№ 262
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника – „Н.К.“ ЕООД,
тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на търговска сделка,
представляваща договор за продажба, сключен на 11.04.2018 г. Посочва, че по силата на
този договор за периода от 13.08.2018 г. до 11.07.2019 г. доставил на ответника поръчаните
стоки, поради което за последния е възникнало задължение да заплати покупна цена в общ
размер от 157 798, 83 лв. с ДДС, за което са издадени седем броя фактури. Ответникът не е
изпълнил това свое задължение в уговорения между страните срок. На 19.02.2020 г.
страните подписали споразумение, с което ответникът признал, че в негова тежест е
възникнало описаното задължение за покупна цена и се задължил да го заплати в срок до
31.03.2020 г., но не направил това и до посочената дата. Молителят заявява, че „Н.К.” ЕООД
не притежава активи, с които да може да изпълни тези свои изискуеми и ликвидни
задължения. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608
ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Н.К.” ЕООД и
да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Н.К.“ ЕООД, не заявява становище по
нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са
легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с
1
нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията,
неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че
материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице,
което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на
тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)
Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно
задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на
длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е
изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване
в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по
ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на
посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към
държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които
молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от
работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и
то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство
по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и
настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали
молителят „Е.Т.А.Б.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Н.К.“ ЕООД, притежаващ
парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка,
както и дали то е изискуемо.
От фактите, изложени в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че молителят твърди, че има
парично вземане към ответното дружество за получаване на покупна цена за доставени
стоки, което е възникнало по сключен между тези правни субекти договор за продажба от
11.04.2018 г. Ето защо съдът следва да се произнесе дали този договор е сключен, както и
дали въз основа на него в полза на молителя са възникнали парични вземания за получаване
на покупна цена.
По делото се установява, че между дружествата, страни в производството, са
2
възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за продажба на
стоки. Това е видно от приетия по делото писмен договор от 11.04.2018 г., който е подписан
от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му. С него молителят се е задължило да доставя на ответника стоки,
представляващи арматури, а последния е поел задължение да заплаща покупна цена за
доставените стоки. От съдържанието на този договор е видно, че той е рамков по своя
характер, доколкото с него страните не са постигнали конкретна уговорка за съответните
видове и количества стоки, които молителят като продавач се е задължил да достави на
ответното дружество. С клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че
конкретизацията на вида и количеството стоки, които продавачът се задължава да достави,
както и на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за тях, ще се извършва
чрез съставени от купувача заявки за доставка на стоки и съставени от продавача оферти за
цената на стоките и транспорта им, които са приети от купувача.
По делото не са представени съставени от страните по сделката за продажба заявки и
оферти, с които е уговорено да бъдат индивидуализирани основните задължения, които
възникват за тях по този вид договор. В производството обаче е прието като доказателство
споразумение от 19.02.2020 г., което е подписано от представители на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и
„Н.К.“ ЕООД. От съдържанието на този документ се установява, че в него са обективирани
изявления на юридическите лица, които са го подписали, които изявления по своята
същност представляват направено извънсъдебно признание за настъпване на следните
факти: 1) на това, че между страните по делото е постигнато съгласие за продажба на стоки,
които са описани в седем броя фактури, издадени в изпълнение на рамковия договор от
11.04.2018 г., в периода от 13.08.2018 г. до 11.07.2019 г., както и за заплащане на покупна
цена за тях в посочените в тези фактури размери; 2) че в тежест на ответника е възникнало
задължение да заплати на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД цена за доставените стоки в общ размер от 157
798, 83 лв. Описаните обстоятелства са неизгодни за ответника в настоящия процес, който е
длъжник по задълженията за заплащане на покупна цена за доставените стоки, поради което
и направеното от него изявление, с което е признал тяхното настъпване, има
доказателствена сила, което означава, че съдът е длъжен да го съобрази и да приеме за
доказано от него, че описаните факти са се осъществили. В допълнение към това трябва да
се посочи, че от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа
експертиза се установява, че ответникът „Н.К.“ ЕООД надлежно е осчетоводил
възникналите в негова тежест задълженията към молителя за заплащане на покупна цена за
доставени стоки в размер на 157 798, 83 лв., за които в периода от 13.08.2018 г. до
11.07.2019 г. са издадени изброените в споразумението седем фактури. Осчетоводяването от
ответното дружество на тези задължения по своята същност също представлява
конклудентно действие по признание както на факта на сключване на договора за продажба
на описаните във фактурите стоки, така и на факта, че въз основа на този договор в негова
тежест са възникнали задължения за заплащане на покупна цена в размера, до който те се
претендира да се дължат от молителя в настоящото производство.
3
Следователно съдът счита, че в производството се установява, че между страните по
спора е сключен договор за продажба на стоки, както и че по силата на този договор в
тежест на „Н.К.“ ЕООД са възникнали парични задълженията да заплати на „Е.Т.А.Б.“
ЕООД покупна цена в общ размер от 157 798, 83 лв.
Договорът за продажба на стоки е сключен на двете договарящи страни от търговци,
като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тази
сделка е свързана с упражняваното от тези търговци занятие. Установената законова
презумпция не е оборена. Това означава, че сключения договор за продажба следва да се
определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се счете, че
задължението на ответника да заплати на молителя сума в общ размер от 157 798, 83 лв.,
което е възникнало от този договор, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ,
които могат да легитимират кредиторът по него да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника.
Паричното задължение за заплащане на покупна цена за доставените стоки по
договора за продажба е срочно, тъй като страните по тази сделка са уговорили изрично
момента, в който то следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на
чл. 6, ал. 2 от рамковия договор от 11.04.2018 г., в която е предвидено, че купувачът се
задължава да заплати на продавача покупна цена на доставените стоки в срок от 45 дни от
датата на издаване на съответната фактура. Първата от посочените от молителя фактури,
които отразяват неплатените задължения за покупна цена, е издадена на 13.08.2018 г., което
означава, че падежът на описаното в нея задължение за заплащане на цена в размер на 47
500, 13 лв. е настъпил на 27.09.2018 г. С настъпване на падежа това парично задължение е
станало изискуемо, като то се счита за такова от датата, следваща падежа, т.е. от 28.09.2018
г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили и падежите на
задълженията, за които са издадени и останалите 6 фактури, като това е станало до
26.08.2019 г., която дата е падежът на най-късно възникналото задължение от тези,
претендирани от молителя като неплатени, определен при съобразяване на това, че
25.08.2019 г. е неработен ден. Следователно към 27.08.2019 г. всички парични задължения
на „Н.К.“ ЕООД към „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, за които са издадени процесните 7 фактури, са
изискуеми. Фактът, че в споразумението от 19.02.2020 г. страните са постигнали съгласие,
че на ответника ще бъде предоставен нов срок за доброволно погасяване на възникналите в
негова тежест задължения, не променя извода за момента, от който те стават изискуеми.
Това е така, защото към датата на сключване на споразумението падежът на тези
задължения, уговорен в договора, вече е настъпил и последиците от допуснатата от
длъжника забава да ги изпълни на падежа вече са реализирани, а в споразумението няма
изразена воля за преуреждане към минал момент на тези правоотношения и за заличаване на
последиците от допуснатата забава, като в него е постигнато единствено съгласие за
предоставяне на допълнителен срок за доброволно погасяване на задълженията по начин,
различен от вече уговорения, при неспазване на който са предвидени и отделни правни
последици.
4
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства да е изпълнил
възникналите в негова тежест задължения за заплащане на покупна цена на молителя до
настоящия момент нито по уговорения в споразумението от 19.02.2020 г. начин, нито по
друг, който да има погасителен ефект.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Н.К.“ ЕООД са възникнали
парични задължения към молителя за заплащане на сума в общ размер от 157 798, 83 лв.,
представляваща дължима цена за закупени стоки съгласно договор за продажба, сключен на
11.04.2018 г., който има характер на търговска сделка, както и че тези задължения са
изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че
„Е.Т.А.Б.“ ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата
от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен
търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство
по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в
производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това - че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ или че е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази
невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните
характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като
тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните
активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
5
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали
ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от договора за продажба,
сключен с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи
задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една
страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на
длъжника.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението
на която се позовава молителят предвид фактите, които твърди в подадената молба по чл.
