РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Раднево, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100023 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ
чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „София Комерс Кредит
Груп“ АД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът
твърди, че на 03.12.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит, с който ответникът се задължил да му даде кредит в
размер на 700 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от
865,68 лв. на 12 вноски месечни вноски, при ГЛП от 41,16% и ГПР от 49,89%.
Твърди, че съгласно чл. 6 от договора за кредит се задължил да представи
обезпечение в 3-дневен срок, а в чл. 4 било уговорено плащане на неустойка
при непредставяне на обезпечението в размер на 490,44 лв. Твърди, че
клаузата на чл. 4 от договора за кредит като противоречаща на добрите нрави
и неравноправна. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
установи нищожност на клаузата за неустойка от договора за кредит поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
„София Комерс Кредит Груп“ АД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да
докаже твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на
клаузите на договора за кредит.
От доказателствата по делото е видно, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 600279 от 03.12.2021 г. /л.6-7/, въз основа
на който ищецът е получил от ответника потребителски заем в размер на 700
лв., за срок от 12 месеца, при фиксирана годишна лихва от 41,16% и ГПР от
49,89%, като общата сума за погасяване е в размер на 865,68 лв. В договора е
поместен погасителен план в чл. 6, където е посочена месечна вноска от по
113,01 лв., в която е включена и разсрочена сума за неустойка в размер на
490,44 лв. при непредставяне на обезпечение от ищеца.
Видно е, че размерът на неустойката е почти 70% от чистата стойност на
кредита, като при нейното отчитане в размера на ГПР, последният ще е на
стойност над 100% от стойността на кредита, като се добави към него и
посочената стойност от 49,89%. Съдът не допусна СИЕ за установяване на
това обстоятелство, защото не е необходима. Очевидно е с прости
аритметични пресмятания изводът, до който съдът достигна. А дали ГПР е
100% или повече от правна гледна точка е без особено значение и затова не е
необходимо точното му изследване.
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит от 03.12.2021 г.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъдат съобразени с
неговите изисквания, включително относно действителността му. Ответното
дружество е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключените между страните
договори по своята правна характеристика и съдържание представляват
такива за потребителски кредит, поради валидността и последиците следва да
2
се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Това изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49,89 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи. Видно от съдържанието на договорите, уговореният
лихвен процент 41,16 %, поради което следва да се направи преценка дали
спорната договорна клауза не нарушава добрите нрави, като се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния
лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Следователно, уговорената
с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,16 %, годишно е
около 4 пъти по-висока от размера на законната лихва. В този смисъл е
формирана съдебна практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело №
6295 по описа за 2014 г на ВКС, в която е трайно се възприема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
3
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва/. Ето защо в настоящия
случай следва да се приеме, че клаузата, в която е уговорен годишен лихвен
процент в размер на 41,16 % противоречи на добрите нрави и се явява
нищожна. Нищожните уговорки не произвеждат никакво действие и
следователно следва да се приеме, че между страните по процесния договорна
лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника. В
този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК , която е императивна.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12, договорът е недействителен. Каса е се за изначална недействителност,
тъй като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми
при самото сключване. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени
тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради което договорите за кредит са
недействителни. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23
ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 152 от 05.05.2023 г.
на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 96/2023 г., 2 търговски състав, касаещ
абсолютно идентичен от правна и фактическа страна спор и със същата
финансова институция.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 50 лв. внесена
държавна такса.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 400
лева, платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр.
4
с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за потребителски кредит от
03.12.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево,
ул. ******** , и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Васил Калчев“, бл.
58, ат. 6, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, Район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Васил Калчев“,
бл. 58, ат. 6, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
******** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, Район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Васил Калчев“,
бл. 58, ат. 6, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5