Решение по дело №100/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“-гр.София, против Решение № 478/16.01.2020г., постановено по НАХД № 858/2019г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №27-455/09.05.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“, с което на ответника по касация- д-р Ц.П.А., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв на основание чл.116,ал.1 от Закона за лечебните заведения за нарушение на т.11 от раздел VII, глава IV  от Наредба №3/06.10.2017г. за утвърждаване на МС“Спешна медицина“, издадена на основание чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон като касационно основание за отмяна на решението. Сочи се, че е извършено нарушението от д-р А. , тъй като не е назначила и не са извършени клинико-лабораторни изследвания МГА, ПКК, биохимични , електролити , коагурационен статус на пациент в спешно състояние, отговарящо на триажна категория А1 , с оглед диагностично уточняване и последващо лечение , с което са нарушени изискванията на Глава четвърта , Раздел седми,т.11 „Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 мин от възникване на искането“  от Наредба №3/06.10.2017г. Сочи се , че по делото е прието копие на диск от ренгенография на гръден кош и бял дроб, което не е коментирано от съда , но искането е направено в 07,28ч. , а ренгенографията е извършена в 7,59мин , т.е с 31 мин по-късно от направеното искане , което е в разрез с горните изисквания. Сочи се също така , че задължението за спазване на медицинските стандарти е уредено както като задължение на лечебните заведения , така и на медицинските и др. специалисти , които осъществяват дейността си и в съответното качество са длъжни да спазват правилата , установени в съответните  медицински стандарти, поради което решението на съда е неправилно и погрешно обосновано.  

Иска се да бъде отменено решението на Районен съд Видин и потвърдено наказателното постановление.

Ответната по делото страна оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила с оглед изложените в него съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство и недоказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон Административният съд прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното решение съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като е приел, че задължението да осъществяват дейност при спазване на медицинските стандарти за качество е на съответното лечебно заведение , а не на медицинския специалист. Приел е също така , че сочената за нарушена норма от МС установява времевите рамки за изпълнение на дейностите в „Спешно отделение“ , но нито в АУАН , нито в НП е посочено каквото и да е нормативно изискване А. да е била задължена да извърши посочените лабораторни изследвания на пациента в конкретния случай при установена диагноза и при спецификата на заболяванията на пациента или пък нормотворецът е предоставил това на преценката на лекуващия лекар. Приел е , че липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на АНО на дадено лице винаги съставлява съществено нарушение , тъй като възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност.  

Направените от съда правни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са правилни и се възприемат от настоящия състав по следните съображения :

Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд и същата съответства на установената от административно-наказващия орган фактическа обстановка , а именно : На 03.10.2018г. пациентът К.Н.след получен сигнал е докаран в спешното отделение на МБАЛ“Св Петка“ в 07,25ч. с оплакване от задух  и прилошаване. По време на транспорта са му приложени 2 амп. Фуроземид. При постъпването му в „Спешно отделение“ дежурен лекар е д-р А.. Установено е , че се касае за пациент с ХБН на постоянна хемодиализа , който е пропуснал такава , планирал е извършване на другия ден в гр.Монтана. Измерени са артериално налягане и сърдечен ритъм. Същата е поставила на пациента 2 ампули Хлофазолин, но състоянието му не се е повлияло. В 7,28ч. е назначена ренгенография на гръден кош и бял дроб, разчетена от д-р И.. В 07,30ч. е проведена консултация с кардиолог –д-р Ф.. След извършена проверка е съставен АУАН , съобразно който е пирето , че от същата е извършено нарушение , тъй като не са назначени посочените в АУАН клинико-лабораторни изследвания. Същият д-р А. е подписала с възражение , че не е съгласна с написаното в акта. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Пред ВРС са събрани гласни доказателства. От показанията на актосъставителя се установява , че необходимостта от посочените кръвни изследвания е да се установи диагнозата на пациента, а свид.Ф. установява , че въз основа на изследванията на пациента и заболяванията му са установили , че има нужда от спешна диализа , тъй като е пропуснал две. Свидетелят също установява , че кръвните изследвания се назначават с цел диагностика , като в случая не могат да докажат нещо , което е доказано от 2010г.

При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав споделя доводите на районния съд за издаване на АУАН и НП в нарушение на административно-производствените правила предвид следното:

Изводите на ВРС , че субект на административно-наказателна отговорност на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ не може да бъде ФЛ-медицински и други специалисти, е неправилен и не съответства на законовата разпоредба. Съобразно чл.116,ал.1 от ЗЛЗ, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Видно от горната разпоредба субект на АНО е именно физическо лице. Съобразно чл.6,ал.1 от ЗЛЗ  дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването. Видно от горното, задължение за спазване на медицинските стандарти имат и медицинските специалисти, поради което същите могат да бъдат субект на АНО на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ. Видно обаче от административно-наказателната разпоредба , същата е бланкетна и изисква допълването и със съответната правна норма , визираща нарушението-съответната нормативна разпоредба. Като такава е посочена т.11 от Глава четвърта , Раздел седми,  от Наредба №3/06.10.2017г. за утвърждаване на МС“Спешна медицина“, издадена на основание чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения.

От наказаното лице обаче в случая не е извършено визираното нарушение. Видно от посочената разпоредба, същата вменява задължение за извършване на съответното изследване-лабораторни и образни, в срок от 15 минути  от отправяне на искането от съответния медицински специалист. В случая д-р А. не е нито лице , извършващо лабораторни изследвания , нито лице , извършващо образни изследвания , а е медицинският специалист , отправящ искането. Посочената разпоредба обаче вменява задължение не към отправящия искането медицински специалист , а към извършващия изследването. Предвид горното  правилен е крайният извод на съда , че не може да бъде субект на АНО в случая , но по различни от въззивния съд съображения , а именно същата не може да извърши нарушение на т.11 от  МС“Спешна медицина“. Предвид горното не е посочена съответна нарушена разпоредба в случая, корелираща на описаното като нарушение от административния орган бездействие . Останалите изводи на ВРС изцяло се споделят от настоящия съдебен състав . Друга посочена нарушена разпоредба няма . В този смисъл не е посочена нормативна разпоредба, вменяваща в задължение на медицинския специалист при прилагането на МС „Спешна помощ“ извършването на посочените клинико-лабораторни изследвания , а в случай , че същите са предоставени на преценката на медицинския специалист , че същите са били адекватни и необходими предвид установената диагноза на пациента. Подходено е формално, като не е изяснено от АНО необходимостта и адекватността на посочените като неизвършени клинико-лабораторни изследвания за конкретния пациент с установени диагнози и провеждано лечение в случай на липса на нормативно разписано задължение за извършването на всички посочени клинико-лабораторни изследвания, което не е установено по делото като не е посочено и в АУАН и НП нормативно задължение за извършването им. Изводите на ВРС в горната насока за съществено нарушение на административно-производствените правила предвид липсата на конкретна и ясна обосновка , са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Освен горното следва да бъде посочено , че е допуснато нарушение и на чл.59,ал.1 ,т.5 от ЗАН , тъй като липсва описание на фактическите и правни основания за ангажиране на отговорността на наказаното лице. Установените фактически обстоятелства от административно-наказващия орган не обосновават основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на наказаното лице, тъй като от изложените обстоятелства не може да се направи извод дали извършеното представлява нарушение и в какво се изразява нарушението, липсва и посочена нарушена разпоредба , тъй като посочената такава не е нарушена от наказаното лице.

Предвид горното направеният от районния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление е законосъобразен и изцяло се възприема от настоящата инстанция. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение . По изложените съображения са неоснователни и доводите за необсъждане на диска с ренгенография от съда . Освен това доводите в съдебното производство за несвоевременност на извършеното изследване са обратни на приетите в НП констатации и обстоятелства , а съдът обсъжда единствено обстоятелствата , изложени в НП като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Предвид горното жалбата  е неоснователна , а решението на Районен съд Видин е законосъобразно, като липсват касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

 

                                                РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 478/16.01.2020г., постановено по НАХД № 858/2019г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №27-455/09.05.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“-гр.София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.