№ 42
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна И. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл 274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 408/29.03.2021 г. от Д.
,представляван от М. на ф. против определение № 19/02.03.2021 г.
,постановено по гр.д.2112/20 г. по описа на ОС – П. ,с което е оставено без
уважение искане на частният жалбоподател за привличане на трето лице
помагач на своя страна в лицето на П. на Р.Б.. Жалбоподателят счита ,че
обжалваното определение е неправилно и заявява искане същото да бъде
отменено и постановено друго ,с което искането му да бъде удовлетворено.
Ответникът по частната жалба В. В. П. ,,представляван от адв.А.
и адв.Ч. ,е депозирал отговор ,с който поддържа ,че същата е неоснователна и
заявява искане да бъде оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалбата и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
Производството по гр.д.2112 /20 г. по описа на ОС – П. е
образувано по искова молба от В. В. П. против Д. ,представлявана от М. на ф.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
,причинени му от незаконно обвинение в извършване на престъпление спрямо
1
бащата на ищеца В.В. П. като в исковата молба се поддържат твърдения за
противоправни действия и бездействия на длъжностни лица при МВР и П.. В
отговора на исковата молба ответникът Д. е направила искане за привличане
на П. на Р.Б. като трето лице помагач.
С обжалваното определение съдът е приел, че в случая не се
твърди да е налице конкретно материално правоотношение между ответника
и третото лице ,поради и което първият не разполага с права ,които би могъл
да защити в последващ процес ,позовавайки се на обвързващата сила на
мотивите като в случай на уважаване на иска за ответникът не би възникнало
регресно вземане срещу П. ,поради което не е налице интерес от поисканото
привличане и е оставил така заявеното искане без уважение.
Определението е правилно.Искът ,предмет на делото е такъв с
правно основание чл.49 от ЗЗД . Трайна е касационната практика ,че когато
отговорността на Д. за вреди ,причинени от незакони актове или действия на
нейните органи и длъжностни лица не може да се реализира по специалния
закон – ЗОДОВ ,то отговорността за вреди се реализира по реда на чл.49 от
ЗЗД. В случая,изхождайки от твърденията на ищеца правното основание на
търсената отговорност от Д. не се корени в специалния закон ,а в общата
разпоредба на чл.49 от ЗЗД.А съобразно разпоредбата на чл.7 от
Конституцията държавната отговаря пряко за вредите ,причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лице като
отговорността е за Д. ,а не за отделните държавни органи.
В конкретния случая ответникът е поискал привличане на трето
лице помагач на негова страна в лицето на П. на Р.Б.. Привличането на трето
лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска
привличането като интересът се състои от постановеното в чл. 223 от ГПК
действие на решението по отношение на третото лице. Интерес е налице в
случай, че страната, искаща привличането има регресни права против третото
лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са в причинна
връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните
отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при
неблагоприятно решение по главния иск за привличащия,същият да предяви
иск против третото лице помагач, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2
2
от ГПК, последният ще бъде подчинен на мотивите на постановеното
решение.В случая ответникът не сочи наличието на такива материално правни
отношения с лицето ,чието привличане се иска ,от които да се направи извод
за наличие на интерес от привличането като и доколкото ,както се каза,
отговорността на Д. по чл.7 от Конституцията е пряко за нея ,а не за
отделните нейни органи и длъжностни лица ,то при негативно за нея съдебно
решение по главния иск ,същата не би имала регресни права спрямо П. на
Р.Б. ,чието привличане се иска.
По тези съображения съдът намира искането на ответника за
привличане на трето лице помагач в лицето на П. на Р.Б. за неоснователно
,поради което следва да се остави без уважение.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд и като
е оставил искането без уважение е постанови правилен съдебен акт , който
следва да се потвърди.
Мотивиран от това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19/02.03.2021 г. ,постановено
по гр.д.2112/20 г. по описа на ОС – П. ,в частта ,в която е оставено без
уважение искане на Д. ,ответник по делото, за привличане на трето лице
помагач на своя страна в лицето на П. на Р.Б.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3