Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1708
гр. Пловдив, 09.10.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесетиседми септември, две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3694/2017г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 398 от
13.04.2017г. издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив, с което на Т.Д.П., ЕГН **********,
на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСНТГП.
Жалбоподателят желае да бъде отменено обжалваното НП
по изложени съображения в жалбата. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се
явява, за същия се явява адв. Д.П., и моли да бъде отменено издаденото
наказателно постановление /НП/.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
юрк. Т.Т. моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На 26.12.2016г. на Т.Д.П. бил съставен фиш за неправилно паркиране – паркиране на лек автомобил „Ланд Роувър“ с рег.№ … в гр. Пловдив, ул.
„Петко Д. Петков“ до № 35, до паркирано МПС, с което нарушил чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСТГП. Вместо П. да заплати
глобата,
оспорил същата пред съда. С разпореждане № 274 от 09.02.2017г., ПРС, VIII н.св. прекратил производството поради недопустимост на
жалбата и изпратил преписката на наказващия орган за спазване процедурата по
чл. 39, ал.3 от ЗАНН. Разпореждането влязло в сила на 28.02.2017г.
На 15.03.2017г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № КТ
035629 в негово отсъствие от Х.Т. – с.п. в Сектор „Общинска полиция“ в гр.
Пловдив. В съставения АУАН на жалбоподателя
било вменено извършване на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСНТГП – а именно
че жалбоподателят П. паркирал МПС марка
„Ланд Роувър“ с рег.№ … в гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ до № 35, до паркирано МПС като било
добавено и „от страната на движението“ което липсвало във съставения фиш. Било
записано че нарушението било извършено в 19.40часа.
Акта бил предявен на нарушителя на 15.03.2017г. същия го
подписал като във графа „Възражения“ записал че не е съгласен и има възражения.
В законовия срок такива не постъпили.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
НП в което твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение е описано по
сходен начин и отново е квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСНТГП.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителя Х.Т..
Същия потвърждава че той е съставил фиш против жалбоподателя и в последствие и
АУАН. Заявява че поддържа описаното в акта който съставил в отсъствие на
нарушителя. Заявява че не е канил жалбоподателя за съставяне на АУАН. Това го
правели други служители и той не знае дали жалбоподателя е бил поканен за
датата на съставяне на акта. Заявява че акта е съставен на базата на издадения
фиш, като в акта бил допълнил че автомобила бил паркиран „от страната на
движението“, което обстоятелство липсвало във фиша. Акта бил предявен на
нарушителя от друг колега на актосъставителя. Автомобила на жалбоподателя бил
паркиран на пътното платно пред други паркирани на паркомясто автомобили,
двуредово паркирана пред другите коли, с двете гуми на тротоара и двете гуми на
пътя.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел, като логични и непротиворечиви.
Фактите се установяват от всички приложени по делото
писмени доказателства - АУАН, разписки, кореспонденция, заповеди, разпореждане на ПРС, фиш.
Предвид
изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На първо място Съдът следва да отбележи, че
настоящето производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, както и дали е извършено от
това лице виновно. Нещо повече процесното НП, респ. АУАН, въз основа, на който
е издаден, няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се
счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, съгласно които обвиняемият /в случая административно -
отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС №
10/1973г/. Това от своя страна означава, че в тежест на административно -
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
административно нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е
действителният нарушител.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че е била нарушена
процедурата по съставяне на АУАН дал основа за издаване на процесното НП. На
първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
уреждаща правилото че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите
присъствали при извършването или установяването на нарушението. Неспазването на това изискване има за
последица игнориране на дееца - лицето, което ще бъде привлечено към
отговорност още в тази първа фаза на административнонаказателното производство,
нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки сочения за нарушител още при самото съставяне на АУАН. Изискването на чл. 40, ал.1
от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в
началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено
значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято
отговорност ще бъде ангажирана. Дейстивтелно в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН се въвежда
изключение от императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно че
когато нарушителят е известен, но не може
да бъде намерен или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Единствено при наличието на една от двете
хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е
издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на
акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя / чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/. В случая наказващия орган не доказа
наличието на нито една от
посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да
състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. Следва да се отбележи че още в
деня на съставянето на акта, жалбоподателя е бил намерен и актът му е бил
предявен, което води до извода че безспорно същия е можело да бъде намерен. Очевидно
логиката на законодателя е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя,
който следва да бъде поканен на конкретна дата за съставяне на АУАН. Наказващия
орган не ангажира доказателства че действително жалбоподателя е бил канен за
съставянето на акта. Такива данни не се събраха и от показанията на разпитания
свидетел Т., който заяви че жалбоподателя сигурно е бил канен, но не от него. Ето защо настоящият състав на съда намира,
че са нарушени императивните разпоредби на чл. 40, ал. 1
и 2
и чл. 43, ал.1
от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Подписването на акта от страна на
нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои
въпроса за предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение
още при съставянето на акта за нарушение и второ, правото на възражение
непосредствено след това /чл. 44, ал. 1
от ЗАНН/.
Отделно от това разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН указва
реда за съставяне на АУАН. Съгласно
разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
на свидетелите които са присъствали при установяването на нарушението или при
извършването му. Видно е че свидетеля посочен в акта не е нито едно от двете. В
тази ситуация е следвало в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН
акта да бъде съставен в присъствието на двама свидетели като това се отбелязва
изрично. Като не е спазил указаната от закона форма актосъставителя е нарушил
закона, поради което съставения от него акт, не би могъл да доведе до
законосъобразно издадено НП.
Отделно от изложеното съдът счита че е налице и друго
нарушение водещо до отмяна на издаденото НП. От даденото описание на извършеното нарушение се установява, че жалбоподателят е паркирал МПС
марка „Ланд Роувър“ с рег.№ … в гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ до № 35, до паркирано МПС от
страната на движението. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСНТГП гласи че престоят и паркирането са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно средство
от страната на движението. Следва да се отбележи че за да е извършено нарушение
МПС трябва да е паркирано до друго паркирано МПС от страната на движението.
Това обстоятелство обаче изобщо не е било включено в издадения фиш, на базата
на който е издаден АУАН. Посоченото е недопустимо защото пряко нарушава правото
на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна. Липсата на
елемент от състава на извършеното нарушение не би могло да се санира с
дописването на това обстоятелство в издадения АУАН. Освен това следва да се
отбележи че от разпита на актосъставителя стана ясно че автомобила на
жалбоподателя е бил паркиран с двете си гуми на тротоара. Тогава възниква въпроса
как е бил паркиран до друго паркирано МПС от страната на движението, след като
очевидно на пътното платно не е имало паркирано друго МПС. Такова може би е
имало паркирано върху тротоара, но разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРСППППСНТГП очевидно
не се отнася за хипотеза при която има паркирано друго МПС на паркинг или
тротоар. Видно от направеното описание на извършеното
нарушение изобщо не става ясно как точно и къде е бил паркиран другия автомобил
до който е паркирал жалбоподателя от страната на движението за да може да се
направи извод дали е налице нарушение или не. С това е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.4
от ЗАНН в която се сочи че в съставения АУАН следва да се посочва описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай
съдът не констатира да е дадено ясно описание на нарушението, което да
съответства на това законово
изискване. АНО не е положил усилия да приобщи доказателства в тази насока, като
в издаденото наказателно постановление е пресъздадено описанието в съставения
АУАН. С оглед на изложеното съдът намира че в издаденото наказателно
постановление е нарушено изискването на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за посочване описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават с което е нарушено правото на защита на наказаното
лице. От доказателствата по делото не се доказва и по безспорен начин да е било
извършено нарушението, за което е бил санкциониран жалбоподателя.
Поради горните мотиви, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно от процесуална страна и следва да се
отмени и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ПРС, ХХV н.с.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 397 от 13.04.2017г. издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив, с което на Т.Д.П. , ЕГН **********,
на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на
гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.