625 ТЗ. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава,
когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с
тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се
разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а
само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива
в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Н.К.“ ЕООД не е изпълнил на падежа
парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя от сключена между
тях търговска сделка – договор за търговска продажба, т.е. има характер на тези, посочени в
чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект. Това състояние съществува от момента, в който е
настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на покупна цена, за което е
издадена фактурата от 13.08.2018 г., т.е. считано от 28.09.2018 г., като то продължава и до
настоящия момент, към който длъжникът не е погасил възникналите в негова тежест и
изискуеми задължения по сключения с молителя договор за продажба. Ето защо в случая е
приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че
„Н.К.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на
база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща
ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни
задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения с притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на
6
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно
дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация. Вещото лице
при изготвяне на експертизата е работило върху годишните финансови отчети на
дружеството към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към
31.12.2020 г., като по делото не са представени други релевантни счетоводни документи за
периода от 01.01.2021 г. до края на устните състезания на 02.03.2022 г. нито от ответника,
който е бил задължен да направи това, нито от НАП, от който орган такива са били
изискани.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
балансовите стойности на притежаваните от ответника краткотрайни активи, които са
посочени в съставените годишни финансови отчети за първите три от изследваните
финансови години е както следва: в размер на 225 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 301
000 лв. към 31.12.2017 г. и в размер на 363 000 лв. към 31.12.2018 г. Вещото лице е
констатирало, че към тези три дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни
задължения, които са с балансова стойност, както следва: в размер на 205 000 лв. към
31.12.2016 г., в размер на 262 000 лв. към 31.12.2017 г. и в размер на 313 000 лв. към
31.12.2018 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за
посочените отчетни периоди „Н.К.“ ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи,
които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, нито пък такива, от които да се
установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално
реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се
заключи, че в тежест на ответника са възникнали и други краткосрочни задължения, които
да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало
финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на
способността на молителя да погасява своите задължения към края на отчетните 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат
активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения на „Н.К.“ ЕООД към
всяка от посочените дати със стойността на краткотрайните му активи към същите тези
моменти е видно, че последната е в по-голям размер от първата, което означава, че през
2016 г., 2017 г. и към 31.12.2018 г. този търговец е притежавал достатъчно ликвидни
активи, с които да погаси всички свои изискуеми задължения. Това намира отражение и в
стойностите на показателя за обща ликвидност, който към всяка една от трите дати е на
стойност по-висока от референтната такава от 1 – възлиза на 1, 0976 към 31.12.2016 г.,
възлиза на 1, 1489 към 31.12.2017 г. и на 1, 1597 към 31.12.2018 г. Това означава, че към
31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. ответното дружество е притежавало
достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност и установената в
чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция е оборена.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия
7
отчетен период, който е 31.12.2019 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
които ответникът притежава, възлиза на сумата от 366 000 лв. В производството не се
твърди и не са събрани доказателства за това, че към тази дата той е притежавал и други
бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени. Съдът намира, че по делото
не е установено и това, че към 31.12.2019 г. част от активите, които са осчетоводени от
ответника като краткосрочни, имат характер на дългосрочни активи и трябва да бъдат
изключени при преценка на способността на този търговец да погасява своите краткосрочни
задължения. Това не се доказва от заключението на изготвената съдебно-икономическа
експертиза, в която вещото лице е направило извод, че част от осчетоводените през този
период като краткосрочни вземания всъщност са дългосрочни и трябва да бъдат включени в
счетоводството като такива. Съдът счита, че така направеният от вещото лице извод е
необоснован и не следва да бъде кредитиран. Това е така, тъй като като краткосрочни се
осчетоводяват тези вземания, чийто падеж е настъпил в рамките на годината, през която са
осчетоводени. Ако едно вземане е станало изискуемо преди финансовата година, през която
се извършва осчетоводяването, но то продължава да съществува, защото не е погасено,
неговият характер не се променя и то не става дългосрочно вземане. Фактът, че едно
вземане не е събрано в рамките на един отчетен период след настъпване на падежа му има
отношение единствено към въпроса за реализуемостта на този краткотраен актив. За да се
счете, че едно вземане е променило своя характер и то вече не представлява краткосрочно, а
дългосрочно, трябва да бъде установено, че между страните по сделката, въз основа на която
то е възникнало, е постигнато съгласие за отсрочване на падежа му, който вече ще настъпва
на дата, която е извън отчетната година, за която е съставен финансовия отчет, каквито
обстоятелства не се доказват в случая. Ето защо и като краткосрочни вземания към
31.12.2019 г. трябва да бъдат осчетоводени всички вземания на длъжника „Н.К.“ ЕООД,
чийто падеж е настъпил до 31.12.2019 г., т.е. преди финансовата 2019 г. или през нея. Такива
са и вземанията към юридическото лице „Д.П.Г.“ в размер на 286 000 лв., защото съгласно
изводите, направени в приетата СИЕ, те са осчетоводени за първи път през 2018 г., което
означава, че падежът им е настъпил в периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и през 2019 г. те
представляват вземания с вече настъпил падеж, като обстоятелството, че те не са изпълнени
няма никакво отношение към техния характер на краткосрочни вземания, а следва да се
обсъди при разглеждане на въпроса за тяхната събираемост.
В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност
на дружеството, не е недостатъчно, за да се направи извод дали един търговец е
платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством
притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни
вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер
парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е
длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и
вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени
тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали
8
краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г.,
постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013
г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо и с оглед
изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената СИЕ относно
притежаваните от „Н.К.“ ЕООД вземания, в случая трябва да се отговори на въпроса дали
тези вземания са реално събираеми към 31.12.2019 г.
Тогава, когато вземанията на един търговец не могат да бъдат събрани на падежа или
за времето от поне една година от настъпване на падежа, то този актив губи
характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства. Ето защо и такива вземания следва да се определят
като несъбираеми в краткосрочен план и да се приеме, че то вече няма характера на бързо
ликвиден актив, който може да служи за погасяване на възникналите в тежест на
търговското дружество краткосрочни задължения.
Както беше посочено от направените от вещото лице изводи в заключението на
приетата СИЕ се установява, че падежът на една част от краткосрочните вземания на
ответника, които са тези към дружество с наименование „Д.П.Г.“ в размер на 286 000 лв., е
настъпил на неустановена точно дата в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Падежите
на останалата част от осчетоводените вземания на „Н.К.“ ЕООД е настъпил през отчетната
2019 г. Това означава, че към 31.12.2019 г. дори и някои от тези вземанията да не са платени
на падежа и да е налице забава на задължените по тях лица, както се установява от
направените осчетоводявания, то тази забава все още не е толкова продължителна, за да
може от нейното настъпване да се заключи, че е невъзможно ответникът да получи
дължимото в кратък период от време, защото не е продължила за период от повече от една
година. Доколкото по делото няма представени доказателства точно на коя дата през 2018 г.
е настъпил падежът на вземанията на ответника към „Д.П.Г.“ в размер на 286 000 лв., то не
може да се направи категоричен извод, че към 31.12.2019 г. е изтекъл период от повече от
една година от падежа и на тези вземания /техният падеж може да е уговорено да настъпва
на 31.12.2018 г., в който случай срокът от една година от него ще изтича едва на 31.12.2019
г./. Ето защо и съдът счита, че към 31.12.2019 г. няма вземания, които са осчетоводени в
счетоводството на ответника като краткосрочни, които да могат да се квалифицират като
несъбираеми в кратък период от време и да се изключат от балансовата стойност на
притежаваните от търговеца краткотрайни активи.
Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2019 г. балансовата стойност на
възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения е в
размер на 310 000 лв. Експертът е направил извод, че от проверените от него документи,
които са представени по делото, както и тези, които са му предоставени от НАП, може да се
заключи, че съществуват задължения на „Н.К.“ ЕООД, които не са надлежно осчетоводени в
счетоводството на дружеството към посочената дата – те не са осчетоводени нито като
краткосрочни, нито като дългосрочни задължения. Това се отнася за възникнали в тежест на
ответника публичноправни задължения в общ размер на 35 000 лв. Вещото лице е
9
констатирало, че по данни на НАП общият размер на публично-правните задължения на
ответника към 31.12.2019 г. е 66 000 лв., а в счетоводните регистри на ответника са
включени публичноправни задължения в по-нисък размер от 31 000 лв., което означава, че
задълженията към държавата в размер на 35 000 лв. не са надлежно осчетоводени.
Ответникът не оспорва съществуването на посочените от вещото лице неплатени
публичноправни задължения, които са в размер от общо 35 000 лв., поради което съдът
приема, че по делото е доказано, че те са възникнали и съществуват до посочения размер. Не
се спори, че тези задължения са изискуеми към 31.12.2019 г., поради което те имат характер
на краткосрочни такива и тяхната стойност следва да се вземе предвид при изчисляване на
общата стойност на краткосрочните задължения на „Н.К.“ ЕООД към тази дата, която ще се
използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не.
С оглед гореизложеното, общият размер на краткосрочните задължения на ответника
към 31.12.2019 г. възлиза на сумата от 345 000 лв. /310 000 лв. – размерът на осчетоводените
краткосрочни задължения + 35 000 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника
краткосрочни публичноправни задължения съгласно констатациите на вещото лице в
приетата СИЕ/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от
ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 366 000 лв., е видно, че последната е в
по-висок размер. С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.12.2019 г. ответното
дружество все още притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да заплати
своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в
стойностите на показателите за ликвидност. Стойността на показателя за обща ликвидност е
1, 0608, което е над минималната референтна такава и показва добро финансово -
икономическо състояние на търговеца към този момент.
От изводите на вещото лице в основното заключение на изготвената СИЕ е видно, че
към края на следващия отчетен период, т.е. към 31.12.2020 г. балансовата стойност на
притежаваните от ответника краткотрайни активи възлиза на 351 000 лв., като тези активи
представляват само парични вземания, на които той е титуляр към две дружества – „Д.П.Г.“
и „Е.Г.Е.“. Ето защо и в случая трябва да се отговори на въпроса дали притежаваните от
„Н.К.“ ЕООД вземания са реално събираеми към 31.12.2020 г. или не и при отчитане на
съотношението актив към пасив, което е от значение за извода дали търговецът е
платежоспособен, да се вземат предвид само тези от тях, които могат да се квалифицират
като събираеми в кратък период от време.
Както беше посочено, от заключението на приетата СИЕ се установява, че падежът на
краткосрочните вземания на ответника, които са възникнали към дружество с наименование
„Д.П.Г.“ в размер на 286 000 лв., е настъпил в периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Тези
вземания не са платени нито на падежа, нито към 31.12.2020 г., към която дата те
продължават да съществуват до този размер и са осчетоводени като такива. Към 31.12.2020
г. забавата на длъжника за изпълнение на паричните му вземания към ответника в размер на
286 000 лв. продължава повече от една година /около две години/. В производство няма
представени доказателства между кредитора и длъжника по тези вземания да е постигнато
10
съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат изпълнени. Не се твърди и не се
доказва тези вземания да са събрани и към 31.12.2021 г. След като тези вземания не са
събрани в рамките на отчетен период от една година, като те не са изпълнение и през
следващите години, съдът приема, че те нямат характер на бързо ликвиден актив, който
дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в
краткосрочен план, който е една година от падежа. Ето защо те не трябва да участват при
изследване на способността на ответника да погасява възникналите в негова тежест
краткосрочни задължение с притежаваните краткотрайни активи.
Няма основание друга част от осчетоводените краткосрочни вземания да бъдат
изключени от стойността на краткотрайните активи, тъй като се установява, че падежите, на
които длъжниците са се задължили да престират уговорените по размер парични средства,
настъпва през отчетната 2019 г. и към 31.12.2020 г. все още не е изминал достатъчно дълъг
период от време от техния падеж, за да се приеме, че те са несъбираеми за кратък период от
време.
С оглед на изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните
вземания на „Н.К.“ ЕООД към 31.12.2020 г. възлиза на сумата от 65 000 лв. /сумата е
получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 351 000 лв. са
извадени вземанията в размер на 286 000 лв., които се доказа, че не са реално ликвидни/.
Това е и стойност на краткотрайните активи на ответника към посочената дата, която трябва
да се съобрази при анализа на финансовото му състояние.
Вещото лице е констатирало, че балансовата стойност на възникналите в тежест на
ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2020 г. е в размер на
311 000 лв. Към тази стойността трябва да се прибавят и възникнали в негова тежест
публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и осигурителни вноски,
които съгласно изводите на експерта в заключението на приетата СИЕ не са осчетоводени в
счетоводството на дружеството като краткосрочни задължения към края на счетоводната
2020 г. Тези задължения съгласно предоставената от НАП информация са в размер на 163
000 лв., който не се оспорва от ответника. Ответникът не оспорва и факта, че падежът на
тези задължения е настъпил към 31.12.2020 г., поради което съдът го счита за установен по
делото. С оглед на това и доколкото липсват доказателства изпълнението на тези
задължения да е разсрочено или отсрочено по реда на ДОПК, съдът приема, че те
представляват краткосрочни задължения и тяхната стойност следва да се вземе предвид при
изчисляване на общата стойност на краткосрочните задължения на „Н.К.“ ЕООД към
31.12.2020 г., която ще се използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на
неплатежоспособност или не.
С оглед гореизложеното, общият размер на краткосрочните задължения на ответника
към края на финансовата 2020 г. възлиза на сумата от 474 000 лв. /311 000 лв. – размерът на
осчетоводените краткосрочни задължения + 163 000 лв. – размерът на неосчетоводените от
ответника краткосрочни публичноправни задължения съгласно констатациите на вещото
лице в приетата СИЕ/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните
11
от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 65 000 лв., е видно, че последната е
в много по-нисък размер от първата. Това означава, че към този момент търговецът вече не е
притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно
текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която е
много под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 1371. Това показва рязко
влошаване на финансовото - икономическо състояние на „Н.К.“ ЕООД към 31.12.2020 г.
спрямо предходния отчетен период.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля
да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така
установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения към
31.12.2020 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на
плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото в производството не са представени доказателства, че след 31.12.2020 г. до
края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответното дружество е
придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни
задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние, то следва да се приеме, че
неспособност на ответника да изпълни всички свои краткосрочни задължения представлява
трайно състояние. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички
предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Н.К.“ ЕООД трябва да се
открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
12
неплатежоспособността на „Н.К.“ ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 28.09.2018 г. ответникът вече е
имал изискуемо задължение към молителя за заплащане на уговорената цена за продажба на
стоки в размер на 47 500, 13 лв. съгласно фактурата, издадена на 13.08.2018 г. Това
задължение е на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да го
погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това
дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2020 г. „Н.К.“ ЕООД вече не
е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към
тази дата е на стойност под референтната такава, като не са представени доказателства през
следващи отчетни периоди този показател да отбелязва някаква тенденция към завишаване и
достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности.
Ето защо и 31.12.2020 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се
установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в
значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси
всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние.
Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на
неплатежоспособността на това дружество. От представените по делото доказателства не
може да се определи по-ранна дата през 2020 г. за начална на неплатежоспособността, тъй
като няма данни точно в кой момент в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. размерът на
краткосрочните задължения на ответника е станал по-голям от този на притежаваните от
него краткотрайни активи, които към 31.12.2019 г. са били достатъчни за погасяване на
всички негови задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Н.К.“ ЕООД, за което се доказа, че са налице
предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява,
че към момента това дружество не разполага с краткотрайни активи, включително и с
парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити
началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е
налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по
13
настоящото дело, в открито съдебно заседание на 02.03.2022 г., съдът е определил сумата от
6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Н.К.“ ЕООД в
десетдневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да
привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да
представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество,
което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и
последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
04.03.2022 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
десетдневния срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 14.03.2022 г.
До този ден по делото от нито един от кредиторите на „Н.К.“ ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с решението.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.К.“ ЕООД, с ЕИК: 2*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„Н.К.“ ЕООД, с ЕИК: 2*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Н.К.“ ЕООД, с ЕИК: 2*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.К.“ ЕООД , с ЕИК: 2*******, със
14
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
СПИРА производството по т.д. № 2142/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Н.К.“ ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Н.К.“ ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15