ПРОТОКОЛ
№ 577
гр. Смолян, 12.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101545 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА З. Х. Т., редовно призована, не се явява. От процесуалния й
представител адв. Л. Б. е постъпила молба с вх. № 5025/08.06.2025 г., в която сочи, че
поради процесуална ангажираност по друго дело не може да се яви в съдебно
заседание. Моли да бъде даден ход на делото, като се поддържа предходната
депозирана молба от 29.04.2025 г.
ЗА ОТВЕТНИКА „**“ АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба чрез юриск. Милетиева с вх. №
4793 от 30.05.2025 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г., редовно призована, налице.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛДВА се делото.
Предявен е иск от ищеца З. Х. Т. срещу ответника „**“ АД, с който се иска да
бъде обявен Договор за паричен заем № 5975857, сключен на 10.11.2023 г. между З. Т.
и „**“ АД, ЕИК *** за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни
клаузи. При условията на евентуалност се иска да бъде признато за установено по
отношение на „**“ АД, че клаузата в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за потребителски
заем № 5975857, сключен на 10.11.2023 г., която предвижда заплащане на такса за
експресно разглеждане и клаузата в чл. 5, ал. 1 и 2 от същия договор, предвиждаща
1
неустойка за непредставяне на обезпечение в срок са нищожни, на основание чл.26
ЗЗД.
На 10.11.2023 г., З. Т. е сключила Договор за паричен заем Standart № 5975857,
по силата на който „**“ АД й е предоставило в заем сумата от 2 500,00 лв. при
фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %. Следвало е да внесе общо дължима сума
от 6 284,25 лв., като сумата включвала главница 2500 лв., лихва 723,65 лв., такса за
експресно разглеждане 1836,30 лв. и неустойка 1224,30 лв.
Твърди се, че Договор за паричен заем № 5975857 Е НИЩОЖЕН. Същият
съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
ГПР е 49.50 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет
пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в
него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още
едно основание за нищожност на договора;
В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договор № 5975857 е посочено, че заемателят дължи такса за
услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност
1836,30 лв, която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски ;
В чл. 5, ал. 1 от Договор № 5975857 е посочено, че заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.
Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от
кредитора условия, а в чл. 5, ал. 2, страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в
размер на 1224,30 лв.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане
на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и
се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Посочено е, че ГПР е 49.50 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
2
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на
ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР №
1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие
със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен
процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително е Постановление на
МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.20Юг. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.
Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена е тази на противоречието на договора
със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, е
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор
за паричен заем № 5975857 /10.11.2023 г. е упомената сумата от 6 284,25 лв., която
сума ищцата трябва да заплати, като са включени в нея таксата за експресно
разглеждане и вноската е неустойка. Тази сума е разсрочена на 15 вноски, всяка по
418,95 лв.
Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за
непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито"
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 49.50 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
3
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него
не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем"
и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл. 1, ал. 2, 3 и 4) по
съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или
преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и
което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за
възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за
кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и
изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не
допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата,
описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано е усвояването
на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на
такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на
кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 1836,30 лв. е
свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща
нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е
нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г.
на ОС П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което
е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а
отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част
от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в
договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв
срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на
документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се
начислява такса в пъти надвишаваща главницата.
В горния смисъл, клаузата за "експресно разглеждане" е неравноправна по
смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми
на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на моята
доверителка се явява основателна.
По отношение на неустойката - тя сама по себе си представлява акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престара определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите
за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение
и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
4
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 5, ал. 2 от договора за заем,
според която се дължи неустойка в размер на 1224,30 лева при неизпълнение на
задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната
сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства,
т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се
поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му
да се сключи договора за кредит.
Освен това в решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т. К., II т. о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за
дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и
на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка
НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от
ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение
на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение,
възлиза на почти от една втора от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за
неустойка по чл. 6 от договора е нищожна. Тази клауза освен това има за цел да
заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако
длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на
срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка
няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е
адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената
неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно
обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Съобразявайки чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 9 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 предл. 3-то от ЗДД,
задължителните постановки в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно
които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена
от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
както и практиката на ВКС /Решение № 181/26.02.2015 г. по дело № 4386/2013 на
ВКС, ТК, II т. о. и други/, че преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
5
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, то
уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като още
към сключване на договора води до възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, при което за последният вземане за неустойка за забава не е възникнало.
(Решение № 260261 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 127 / 2020 г. на XIX състав на Районен
съд - Пловдив)
С отговора от ответника се прави възражение, че не е налице правен интерес от
предявяване на процесните искове, доколкото по процесния договор (по-долу само
„Договора") не са начислявани такса експресно разглеждано и неустойка (и тези
разпоредби не са произвели действие), в удостоверение на което с4е прилага справка.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на
ищцата е свързано с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищцата следва да докаже фактите, от които те произтичат, а
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи
за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищцата
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася
по основателността на претенцията /виж Определение № 144 от 13.04.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4846/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж. Д./.
Интерес от настоящата искова защита ще е налице, когато чрез избрания от
ищцата способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна
правен спор и то в най-пълна степен би рефлектирало върху правната й сфера - да
черпи права от решението.
С оглед на изложеното, моля да приемете че не е налице правен интерес за
ищцата - абсолютната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск,
предпоставящо недопустимост и на настоящото производство, респ. обуславят
неговото прекратяване.
По същество ответната страна оспорва исковете по основание и размер,
същите са неоснователни по изложените отговора аргументи:
1.
1. По отношение на твърденията на ищцата, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК същите са
неоснователни и лишени от правна логика, доколкото няма нарушение и на
императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките
на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две
математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към
ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито
6
могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са
длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се
посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от
ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от
Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в
точка 3 от приложение N9 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две
групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т.
3 букви "а" и "б" от приложение N9 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т.
5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група
допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато
допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ
кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална
дефиниция е дадена в буква „ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При
посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен
процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за
бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак
след десетичната запетая (т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно
разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3,
буква „а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово
допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор
лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими.
Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на
горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.
С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото
базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР,
което изискване в случая е изпълнено. Ето защо, не е налице твърдяната
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
2.
7
2. По отношение на твърденията на ищцата, че процесният договор е
недействителен по аргумент, че неустойката и таксата за експресно
разглеждане на документи следва да се включат при калкулацията на ГПР.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва при
формирането на ГПР. Нещо повече, включването на неустойката в ГПР би
представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна
на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно
размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.
Лишено от правна логика е становището, че неустойката следва да участва при
формирането на ГПР не само заради изричната забрана за това съгласно чл. 19, ал. 3
ЗПК, но и поради характера на неустойката, представляваща задължение, което
възниква условно само и единствено в случай, че кредитополучателят не осигури
обезпечение по вид и в срок, посочен в Договора. При сключване на Договора
ответното дружество няма как да предвиди в общия размер на плащанията едно
условно задължение, което не е било възникнало и не е било известно дали ще
възникне, тъй като зависи от бъдещо, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а
именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищцата.
Що се касае до таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на
чл. 1, ал. 2 от Договора, този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е
избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение N9 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по
договора. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и
усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи няма
задължителен характер, което обстоятелство се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от
Договора. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е
обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена
единствено и само в интерес на заемополучателите.
В допълнение към изложеното по-горе моля да вземете предвид, че съобразно
текста на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. ГПР се
8
формира от общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление N9 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера
на ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на
допустимата в закона граница. Освен това следва да се има предвид и факта, че
договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в случая
небанкова институция/да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата
сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по
кредита. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат,
като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както
изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, се поддържа становище да бъде прието, че при
подписване на процесния договор не са допуснати предвидените в чл. 22 от ЗПК
съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да
разбере икономическите последици на договора. Съдържанието на Договора отговаря
на изискването за яснота, а евентуалната недействителността на отделни клаузи, които
не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи
действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.
3.
3. По отношение на твърденията на ищцата за клаузата за такса за експресно
разглеждане на документи.
Неоснователните и необосновани са твърденията на ищцата, че таксата за
експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно
разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика
услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за
кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по
управлението или усвояването на кредита.
Както понятието „усвояване", така и „управление", упоменати в чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК ясно посочват, че става въпрос за действия след зараждане на заемното
правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем.
9
Докато понятието „усвояване" е сравнително ясно, то „управлението" на
кредита е тясно свързано предоставения портфейл средства и извършването на
определени услуги по управлението на предоставените инвестиции. Тази такса
покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита
/регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени
операции отстрана на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването
на заема, предоставен на потребителя.
Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща
възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена
услуга, може да не възникне по решение на която и да е от страните-заемателя или
заемодателя.
Както бе посочено по-горе в изложението, потребителят е имал възможност
свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на посочената
услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно
за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане
представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно
разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е
нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Цената на услугата е резултат от
осъществена от доверителя ми насрещна престация, поради което е неприемливо
твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга е уговорена в противоречие
на закона.
