№ 174
гр. Кюстендил , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1783/27.02.2021 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Милена Джоргова, рег. № 744 в регистъра на КЧСИ с район на действие –
Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Г.Е.Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ***,
насочена срещу действия на ЧСИ Джоргова свързани с начисляването на разноски по
изпълнителното производство, обективирани в адресираната до длъжника Покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело /ИД/ 20217440400015.
Жалбоподателят – длъжник оспорва начислените разноски в размер на 430.66 лева
като недължими в изпълнителното производство, позовавайки се на невъзможност да
изпълни своевременно задължението си към кредитора Д.Г.Е. поради неоказано от същия
съдействие за предоставяне на банковата си сметка.
Към въззивната жалба длъжникът е депозирал уточнителни молби във връзка с
изложените си в първоначалната жалба доводи с идентичност на искането.
До взискателя Д.Г.Е. е изпратен препис от жалбата, като същият не се е възползвал
от правото да депозира възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3
ГПК.
ЧСИ Джоргова не е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК
във връзка с обжалваното изпълнително действие.
Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия
закон, намира за установено следното:
1
Въззивната жалба касае дължимостта на разноски в изпълнителното производство,
които се възлагат в тежест на длъжника.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
По отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната
разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението
си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната
норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, /без
значение дали изпълняемото право е парично или непарично/, освен в конкретни хипотези,
каквито не са налице - ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Както е посочено в т.2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС за разлика от исковото
производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за
разноски със съдебния акт, с който приключва производството в изпълнителното няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Дължимите по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от
взискателя. Затова на основание чл. 79 ГПК между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им. Това вземане не е материализирано в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То
обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е
непарично такова. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството
по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските
по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото
производство.
Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и
разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да
бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо
последният да определи дължимите по изпълнението разноски по основание и размер, като
възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира
принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на
съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. 3атова
този акт представлява пряко изпълнително основание.
2
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал.
2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението
си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
По делото ЧСИ с разпореждане за образуване на изпълнителното дело е приела като
разноски по изпълнението предявеното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева и
дължимите авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл.79 и чл.80 ЗЧСИ в общ
размер на 59.00 лева.
В последствие в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ е
посочено, че задължението на длъжника възлиза на сумата от 300.00 лева, неолихвяема сума,
5.50 лева допълнителни разноски и 108.50 лева разноски по изп.дело, както и таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 66.66 лева в полза на ЧСИ М. Джоргова, както и
др. суми, дължими до този момент в общ размер на 250 лева /в това число ДТ, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др./.
Безспорно при тези данни по делото се констатира неяснота относно размера, начина
на начисляване на дължимите в изпълнителното производство разноски, респективно
конкретното основание за дължимостта на конкретната сума, което обстоятелство
предопределя необходимостта от прекратяване производството по настоящото дело и
връщането му на съдебния изпълнител за реализиране на производството по чл.434, ал.2
ГПК чрез съставяне на надлежен акт, удостоверяващ начислените разноски в
производството по принудително изпълнение, който акт впоследствие ще може да бъде
обект на съдебна проверка по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК по повод депозираната жалба
инициирала настоящото производство.
Делото следва да се върне на съдебния изпълнител, тъй като в изпратеното копие на
изпълнителното дело липсва приложен надлежен акт, удостоверяващ начислените разноски
в производството по принудително изпълнение.
Воден от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 265/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил.
ВРЪЩА изп.д. № 20217440400015/2021 г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова на
съдебния изпълнител за прилагане /постановяване/ на надлежен акт, удостоверяващ
начислените разноски в производството по принудително изпълнение.
3
След като бъде приложен горепосоченият акт, удостоверяващ направените разноски
по изпълнението, делото да се върне на ОС – Кюстендил за произнасяне по жалба с вх. №
1783/27.02.2021 г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова, подадена от Г.Е.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4