№ 141
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Й. Ст. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно
административно наказателно дело № 20241800600747 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от УБДХ и е образувано по
касационна жалба на нарушителя А. А. П., подадена чрез защитника й –
адвокат А. Ж. срещу решение от 19.10.2024 г. на РС С., постановено по АНД
№ 488/2024 г. по описа на същия съд.
С посоченото решение А. А. П. е призната за виновна в извършване на
дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал. 2 от УБДХ, установено с акт за
констатиране на дребно хулиганство от 18.10.2024 г. на РУ - С., поради което
на основание чл. 6, ал.1, б. „а“ вр. чл. 1, ал. 1 т. 2 от УБДХ, й е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. По
същество се иска решението на районния съд да бъде отменено изцяло, като
бъде постановено ново, с което се отмени и наложеното административно
1
наказание „глоба”.
С. окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и в пределите на
чл. 347 НПК, изцяло провери правилността на обжалваното решение, намира
следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилното приложение на материалния закон се
мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на
доказателствата. В този смисъл са изложени съображения, че вътрешното
убеждение на РС е изградено само въз основа на обвинителни доказателства, а
именно на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С. и
Л., без да бъдат събрани и съответно обсъдени, и гласни доказателства чрез
разпит в качеството им на свидетели на другите лица, присъствали при
установяване на нарушението. Т.е. релевира се неизпълнение на задълженията
на съда по чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Нарушения на тези правила по делото на се допуснати.
От жалбоподателят се твърди, че показанията на полицейските
служители – свидетелите С. и Л. „не са безпристрастни и обективни” и от тях
не може да се направи извод за доказаност на вината му.
Показанията на посочените свидетели са източник на преки
доказателства за интересуващите процеса факти. Така от показанията на
свидетелите С. и Л. абсолютно безпротиворечиво се установява датата, часа и
начина на извършване на противообществената проява от страна на
нарушителя П.. Липсват основания за наличие на съмнения в достоверността
на показанията на тези свидетели, тъй като същите са изложили
последователно, убедително и достоверно всички факти, които
непосредствено са възприели. Не са били пренебрегнати от първостепенния
съд, като източник на доказателства и обясненията на нарушителя. Те са
съпоставени с останалите доказателства и правилно са отхвърлени като
противоречащи им.
С оглед на това, настоящата инстанция намира, че правилата за
формиране волята на съда при оценката на доказателствата са спазени.
Относно възражението на жалбоподателя, че решаващия съд не му е
предоставил възможност да ангажира по делото гласни доказателства, чрез
2
разпит на присъствалите на място свидетели, касационната инстанция намира
същото за несъстоятелно.
Районният съд е предоставил процесуална възможност на нарушителя
да докаже твърденията си в процеса и да развие в пълнота защитната си теза,
но същият не е изявил воля в тази насока, като не е поискал допускане и
събиране на други доказателства. Доколкото по силата на чл.7 ал.2 от УБДХ,
разглеждането на делото от СОС протича по предвидения в НПК ред на
касационното производство, то събирането на доказателства в настоящото
производство е недопустимо /арг. от чл.353 ал.5 от НПК/.
При фактическите констатации, че на 18.10.2024 г. в к.к.”Б.”, община С.,
нарушителят П. е извършила непристойна проява, изразена в употреба на
публично място, на обидни думи – „престъпници” спрямо полицейски
служители, материалният закон е приложен точно с осъждането й на
основание чл. 6, ал. 1, б.”а” вр. чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Нарушителят А. П. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение - „дребно хулиганство” по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото от РС, изразяващи се в
липса на посочване в оспорения съдебен акт на мястото и времето на
извършване на непристойната проява, лицата спрямо които същата е
извършена и присъстващите при осъществяването й лица. Видно от
обжалваното решение на РС, в него точно и конкретно са посочени датата,
часа и мястото на извършване на хулиганската проява, начина на
извършването й, както и това, че същата е била насочена срещу органи на
властта – полицейски служители.
В обобщение следва да се посочи, че производството пред РС е
проведено по реда на чл. 4-6 от УБДХ, без да са допуснати съществени
нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, довели до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя.
По всички гореизложени съображения, настоящия състав на СОС
приема, че при постановяване на решението на РС С. не са допуснати
поддържаните от жалбоподателя нарушения, а при служебна проверка не бяха
констатирани нарушения, за които съдът следи служебно, поради което и на
основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, същото следва да бъде оставено в сила.
3
Воден от горното, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение от 19.10.2024 г. на Районен съд – гр. С.,
постановено по АНД № 488/2024 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4