Що се касае до твърденията на ищцата, че клаузата, уреждаща таксата за
експресно разглеждане на документи е нищожна, следва да посоча, че съобразно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. отчл.
6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са
били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В процесния случай Договорът е сключен по предложение /искане/
направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се е
запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на
10
кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Ищцата не е била
поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря. Принципът
на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на
всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на
някой от договарящите страни. В разглеждания този принцип не е нарушен, тъй като в
договорите между страните са защитени правата и на двете страни. Правото на
заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши
предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането,
разсрочено на ежемесечни вноски.
Волята на страните в договорите е изразена ясно и недвусмислено при
сключване сделките. Договорът не е сключени при първоначално възприети ОУ, а при
индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята на страните при
сключване на договора да е била различна от отразената в съставените писмени
документи.
4.
4. По отношение на твърденията на ищцата за клаузата за неустойката при
непредоставяне на обезпечение.
Неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност,
служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Процесната
неустойка, предвидена в чл. 5 от Договора, е начислена вследствие на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената
неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като
обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са
пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът
би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби -
евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил
чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако
заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и
беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и
нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да
се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение;
неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Всичко изброено до тук е
налице в конкретния казус, поради което единственият възможен и правилен извод е,
че неустоечните задължения са валидно възникнали.
11
В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС , е прието, че
неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези,
които в настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има
обезщетителна функция.
Що се касае до позицията, че уговорената неустойка противоречи на принципа
за добросъвестността, преценката за основателността й следва да бъде направено чрез
комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство
за неоснователно обогатяване. Дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това
не я прави а рпоп нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се
намали нейният размер.
Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на
поетите от него договорни задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът има
правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че
потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право изобщо
да не встъпва в договорни правоотношения. Дружеството не е принудило ищцата да
сключи договор за заем, съответно условията по него не са й наложени. Тя
самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи договора за заем и
да се издължи съгласно договорените условия. Предоставянето на обезпечение поставя
сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения
от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност,
следователно и източник на приходи. Решението при какви условия то ще отпуска
кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети
лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват
услугите му. Но оспорването им, след като веднъж е изразено съгласие с тях, е
индиция за недобросъвестност и цели злоупотреба с право.
Следва да се отбележи също така, че всеки заемател по договор за
потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищцата е била информирана чрез СЕФ и
от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане
единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му поради
непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е разбрала, че е в
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от Договора и при
положение, че не е пожелала да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от
договора, то тя е разполагала с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да
избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищцата обаче не е сторила това, от
което следва, че е решила да ползва кредита и да изплати начислената й неустойка.
На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне
на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
представлява единствено субективно мнение на ищцовата страна. Непредоставянето на
обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере
сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет
на търговска дейност, следователно и източник на приходи. Решението при какви
условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от
съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят
12
несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването им, след като веднъж е
изразено съгласие с тях, е индиция за недобросъвестност и цели злоупотреба с право.
Несъстоятелни се явяват и възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и
уговорената неустойка. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се
посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член
1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква
а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният
договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход
по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа
формула, има съществено значение ( в този смисъл е определение от 16 ноември 2010
г., РоГюгоуозГ, С-76/10, Е1):С:2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който
договорът е сключен не се установява да се дължи, предвидената в договора
неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените
задължения в тридневен срок от сключването на договора. Тоест, неоснователно се
явява схващането на ищцата, че неустойката е следвало да включи ГПР.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва при
формирането на ГПР. Нещо повече, включването на неустойката в ГПР би
представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна
на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно
размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.
Лишено от правна логика е становището, че неустойката следва да участва при
формирането на ГПР не само заради изричната забрана за това съгласно чл. 19, ал. 3
ЗПК, но и поради характера на неустойката, представляваща задължение, което
възниква условно само и единствено в случай, че кредитополучателят не осигури
обезпечение по вид и в срок, посочен в Договора. При сключване на Договора
ответното дружество няма как да предвиди в общия размер на плащанията едно
условно задължение, което не е било възникнало и не е било известно дали ще
възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно изпълнението на
задължението за обезпечаване на кредита от ищцата. Ако доверителят ми бе сторило
това, категорично би било налице действие във вреда на ищцата, изразяващо се в
недобросъвестно допускане, че той няма да изпълни задължението си и калкулиране
на некоректна стойност на разходите по кредита, основана на това допускане.
Цитираната правна норма на чл. 19, ал. 3 от ЗПК идва да покаже, че освен да защити
потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на
неговите задължения и стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя
като по-слаба страна се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице
добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Когато такова липсва, както е в
настоящия случай, то той не следва да се ползва от допълнителна закрила. Считам, че
уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на
ГПР, а дори напротив, цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява
добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно
договора, без да поставя в риск.
Важно е да се подчертае, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.
Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за
предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата.
Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за
предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна
13
лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на
задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.
Няма как да бъде възприета и тезата на ищцата, че клаузата за неустойка
противоречи и на материалния закон - чл. 71 ЗЗД. Както бе покочено по-горе в
изложението, същността на неустойката е да обезпечава неизпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват, докато текстът на чл. 71 ЗЗД само урежда възможността срочното
задължение да се иска и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен,
/така Решение № 79 от 11.11.2005 г. на ОС - Ямбол по търг. д. № 224/2005 г., ГК, т. о.,
докладчик председателят К. Тагарева/.
Също така, че за да е налице недействителност на една договорна клауза поради
противоречието й със закона, е необходимо тази договорна разпоредба да противоречи
на императивна правна норма. Така в практиката на ВКС се приема, че една сделка е
нищожна, когато противоречи на императивна правна норма /така Решение № 227 от
7.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 409/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня
Алексиева/. Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от
предписаното от закона правило. Докато диспозитивните правни норми, от своя страна
уреждат отношението, но само доколкото участниците в него не са предвидили нещо
друго. При диспозитивните правни норми отново има правило за поведение, но то се
задейства само в случай, че участниците в отношението не са уговорили друго. По
своята същност диспозитивните правни норми уреждат по такъв начин отношенията
между страните по едно правоотношение, че с тях не се засяга чужда правна сфера, те
предоставят една възможност, но не и задължение на страните. При така даденото
разграничение между понятията императивни и диспозитивни правни норми и
подвеждане на разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД под тях, се стига до извода, че тази
законова разпоредба е диспозитивна.
Предявен е насрещен иск от ** АД срещу З. Т..
Твърди се4, че на 10.11.2023 г З. Х. Т. е сключил с Дружеството (в качеството
му на заемодател) Договора за паричен заем № 5975857/10Л 1.2023 г. („Договора“) и
по силата на тозидоговор е усвоил заемна сума в размер на 2500 лв. С подписване на
договора той се е задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка
в размер на 214.91 лв. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди
сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.50
% и общ размер на плащанията - 3223.65 лв.
Заемополучателя З. Х. Т. е заплатила общо 2223.95 лв, с която сума е погасила:
14
1600 лв. - главница, за първите 10 погасителни вноски и частично 11та
погасителна вноска за периода от 10.12.2023 - 10.10.2024 г.
623.25 лв. - Договорна лихва за първите 11 погасителни вноски за периода от
10.12.2023 - 04.11.2024 г.
Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя
главница в размер на 900 лв., което обуславя интереса ни от предявяване на
настоящия иск със следния:
С отговора на насрещната искова молба на „**“ АД, ЕИК ***,иска се оспорва
като неоснователен, тъй като съгласно съдебната практика по един нищожен договор
за потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него. Съответно
не оспорваме, че доверителя ми дължи главницата по потребителския кредит.
Признаваме единствено, че доверителят ми дължи сумата от 276,05 лв. неизплатена
все още главница.
Тежестта на доказване по исковата молба и насрещната искова молба пада върху
ищците по тях. По исковата молба на З. Т. същата следва да докаже твърденията си за
нищожност на процесния договор съобразно изложените в исковата молба основания.
Ищецът ** АД следва да докаже по насрещния иск основанието и размера на
претенциите си.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
К. К. Г. – ** г., българка, б.гр., неосъждана, разведена, без родство и дела.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. – Поддържам заключението си. Моля да се коригира
заключението, тъй като съм допуснала техническа грешка като първи въпрос съм
записала „Предвид дължимите такси за експресно разглеждане и такса за удължаване
срока на кредита“, като вместо удължаване срока на кредита да се чете „Неустойка“ .
По същия начин коригирам и в констативно съобразителната част, където съм
записала такса за удължаване срока на кредита, вместо неустойка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице К. Г.,
на която да се изплатят 400 лева, като 200,00 лева платими от бюджета на съда и
200,00 лева от внесения депозит.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 11.07.2025 г.
15
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,50 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
16