№ 18801
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110136292 по описа за 2023 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 58 ЗЗД за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответницата, че има
задължения към ищеца за претендираните от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергя, начислена за процсния период, за мораторна лихва.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата молба.
Правят и възражение за погасителна давност, инкорпорирано в депозираното в
заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК, като неговия правопогасяващ ефект
следва да се зачете и в настоящото производство .
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
1
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
По делото не съществува спор, а и от от представените по делото доказателства се
установява, че ответницата е притежавала 1/6 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот, която е прехвърлила в полза на трето за спора лице с транслативен акт от
11.02. 2020 г.
Във връзка с гореизложеното и предвид представените по делото доказателства, съдът
намира, че ответниците имат качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за процесния имот.
По делото не съществува спор, че през процесния период до описания исковата
молбата топлоснабедн имот е доставяна топлинна енергия в количеството, твърдяно от
ищеца на стойност, посочена от него.
Спорен по делото е въпросът дали правото за съдебно предявяване на процесните
вземания е погасено по давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания.
Ето защо съдът приема, че и за тях се прилага тригодишна давност".
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 29.03.2023 г-.., поради което в този момент
е прекъснато теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За последното по време вземане, включено в исковия период, 45 дневният срок е
изтекъл на 16.3.2020 г., т.е. към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
тригодишния давностен срок е изтекъл, поради което исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД и акцесорните такива по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Въпреки изхода на спора в полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски поради липсата на доказателства за извършване на такива в исковото и заповедно
производство и направено искане в тази насока.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., срещу Б. В. Я., ЕГН
**********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за постановянане на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че Б. В. Я. има задължения към „Т.
С.” ЕАД за заплащане на цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
3,48 BGN (три лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.03.2023 г. в
размер на 0,90 BGN (нула лева и 90 стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Н. И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3