Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260025 / 20.1.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: Л.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2090 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове от „***“ ЕООД, с ЕИК:*** и съдебен адрес:*** чрез адв. Г., срещу В.С.К., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., сключен от ищеца със “***” ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., сключен с “***” АД, сумата от 33.10 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.10.2017 г. до 08.01.2018 г., дължими по договор с клиентски номер № *** от 28.09.2017 г., за което са издадени следните фактури: № *** от 08.11.2017 г., № *** от 08.12.2017 г. и № *** от 09.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед № *** от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, като им се присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.
В законоустановения срок ответникът В. С. К. чрез назначения и особен представител – адв. Ц. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. С отговора са оспорени подписите положени под договор за прехвърляне на вземане /цесия от 01.10.2019 г., както и подписа под приложеното към исковата молба „извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.01.2019 г., както и подписа положен под договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.10.2018 г. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Г. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът В. С. К. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен представител – адв. Ц., който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Няма спор, че ответницата В.С.К. и „***“ АД са били обвързани от валидно облигационно отношение. Този факт се установява и от приложения по договор с клиентски номер № *** от 28.09.2017 г., подписан между ответницата и „***“ ЕАД. Не се спори и че по силата на този договор ответницата е получила електронни далекосъобщителни услуги.
Доколкото не се спори и по размера на иска, следва и да се приема че за периода от 08.10.2017 г. до 08.01.2018 г. ответницата не е заплатила ползваните от последната далекосъобщителни услуги на стойност от 33.10 лева, което се потвърждава от приложените по делото четири броя месечни сметки.
Спорна по настоящето дело е материалната легитимация на ищеца да претендира плащане от ответницата на процесните суми.
Видно от приложения Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., „***” ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., сключен между него и „***“ ЕАД, ищецът е придобил процесното вземане. С договорите за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Уведомлението до длъжника е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника чрез назначения му особен представител – адв. Ц., заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Уведомлението е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата.
От друга страна съобразявайки практиката на
ВКС – решение № *** от 18.01.2019 г. на ВКС, по т.д. № 193/2018 г. и решение №
56 от 23.02.2018 г. на в. гр.д. № 670/2017 г. на ПОС, съдът намира че с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление на особения
представител, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея чрез назначения му особен представител, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Според решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № ***г., III
г. о., ГК, съгласно което предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед на това възраженията на назначения на ответника особен представител,
че цесията не е породила своето действие спрямо ответника са неоснователни.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за цесия е породил действие по отношение на ответника. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС).
В горния смисъл, следва извода, че ищецът е доказал валидни облигационни правоотношения по процесните Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., сключен от ищеца със „***” ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., сключен с „***”АД, с които е придобил процесните вземания, а от тук и се явява легитимиран да получи процесното плащане.
Предвид гореизложеното и искът за дължимост на претендираната главница е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 610.00 лева, от които разноски в размер на 405.00 лева в исковото производство – 25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и 200.00 лева възнаграждение за особен представител и сумата от 205.00 лева в заповедното производство, а именно – 25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, и със съдебен адрес:***, срещу В.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на „***“ ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., сключен от ищеца със „***”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., сключен с „***”АД, сумата от 33.10 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.10.2017 г. до 08.01.2018 г., дължими по договор с клиентски номер № *** от 28.09.2017 г., за които суми е издадена Заповед № *** от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, и със съдебен адрес:*** сумата от 610.00 лева, представляваща направени разноски в заповедното и исково производства, от които сумата от за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особен представител и държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № ***г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Д.К.