Присъда по дело №40/2012 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:

 

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия С.М.С. *** за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.Б от НК, срещу подсъдимия П.Я. *** за престъпление по чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и срещу подсъдимия Д. Г.Д. за престъпление по чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл28, ал.1 от НК.

По делото са приети за разглеждане граждански искове от „Ком  нет“ ООД гр. Ямбол за сумата от 151 170 лв. и от „Слим компютърс“ ООД в размер на 29000 лв. представляващи причинените им имуществени вреди в резултата на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.01.2009 год. до окончателното изплащане на сумите.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимите, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно установено от събраните по делото доказателства . За извършеното деяние пледира на С. да бъде наложено наказание шест години лишаване от свобода, а на П. и Д. по четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.

 Гр. Ищец „Комнет“ ООД, чрез повереника си пледира за уважаване на иска в пълен размер.

Гр.  Ищец „Слим компютърс“ ООД – редовно призован, не изпраща представител.

 

Подсъдимите  С.,  П. и Д. участват лично в съдебно заседание и с упълномощени защитници. Не се признават за виновни по предявеното им обвинение като дава подробни обяснения във връзка с него. Чрез защитниците си, считат обвинението за недоказано и моли за постановяване на оправдателна присъда

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 03.01.2009 год. около 04,00 часа е извършена кражба от офиса на „Ком нет“ ООД,  гр. Ямбол,  находящ се в ***. Открадната е метална каса с намиращите се в нея 151 105 лв., собственост на „Ком нет“ ООД ,гр. Ямбол и 29000 лв., собственост на „Слим компютърс“ ООД, гр. Ямбол, както и 1 бр. преносим компютър „Тошиба“ LIOD на стойност 1200 лв., собственост на Р.А. ***. На същия ден в 11,11 часа е започнал оглед на местопроизшествието, който е приключил в 12,33 часа.

На 17.02.2009 год. е извършен оглед на местопроизшествие на пътя между с.Зимница и пътен възел „Петолъчката“ при който са иззети 1 бр. клавиатура за компютър, 1 бр.капак на пластмасова опаковка за компактдиск, 1 бр. хартиена опаковка за два компактдиска и 1 бр. пластмасова опаковка за компактдиск.

На 13.01.2011 год. в РУП – Ямбол с полицейско задържане са доведени подсъдимите С. и П..

 На 14.01.2011 год., като обвиняеми за извършеното престъпление са привлечени С.С. и П.П., а на 18.03.2011 год. е привлечен в качеството на обвиняем и Д.Д..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимите С., П. и Д. и показанията на свидетелите Г.К./дадени в хода на ДП, л. 16, т.І/ ,  Б. /дадени в хода на ДП л.58 и 59, т.І/, В.Я., Р.Ш., Г. и М. Я., Г.М., К., Г.Я., П.П., Д.И., И. С., П.С., А.А., М.п., Н.С., К./дадени в хода на ДП л.34 и 351 т.І/, Ж.Ж./ дадени в хода на ДП , л.19 и 20,т.І/, М.Ц., Г.А., Г.Г., В.В., А.И./дадени в хода на ДП , л. 26 и 27, т.І/, Г.Т. /прочетени по реда на чл.281, ал.5 л.105,т.ІІІ/, Н.Н., К., К.С., Д.М. и А.И., С.А.,Б.А., С.А., Н.Щ., П.С., Г.А., Ж.Т., Х.К. и  от части от показанията на свидетелите Х.Г., С.Д. и А.И., а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства – справки за съдимост, Протокол № 01/18.01.2008 год., договор за паричен заем от 05.06.2008 год., приемо-предавателен протокол от 05.06.2008 год. и от 14.04.2010 год., молба от А.И. до ЯОП и пощенски плик  л.90 и 91, т.ІІІ от ДП/, 2 бр. декларации, договор за покупко-продажба на лек автомобил и фактура №958/24.12.2008 год. л. 101-104 т.ІІІ от ДП/, писмо до ОС-Бургас от Д.Д. нотариално заверена разписка от 17.02.2009 год./л.111 и 112 ,т.ІІІ от ДП и разписка от М. Я. л.115 т.ІІІ ДП/ и протокол за оглед на веществено доказателство.

Показанията на свидетелите Г.К.,С.С., Б.А., С.А., Н.Щ., П.С., Г.А., С.  Б., В.Я., Р.Ш., П.П., Д.И., И.С., П.С., А.А., М.П., Н.С., К., Ж.Ж. както и заключенията на назначените по делото техническа експертиза, допълнителна съдебнотехническа експертиза и оценъчна такава доказват единствено, че на 03.01.2009 год. от офиса на „Ком нет“ ООД е била извършена кражба на вещите посочени в обвинителния акт.

От заключенията на назначените по делото две трасологични експертизи  и от показанията на в.л. Г.Х.Г. дадени в с.з. на 12.04.2012 год. се установява, че вътрешната и външна врата на офиса на „Комнет“ не са отключвани с подправен ключ, което пък доказва, че самия офис е отключен с оригинален ключ.

 Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Г. и М. Я. и приложените разписки от 17.02.2009 год. и 03.07.2009 год., които  доказват, че подсъдимия Д. им е възстановил сумата на три пъти сума в общ размер на 14 000 лв., като една от вноските – размер на 5000 лв. е месец и половина след кражбата предмет на обвинителния акт, но това обстоятелство не доказва, че парите дадени от Д.  на Я. са от извършването й.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.Т./прочетени по реда на чл.281, ал.5 л.105,т.ІІІ/,  и приложените по делото 2 бр. декларации, договор за покупко-продажба на лек автомобил и фактура №958/24.12.2008 год. л. 101-104 т.ІІІ от ДП/ Същите    установяват факта, че подсъдимия П. е закупил л.а. Опел Астра на името на В.Н., но това е станало на 24.12.2008 год. т.е. 10 дни преди кражбата за която му е предявено обвинение.

Показанията на свидетелите М., Т., К. и Я. доказват, че подсъдимия П. е имал увлечение по хазарта, но никога не е залагал големи суми.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., че подсъдимия П. е закупил автомобила през 2008 год. и около една седмица след това са ходили в София, където са престояли два дни и на връщане са спрени от полицаи, тъй като се подкрепят от показанията на св. Т., от приложените по делото 2 бр. декларации, договор за покупко-продажба на лек автомобил и фактура №958/24.12.2008 год. л. 101-104 т.ІІІ от ДП  , както и от изисканите и приложени по делото заверени копия от АНП № 1990/19.01.2009 год. от Отдел пъна полиция при СДВР, които установяват, че на 06.01.2009 год. П. се е намирал на територията на гр. София, където са отишли на 02.01.2009 год.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката А.И.. Същата е родена на *** т.е. в деня на кражбата и заявява , че два пъти е получавала подаръци от подсъдимия С. за рождения си ден, като е напълно възможно единия от тези пъти да е бил и през 2009 год.

Съдът кредитира напълно показанията на св.Х.Х.,   че подсъдимия С. му е споделил при проведена беседа за извършена кражба в гр. Ямбол. Самия свидетел обаче заявява, че подсъдимия С. е умен ,  интелигентен и има чувството, че чете бюлетина на полицията. С. обаче не му е споделил подробности за кражбата, нито как са взели решение за извършването й , нито как са си поделили откраднатите парични суми. Споделеното от С. пред св. Х., че отнетия лаптоп е изхвърлен от автомобила по пътя за „петолъчката“ не се подкрепя от извършения оглед на местопроизшествието на 17.02.2009 год. Намерена е само клавиатура от лаптоп, която не бе разпозната от св. Ш., а за намерените кутийки от дискове, няма заявена кражба, още повече, че едната кутийка от диск е намерена на 930 метра в дясно от пътя, което няма как да стане ако е хвърлена от автомобила.

Съдът кредитира и показанията на св.С.Д. , че при проведената беседа с подсъдимия С., последния му е разказал за извършената кражба. Разказаното му от С. обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства.  Прави впечатление, че споделеното от С. пред Д. за кражбата е с много повече подробности, от колкото две години преди това пред св. Х.Х.. С. му споделил с подробности как през. М.декември 2008 год. е разбрал, че в офиса на „Комнет“ има голяма сума пари, как прибирайки се в Бургас, взели решение с П. и Д. да извършат кражбата, дошли в Ямбол, разбили с щанга вратата, откраднали лаптопа с чантата и касата и след това по пътя за „Петолъчката“ изхвърлили лаптопа с чантата. От показанията на св. К. се установява, че чантата на лаптопа е била в офиса след извършването на кражбата. Снимка на въпросната чанта се вижда и на приложения фотоалбум от 03.01.2009 год. С. е споделил пред Д., че с щанга е разбита вратата. Това обстоятелство обаче не е доказано по делото.Безспорно е , че външните врати  са били две – първо метална - решетъчна и след това алуминиева. По делото не се доказа коя врата е била разбита със щанга и съответно пък как е отворена другата. От показанията на св. М.П., който е бил дежурен от *** и пристигнал на място след подадения сигнал от диспечерката се установява, че на задния вход вратата е била отворена и по нея не е имало следи от взлом а вътре офиса е бил здрав. Свидетеля В.Я., който е първия човек влязъл в офиса на „Ком нет“ на сутринта също говори, че  желязната решетка и алуминиевата врата са били отворени. Действително свидетеля Д.И. споменава, че алуминиевата врата е насилствено огъната, същия обаче е забелязал това когато е отишъл на работа и служителите на полицията вече са били там. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 03.01.2009 год., който е проведен в нарушение на чл.137 от НПК огледът е започнал едва в 11,11 часа.  Споделеното от С. за изхвърления лаптоп също не отговаря на истината, като съдът се мотивира за това при обсъждане на показанията на св. Х..

Съдът кредитира напълно показанията на св. Н.Н., тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимите С. и П. и от части и от показанията на А.И., дадени по време на очните ставки между него и подсъдимите С. и П..Свидетеля Н. е незаинтересован от изхода на делото и до разпита му в с.з. на 12.06.2013 год. не е знаел за какво ще бъде разпитван.

Съдът не кредитира показанията на св. А.И. дадени в с.з. на 13.03.2013 год., че подсъдимия С. му е признал на 24/25.01.2011 год., че са извършили кражбата на пари и лаптоп от офис в гр. Ямбол. Тези му показания се оборват от проведената веднага след това очна ставка между него и подсъдимите П. и С., където св. А.И. заяви, че подсъдимите П. и С. са му казали за какво са задържани, а не че са извършители на кражбата. Показанията на И. в тази им част се оборват и от показанията на св. Н.Н., който също е бил в килията с тях в затвора гр. Бургас на 24/25.01.2011 год. По изложените съображения съдът не кредитира и приложената по делото Молба от св. А.И. *** входирана на 24.03.2011 год. /л.90, т.ІІІ от ДП/, още повече, че самия И. заяви, че молбата е писана от друг и той само се е подписал. Видно и от изготвената справка от Затвора гр. Стара Загора в изходящия дневник на затвора не се намери № 358/22.03.2011 год. номера под който уж е изпратена молбата.

В показанията си свидетелите Н.Б., Д.В., П.З. и А.И.  заявяват, че не знаят нищо за случая.

Съдът кредитира напълно обясненията на подсъдимите С. и П., дадени в с.з. на 13.03.2013 год., тъй като те се подкрепят от показанията на св. Н. и от проведените очни ставки между двамата подсъдими и св. А.И..

Съдът кредитира и твърдението на подс. П., обективирано чрез молбата на защитника му от 29.02.2012 год./л.150 от НОХД№40/12 год., както и дадените обяснения от П. в тази насока в разпита му в с.з. на 12.06.2013 год., че в периода за който му е предявено обвинение се е намирал в гр. София, тъй като това се доказва от административно наказателна преписка № 1990/19.01.2009 год. и от показанията на св. М..

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите С., П. и Д. дадени в хода на с.з. на 12.06.2013 год. Показанията на С., че на 03.01.2009 год. е чакал приятелката си да и даде подарък за рождения ден, се подкрепят от показанията на св. А.И., а че е бил задържан към момента на проведената с него беседа на 13.01.2011 год. и от показанията на св. Д.. Обясненията на П. се подкрепят от показанията на свидетелите М., Т.,  М., Т., К. и Я..

Съдът кредитира  и обясненията на подсъдимия Д., че не е участвал в извършване на престъплението, тъй като и събраните по делото доказателства са в тази насока.

Съдът не приобщи към доказателствения материал ВДС събрани със СРС, дадени с разрешение № 22/06.02.2009 год. на Председателя на ОС – Бургас, тъй като тяхното използване е разрешено по ДП № 149/09 год. на 02 РУ на МВР гр. Бургас и съгласно & 65 от ДР на НПК не могат да бъдат използвани по настоящото дело.

Съдът не приобщи към доказателствения материал и ВДС, събрани със СРС, въпреки , че са дадени с разрешение на Председателя на ОС – Стара Загора от 13.01.2011 год., т.е. след приемането на чл.177, ал.3 от НПК.

При изслушването на СРС-та и при прочитането на протокола от изготвените веществени доказателствени средства, събрани въз основа на тях прави впечатление, че въпреки, че беседата с подсъдимия С. е една, разговора е записан на 20 файла, като за всеки файл в протокола за изготвени ВДС е отразено само началния час на разговора, но не и неговия край, като по този начин не става ясно какво е ставало в интервалите от време между края на единия разговор и началото на следващия. Не е посочено и с кого разговаря подсъдимия С..

 Процесуалният закон третира специалните разузнавателни средства като самостоятелен способ за доказване при разследване на ограничен кръг от тежки умишлени престъпления. Характерно за тях е, че чрез технически средства  и чрез оперативни способи – наблюдение, подслушване и т.н., се навлиза в личната сфера. Засягането на граждански права, ползващи се с конституционна защита /чл.чл.32-34 от Конституцията/ и международно признание /чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права/, налага използването на СРС само субсидиарно на другите доказателствени способи - „ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности” /чл.172, ал.2 от НПК/, като гаранции срещу необоснованото и произволно ограничаване на неприкосновеността на личния и семеен живот, жилището, свободата и тайната на кореспонденцията, е поставянето на дейността по експлоатиране на специалните разузнавателни средства под предварителен, текущ и последващ съдебен контрол /чл.чл.173-176 от НПК/. Видно от представените документи, удостоверяващи осъществяване на предвидената в закона процедура за искане и разрешаване на СРС по отношение на подсъдимия С.С., както и от съдържанието на изготвените ВДС, специалните разузнавателни средства са прилагани спрямо С., чрез подслушване в помещение в сградата на РУП – Ямбол на 13.01.2011 год.време през което С. и П. са били с полицейско задържане за 24 часа, последващо тяхното задържане с постановление на ЯОП за 72 часа от 14.01.2014 год. и привличането им в качеството на обвиняеми в наказателното производство. С акта на конституиране на обвиняемия в досъдебната фаза на процеса, той придобива визираните в чл.55 от НПК процесуални права, в обсега на които е и възможността да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Обясненията на обвиняемия се събират, чрез разпит устно и непосредствено пред съответния орган, при спазване на установените с нормативния регламент на чл.чл.115, 116 и 138 от НПК предписания, които обезпечават валидността на гласния доказателствен източник, като не следва да се игнорира фактът, че доколкото обясненията съставляват и средство за защита, законът предоставя на лицето право да депозира обяснения във всеки един момент от наказателното производство, както и да се откаже от това. В случаите на приобщаване на информация, предоставена от обвиняемото лице за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпита на обвиняемия, е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния кодекс правила за събиране и проверка на доказателства. Конкретиката по делото, сочеща на изявления на обвиняемия С., словно материализирани в изготвените при реализираното подслушване веществени доказателствени средства, които не могат да конкурират дадените от тях обяснения при разпита им в това качество, предпоставя невъзможното използване на резултатите от прилагането на СРС, като доказателствен източник и мотивира недопустимото им включване при преценка на истинността на приобщения по предвидения в закона ред доказателствен материал, при очертаване на релевантната за обвиненията фактология. В тази насока е и Решение № 626/29.12.2011 год. на НКС , ІІІ-то н.о. по н.д. № 2751/11 год.

В тази насока е и Решението на ЕСПЧ  по делото Titarenko v. Ukraine (no. 31720/02), където  Съдът отбелязва, че макар на жалбоподателя да е бил назначен службен защитник още при довеждането му в Украйна,  на два пъти е бил разпитан неофициално от полицаи без адвокат преди провеждането на официалните разпити. По време на тези неофициални срещи, който според полицията касаели различни въпроси, се твърди, че жалбоподателят се е признал за виновен в извършването на престъплението, за което е бил издирван и екстрадиран до Украйна. Според ЕСПЧ всеки един разговор между задържано лице, заподозряно в извършването на престъпление и полицията, следва да се счита за официален контакт и не може да бъде определян като „неофициален разпит“. Видно от материалите по делото след разпита на жалбоподателя в отсъствието на адвокат той е признал извършването на много тежко престъпление. Фактът, че е повторил това признание в присъствието на адвокат, не променя извода, че правата на защита на жалбоподателя са били непоправимо накърнени още в самото начало на производството, и че националните съдилища не са реагирали на това процесуално нарушение по подходящ начин, а именно като изключат тези признания от доказателствените материали по делото срещу жалбоподателя.

 

 

          Извършеният оглед на местопроизшествие и съставения за това протокол  на 03.01.2009 год. е  в нарушение на изискванията на чл.137 от НПК , без присъствието на поемни лица и не следва да се вземат предвид при оценка на приобщената по делото доказателствена съвкупност. Видно от показанията на свидетелите М. Ц. и Г.А. – поемни лица на огледа на 03.01.2009 год. ,двамата са стояли на паркинга , като разследващите са им записали имената и накрая са им дали да се разпишат на протокола, без да са присъствали при самия оглед в офиса на „Ком нет“ ООД.

Факта, че поемните лица при огледа на 17.02.2009 год. – свидетелите Г.Г. и В.В. не се сещат дали са присъствали при такъв оглед не доказва,  че огледа е извърщен без поемни лица и не опорочава проведеното следствено действие. А че оглед е бил извършен и че е пристигнала дежурна следствено-оперативна група се доказва от показанията на св. К.. Намерените обаче по време на огледа вещи – 1 бр. клавиатура за компютър, 1 бр. капак за пластмасова опаковка за компакт диск , 1 бр. хартиена опаковка за два компактдиска и 1 бр. пластмасова опаковка за компакт диск по никакъв начин не могат да се свържат и не доказват, че това са вещите предмет на кражбата на 03.01.2009 год. , още по-малко пък доказват, че са изхвърлени от подсъдимите.  Намерената  клавиатура не бе разпозната дори и от св.Ш., която е собственик на откраднатия преносим компютър „Тошиба“. Същата не е заявила да са й откраднати и компактдискове. Прави впечатление  и че лаптопа е бил в кожена чанта, като същата тази чанта е била намерена в офиса на „Ком нет“ ООД след кражбата, видно от показанията на св. К., дадени в хода на ДП л.16, т.І и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, чантата се вижда и на приложения фотоалбум.  Видно от протокола за оглед на местопроизшествието от 17.02.2009 год. пластмасовата кутийка за компакт диск е намерена на 930 метра вдясно от десния край на пътното платно, което е в противоречие с казаното от свидетелите Х. и Д., че в проведените между тях и подсъдимия разговори, последния им съобщил, че са изхвърлили лаптопа в движение към „Петолъчката“. Дори и да се приеме, че заедно с лаптопа е имало и дискове в чантата, няма никаква логика да се вземе съдържанието на чантата, а самата чанта да се остави в офиса.

      Съгласно чл.177, ал.1 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимите С.С., П.  П. и Д.Д. не са извършили престъплението и  на основание чл.304 от НПК ги оправда по  предявено обвинение съответно по  чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.Б от НК за С.,  за  подсъдимия П.Я.П. по чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и за подсъдимия Д. Г.Д. по чл.195, ал.2, вр.  ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл28, ал.1 от НК.

Съдът отхвърли като неоснователни и недоказани предявените граждански искове  от „Комнет” ООД Ямбол за сумата от 151 170 лв., представляваща причинени имуществени вреди и  от „Слим компютърс” ООД Ямбол за сумата от 29 000 лв., представляваща причинени имуществени вреди срещу подсъдимите С., П. и Д. .

На основание чл.309, ал.2 от НПК отмени и взетите мерки за неотклонение спрямо подсъдимия С. „гаранция“ в размер на 5000 лв. и „подписка“ спрямо подсъдимия П.П..

Съдът постанови веществените доказателства по делото  - 1 бр. СОТ централа СА60+ № 18010232 да се върне на собственика „3S-СОТ” АД Ямбол, веществените доказателства по делото – 1 бр. двоен секретен патрон с ключ от вътрешна врата, 1 бр. двоен секретен патрон с ключ от външна врата да се върне на собственика „Комнет” ООД Ямбол, а веществените доказателства поделото – 1 бр. клавиатура за компютър, 1 бр. капак от пластмасова опаковка за компактдиск, 1 бр. хартиена опаковка за 2 компактдиска и 1 бр. пластмасова опаковка с компактдиск в нея, като вещи без стойност и без собственик, да бъдат унищожени.

 

 При този изход на делото,след като  подсъдимите бяха признати за невинни, съдът  на основание чл.190, ал.1 от НПК постанови разноските по делото  да останат за сметка държавата.

 

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                        Районен съдия: