Решение по дело №1682/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20191320101682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

     

Р Е Ш Е Н И Е

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. Видин, 07.12.2020г.

 

            Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                                           Председател: Владимир Крумов                                                                                         Съдебни заседатели:

                                                                                           Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .............................. като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1682 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е във фаза по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила Решение № 536 от 14.11.2019г. по настоящето дело, съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба между Л.М.Г., ЕГН **********,***, и М.С.И., ЕГН **********,***, на следните имоти, останали в наследството на С. И. Г., бивш жител ***, починал на 13.07.2018г. : 

Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, с административен адрес гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 163, целият с площ от 810кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.1, със застроена площ 69кв.м., брой етажи : 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване.

Правата на съделителите са както следва : за Л.М.Г., ЕГН **********,***, в размер на 1 / 2 идеални части от правото на собственост, за М.С.И., ЕГН **********,***, в размер на 1 / 2 идеални части от правото на собственост.

По реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, направеното искане от ищцата Л.М.Г., за възлагане на неподеляемото жилище в нейн дял.

По реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, направеното искане от ответника М.С.И., за възлагане на неподеляемото жилище в негов дял.

По реда на чл. 346 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, исканията по сметки, направени от ответника М.С.И. против ищцата Л.М.Г., за заплащане на сумата от 6 800,00лева - обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода от 22.08.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане.

По реда на чл. 346 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, искания по сметки направени от ответника М.С.И., срещу ищцата Л.М.Г., за заплащане   на сумата от 500,00 лева - месечен размер на обезщетение за лишаването му от ползването на имота за периода от 28.02.2020 г. до дата на съдебното заседание, с което приключва съдебното дирене по настоящото дело, ведно със законната лихва върху всяко едно неизплатено задължение от 28.02.2020г., до окончателното изплащане.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са три съдебно-технически експертизи.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :

  По делото са назначени две съдебно - технически експертизи, по които вещите лица са изготвили заключения относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност.

Съгласно заключенията на съдебно – техническите експертизи, вещото лице инж. М.Н.К., сочи, че процесния имот е неподеляем съобразно правата на страните. Първи етаж от жилищната сграда се води приземен етаж или сутерен. Етажът няма тоалетна, а само баня, която е неизползваема към момента. Канализацията на първи етаж е заустена в помийна яма, находяща се в двора, а канализацията на втори етаж е заустена в канализацията на ул.“Цар Симеон Велики“.

 При определяне на пазарната стойност на имота, вещото лице е използвало три метода, съответно :

-          Метод за определяне стойността на обекта по метода на пазарните аналози : Определяне стойността на имота въз основа на цената на съпоставими обекти по обобщени показатели, отчитайки специфични особености на конкретния имот. На базата на т. нар. пазарни множители се достига до оценка на пазарната стойност като се използва информация за пазарната цена на еталонни имоти – сходни, аналогични на оценявания по местонахождение, начин на изграждане и степен на завършеност. Цената на еталонния имот трябва да е известна – вече осъществени продажби или предлагане на сходни имоти. Пазарния множител е отношение между пазарна цена на имота и друг негов показател – застроена площ, разгъната застроена площ, застроен обем, площ на парцела.

-          Метод на разходите /вещна стойност/ : Пазарната стойност на имота се определя на базата на производствени разходи / разходи за строителство/ за единица обем или площ, коригирани в съответствие с ценовата конюнктура и отчитане на фактическото им състояние. Отчитат се : вида на конструкцията, нормативен амортизационен срок, продължителност на експлоатацията, възможен срок за бъдеща експлоатация, начин на ползване и др.

-          Метод на приходната стойност.

Пазарната стойност на делбения имот, към датата на съдебно-техническата експертиза, съгласно вещна и приходна стойности, е 35 000,00лева.

Вещото лице е посочило, че пазарната наемна стойност на имота за един месец е 200,10лева, като една втора идеална част е равна на 100,05лева.

Тези заключения са оспорени от ответната страна по съображения за делимост на имота, занижена пазарна стойност на същия и занижена пазарна наемна стойност. Сочи, че жилищната сграда би могла да бъде поделена по вертикала без значителни преустройства, тъй като има санитарни помещения – баня на първи етаж и баня на втори етаж. Твърди, че по действащия застроителен план на гр. Видин, в процесния поземлен имот се предвижда застрояване на цял жилищен блок. Този, който придобие делбения имот ще може да отстъпи право на строеж за построяването на жилищния блок срещу обезщетение на стойност между 20-30% от разгъната застроена площ на сградата, която ще бъде построена. Ако бъдещия жилищен блок е със застроена площ 500кв.м. на четири етажа, собственикът би могъл да получи, като обезщетение имоти /жилища, гаражи, и др./ в сградата с обща площ 600,00кв.м.

Относно пазарния наем, ответната страна оспорва размера на същия, по съображения, че вещото лице е дало такъв само на втори етаж на жилищната сграда, но не и за първи етаж и за дворното място.

Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, вещото лице С.В.П., сочи, че пазарната стойност на делбения имот е 50 000,00лева. Използван е сравнителен /пазарен/ метод – пряко сравнение на оценявания актив с анализиране на неотдавнашни продажби или оферти на подобни на имота активи. При този метод се изхожда от покупните цени на такива имоти, чийто характеристики, влияещи върху стойността, съответстват в най – голяма степен на подлежащия на оценка имот. Използвани са данни от оферти на агенции на недвижими имоти, коригирани с коефициент за офертни цени.

Съгласно заключението на същото вещо лице, по действащия ПУП – ПРЗ за кв. „Гео Милев“, одобрен с Решение № 193 от 30.11.2005г. на Общински съвет Видин, за района, в който се намира процесния имот, параметрите за застрояване са : за жилищна територия _< 10м. височина_< три етажа; Кинт 1,2; озеленяване 40%; плътност на застрояване 60%. В процесния имот е предвидено застрояване на  масивна жилищна сграда с приблизително максимално застроена площ 364кв.м. и РЗП до три етажа 1 092кв.м. Няма изготвен инвестиционен проект за тази цел. Строителната стойност на новопостроения обект към момента възлиза на 544 908лева За обезщетяване на собствениците на земята се приема от 15% до 20% от строителната стойност на обекта в зависимост дали има изготвен и одобрен инвестиционен проект и дали има издадено строително разрешение. Към момента няма изготвен инвестиционен проект, поради което вещото лице приема 15% за изчисление на обезщетението, които са на стойност 81 736лева.

Вещото лице е посочило, че пазарната наемна стойност на имота за един месец е 230,00лева.

Съдът приема заключенията на вещите лица за обективни и компетентни изготвени, съобразно поставените задачи от страните.

Ответната страна, с нотариални покани от 22.08.2018г. и от 31.08.2018г., получени от ищцата съответно на 22.08.2018г. и на 17.09.2018г., е поканил ищцата, в седемдневен срок, да му предостави ползване на делбения имот съобразно правата му. При неосигуряване ползването на имота е посочил, че му е дължимо съответното месечно обезщетение. С отговор на нотариална покана, от 24.08.2018г., ищцата е предоставила на ответника 2 бр. ключове от имота, съответно от входната порта на имота и от входната врата на първи етаж от жилищната сграда, които ответната страна е отказал да приема.

Разпитаните по делото свидетели установяват обстоятелствата, че от около 16 години, ищцата, заедно с дъщеря си, свидетеля Алис Г. Петкова, са живеели в делбения имот, както и към момента на смъртта на общия наследодател. Ищцата не притежава друго жилище. Същите са обитавали втория етаж от жилищната сграда. Последният бил ремонтиран от общия наследодател на страните съвместно с ищцата. Свидетелите установяват, че ищцата е предоставила на ответната страна два броя ключове – от входната врата на двора и от първи етаж на жилищната сграда. Ключ от втори етаж от жилищната сграда не е предоставян на ответната страна. Ответната страна от 2009г. – 2010г. живее и учи в Република Италия. Ответната страна не притежава друго жилище.

Предвид на така събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира от правна страна :

Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят удобно, като това обстоятелство се приеме за безспорно. В настоящия случай имота е неподеляем. При това положение не е възможно обособяване на реални дялове от имота съобразно правата на страните. Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза относно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, настоящият съдебен състав намира, че процесния имот е реално неподеляем, съобразно правата на страните. При тази хипотеза основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, е изнасянето на имота на публична продан.

По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В настоящият случай са направени искания за възлагане по  чл. 349, ал. 2 от ГПК от страните по делото. Исканията са направени своевременно, с писмено молба в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата.

Съдът намира, че по делото се установиха предпоставките на  чл. 349, ал. 2 от ГПК по отношение на ищцата, а именно, същата е живяла в имота към момента на откриване на наследството, както и че процесният имот е единственото жилище, което притежава. Последното се установява от представената от ищеца справка по лице за вписвания на негово име в Службата по вписванията гр. Видин.

По отношение искането на ответната страна за възлагане в дял на делбения имот, по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, същото е неоснователно. Към момента на откриване на наследството ответникът не е живял в делбения имот.

С оглед на горното, съдът намира, че делбeният имот следва да бъде поставен в дял и изключителна собственост на ищцата, а делът на ответната страна следва да бъде уравнен в пари. Съдът намира, че пазарната стойност на недвижимия имот е 35 000,00лева, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице инж. М.Н.К.. Същата е определена като сравнителна стойност по вещна и приходна стойности на имота. Вещото лице С.В.П., е посочило пазарна стойност на делбения имот от 50 000,00 лева. Използван е сравнителен /пазарен/ метод – пряко сравнение на оценявания актив с анализиране на неотдавнашни продажби или оферти на подобни на имота активи със съответен коригиращ коефициент за офертни цени. При този метод не би могло да се оцени напълно правилно, тъй като това са предполагаеми цени. На следващо място не следва да се приеме за пазарна стойност на имота стойността на евентуално обезщетение за съсобствениците при евентуално застрояване на имота. Няма изготвен инвестиционен проект за това, както и твърденото от ответната страна застрояване е бъдещо несигурно събитие. Предвид възлагане на имота в дял ищцата, същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 17 500,00лева, представляваща стойността на неговия дял в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК уравнението на дяловете, заедно със законната лихва, следва да бъде изплатено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, като при неплащане в срок, съгласно чл. 349, ал. 6 от ГПК решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Относно исканията за сметки, предявени от ответната страна против ищцата, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, същите са частично основателни както следва : за сумата от 1 803,43лева, за периода от 22.08.2018г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 22-ро число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване; за сумата от по 100,05лева ежемесечно обезщетение за периода от 28.02.2020г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 28-мо число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване. В останалата част исканията са неоснователни. Съгласно заключението на вещото лице инж. М.Н.К. справедливата пазарна наемна цена за 1 месец е 200,10лева, като 1 / 2 ид. част е 100,05лева. Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има, съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС, право да получи обезщетение. В настоящия случай е ирелевантен фактът на предоставяне ползване от ищцата на ответника на дворно място и първи етаж от жилищната сграда. В настоящия случай съсобствениците не са уговорили, нито е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването на имота. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им.

Относно разноските :

На ищцовата страна се дължат разноски в размер на 14,39лева, за вписване на исковата молба, съразмерно размера на дяла на ответника.

Съделителите са направили разноски за възнаграждение за вещо лице по първата съдебно-техническа експертиза в размер на по 125,00лева, всяка съобразно правата им. Тези разноски остават в тежест на страните както са ги направили. Ответната страна е внесла разноски за възнаграждение за вещо лице по втората съдебно-техническа експертиза, относно определяне на размера на обезщетение за лишаване от ползването на имота, в размер на 100,00лева. Предвид уважаването на исканията по сметки, ищцовата страна следва да заплати на ответника тези разноски - сумата от 100,00лева за възнаграждение на вещото лице.

Ответната страна е направила разноски за възнаграждение за вещо лице по третата съдебно-техническа експертиза в размер на 350,00лева. Тези разноски остават в тежест на ответника, предвид обстоятелството, че настоящия съдебен състав не е възприел при решаване на делото, заключението по същата експертиза.

Независимо от частичното уважаване на исканията по сметки, в сравнение с предявените и поддържани размери, то на ищцовата страна не се дължи възнаграждение за адвокат съразмерно отхвърлените размери на претенции, поради обстоятелството, че ищцовата страна оспорва изцяло основателността на претенциите, а не само в отхвърлените им части.

Съделителите не спорят относно подялбата на процесния имот, квотите на всяка от страните в съсобствеността, и способите за това, поради което направените от всяка страна разноски за възнаграждение за адвокат остават в нейна тежест.  

Независимо от частичното уважаване на исканията по сметки, в сравнение с предявените и поддържани размери, то на ответната страна не се дължи възнаграждение за адвокат съразмерно уважените размери на претенции, поради обстоятелството, че по делото няма данни ответната страна да е направила такива разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие № 69 от 15.07.2019г. е договорено и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600,00лева, договорено по допускане на делба.

Ищцата следва да заплати сумата от 96,15лева, в полза на Районен съд Видин, за държавна такса върху уважената част от исканията по сметки.

Ответникът следва да заплати сумата от 295,85лева, в полза на Районен съд Видин, за държавна такса върху отхвърлената част от исканията по сметки.

Страните по делото следва да заплатят по сметка на Районен съд гр. Видин държавни такси върху стойността на дяловете им в размер на по 700,00лева всяка.

            Воден от горното Съдът,

 

 Р Е Ш И :   

Възлага в дял и изключителна собственост на Л.М.Г., ЕГН **********,***, следният недвижим имот: Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, с административен адрес гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 163, целият с площ от 810кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.1, със застроена площ 69кв.м., брой етажи : 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, на основание  чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Пазарната стойност на имота е 35 000,00лева.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане.

Указва на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

Отхвърля искането на М.С.И., ЕГН **********,***, за възлагане в дял и изключителна собственост на следният недвижим имот: Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, с административен адрес гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 163, целият с площ от 810кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.1, със застроена площ 69кв.м., брой етажи : 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, на основание  чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 1 803,43лева, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот за периода от 22.08.2018г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 22-ро число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от по 100,05лева ежемесечно обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот, за периода от 28.02.2020г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 28-мо число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от  100,00лева, разноски по производството, за възнаграждение за вещо лице, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 700,00лева за държавна такса върху стойността на дяла й.

Осъжда Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин, сумата от 96,15лева за държавна такса върху уважената част от исканията по сметки.

Осъжда М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Л.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 14,39лева, разноски по производството, за вписване на исковата молба, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 700,00лева за държавна такса върху стойността на дяла му.

Осъжда М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин, сумата от 295,85лева, за държавна такса върху отхвърлената част от исканията по сметки.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

Районен съдия :