Решение по дело №5963/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 892
Дата: 6 март 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20185330105963
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 892

 

гр. Пловдив,06 03 2019г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на  06 03 2019година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря ДИАНА НАЙЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5963/2018г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.  144 от СК.

         СЪДЪТ е сезиран с молба от Е.С.И. против С.И.И.. Твърди се, че ответникът е баща на ищцата, като до навършването на 18 год. възраст на последната ,бащата  е заплащал месечна издръжка в размер на 50 лв. Твърди се, че ищцата е навършила пълнолетие, но е ученичка в* клас,** ,  посещава различни извънкласни занимания, подготвя се за кандидатстудентски изпити и нейната майка изпитва затруднения да осигурява цялата издръжка. Твърди се, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в размер на 300 лв. на своята дъщеря , за в бъдеще, както и за изминал период от време –от навършване на пълнолетие от ищцата ,до подаването на исковата молба пред съда . Твърди се ответникът да живее при своята  майка , да няма здравословни проблеми,които му пречат да работи  и да е в състояние да заплаща претендираната издръжка. Издръжката се претендира от подаването на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване,  както и за изминал период от време, считано от навършване на пълнолетие от ищцата, до датата на депозиране на  исковата молба пред съда .

В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Твърди се, че същият е безработен от дълго време и няма доходи. Неговата майка ,и баба на ищцата , е в тежко здравословно състояние и той се грижи за нея и й помага. Твърди се, че ищцата е завършила средното си образование и към момента не учи редовно в средно или висше учебно заведение.  Издръжката на пълнолетните лица не е безусловна, и в случая не е налице  изискването на закона ответникът да може да я осигурява без особени затруднения. Моли искът да бъда отхвърлен.Не претендира разноски по делото .

Квалификацията на иска е по чл.144 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ищцата е дъщеря на ответника. Видно от представеното  по делото уверение №778/12 02 2018г ,същата към подаване на исковата молба, е била  ученичка в * клас на * ,,П. ***Видно от приложеното копие от  съдебно решение от 19 11 2001г на ПРС 4 гр с, по гр д 2473/2001г, ответникът е осъден да  заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 50лв.

От събраните по делото гласни доказателства- св. ** ** / се установява, че  родителите на ищцата не живеят заедно от дълго време , ищцата била на * когато се разделили .Когато детето било малко , издръжката ,която следвало бащата да заплаща ,била поета от общината .По –късно бащата заплащал издръжка в размер на 50лв месечно .След навършване на 18 год. възраст ищцата не получава издръжка от него . Понастоящем същата е ***, .Ищцата работи в почивните дни ,за да помага за своята издръжка .Майката на ищцата работи като продавачка в с. Ц.,реализира месечен доход от 600лв .Ищцата има **,който е малолетен и за който майката също полага грижи .Ответникът няма други деца освен ищцата .Живее в ** ,има възрастна майка и ** ,с които живее в една къща  ,баща му е починал .Майка му е в сравнително добро здравословно състояние . Ищцата пътува всеки ден до гр П. ,като само  пътните и разходи на ден са 4 лева .За обучението и са необходими учебници и помагала . Свидетелката търпи лишения ,за да и помага финансово .

От въпросите ,допуснати по реда на чл 176 ГПК към ответника се установява ,че същият  е получил от починалия си баща като наследство идеална част от къщата, която обитава с братята и майка си ,както и идеална част от земеделска земя от ** .Наследници са той ,братята и майка му .

В отговор на поставените въпроси по реда на чл 176 ГПК се установява ,че ищцата работи в събота и неделя като сервитьорка в родното им село . Бащата също  посетил заведението ,но като я видял си тръгнал и след това не го е посещавал .

От изисканите справки се установява ,че ответникът няма регистриран  трудов договор,както и не получава обезщетение за безработица  . Същият притежава част от сграда и част от земя като наследство от починалия си баща .

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в определен размер следва да се установи, че същата е продължава образованието си във висше учебно заведение, не е навършила 25- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения.

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата действително е студентка ,редовно обучение. Ищцата  не притежава имоти ,няма доходи към момента .От друга страна, установи се, че ответникът  е в тежко финансово състояние  . Не работи , няма доходи , не получава обезщетение за безработица ,притежава единствено ид .част от наследствена къща и от земеделска земя .

Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията ,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения .Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение ,но докато задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето ,то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице.Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите/имуществото си  и даването на издръжка да не създава особено затруднение за родителя . В настоящия случай съдът приема ,че пълнолетната дъщеря не може да се издържа от имуществото си ,но даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника .От приложените по делото писмени доказателствасе установява ,че същият няма доходи,не получава обезщетение за безработица  ,затруднен е със собствената си издръжка .

При изложените факти и обстоятелства ,безспорно задължаването на ответника с издръжката на пълнолетната му дъщеря ,би създало за него особени затруднения . Горното води до неоснователност на предявения иск Ето защо искът за присъждане на издръжка  в случая се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА Е.С.  И. ЕГН **********  против С.И.И. ЕГН **********  ,за осъждане на ответника да заплаща на ищцата- негова пълнолетната  дъщеря,  месечна издръжка в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

Вярно с оригинала.

Д.Н.