РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 204/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 и
92 от ЗЗД от страна на ищеца „А.
ЗА К. НА П. З.” ООД, представлявано от
юрисконсулт Н.С., за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №
14/04.01.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
10/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер:
1.1. равностойността на
заета сума (главница), дължима на основание чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
паричен заем № 2673657/01.11.2016 г., сключен между "И.А.М." АД и
ответника, в
размер на 1 285,85 лв.;
1.2. възнаградителна лихва по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 15.11.2016 г. - 02.05.2017 г., в
размер на 102,72 лв.;
1.3.
неустойка
по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 4,
ал. 2 от договора, в
размер на 521,40 лв.;
1.4. мораторна лихва по
чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху изискуемата част от главницата за периода от 03.05.2017 г. - 29.12.2017 г.,
вкл. в размер на 99,22 лв. ;
1.5. законна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (03.01.2018 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
1.6. Производството
е прекратено в частта на претендираните разходи
за извънсъдебно събиране поради оттеглянето на иска (л. 25 и л. 28).
1.7.
Твърди се, че
на 01.11.2016 г. „И.А.М.” АД било сключило с Т.Х.К. Договор за
паричен заем № 2673657/01.11.2016 г., с който договор дружеството й предоставило
кредит в размер на 1 500 лв., като заплати сумата в размер на 1 645,15 лв. в
едно с договорната лихва на 13 месечни погасителни вноски всяка в 126,55 лв.
1.8.
На 30.01.2017
г.
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
между „И.А.М." АД и „А. за к. на п. з.“ ООД, по силата, на който вземането
било прехвърлено в полза на „А.за к. на п. з.” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
1.9.
Признава
се, че по договора за
паричен заем Т.Х.К. извършила плащания в общ размер на 449,00 лв. Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 02.05.2017 г. последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
2. Ответникът Т.Х.К., е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез
назначеният с Определение 623 от 12.09.2018 г. Особен представител адв. Д.Г. ***.
2.1.
Направено е възражение за наличието на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит, а именно разпоредбата на чл.
4, ал. 2.
2.2.
Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
3. На 01.11.2016 г. е подписан Договор за паричен заем № 2673657/01.11.2016 г., сключен между "И.А.М."
АД и ответника (л. 7 и сл.). Съгл. чл. 3 от договора със заетата сума - 1 500 лв. са погасени
остатъчните задълженията (697,21 лв.) на ответника по Договор за заем № 2599196, като останалата част от сумата е получена
от ответника - кредитополучател.
4. На 30.01.2017 г. е сключен Договор за цесия
(л. 13 и сл.) между „И.А.М.” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му
на цесионер. Към договора е изготвено Приложение № 1 от
договора, в което са описани вземанията, които се прехвърлят.
5. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза, която е
установила размера на вземанията.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.Относно
извършената цесия
7. Налице
е валидно сключен договор за потребителски кредит между „И.А.М.” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в
качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил
задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия
състав по сключването на реалната сделка.
8. Установено
е също така, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия.
9. Към исковата молба са представени три листа (л. 18 - 20), първият от които е озаглавен „Приложение № 1/01.11.2017 към рамков договор
за прехвърляне на парични задължения...”
10. По
отношение на това доказателство съдът с доклада по делото е дал изрични
указания на ищеца, че не сочат доказателства за извършената цесия, като му е
указал, че да обявяването на доклада по
делото за окончателен в насроченото открито съдебно заседание следва да
представи в цялост препис от Приложение № 1 към договора за цесия (или да
представи оригинала за констатация).
11. Указанията не са изпълнени.
12. В резултат на пропуските на ищеца да допълни
делото своевременно с доказателствен материал съдът приема, че не може да се
установи дали процесните вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищеца.
12.1.
Съгласно
договора за цесия вземанията следва да са описани подробно в Приложение № 1 към
договора. От гореописаните три страници (л.
18 - 20) първата и последната страница съдържат само първи (заглавен) ред
от таблица и подписи (респ. печат на последната страница). Втората страница (л. 19) освен първи (заглавен) ред от
таблица и подписи, съдържа допълнителен ред от таблицата (разположен в центъра
на страницата), на който са отбелязани имената на ответника и определени суми.
12.2.
При това
положение няма как да бъде направен извода, че трите страници представляват
един цял, немодифициран документ (или извлечение от такъв).
12.2.1. Ако се приеме, че съдържанието на
оригиналният документ и копията е идентично, то изявлението, инкорпорирано в
документа, остава неясно. В този случай първата и последната страница не
съдържат никакво волеизявление, а във втората са описани само данни за
ответника, чиито пореден номер обаче е 407. При това положение съдът ще бъде
обвързан да приеме, че Приложение № 1 от договора за цесия се състои само от
едно вземане с горепосочения пореден номер, което е в разрез с правилата на
формалната логика.
12.2.2. По аргумент от обратното, следва да се
приеме, че оригиналът от документа и представените копия от него не са
идентични, което обуславя извода, че заверката документа („вярно с оригинала”)
не отговаря на действителното фактическо положение.
12.3.
Същевременно
обаче в документа никъде не е отбелязано какво е естеството на промяната (напр.
заличаване, добавяне, корекция на данни), нито от кого е извършена промяната. Следователно
представените три страници представляват преправен или новосъздаден документ,
който не съответства на оригиналното съдържание на Приложение № 1 към договора
за цесия.
12.4.
Доколкото
именно Приложение № 1 от договора за цесия удостоверява обема на прехвърлените
права, то същият следва да бъде приобщен към доказателственият материал в
оригиналният му вид или поне да бъде представен за констатация в съдебно
заседание, след което да бъде върнат на ищеца. Въпреки изричните указания на
съда това не е строено в указания срок, поради което съдържанието на Приложение
№ 1 остава недоказано.
13. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал
фактите и обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане,
което обуславя отхвърлянето на исковете.
14. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „А. ЗА К. НА П. З.” ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *****, срещу ответника Т.Х.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за установяване на вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 14/04.01.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница) по Договор за паричен заем № 2673657/01.11.2016 г., сключен между "И.А.М." АД и ответника, в размер на 1 285,85 лв. (хиляда двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки); възнаградителна лихва за периода: 15.11.2016 г. - 02.05.2017 г., в размер на 102,72 лв. (сто и два лева и седемдесет и две стотинки); неустойка, дължима съгл. чл. 4, ал. 2 от договора, в размер на 521,40 лв. (петстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки); мораторна лихва върху изискуемата част от главницата за периода от 03.05.2017 г. - 29.12.2017 г., в размер на 99,22 лв. (деветдесет и девет лева и двадесет и две стотинки); законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.01.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: