Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499
гр.Пловдив, 12. 05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2976/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.200
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от “Алатлъ Транспорт” ООД, ЕИК- ****, със седалище и адрес на управление- гр. ****, представлявано от управителя Х.Т., чрез адв. Г.П., против Решение № 4214/05.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., по гр.д.№ 143/2019г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Р.Ю.Х., ЕГН- **********, сумата за разликата над 20 000 лв. до пълния уважен размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 07.07.2016г., по време на извършвана работа, възложена му от “Алатлъ Транспорт” ООД, която злополука е призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ- **** № 5104-15-238/10.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; както и в частта на присъдени разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и в частта на определените такси в полза държавата, по бюджета на съдебната власт, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК
Моли да бъде отменено в тези обжалвани части и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят претенциите в тези обжалвани части.
Въззиваемата страна Р.Ю.Х.,
ЕГН- **********, чрез адв. А.М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна по делото в законния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо
съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Р.Ю.Х. против “Алатлъ Транспорт” ООД, е
заведена искова молба, с която посочва, че ищецът бил назначен на длъжността
„****“ при ответника с трудов договор № 5/ 03.04.2014 г. При изпълнение на
служебните си задължения на 07.07.2016 г. при движение с товарен камион „ДАФ“,
рег. № ****, теглейки полуремарке „Кьогел“, около 16.02 часа в района на
кръговото кръстовище на 4- ти км. на околовръстното шосе на гр. ****,
управляваният от ищеца автомобил бил връхлетян от друг товарен автомобил. От
удара кабината била изхвърлена в полето, като се наложило тя да бъде разрязана,
за да извадят водача, който бил в безпомощно състояние и откаран в болница,
където установили състоянието му. На следващия ден претърпял няколкочасова
операция за наместване на фрактурата на десните му бедрена кост и колянна
капачка, което наложило използване на метални импланти за тях. След няколко дни
бил изписан от УМБАЛ „Св. Г.“*** по собствено желание, защото лекарите там
отказали да извършат нова операция на таза му. В тази връзка той заминал за Т.,
където на 20.07.2016 г. му била извършена съответната операция. С решение на
ТЕЛК от 21.11.2017 г. му била определена 52 % трайно намалена работоспособност.
Вече не отговарял на изискванията за ****, като последващите прегледи при
различни специалисти установили усложнения на здравословното му състояние. С
ново решение на ТЕЛК му била определена 50 % намалена работоспособност. Във
връзка с ПТП- то било образувано наказателно производство, но то било
прекратено поради смъртта на другия водач, виновен за случая, като по досъдебното
производство не се установило съпричиняване на ищеца. След злополуката ищецът
бил обслужван от съпругата си, не можел сам да се движи, бил с ****, като това
му създавало сериозен дискомфорт. Прекарал на легло около четири месеца, било
нарушено ****, загубил възможността да практикува хобито си- футбол, не можел
да пътува по света и да упражнява професията си, изгубил съня си, изпаднал в
тревожно психично състояние. Трудно ходел, походката му била променена, десният
му долен крайник бил скъсен, което неравномерно го натоварвало. Евентуална
операция би могла да възстанови бедрената му кост, но изходът й бил неясен.
След злополуката се върнал на работа и бил преназначен на длъжност „****“, но
бил използван обикновено като **** и в службата станал обект на съжаления, като
му било показано, че не бил полезен за работодателя. Управителят на ответника
изпитвал лична неприязън към него и ищецът бил склонен да подпише трудов
договор за изпитване на длъжността „****“, но той отказал. В следствие на
нетърпимата за него работна среда, ищецът сам подал молба за напускане на
15.06.2018 г. Впоследствие разбрал, че доходът, за който бил осигуряван, бил
значително занижен спрямо реално получавания от него. Предвид изложеното, моли
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и имуществени вреди в следствие на трудовата
злополука /последните не са предмет на въззивната жалба/.
Към исковата молба са приложени
документи по Опис, заверени копия, включително от: трудова книжка на Р.Х.,
Допълнително споразумение № 23/01.11.2017г. към трудов договор № 5/03.04.2014г.,
Допълнително споразумение към трудов договор от 25.04.2018г. – неподписано, Разпореждане
№ 5104-15238/10.08.2016г., изд. от ТП на НОИ – ****, с което на осн. чл.60 ал.1
от КСО декларираната злополука с вх.№ 5101-15-193/12.07.2016г. се приема за
трудова злополука на осн. чл.55 ал.1 от КСО, ЕР на ТЕЛК № 2274 от заседание №187/21.11.2017г.
с определена оценка на работоспособност в размер на 52 % за срок от една година
и ЕР на ТЕЛК № 1935 от заседание №160/07.10.2018г. с определена оценка на
работоспособност в размер на 50 % също
за срок от една година, медицински удостоверения за проведени изследвания,
както и относими документи във връзка със станалото ПТП на 07.07.2016г. –
Констативен протокол на ОД на МВР и др.
Ответникът “Алатлъ Транспорт”
ООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Твърдял е, че искът за обезщетение за неимуществени
вреди бил в свръхразмер, какъвто не се определял дори и при наличие на смърт.
Според решението на ТЕЛК от 2018 г. намалената работоспособност на ищеца била
50 %, с което състоянието било подобрено в сравнение с предходното ЕР на ТЕЛК
от 2017 г., с което му били определени 52 % намалена трудоспособност. След по-
малко от половин година след злополуката ищецът се върнал на работа и боил
преназначен на друга длъжност за период от около една година и половина, след
което подал молба за освобождаването си по взаимно съгласие. Това означавало,
че той бил в състояние да работи въпросната длъжност „****“, а и според
медицинските предписания това било така. Лечението на лицето било изцяло поето
от ответника, който заплатил за него сумата от 8 997, 24 лв. Недоказани били доводите
на ищеца, че след злополуката претъпял болки и страдания, че не можел да играе
футбол, да обикаля света пътувайки и т.н., защото не се знаело с какъв интензитет
били въпросните му болки и страдания. Направено е искане за отхвърляне на исковете или за уважаването им в справедлив размер.
В хода на производството са
допуснати заключение на ССЕ, изпълнена от в.л. З. М., прието в съд. заседание на 29.05.2019г.
/протокол – на л.141/ и заключение на СМЕ, изпълнена от в.л. д- р М. Б., прието
в съд. заседание на 07.10.2019г. /на л.178/.
Разпитани са и допуснатите до разпит
свидетели на ищеца- З. Х. /****/, Ф. Р. А. /без родство, работила в дружеството
в процесния период/ и свидетели на ответника – Е. С. /без родство, **** в
дружеството/ и А. Г. /**** на дружеството в процесния период и понастоящем/.
Районен съд – Пловдив, за да
постанови решението в обжалваната част, излага основни съображения, че неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост съобразно
нормата на чл. 52 от ЗЗД, в зависимост от претърпените болки и страдания и
времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава
да ги търпи. От събраните по делото доказателства се е установило, че
вследствие на настъпилата трудова злополука на ищеца били причинени множество
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на дясната бедрена
кост, счупване на дясната капачка, счупвания на левите лъчева и лакътна кости в
долната им част, счупване на костите, изграждащи таза вляво, разкъсвания на
разгъвните сухожилия на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка, счупвания на 4-то,
5-то и 6-то ребра вляво, травматично отслояване на тъканите в областта на ляво
бедро, разкъсно- контузни рани в областта на главата, счупване на носна кост
вляво, наличие на кръв в дясна колянна става, охлузвания по тялото.
Непосредствено след инцидента ищецът изпитвал значителни до нетърпими по сила и
интензитет болки и страдания. В тази връзка са приетата по делото СМЕ и
показанията на св. Ф. Р. А., която е пряк свидетел на състоянието на ищеца
непосредствено след злополуката. След инцидента ищецът е претърпял няколко
оперативни интервенции, които неминуемо са свързани с допълнителни усилени
страдания от страна на работника. По отношение на възстановителния период-
същият се характеризира с дълга продължителност, през който ищецът търпял болки
денонощно и разчитал изцяло на близките си, които му помагали в ежедневното
битово обслужване, доколкото ищецът бил в невъзможност да извършва сам
елементарни ****. Тези факти са констатирани от показанията на св. З. А. Х., ****
на ищеца, която заедно с близките му поела грижите за пострадалия след
злополуката и неминуемо са довели до емоционален дискомфорт. След завръщането
си на работа ищецът продължава да търпи значителни по интензитет болки и
страдания, които го възпрепятствали да извършва пълноценно трудовата си дейност
/показ. на св. Ф. Р. А./. През този период на ищеца е била определена ТНР в
размер съответно на 52% и на 50 %.
Впоследствие се проявили и други увреждания на ищеца в причинно-следствена
връзка с претърпяната от ищеца трудова злополука- дълбока венозна тромбоза на
лява обща бедрена вена, скъсяването на десния долен крайник с 2,5 см. През
месец януари 2019г. на пострадалия била извършена нова оперативна интервенция.
От приетата по делото СМЕ се е установило, че е било налице скъсяване на десен
долен крайник на ищеца с 2 см, както и ограничени и болезнени движения в
дясната колянна става. Вследствие на настъпилите увреждания ищецът е лишен от
правоспособност за управление на товарен автомобил, което се установява от представената
карта за оценка на физическата годност на водач на МПС. Районният съд е приел,
че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания се определя
обезщетение в размер на 100 000
лв., с оглед спецификите на причинените травматични увреждания, тяхното
лечение, продължителността на възстановителния период, обстоятелството, че към
настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно от травмите си,
претърпените от ищеца негативни емоционални преживявания непосредствено след
инцидента, както и през периода след него, включително и по повод извършването
на необходимите оперативни интервенции и създадените неудобства в битовото му
обслужване и в отношенията му с членовете на неговото семейство. По делото се е
кностатирало и позитивно поведение на работодателя, изразяващо се в поемането
на значителна част от реализираните разходи свързани с лечението на пострадалия
работник, което обаче не би могло да бъде отнесено към претърпените от ищеца
негативни преживявания и няма как да бъде приспаднато от размера по чл. 52 ЗЗД.
С подадената въззивна жалба от “Алатлъ Транспорт” ООД
се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за
неправилно.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателят
въвежда оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е многократно завишен и е прекомерен. Поддържа, че справедлив размер на
осн. чл.52 от ЗЗД би бил сумата 20 000 лв. Счита, че не е отчетено в
достатъчна степен обстоятелството, че дружеството е заплатило за лечението
сумата 32 551,35 лв., както и това, че след претърпяната трудова злополука
ищецът е бил поканен отново на работа в дружеството, работил е шест месеца на
друга длъжност, съобразена със здравословното му състояние. Счита, че сумата в
размер от 100 000 лв. се присъжда като обезщетение на наследници, в
случаи, когато е имало починал от трудова злополука.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията са неоснователни. По отношение на довода, че
дружеството е заплатило за лечението 32 551,35 лв., следва да се посочи, че по делото има
данни, че няма спор, че е дадена само сумата от 8 997, 24 лв. Но дори и
допълнително, извънсъдебно фирмата да е подпомогнала пострадалия, то тази
материална помощ не може да окаже влияние върху преценката за размера на
неимуществените вреди /болки, страдания, психически дискомфорт и мн. др./,
които лицето е претърпяло и продължава да търпи като преки и непосредствени
последици от инцидента, квалифициран на осн. чл.55 ал.1 от КСО като трудова
злополука. Същите аргументи са относими и към поканата на дружеството към
пострадалия да продължи да работи на друга подходяща за него длъжност. Това е
едно положително поведение от морална гледна точка, но е извън обхвата на
фактическите състави на разпоредбата на чл.200 от КТ. Досежно възражението, че една такава сума от
100 000 лв. била присъдена по друг
случай, когато е имало починало лице, трябва да се отбележи, че е ирелевантно,
защото всеки казус подлежи на разрешаване поотделно с оглед на фактическата
обстановка и събрани доказателства. В конкретния случай, тъй като ищецът е
претърпял тежки контузии - счупване на
тялото на дясната бедрена кост, счупване на дясната капачка, счупвания на
левите лъчева и лакътна кости в долната им част, счупване на костите,
изграждащи таза вляво, разкъсвания на разгъвните сухожилия на 3-ти и 4-ти пръст
на дясната ръка, счупвания на 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво, травматично
отслояване на тъканите в областта на ляво бедро, разкъсно- контузни рани в
областта на главата, счупване на носна кост вляво, наличие на кръв в дясна
колянна става, охлузвания по тялото, болките и страданията при такъв тип
увреждания по преценката и на вещото лице д- р М. Б. са варирали от нетърпими
по сила до постепенно затихващи в процеса на лечението. Независимо от
претърпяната операция основна и след това втора оперативна интервенция на 02. -
03. 01.2019г., пострадалият е все още със скъсен долен крайник с 2 см. и с ограничени и болезнени движения в
дясната колянна става.
При устния доклад относно заключението си в открито съдебно заседание на
07.10.2019г. експертът е пояснил, че от прочита на съдържанието на приложените
медицински документи – епикризи и др., е станало видно, че пациентът е
пролежавал многократно в различни лечебни заведения. Усложненията са настъпили
във връзка с претърпяната трудова злополука на 07.07.2016г. Д- р Б. е изразил също
така и мнение, че ищецът ще накуцва цял живот, ако не проведе още операции по
новите методики за присаждане на костни присадки.
Предвид на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 00 лв. е справедливо по см. на чл.52 от ЗЗД и не е прекомерно завишено,
поради което и не се налага намаление на този размер.
Решението в обжалваните части, включително за присъдените
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и
такси, внесени в бюджета на съдебната власт, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване, а в останалата част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Разноски.
Съобразно правния резултат по въззивното
дело дружеството – жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на въззиваемата
страна сумата 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение; приложени са
Пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. А.М.. Установява се, че описаната сума е заплатена в
брой.
Обжалваемост.
Решението подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.3, пр. последно.
По мотивите, Пловдивски
окръжен съд – V възз. гр. с.
Р
Е Ш И :
Потвърждава Решение № 4214/05.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., по гр.д.№ 143/2019г. в частта, с която “Алатлъ Транспорт” ООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление- гр. ****, представлявано от управителя Х.Т., е осъдено да заплати на Р.Ю.Х., ЕГН- **********, сумата за разликата над 20 000 лв. до пълния уважен размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 07.07.2016г., по време на извършвана работа, възложена му от “Алатлъ Транспорт” ООД, която злополука е призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ- **** № 5104-15-238/10.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; както и в частта на присъдени разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и в частта на определените такси в полза държавата, по бюджета на съдебната власт, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда “Алатлъ Транспорт” ООД, ЕИК- ****, със седалище и адрес на управление- гр. ****, представлявано от управителя Х.Т., със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.П., да заплати на Р.Ю.Х., ЕГН- **********,***, чрез пълномощника му адв. А.М., със съд. адрес-***, сумата 2 500 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2976/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с., за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател:
Членове: