Номер 295403.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 03.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело №
20201200600460 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е
образувано по постъпил частен протест на Районна Прокуратура - Сандански
срещу Определение № 1035 / 25.06.2020 год., постановено по ч.н. дело № 178
/ 2020 год. на РС – Сандански, с което е отменено Постановление на Районна
прокуратура – Сандански от 06.04.2020 год. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 339-ЗМ-152/2018 г. по описа на РУ-Сандански,
образувано за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, и делото е върнато
на прокурора за изпълнение на дадени указания.
Според изложението в протеста определението на районния съд е
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Прокурорът счита, че по делото е направено обективно и пълно разследване,
при което въпреки положените усилия не са събрани достатъчно
доказателства за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът намира частния протест на РП – Сандански за процесуално
допустим и разгледан по същество за основателен:
Наказателното производство по ДП № 339-ЗМ-152/2018 г. по
описа на РУ на МВР - Сандански е образувано 12.03.2018 год. за това, че на
22.12.2017 год. около 18:30 в гр. Сандански, в кооперация, находяща се на ул.
„ххх“, №2, е отправена закана с убийство спрямо А. И. К. и това заканване би
1
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК /л.1-2 ДП/. Същото е образувано по повод подадена
жалба от А. И. К. от гр. Сандански, в която същият е посочил, че е свидетел
по ДП №19/2016 год. по описа на СП-София и е дал показания за извършена
престъпна дейност от лицата И.И.Я. и Ю.К.Я. /л.15 ДП/. Жалбоподателят
твърди, че от края на м. ноември 2017 год. е започнал да получава „сигнали“
/подробно изброени в жалбата/, които счита, че имат характер на
недвусмислени заплахи. Посочено, че на 12.12.2017 год. около 18:20 часа на
стълбите в жилищната сграда на ул. „ххх“, №11 в гр. Сандански е срещнал
Ю.К., която е заявила: „Знаем кои са свидетелите срещу нас и внимавай какво
ще говориш оттук нататък, за да не те изпратим и теб при брат ти“.
По делото са разпитани множество свидетели, събрани са
писмени доказателства, назначена и изготвена е комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза.
След завършване на разследването, упражнявайки правомощията
си по чл.242 и чл.243 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от
06.04.2020 г. е прекратил наказателно производство по дознание № 339-ЗМ-
152/2018 год. по описа на РУП – Сандански, тъй като е счел, че въпреки
проведените необходими и възможни процесуални действия, от събраните по
делото доказателства не се установява, че е осъществено деяние,
съставомерно по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от А.К. пред Районен съд –
Сандански. С протестираното определение районният съд е приел, че
постановлението на РП – Сандански за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК поради недоказаност на
обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, е
необосновано и незаконосъобразно, при което са дадени указания за събиране
на нови доказателства.
Настоящият въззивен състав намира, че в настоящия случай
изложените съображения и доводи на първоинстанционния съд не могат да
бъдат споделени, а констатациите и изводите на прокурора от
постановлението за прекратяване на наказателното производство са
обосновани и правилни. В постановлението на прокурора е извършен обстоен
2
анализ на доказателствените материали, като изложените съображения и
направените изводи по същество се споделят и от състава на въззивния съд,
поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения, а
само допълнени:
По делото е безспорно и се установява по несъмнен начин от
събраните доказателствени материали, че отношенията между А.К., от една
страна, и И.Я. и Ю.Я. /които живеят на семейни начала/, от друга, са силно
влошени от много години. Видно от показанията им, в миналото Я. и
покойният брат на А.К. – К.К. /починал през 2004 год./ били съдружници в
търговска дейност и се намирали в близки приятелски отношения. След
смъртта на последния, в продължение на няколко години А.К. продължил
съвместния бизнес с И.Я. и Ю.Я., но постепенно отношенията им се влошили
и станали нетърпими. През 2016 год. в Специализираната прокуратура гр.
София е образувано наказателно производство срещу И.Я., Ю.Я. и др., по
което К. е свидетел.
Видно от показанията им, Я. и А.К. ползват апартаменти,
находящи се на четвъртия етаж в жилищна сграда на ул. „ххх“, №11 в гр.
Сандански, където К. живее постоянно със семейството си, а И.Я. и Ю.Я.,
които живеят предимно в гр. София, ползват посочения апартамент през
почивните дни или когато имат служебни ангажименти в гр. Сандански.
По отношение на инкриминираното деяние се установя, че на
12.12.2017 г., около 18:20 часа Ю.Я. е посетила жилището, находящо се на
четвъртия етаж в жилищната кооперация на ул. „ххх" №11 в гр. Сандански, а
И.Я. останал да чака в лекия автомобил, с който пътували, на паркинга пред
сградата. След около 15 минути Я. излязла от сградата, като носила чанти,
които И.Я. й помогнал да натоварят в колата. След това двамата влезли в
лекия автомобил и потеглили. За визираните обстоятелства свидетелства А.П.
и независимо, че последният е в близки отношения с А.К., липсват основания
да се счита, че показанията му са недостоверни. В тази връзка се подкрепя
твърдението на А.К. за евентуална среща на стълбите в кооперацията с Ю.Я..
Същевременно следва да се отбележи, че К. е могъл да установи
присъствието на Я. и от охранителните камери. Видно от показанията му,
същият постоянно е наблюдавал камерите, които е поставил, за да види „кои
3
хора обикалят около входа, кои влизат и излизат“ /л.31-33 ДП/.
Настоящият състав на въззивния съд споделя възраженията в
протеста на прокурора във връзка с дадените с първоинстанционното
определение указания, че с оглед развитието на процеса към настоящия
момент липсва процесуална необходимост, по отношение на представените
видеозаписи да бъде назначена видеотехническа експертиза. Същите са
предадени с протокол за доброволно предаване от А.К. и представляват
записи от охранителни камери, монтирани на жилищната сграда. Записите са
били прегледани от полицейски служител при което е установено, че са от
камери, монтирани на вътрешната и външна страна на входа на сградата, като
същите се без звук и с ниско качество /л.130-131 ДП/. За съдържанието им, а
именно, че е заснето влизането и излизането на Ю.Я. в сградата сочи в
показанията си А.К. /л.31-33/. Ето защо и отчитайки дадените показания от
св. А.П. за същите обстоятелства, въззивния съд намира, че при настоящото
развитие на процеса липсва необходимост записите да бъдат подлагани на
техническо изследване.
Обосновани са и констатациите на прокурора, че по делото
липсват надеждни и убедителни доказателства, че Ю.Я. при евентуалната и
среща с А.К. е заплашила последния, като му е казала: „Знаем кои са
свидетелите срещу нас и внимавай какво ще говориш оттук нататък, за да не
те изпратим и теб при брат ти“. Безспорно е, че поради силно влошените и
изпълнени с неприязън отношения между Я. и К., последният несъмнено е
заинтересован и пристрастен. Ето защо за де се кредитират показанията на
същия като свидетел следва да бъдат подкрепени от други обективни,
надеждни и безпристрастни доказателствени източници. В случая в подкрепа
на визираните твърдения на К. липсват каквито и да е било други преки или
косвени доказателства. Свидетелите А.П. и съпругата на жалбоподателя Е.К.-
К.а /л.60-61 ДП/ не са възприели лично среща на А.К. и Ю.Я. и отправени
заплахи, а преразказват това, което им е казал К.. Следва да се отбележи
също, че К., въпреки доверителните им отношения, не е споделил със св. П.
по какъв начин е бил заплашен от Я. /л.77 ДП/. Действително и двамата
посочени свидетели отбелязват, че К. е бил притеснен, но в случая
емоционалното състояние на лицето не може да бъде прието като индиция за
достоверност. Видно от назначената и изготвена по делото комплексна
4
съдебноприсхиатрична и психологична експертиза /л.97-106 ДП/, А.К. страда
от посттравматично стресово разстройство с елементи на хронификация,
тревожно-хиподепресивен синдром, като заболяването му е с давност повече
от пет години. Същия е с повишена невротизация и възбудимост, занижена
защитеност от въздействие на стресови фактори. От обстоятелствена част на
експертното заключение – „Данни от интервюто с освидетелствания“, става
ясно, че К. избягва срещи с Я.: „…изчакваме се, на мишка и котка играем, да
не се засечем…“, изпитва притеснение и страх, и всяка поява на визираните
лица се отразява негативно на емоционалното му състояние.
По отношение указанието на първоинстанционния съд за
извършване на очна ставка между А.К. и Ю.Я., окръжния съд споделя тезата
на прокурора, че в случая извършването на визираното следствено действие
не е необходимо и не би спомогнало за изясняване на обстоятелствата по
делото. Отношенията между двамата са нетърпими, а изложените от двамата
позиции са диаметрално противоположни и несъвместими, при което
несъмнено се поддържат направените вече изявления. Наред с това следва да
се има в предвид, че съгласно чл.121, ал.1 от НПК свидетелите не са длъжни
да дават показания по въпроси, отговорите на които биха ги уличили в
извършване на престъпление.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.46 от НПК, прокурорът е органът, осъществяващ
функцията по ръководство и надзор на досъдебното производство. Той
решава дали да образува наказателно производство и за какво престъпление,
както и се произнася неокончателно по неговата съдба, доколкото е уредена
процедура за съдебен контрол по чл.243 НПК. Съдът е арбитър, който е
недопустимо да изземва функциите на обвинението в досъдебната фаза.
Проверката на съдебните инстанции по реда на чл.243, ал.3 – 7 от НПК се
състои в преценка на законосъобразното упражняване правомощията на
прокурора по ал.1 /от същия член/, без право да го заместват в правомощията
или в част от тях. В изключителните компетенции на прокурора е да определи
предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на
доказване. Посоченият въпрос следва да се реши суверенно от прокурора, а
преценката му може да се контролира единствено в рамките на йерархичната
система на обвинителната власт. Намесата на съда, би деформирала
5
основната му роля на безпристрастен арбитър в наказателния процес и би
довела до неоснователно присвояване на очертаните от чл.46 НПК
прокурорски функции. Ето защо и тъй като визираното правомощие на
прокурора не подлежи на съдебен контрол, исканията в тази насока са
процесуално недопустими.
Безспорно, съобразно правомощията си по чл.243, ал.6, т.3 от
НПК, съдът е в правото си да отмени обжалвания прокурорски акт, давайки
указания относно прилагането на закона. Конкретната воля на законодателя е
да бъдат преценени извършените до момента действия по разследването и
най-вече пропуски от разследващия орган в тази насока, които биха имали
съществено значение за крайния извод следва ли да се носи и от кое лице
наказателна отговорност. В разглежданият казус практически са извършени
възможните процесуално следствени действия и са събрани достатъчно по
обем доказателства, за да може прокурорът да упражни ролята си на
„господар" в досъдебната фаза на процеса, извършвайки преценка на
посочените въпроси. При това положение съдът не може да замести
прокурора като обвинител, който е единственият орган, оторизиран да
повдига и поддържа обвинение за извършено престъпление съобразно
Конституцията на Република България. След като от събраните доказателства
прокурорът не може да изведе наличието на достатъчно доказателства за
осъществено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК спрямо лицето А.К.,
съдът не разполага с правомощия да задължи прокурора да повдигне такова
обвинение. Не са налице пропуски във воденото разследване, които да
позволяват извършването на допълнителни следствени действия, които биха
могли да променят изводите на прокурора. Събрани са всички възможни
доказателства и са разпитани лицата, имащи някакво отношение по случая,
поради което липсват основания за даване на задължителни указания в тази
посока за събиране на допълнителни доказателства за установени с наличните
доказателствени източници фактически положения. При тези данни
единствено възможният извод е, че действията на прокурора в изпълнение на
определените му от закона правомощия са законосъобразни, а
постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По посочените съображения настоящият състав на въззивния съд
6
счита, че определението на РС-Сандански следва да бъде отменено и
потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство като обосновано и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.7-8, вр. ал.6,
т.1 НПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1035 / 25.06.2020 год., постановено
по ЧНД № 178/2020 г. по описа на РС – Сандански, с което е отменено
Постановление на РП – Сандански от 06.04.2020 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 339-ЗМ-152/2018 год. по описа на РУ -
Сандански, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – Сандански от
06.04.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339-
ЗМ-152/2018 год. по описа на РУ - Сандански, водено за престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7