РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. К., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Въззивно
гражданско дело № 20235100500025 по описа за 2023 година
С решение № 392/13.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1104/2022 г. по
описа на Районен съд - К., е изменен размера на присъдената с решение №
55/24.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1873/2013 г. по описа на Районен
съд - К. ежемесечна издръжка, която Ф. З. И. е осъденa да заплаща на
малолетното дете Г. Г. Х. чрез нейния баща и законен представител Г. Х. Ю.,
като на основание чл. 150 СК е увеличена от 80,00 лв. на 180,00 лева, считано
от 02.09.2022г. - датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие
на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена
вноска, като е отхвърлен иска за разликата над 180 лв. до пълния предявен
размер от 400 лева, като неоснователен. С решението са присъдени държавна
такса и разноски и е допуснато предварително изпълнение на решението
относно присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал Г. Х. Ю., действащ
като баща и законен представител детето Г. Г. Х., който чрез своя
представител по пълномощие го обжалва като неправилно и необосновано в
частите, с които съдът е отхвърлил иска за увеличение на издръжката за
1
разликата над 180 лв. до претендирания размер от 400 лв. и разноските.
Според доводите на въззивника, разходите за дете в неравностойно
положение са в пъти по-големи от дете в нормално физиологично и психично
състояние, като се прави оплакване, че размерът на присъдената издръжка не
е съобразен с постоянно растящия ръст на инфлация в страната. Сочи се, че
бащата е назначен за личен асистент на детето Г., за което получава 680 лв., а
детето е с пенсия в размер на 450 лв. От този общ доход в размер на 1 130 лв.
бащата заплащал ежемесечна издръжка в размер на 450 лв. за другите си две
деца. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му
част и да се постанови ново, с което искът за изменение на издръжката да се
уважи изцяло.
Въззиваемата Ф. З. И. не е подала писмен отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Х. Ю., като баща и законен
представител на малолетното дете Г. Г. Х., не се явява и не изпраща
представител, и не взема становище по жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата Ф. З. И. се явява лично и с
пълномощника си адв. Д. Д.. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Иска се съдът да потвърди първоинстанционното решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на разноски за тази инстанция за оказаната безплатна правна
помощ на въззиваемата от пълномощника адв. Д. Д., АК – К..
Дирекция „Социално подпомагане” - К., редовно призована, не изпраща
процесуален представител. Представен по делото на основание чл.15, ал.6 от
Закона за закрила на детето е социален доклад.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на
2
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно, както и допустимо в обжалваната му част, като по отношение
преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане от Г. Х. Ю., в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Г. Г. Х. срещу майката Ф. З. И. е иск с
правно основание чл. 150 от СК, за увеличение на присъдената с Решение №
55/24.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1873/2013 г. по описа на Районен
съд - К. в полза на детето ежемесечна издръжка от 80.00 лв. на 400 лв.,
считано от 14.08.2014 г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина,
ведно със законната лихва за забава при всяка просрочена вноска.
Установено е по делото, че страните по иска имат три малолетни деца:
Г. Г. Х., родена на *.*.**** г., Н. Г. Х., родена на *.*.**** г. и Х. Г. Х., роден
на *.*.**** г. С решение № 55/24.07.2014 г., постановено по гр. дело №
1873/2013г. по описа на Районен съд - К., упражняването на родителските
права по отношение на детето Г. Г. Х. са предоставени на бащата. Майката е
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 80 лв.,
считано от 14.08.2014 г. до настъпването на причини, водещи до изменение
или прекратяване на издръжката.
Няма спор по делото, че родителските права спрямо другите две деца,
които са съответно на 6 и 4 годишна възраст, се упражняват от майката и
децата живеят с нея. Посещават ДГ “Я. Б.” в гр. К.. Детето Г. Г. Х. е ученичка
в седми клас в СУ „Отец Паисий“, гр. К.. Обучението й се подпомага от
ресурсен учител. Детето Н. страда от бронхиална астма с преобладаващ
алергичен компонент, за което заболяване е освидетелствана с решение на
ТЕЛК.
С експертно решение № 90160 от зас. 28 от 23.02.2022 г. на НЕЛК, на
детето Г. Г. Х. е определена 80% трайно намалена работоспособност с чужда
помощ за срок от три години, с обща диагноза “лека умствена изостаналост,
няма нарушение или е налице минимално нарушение на поведението”. Дата
на инвалидизиране 28.05.2020 г.
Установено е по делото, че бащата Г. Х. Ю. получава месечни помощи
за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД в размер на 450
лв. Назначен е за личен асистент на детето и получава възнаграждение в
3
размер на 680 лв. Понякога работи в строителството като общ работник.
Майката Ф. З. И. работи в МБАЛ „Д-р А.Дафовски“ АД – К. като санитар и
получава брутно трудово възнаграждение от 910 лв., а нетно в размер на
656.14 лв.; полага грижи за другите две малолетни деца Н. Г. Х. и Х. Г. Х.,
които отглежда; получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайно
увреждане по чл. 8д от ЗСПД в размер на 350 лв.
При така установените обстоятелства по делото се налагат следните
изводи: съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има
право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за
него, като се вземат предвид възрастта му, разходите за образование,
здравословното му състояние и др.подобни, а възможностите на дължащия
издръжка – според неговите доходи и материално състояние. Съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата /710 лв. до 31.12.2022 г. / или
177,50 лева, а от 01.01.2023 г. - 195 лева при минимална работна заплата от
780 лв. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, т.е. задължението на родителите е безусловно.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на обстоятелствата на по-рано присъдена
издръжка. Такова е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай от присъждане на издръжката през 2014 г. в размер
на 80 лв. са изминали повече от осем години, тази издръжка отдавна е под
минималния размер на дължимата издръжка на ненавършило пълнолетие
дете, безспорно детето Г. е пораснало, вече е на 13-годишна възраст и
издръжката от 80 лв. е недостатъчна. Появило се е ново обстоятелство, което
е от значение при преценка на нуждите й, а именно през 2020 г. детето е
инвалидизирано поради установена лека умствена изостаналост.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно е налице трайно
4
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което налага
увеличение на дължимата месечна издръжка от родителя, който не упражнява
родителските права, а именно майката. По отношение на нейните
възможности да дава издръжка и по-скоро при определяне на размера й,
следва да се отчете обстоятелството, че същата отглежда другите две деца на
страните, които са съответно на 6 и на 4 годишна възраст, тези деца
посещават детска градина, 6-годишното дете Н. е със сериозно заболяване,
представляващо астма с преобладаващ алергичен компонент и майката
получава подпомагане от ДСП в размер на 350 лв. В проведеното по делото
въззивно съдебно заседание са приети като писмени доказателства
медицински документи, от които се установява, че това дете през м.декември
2022 г. е получило асматичен пристъп, и се е наложило едноседмично
болнично лечение. На 16.01.2023 г. малкото дете Х. е постъпило за
едноседмично лечение в болница поради кожно заболяване в остра фаза. От
приетите касови бонове е видно, че майката е направила значителните
разходи за закупуването на лекарства, за клинични изследвания и др. подобни
във връзка със здравословното състояние на децата. А от събраните от
първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че детето Н.
често страда от заболявания на дихателната система, като пневмония и
назофарингит в остра форма.
Предвид изложеното дотук следва да се приеме за установено, че и
двамата родители отглеждат и се грижат за дете със специфични нужди, както
и че и двамата са подпомагани от държавата с парични суми за всяко от
децата. Майката обаче отглежда и се грижи и за третото им дете Х., на 4
години, което обстоятелство следва да се отчете при определяне размера на
издръжката. Както се посочи същата получава брутен доход малко над 900 лв.
и нетен такъв в размер на 656 лв. Същевременно бащата получава доход в
размер на 680 лв. като личен асистент на детето Г.. Понякога работи в
строителството като общ работник, като няма данни за заплащането. При така
установените безспорно ниски доходи и на двамата родители, при
същевременно безусловното им задължение да задоволяват поне екзестинц
минимума на нуждите и на трите си деца, исковата претенция за издръжка на
детето Г. в размер на 400 лв. от майката, нито е в нейните възможности, нито
се установява въпреки, че детето е с увреждане, то да се нуждае от месечна
издръжка в размер на 850 лв. /450 лв. - държавна издръжка + 400 лв. издръжка
5
от майката/, а ако се включи и дължимата издръжка и от бащата - между 300-
350 лв., се получава месечна издръжка от над 1000 лв., която не е оправдана
от гледна точка на комплексните обстоятелства по делото. В проведеното
съдебно дирене не се установява състоянието на детето Г., поради леката
умствена изостаналост, от която страда, да налага извършването на разходи,
значително надхвърлящи нуждите на което и да е дете на нейната възраст.
Напротив, в случая са по- притеснителни данните за здравословното
състояние на детето Н., което получава астматични пристъпи и боледува
често и значителните разходи, които майката прави, за лечението му. От
пълномощника на жалбодателя е направен довод във въззивната жалба, че от
общия месечен доход от 1130 лв. (680 лв. за личен асистент + 450 лв.
социална помощ за детето), бащата изплащал издръжка на другите две деца в
размер на 450 лв., като било невъзможно с оставащата сума да се издържат
той и детето Г., който довод буди пълно недоумение у съда. На първо място,
не бащата, а трите му деца имат нужда от издръжка и е негово безусловно
задължение да я осигурява, наред с майката, като в случая е абсолютно без
никакво значение дали му остават средства и колко за собствената му
издръжка. На следващо място, при условие, че освен детето Г., страните имат
още две малолетни деца, нуждаещи се от издръжка, едното от които
страдащо от сериозно заболяване, е редно бащата да помисли върху това дали
не е подходящо в тази ситуация трето лице да бъде назначено за личен
асистент на детето Г., още повече, че според данните по делото основните
грижи за това дете се полагат от бабата по бащина линия, а самият той, тъй
като е млад и в активна трудоспособна възраст да си намери такава работа, с
която да осигурява необходимите парични средства за децата си. По
изложените дотук съображения настоящият въззивен състав определя
месечните нужди на детето Г. в размер на сумата от 700 лв., от която, след
като се приспадне социалната помощ, която получава като лице с увреждане
от 450 лв., за родителите остава да поемат разликата от 250 лв. С оглед
признанието на майката, че е във възможностите й да плаща 180 лв. месечна
издръжка, а и предвид обстоятелството, че непосредствените грижи за детето
Г. се полагат от бащата, то и дължимата от майката издръжка следва да се
определи в посочения размер. Или издръжката на детето Г. следва да бъде
увеличена от 80 на 180 лв. до какъвто правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. В останалата си част искът е неоснователен и
6
недоказан и следва да се отхвърли.
Настоящият въззивен състав намира за необходимо да обърне внимание
на страните по иска, че основното им задължение като родители, при ниските
доходи, които имат, е да търсят общ компромисен начин по отношение
издръжката на трите си деца, две от които са със сериозни здравословни
проблеми, а не да водят съдебни производства, в които да доказват кой с
колко по-ниски доходи е и същевременно колко са по-високи разходите за
детето, което отглежда. Не това е интересът на трите им деца. В случай, че
имаше взаимно разбиране по въпроса за издръжката на децата, страните биха
си спестили значителните разходи за настоящото съдебно производство,
които сега са дължими за заплащане на държавни такси и за адвокатски
възнаграждения, и надхвърлят общата сума от 1000 лв., и при проява на
отстъпчивост и от двете страни, можеше да бъде спестена и вложена за
нуждите на децата.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна.
Решението в обжалваната му част следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д. И. Д., АК - К. сумата в размер на 600 лв. с ДДС на
основание чл. 7, ал. 1, т. 6 във вр. с параграф 2а от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и
представителство на въззиваемата на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, във
въззивното производство.
С оглед изхода на делото жалбодателят дължи заплащане на държавна
такса за въззивното обжалване в полза на Окръжен съд – К. в размер на
158,40 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/13.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1104/2022 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявения от Г. Х. Ю. като баща и законен представител на
малолетното дете Г. Г. Х. против Ф. З. И. иск по чл. 150 СК, за разликата над
уважения размер от 180 лв. до пълния му предявен такъв от 400 лева, както и
в частта му за присъдените разноски.
ОСЪЖДА Г. Х. Ю., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № * да заплати
7
на адв. Д. И. Д. при АК - К., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. К., ул.
“Р.” **, ет. 2 сумата в размер на 600 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и
представителство на въззиваемата Ф. З. И. на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Х. Ю., с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.“ № * да заплати
по сметка на Окръжн съд – К. държавна такса за въззивното обжалване в
размер на 158,40 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8