№ 2121
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 51060-S005734 от
08.07.2011г., издадено от С. А. П., на длъжност *** ТД НАП – Пловдив, с
което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Брезово, ул.„Зелениковско шосе“ №
1, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500лв.
/петстотин лева/, за нарушение на чл.7, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.);
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се предлага същото да бъде отменено. *** на
дружеството – жалбоподател се явява пред съда и сочи, че поддържа жалбата
си.
Ответната страна – *** ТД НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, като посочва, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са
спазени всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението
е безспорно установено. Предлага наказателното постановление да бъде
1
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът е намерил, че настоящата жалба е недопустима, в който смисъл е
четено Разпореждане № 31.03.2022г. по АНД № 1787/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Същото Разпореждане е отменено с Определение № 1156 от
18.07.2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, като делото е
върнато на Районен съд – Пловдив за продължаване действията по
съдопроизводството.
С оглед на горното, настоящият състав на съда не дължи становище по
въпрос, по който вече е взел становище.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.10.2011г., свидетелят С. С. П. – в качеството си на *** ТД НАП –
Пловдив, извършила проверка на дружество „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО -
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, при която въз основа представени от
последното документи установила, че същото – в качеството си на дружество
– осигурител, не е спазило срока за внасяне по сметка на ТД НАП – Пловдив
на дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО върху начислените
трудови възнаграждения за периода 01.04.2010г. – 30.04.2010г. на работещите
в дружеството тридесет и две лица по трудови правоотношения. Същите
възнаграждения за месец април на 2010г. били начислени на 28.05.2010г., но
не били изплатени.
С оглед на горното, на 11.01.2011г. свидетелят П. съставил АУАН с №
S005734 от 11.01.2011г. срещу жалбоподателя „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО
- БЪЛГАРИЯ“ АД за нарушение на чл.7, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), като при
същото действие не присъствал представител на жалбоподателя, но АУАН
бил оформен като съставен в условията на „отказ“.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
2
хода на съдебното следствие свидетел С. С. П..Последната помни конкретния
случай и описва начина, по който е извършена проверката и констатирани
обстоятелствата по соченото нарушение. Съдът намира показанията на
свидетеля П. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране соченото нарушение, фактите
по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от
12.10.2011г., от който се установява факта и датата на същата, справка от
системата на НАП за задълженията на дружеството, от която се установява
размера и факта на плащане/неплащане дължимите от същото осигурителни
задължения.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, като за актосъставителя следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът констатира изтекъл погасителен давностен срок
за административнонаказателно преследване по двете нарушения.
Съобразно трайната съдебна практика в административно наказателния
процес намират приложение правилата на давността, която бива два вида:
3
- преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК,
която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната, респективно административно наказателната отговорност на
дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до
реализиране на наказателната/ административно наказателната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/
административнонаказателното преследване независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК.
- изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която
ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни
едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на
същата обхваща периода след влизане в сила на НП, до окончателното
изпълнение на наложеното наказание.
В конкретния случай е извън всякакъв спор обстоятелството, че препис
от наказателно постановление № 51060-S005734 от 08.07.2011г. не е връчен
на дружеството – жалбоподател по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, данни в който
смисъл не са обезпечени по преписката.
Също така, съгласно задължителните указания, дадени с Определение
№ 1156 от 18.07.2022г. по описа на Административен съд – Пловдив – в
случая не е реализирана и процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо в случая се налага единствени възможен извод, че е налице взе
още висящ административнонаказателен процес, пшоради което и следва да
бъдат съобразявани са нормите касателно преследвателната давност.
Тук следва да се съобразят постановките на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според които сроковете по
чл. 34 ЗАНН са давностни, като проявна форма на преследвателната давност,
като в административно наказателния процес намира субсидиарно
приложение абсолютната преследвателна давност от 4,5 години. Същата тече
4
от довършване на деянието до влизане в сила на наказателното
постановление.
При това очевидно е, че доколкото в процесния случай АУАН и
наказателното постановление са съставени на нарушение, извършено към
01.06.2010г., а наказателното постановление към момента не е в сила, че то
абсолютната преследвателна давност е изтекла преди много години, а именно
– към 01.12.2014г..
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.
д.№ 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове в административно наказателния процес.
Съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът, независимо от материалната
законосъобразност на НП, го отменя и прекратява
административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон,
един от които е изтичане на преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН.
Горното налага заключение, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, без да бъде обсъждан въпроса за правилността на последното
по същество.
При този изход на спора, съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 51060-S005734 от
08.07.2011г., издадено от С. А. П., на длъжност *** ТД НАП – Пловдив, с
което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Брезово, ул.„Зелениковско шосе“ №
1, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500лв.
/петстотин лева/, за нарушение на чл.7, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.);
5
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК:********* за вмененото нарушение по чл.7, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), вменено с
АУАН с № S005734 от 11.01.2011г. и наказателно постановление № 51060-
S005734 от 08.07.2011г., издадено от С. А. П., на длъжност *** ТД НАП –
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6