№ 702
гр. Варна, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500564 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. И. против определение №
3977/25.10.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2266/2022г., с което
производството по делото е прекратено поради липса на родова подсъдност и
същото е изпратено по компетентост на Районен съд - Варна.
По подробно изложени в жалбата доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и
връщане на делото за разглеждане от ОС – Варна.
С оглед фазата на първоинстанционното производство препис от
жалбата не е връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, по арг. от чл.121 ГПК, с оглед на
което е процесуално допустима. По същество настоящият състав намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред ОС – Варна е образувано по искова молба на
жалбоподателя В. И., с която същият е предявил искове с правно основание
чл.49 ЗЗД против Община Варна за заплащане на сумата от 5 001 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в резултат на подробно посочени действия на нейни служители, както и за
сумата от 20 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на същите действия. Съобразно така
отправените искания сезираният съд е приел, че са предявени две отделни
искови претенции, цената на всяка една от които е под 25 000 лева, поради
1
което и на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК родовокомпетентен да разгледа
същите е районният съд. С оглед на това е прекратил производството по
образуваното пред него дело и е изпратил същото на Районен съд - Варна.
Настоящият състав изцяло споделя така направените от
първоинстанционния съд изводи. Макар и да произтичат от едно и също
основание /твърдени противоправни действия на служители на ответната
община/ претенциите за обезвреда на претърпените от тези действия
неимуществени и имуществени вреди съставляват самостоятелни искове, тъй
като се касае за различни по вид и характер последици от твърдяното
противоправно поведение, характеризиращи отделни притезания.
Следователно е налице обективно съединяване на искове и в която хипотеза
родовата подсъдност се определя съобразно цената на всеки един от тях, а не
от общия им сбор. Поради това и изложените от жалбоподателя доводи, че
родовата подсъдност се определя от общия размер на претендираното вземане
за двата вида вреди са неоснователни.
В случая цената на всеки един от предявените искове, изчислена по
правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК е под предвидения за гражданските дела в
чл.104 ГПК праг от 25 000 лева, поради което и родовокомпетентен да
разгледа и двете искови претенции е районният съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3977/25.10.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2266/2022г.
Определението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2