№136
гр. Силистра, 11.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, гражданско отделение,
в открито заседание на ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ през
две
хиляди и
осемнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Галя И.
и в присъствието на
прокурора ..................като разгледа
докладваното
от.......съдия Василева гр.д. № 35
по описа
за 2016 год.
и за да
се произнесе, взе в предвид
следното:
Делото е било
образувано на 15.02.2016 г., първоначално, въз основа на искова молба, предявена от Г.И.Б.,
с ЕГН: **********,***, срещу П.И.С., ЕГН **********,***, с която на
основание. чл. 19 ал.3 от ЗЗД ищецът претендира да бъде обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 10.01.2005
год между него и наследодателката на ответницата – Цана К. Жекова. С
разпореждане № 113/17.02.2016 год. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с
указания за отстраняване на нередовностите й, а именно – посочване цената на
иска, внасяне на необходимия размер държавна такса, както и представяне на
вписана искова молба.
С молба вх.№
1003/25.03.2016 год ищецът Б. е поискал
съдът да приеме изменение на иска му по чл. 19 ал.3 от ЗЗД в положителен
установителен иск за собственост на процесния имот като придобит чрез давностно
владение. За ответници са посочени П.И.С., Маринка Димитрова Кирова, Рада Димитрова
Добрева, Т. Атанасова И., И. Атанасов И., Иванка Маринова И., И.И.И. и Антон
Димитров И..
С разпореждане №
178/28.03.2016 год съдът отново оставил исковата молба без движение, като
указал на ищеца да уточни колко искове предявява и кои са ответниците по всеки
от тях, да допълни фактическите основания по първоначално предявения иск и да приведе искането си в съответствие с
тях, да уточни кой владее имота към момента на завеждане на делото, да
представи вносна бележка за доплатена държавна такса, както и вписана искова
молба за всеки от исковете.
В отговор на това
разпореждане ищецът депозира молба вх.№ 1187/11.04.2016 год, в която заявява,
че предявеният иск е един, а именно – установителен иск за собственост на имота
по давност.
С определение №
88/12.04.2016 год. съдът оставил без уважение молбата за изменение на иска като
недопустимо с оглед изискванията на чл. 214 ал.1 от ГПК и разпоредил на
ответницата П.И.С. да се връчи препис от първоначалната искова молба с правно
осн. чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Този иск е бил предмет на разглеждане по делото и по
него се е произнесъл съдът с решение № 19/22.02.2017 год., постановено по
настоящото дело, с което е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от Г.И.Б. ***, с ЕГН **********,
против П.И.С., с ЕГН **********, и И.И.И., с ЕГН **********,***, за обявяване
за окончателен на сключения на 10.01.05г. предварителен договор между Г.И.Б. и
Цана К. Жекова за продажба на нива с
площ от 82 /осемдесет и два/ дка, находяща се в землището на с. Гарван, община
Ситово,присъдил е и съответни разноски.
С решение №
86/06.06.17г. на ВнАС е обезсилено решението на СОС, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск и делото е върнато на същия съд за разглеждане на иска по чл. 124 ГПК за
установяване правото на собственост на ищеца въз основа на твърдения за изтекла
в негова полза придобивна давност, заявен с молба вх. № 1003/25.03.16г.
Съгласно диспозитива на решението на ВнАС делото е върнато за ново разглеждане
от фазата на проверка относно редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК.
В изпълнение на
въззивното решение, първоинстанционният съд с разпореждане № 644/31.10.2017 год
оставил исковата молба без движение и указал на ищеца в едноседмичен срок да
посочи дали предявява иск за установяване правото му на собственост въз основа
на изтекла в негова полза придобивна давност, да посочи срещу кои ответници
насочва иска си, да обоснове правния си интерес от иска, както и да представи
вписана поправена искова молба.
В указания срок, с
молба вх.№ 3547/13.11.2017 год. ищецът е уточнил, че предявява иск с правно
осн. чл. 124 от ГПК за установяване правото си на собственост въз основа на придобивна
давност, започнала да тече в негова полза от 10.01.2005 год, когато бил сключен
предварителния договор с наследодателката на ответниците, и от който момент до
днес той упражнява владение върху имота, което счита за добросъвестно. Посочил
е, че правният му интерес от завеждане на този иск произтича от предявените
срещу него претенции от родственици по съребрена линия на Костадин Петков
Яламов – баща на Цана К. Жекова. В тази връзка, считано от 20.11.2015 год е
налице оспорване на правото му на собственост. Уточнено е в депозираната молба,
че искът е насочен само срещу П.И.С. и И.И.И. – най-близките живи роднини на
Цана К. Жекова, които я наследяват на осн. чл. 8 ал.4 от ЗНасл.
С определение №
236/15.11.2017 год., постановено по настоящото дело, първоинстанционният съд е
ВЪРНАЛ депозираната исковата молба на Г.И.Б. против П.И.С. и И.И.И., тъй като
не са изпълнени в срок указанията за вписването и е прекратено производството
по делото. Определението е отменено с определение № 41/24.01.2018 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 23/2018 г. на ВнАС, като ВЪРНАЛ делото на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на акт по
същество. АС е счел, че още с вписването
на първоначалната искова молба на 08.04.2016 год., когато е бил предявен искът
по чл. 19, ал.3 ЗЗД, който впоследствие е изменен драстично, е била дадена гласност на правния спор, който
към настоящия момент все още не е приключил. АС счита за съществен фактът, че
след обезсилването на решението по непредявения иск и връщане на делото за
произнасяне по предявения иск, производството продължава под същия номер, с
който е образувано, независимо, че настоящата искова претенция няма почти нищо
общо, дори и страните не са напълно идентични. Според АС, формално погледнато,
с вписването на поправената искова молба, макар и вписана на 14.11.2017 год, - след изтичане на
указания срок, и представена в деня на постановяване на прекратителното определение,
е изпълнена целта на вписването, която законът изисква, поради което и е
постановил връщане на на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия и постановяване на акт по същество.
ОС, като взе предвид
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
При тази хронология на
процесуалните действия по делото,
настоящият първоинстанционен съдебен състав приема, че е сезиран с искова
молба, предявена от Г.И.Б., с ЕГН: **********, чрез процесуален представител,
против П.И.С. ЕГН ********** и И.И.И. ЕГН **********, с който претендира съдът
да признае за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на имот
№ 484 по кадастралния план на с. Гарван, ЕКНМ 14547, обл. Силистра, одобрен със
Заповед № 3886/25.08.1950г., с предназначение двор с площ 81 766 кв. м., при
граници и съседи имоти: №№ 485,486,488,4891, 490,483, 482, 481 и улица, който
имот към настоящият момент е включен в кв. № 76, 77, 79 и 80 по регулационния
план на селото,претендира и разноски по делото.
Съгласно изложените
фактически основания в исковата молба,ищецът Г.И.Б., с ЕГН: **********, твърди,
че е собственик на следния недвижим имот: № 484 по кадастралния план на с.
Гарван, ЕКНМ 14547, обл. Силистра, одобрен със Заповед № 3886/25.08.1950 г., с
предназначение двор с площ 81 766 кв. м., при граници и съседи имоти: №№ 485,
486, 488, 4891, 490, 483, 482, 481 и улица, който имот към настоящият момент е
включен в кв. № 76, 77, 79 и 80 по регулационния план на селото. Собствеността върху описания имот е придобил
въз основа на Предварителен договор от 10.01.2005 г., сключен между него и Цана
К. Жекова ЕГН **********, по силата на който упражнява фактическото владение
върху имота от момента на сключване на договора.
Излагайки накратко
хронологията на изменението на иска и ответниците по него, която подробно е
описана от съда по –горе, ищецът твърди, че с първоначалната искова
претенция по чл.19, ал.З от ЗЗД е целял единствено и само защита на своето
владение. Предприетата от него стъпка да измени иска си като е преминал от иск
за сключване на окончателен договор към иск за собственост по давностно
владение, е продиктувана от стремежа му
по този начин ще получи по-сигурна защита на владения от него имот,
който той счита за собствен. Позовава се на съдебната практика, без да сочи
конкретна такава, според която не
прекъсват съществуващото владение върху една вещ претенциите и оспорванията на
други лица, които не са предявили иск за собственост срещу владелеца. Счита, че
приемайки противното, би означавало да се отрече правото на купувача по един
предварителен договор да придобие имота по давност, което е в разрез с правния
мир.
Понастоящем ищецът
претендира по реда на чл. 124 ГПК установяване правото на собственост въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 10.01.2005 г.
до 10.01.2010 г. или до 10.01.2015 г. Позовава се на съдебна практика, съгласно
която предварителният договор за продажба
на имот е основание за упражняване на фактическата власт от купувача по
договора. Твърди, че в мотивите на
Решение № 278/28.11.2016 г. по в.т.д. № 355/2016 г. АС Варна е приел, че ищецът
е влязъл във владение на процесния имот на 10.01.2005 г. и го приравнява на
добросъвестен владелец на имота със собствени права.
На 20.11.2015 г.
ищецът е получил искова молба, подадена от ДЕНИТРА ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Кубадин“ № 8, вх. А, ет. 6,
ап. 11, наемател на процесния имот, с която го уведомяват за образувано срещу
него гр. д. № 291/2015 г. по описа на Силистренски окръжен съд. Повод за
образуване на посоченото гр. дело е друго заведено от родственици по съребрена
линия на Костадин Петков Яламов - баща на Цана К. Жекова гр. д. № 851/2015 г.
по описа на Силистренски районен съд.В тази връзка, според ищеца, считано от 20.11.2015 г. е налице оспорване
собствеността му върху имота. Чрез посочените съдебни дела, заведени по
облигационни искове е заобиколен основният правен въпрос за правото на
собственост върху процесния имот. Ето защо и счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК
е получен писмен отговор от ответниците П.И.С., ЕГН********** и И.И.И., ЕГН**********,
чрез процесуален представител, с който заявяват, че считат, че исковата молба е
вероятно допустима, но оспорват същата изцяло, като неоснователна.
Твърдят, че ищецът
лично не е упражнявал фактическа власт върху имота. Оспорват и периода, в който
се твърди, че е упражнявана фактическа власт. Считат, че дори да е упражнявал
някаква фактическа власт върху имота за определен период от време ищецът е бил
държател на същия, а не владелец по смисъла на ЗС и че ищецът никога не е имал
намерението да свои вещта, като своя, тъй като винаги е знаел, че обещателката
по предварителния договор Цана К. Жекова е имала роднини.
Твърдят, че ако е
имало владение от страна на ищеца, то е било скрито, а не явно и демонстрирано
пред трети лица. Същото е било и прекъсвано от тях. Според ответниците, ищецът
не е заплащал данъци върху имота, тъй като от 2010 год. до настоящият момент са
плащани от наследниците на Цана К. Жекова.
Оспорват
доказателствената стойност на приложените от ищеца писмени доказателства, като
на основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорват истинността и съдържанието на
представеното от ищеца доказателство - Удостоверение за наследници №003266 от
25.11.2005 год., като молят същото да
бъде изключено от доказателствата по делото.
На основание чл.181 от ГПК оспорват достоверната дата на Предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.01.2005 год.
В хода на настоящото
разглеждане на делото на 24.02.2018 г. е починал ответникът И.И., поради което
с определение от 27.04.2018 г.,
постановено по настоящото дело, като ответници са конституирани неговите
правоприемници - съпругата му Т.К.И. и дъщерите му М.И.К. и Ц.И.Е.. Новите
ответници се представляват от същия процесуален представител и се присъединяват
към депозирания от името на техния наследодател писмен отговор по реда на чл.
131 ГПК.
За да е налице
придобивна давност в полза на ищеца, следва да бъде установено необезпокояване
владение от негова страна в продължение на
десет години. Според ищеца, началният момент е сключването на
предварителния договор покойната
Цана Жекова на 10.01.2005 г. Според
ответника, меродавният начален момент е нейната смърт на 15.11.2005 г. Съдът
счита, че владението, бидейки единство от два елемента - намерението да се владее (animus possidendi)
- субективен елемент и действията, чрез които се осъществява animus (corpus
possessionis) - обективен елемент, следва да се счита за осъществено именно с
действия, говорещи за промяна на субективното отношение на дееца спрямо вещта.
В този см. вж. Р 101/.07.2015 г. по дело № 891/2015 г. на ВКС, IIГО. Очевидно, предварителният договор
не е такова, тъй като той се сключва именно защото приобретателят съзнава, че
имотът не е негов. Смъртта на собственичката също не е такъв отправен момент.
От разпита на св. П., който е наемал през годините процесния имот като
земеделски производител, управител на „ Денитра“ ЕООД, гр. Силистра, е ясно, че
първият договор за наем е сключен с
ищеца след смъртта на Цана Жекова. По делото не е приложен такъв, но са
приложени копия от договорите, сключени през 2012, 2013 и 2014 г., съгласно
които страни по тях са дружеството като наемател и наследници на Цана Жекова, представлявани от Г.И.Б., ищеца по
делото. Посочен е и номер на пълномощното, което е с дата 20.10.2005 г. и
което, намиращо се на стр.79 от настоящото дело, е , всъщност , дадено на ищеца
от Цана Жекова само за получаване на рентата, но не и за сключване на договори.
На практика, дори и да имаше такива права да сключва договори от нейно име, те,
със смъртта и се погасяват в качеството на ищеца на пълномощник. Изключително
абсурдно е, че същият се е легитимирал като пълномощник пред дружеството
наемател с пълномощно, издадено от починало към съответния момент лице и и от
името на наследници на Цана Жекова, какъвто той не е, тъй като би могъл да
черпи права или от предварителния договор, търсейки неговото обявяване за
окончателен или като собственик по давност, което е в противоречие с
легитимирането му като представител на наследниците на Цана Жекова. Ето защо, съдът счита, че след като не може
да се фиксира начален момент на давностно владение в полза на ищеца, очевидно,
няма как да се изследва неговата
продължителност. На практика, липсват доказателства за наличие на анимус –
субективно отношение към имота като собствен, което се установява не само от
горните обстоятелства по сключването на договорите с наемателя, но и от факта,
че според св. П., през годините ищецът Б. е изказвал пред него опасения, че
може да се наложи да връща пари от получената рента на наследниците . В тази
връзка, не се налага да се доказва
продължителността на упражняваното владение от ищеца, тъй като не се установи
начален момент, в който той да е започнал да го свои, нито пък каквито и да е
действия от негова страна, демонстриращи собственически намерения. Дори и да се
е ползвал от благата на имота повече от десет години, с изявеното отношение на пълномощник на починало лице,
действащо от името на неговите наследници и с гласно изразените опасения, че
роднините на Цана Жекова могат да предявят права, той е изключил възможността
да бъде признат за собственик по давност на процесния имот Ето защо, няма
значение дали ответниците са предявили правата си през юли или през ноември
2015 г. Ирелевантен е и факта, дали ищецът е знаел, че роднините на Цана Жекова
са нейни наследници или само родственици.
Съдът не споделя
развитите от процесуалния представител на ответниците доводи, че ищецът е
следвало да демонстрира недвусмислено намерението си да придобие имота за себе
си . Позоваването на ТР №1 от 06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС и Решение №145 от 14.06.2011 год. по
гр.д.№ 627/2010 год. на I г.о. на ВКС е неуместно, тъй като в тези съдебни
актове се коментира давностно владение на съсобственик спрямо останалите
съсобственици, какъвто не е настоящия казус. В случая не е налице съсобственост
между страните по делото и владението
следва да бъде установено именно като необезпокоявано, несмущавано, т.е. никой
да не се е противопоставял на обстоятелството, че лицето стопанисва имота като
свой собствен, да не е оспорвал или пречел на това. Поради липсата на
доказателства, обаче, лицето да е стопанисвало имота като свой собствен, не са
налице предпоставките за уважаване на иска, а не , защото не е демонстрирал
намерението си да придобие имота.
Фактът на неплащането
на данъци за процесния имот от страна на ищеца Б. също не е аргумент, само по
себе си, за липса на давностно владение, нито пък плащането на такива ползва
ответниците без наличието на останалите предпоставки, отричащи правото на
собственост на ищеца.
Встрани от предмета на
спора е и позоваването от страна на ищеца на влязлото в законна сила Решение
№278 от 28.11.2016 год. по В.т.д.№355/2016 год. на АС - Варна, с което в
отношенията между него и „Денитра” ЕООД е установено владение на процесния имот
на основание коментирания и в настоящото производство предварителен договор. В
случая , ответниците по настоящото дело не са страни по този спор, а освен това
, той касае облигационни отношения и силата на присъдено нещо се разпростира по
отношение на тях, а не по въпроса за владението на имота.
Не е основателно и
възражението, че в хода на производството процесуалният представител на
ответниците по делото е направил признание на неизгоден за страната факт, който
има значение за спора, като е заявил в съдебно заседание от 16.10.2015 г. че ищецът е упражнявал фактическата
власт върху имота много по-рано, а не както той сочи 20.11.2015 г.
Упражняването на фактическата власт е продължило до пролетта на 2015 г., много
преди ноември 2015 г.Тези изявления не представляват съдебни признания на
неизгодни факти, както твърди
процесуалният представител на ищеца, защото фактическата власт не е достатъчна
да направи някого собственик по давност при липсата на субективния елемент за
своенето на вещта като своя. Един крадец също осъществява фактическа власт
върху вещ, но това не го прави собственик на вещта. В случая по – смущаващо е
това, че въпреки сравнително дългия период, в който се е ползвал от благата,
които носи процесния имот, ищецът не е придобил самочувствието на собственик и
даже през 2012,2013 и 2014 г. все още е продължавал да сключва договорите с
наемателя на земите като пълномощник на наследниците на Цана Жекова с
пълномощно от починало лице.
По делото е открито
производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорената истинност на представеното от ищеца писмено доказателство - Удостоверение
за наследници №0032656/25.11.2005 год. В хода на делото са приобщени като
доказателства по чл.194, ал.1 от ГПК
Удостоверение за наследници, изх.№1226/22.03.2016 год. и Удостоверение за
наследници, изх. №17/23.03.2016 год. , които категорично опровергават
съдържанието на оспорения документ. Ето защо оспореното от ответниците
Удостоверение за наследници №0032656/25.11.2005 год., на което се позовава
ищеца следва да се изключи от доказателствата по делото. Въпреки това, не може
категорично да се направи извода, че ищецът е знаел кои са наследниците на
обещателката по предварителния договор единствено и само от неверността на това
доказателство. В случая, по – скоро довод в тази насока е фактът, че е споделял
с наемателя на процесния имот , че има такива, но все пак се е възползвал от
невярното удостоверение за наследници , за да го убеди да сключва договори с
него. Така или иначе, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.3 ГПК, съдът, след
като изключи въпросното удостоверение от доказателствата по делото, следва да
го изпрати, заедно с препис от решението на прокурора.
Съдът следва да
отговори и на направеното по реда на чл. 181 ГПК достоверността на датата на
представения по делото предварителен договор от 10.01.2005 год., препис от
който е заверен с per.№8511 от 29.08.2007 год. от Нотариус, per. №307 на НК.Действително,
от изброените лимитативно възможностите по чл. 181 ГПК частен документ без достоверна
дата да се счете за такъв с достоверна дата е налице хипотезата, при която
настъпила физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа – смъртта на Цана Жекова на 15.11.2005 г. Тази дата, обаче, не ползва
ищецът , поради неколкократно посоченото
вече съображение, че същият не е упражнявал давностно владение върху
имота в нито един момент от изтеклия период след 15.11.2005 г.
За пълнота на
изложението следва да посочим, че ишецът не ангажира никакви други
доказателства за началната и крайната дата на извършеното владение, за неговото
протичане и т.н., въпреки оспорванията на ответниците в писмените им отговори.
Съдът не следва да
коментира всички други събрани гласни доказателства от разпити на свидетели,
защото те не влияят на констатацията, че исковата претенция е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава. Предвид изхода по делото ищецът следва
да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото, които възлизат
на 3880 лв. за П.С. и 3700 лв. общо за останалите три ответници.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И.Б., с ЕГН: **********, чрез процесуален представител,
против П.И.С. ЕГН **********, Т.К.И. ***,
М.И.К. *** и Ц.И.Е. ***. , с който претендира съдът да признае за установено,
че е собственик по давностно владение на
имот № 484 по кадастралния план на с. Гарван, ЕКНМ 14547, обл. Силистра,
одобрен със Заповед № 3886/25.08.1950г., с предназначение двор с площ 81 766
кв. м., при граници и съседи имоти: №№ 485,486,488,4891, 490,483, 482, 481 и
улица, който имот към настоящият момент е включен в кв. № 76, 77, 79 и 80 по
регулационния план на селото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕЗОКАЗАН.
ПРИЗНАВА, ЧЕ Удостоверение
за наследници №0032656/25.11.2005 год.Е НЕИСТИНСКО, поради което го ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по настоящото дело.
ИЗПРАЩА Удостоверение за наследници
№0032656/25.11.2005 год., заедно с препис от настоящото решение на Районна
прокуратура гр. Силистра.
ОСЪЖДА Г.И.Б., с ЕГН: **********,
да заплати на П.И.С. ЕГН **********, сумата от 3880 /три хиляди осместотин и
осемдесет/ лева, представляваща направени от нея разноски по делото пред тази
инстанция.
ОСЪЖДА Г.И.Б., с ЕГН: **********, да заплати
на Т.К.И. ***, М.И.К. *** и Ц.И.Е. ***. по 1233,33/ хиляда двеста
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ на всяка една от тях, представляваща
направени от тях разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се
обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от
страните по делото.
СЪДИЯ: