От анализа на чл.37 от ОУ на
ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на
ел.енергия/което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел.енергия/
се дължи от абоната-клиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата
на ел.енергия за обекта му. По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на
пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел.енергия е доставил реално
определено количество ел.енергия, за
което са издадени съответните фактури. От своя страна, ответното
дружество-клиент следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника, в т.ч. и извършено плащане по
фактурите за неизплатената доставена ел.енергия.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства(в
т.ч. заключенията на двете експертизи) установяват наличието на доставено и
потребено количество ел.енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено
от абоната задължение за заплащане на същото. Възраженията за недължимост на
суми за потребление са неоснователни. Като потребител на ел.енергия ответникът
е страна по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи
на „Енерго-Про
Мрежи”АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са
действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и
начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между
доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено
определено количество ел.енергия срещу задължението да бъде заплатена
определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните
по сделката с ел.енергия. Основанието за
заплащане на ел.енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи
заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел.енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ/електромер, при
редовен ежемесечен отчет, за същия обект на потребление, каквито в случая се
установяват от приетите по делото писмени доказателства.
От изложеното следва, че е налице доставена до
абоната и потребена от него ел.енергия в посоченото в справката количество и
същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл.200 от ЗЗД
ввр. чл.79 от ЗЗД
ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение
на договорни задължения от страните. Ответникът дължи сумата 418.97лв., представляваща цената
за незаплатена консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода:
13.09.2019г.-13.12.2019г.(фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност 156.50лв.,
фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв.,
фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв.), за обект с абонатен№***
и клиентски№***, с адрес: с.Д. ул.....Общ.Г.О.,
Основателни се явяват претенциите
на ищеца по отношение на лихвата за забава. Купувачът на доставената
ел.енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната
цена, когато ел.енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач
по аргумент от чл.327 ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 12.51лв.,
представляваща общ размер на мораторна
лихва върху главницата от 418.97лв. за периода от датата на падежа на вземането
по всяка една фактура за забава до 14.02.2020г., както и за законната лихва
върху главницата 418.97лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№345/2020г.
на ГОРС – 02.03.2020г. до окончателното и
изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. В
настоящия случай разноските представляват: ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК - 75.00лв.; юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00лв.(съобразено с чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ); възнаграждения за вещи
лица – 320.00лв. Ответната страна следва
да заплати на ищцовата страна сумата
495.00лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№925/2020г.
на ГОРС, както и сумата 120.00лв., представляваща възнаграждение за особен
представител, която сума следва да се включи в разноските по исковото производство.
Разноските в
заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ.
чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№345/2020г.
на ВТРС в размер на 75.00лв.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК....., със
седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район „Владислав Варненчик” Варна
Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., против А.Р.Н.
с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***.О., че А.Р.Н.
дължи
на „Енерго-Про
Продажби”АД с ЕИК....., по Заповед№470/02.03.2020г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№345/2020г. на ГОРС: сумата 418.97лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 13.09.2019г.-13.12.2019г.(фактура№ФП0284754688/13.09.2019г.
на стойност 156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв.,
фактура№ФП0288207983/13.12.2019г. на стойност 1.40лв.), за обект с абонатен№***
и клиентски№***, с адрес: с.Д. ул.....Общ.Г.О., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
02.03.2020г. до окончателното плащане;
сумата 12.51лв., представляваща
мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 14.02.2020г.,
ОСЪЖДА А.Р.Н.
с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***.О., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД
с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.:
сумата 495.00лв./четиристотин и деветдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
производството по гр.дело№925/2020г. на ГОРС; сумата 120.00лв./сто и двадесет
лева/, представляваща възнаграждение за особен представител в производството по
гр.дело№925/2020г. на ГОРС; сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/,
представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№345/2020г. на
ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: