Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и осми март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№9545 по описа
за 2018 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „В.2“
ООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Н.М.,
срещу ЗАД А.ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 5321лв. /след предприетото
изменение в размера на иска в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: облицовка предна броня, решетка десен халоген, казанче
стъкломиещо устройство, решетка декоративна, лайсна хром предна броня средна,
кора преден десен подкалник, кора под предна броня, фар десен, решетка ляв
халоген, капак преден, калник преден десен, тръба на климатик, основа преден
десен калник, колона предна дясна в основата, стъкло челно, врата предна дясна,
врата задна дясна, аербаг на водача, аербаг на пътника до шофьора, облицовка
арматурно табло, джанта предно дясно колело алуминиева, гума предно дясно
колело Мишелин пилот спорт 235/45/17, люк за горивен резервоар, калник заден
десен, облицовка задна броня, стоп десен, рамка десни врати, огледало дясно,
калник преден ляв, облицовка вътрешна предна дясна колона, облицовка десен праг
и управлението на въздушните възглавници, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № ...... за застраховка „Каско" на лек
автомобил марка Ф.П., с ДК № В ... ВС, на 16.11.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.06.2018г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 15.03.2017г., в
гр.Варна ищецът сключил застраховки „Каско" на фирмения автомобил марка Ф.П.,
с ДК № В ... ВС, с ответника ЗАД „А.", със срок на действие от
26.03.2017г. до 25.03.2018г. Автомобилът бил застрахован за 21 100 лева, като
застрахователната премия, която е трябвало да бъде заплатена съгласно
застрахователна полица № ...... е възлизала на 1 678.72 лева. Премията била
заплатена еднократно при сключване на договора.
Твърди се, че на 16.11.2017г. управлявайки автомобила, ищецът претърпял
ПТП, настъпило при следните обстоятелства: около 19.10 часа ищецът се движел по
Републикански път 1-4, София - Варна, посока към гр.Варна. След бензиностанция
„Лукойл", на километър 145, пред ищеца, на около 10 метра изскочил товарен
автомобил без светлини. Ищецът веднага натиснал спирачката, но преценил, че
няма да може да спре безопасно, затова се опитал да го заобиколи отляво, но
последвал удар в задната лява част на камиона. Сочи се, че от удара автомобилът
се завъртял и излязъл извън платното за движение вляво по посока на движението
си. Твърди се, че водачът на товарния автомобил не спрял, а избягал от мястото
на произшествието. За настъпилото ПТП, ищецът уведомил контролните органи, като
същите след посещение на място и изясняване на фактическата обстановка, съставили
Протокол за ПТП № 1633370. За настъпилото застрахователно събитие, ищецът
уведомил ответника. Служителите на ответника огледали автомобила, изготвили
снимков материал и съставили Опис - заключение по щета № 13017030109168. Твърди
се, че в случая не са били описани всички увредени детайли, т.к. представителя
на застрахователя, който е извършвал оглед, е казал, че е налице „тотална
щета" и няма смисъл да се описват всички вреди. Сочи се, че в конкретния
случай, застрахователят е следвало да посочи като увреждания и управлението на
въздушните възглавници, т.к. същите са се задействали, а управлението им е за
еднократно задействане. През месец декември 2017г. ищецът получил уведомление с
изх. № 100-8926/18.12.2017г. от ответното дружество, в което го уведомяват, че
за да се изплати застрахователно обезщетение, следва да се прекрати
регистрацията на автомобила поради „тотална щета". На 11.01.2018г. ищецът
прекратил регистрацията на автомобила и представил необходимите документи на
ответника, след което му била изплатена сума в размер на 12 775.40 лв.
застрахователно обезщетение. Твърди се в случая, че при определяне размера на
дължимото обезщетение, следва да намери приложение разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Сочи се, че след като
МПС е увредено до степен на неизползваемост и е негодно за употреба по предназначение
изцяло, тоест налице е „тотална щета", следва, че на собственика се дължи
обезщетение за действителната му цена, без приспадане на стойност на запазени
части. Твърди се, че автомобилът към датата на произшествието е бил в идеално
техническо състояние и е притежавал всички възможни екстри, поради което
пазарната стойност на същия към 16.11.2017г. е в размер на 25 000 лв. Твърди
се, че всички увредени части са били оригинални. Поддържа се, че от застрахователната стойност
на автомобила в размер на 21 600 лв., следва да се приспадне заплатената до
момента сума в размер на 12 775.40 лв., или застрахователят да му дължи сума в
размер на 8 824.60 лв. Моли се за уважаване на иска по
изложените съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер в
последното открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. „А.“ АД,
депозира писмен отговор на исковата
молба, в който изцяло оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са
налице предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество за процесното ПТП. Сочи се, че със сключването на
полица № 0306X0280915 на 25.03.2017г., ищецът е декларирал, че е получил,
запознат е и приема Общите условия за застраховка „Каско на МПС", с оглед
на което, ищецът е обвързан от Общите условия. Сочи се, че договорът
за застраховка „Каско на МПС" е сключен със
застрахователна сума 21100 лева, за срок от 1 календарна година, считано от
26.03.2017г. Твърди се, че във връзка с
настъпилото събитие 16.11.2017г. и депозирано на следващия ден уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС", З. „А." АД е образувало преписка по щета №
13017030109168, като в хода на ликвидационната дейност е установено, че
ремонтът на автомобила е икономически нецелесъобразен, с оглед на което са били
приложени правилата, свързани с ликвидирането на щети
при условията на тотална загуба. Към
датата на застрахователното събитие е установена действителната стойност на
процесния автомобил, която е била 18 568 лева, с прилагане на коефициент за
срока на експлоатация. Посочената сума е намалена със заснети
повреди преди събитието при оглед за подновяване, обективиран с протокол №
********** от 22.03.2017 г., а именно 703,59 лева. От
действителната стойност е извадена сумата от 6029 лева, представляваща
стойността на запазените детайли, запазени както следва: двигател с оборудване
(запазен на 90 %), скоростна кутия с главно предаване и диференциал (запазена
на 100 %), предно окачване (запазено на 80 %), кормилно управление (запазено на
80 %), четири врати (запазени на 60 %), капак на багажника (запазен на 100%),
задно окачване (запазено на 100 %) и др., като в редукцията е добавена
стойността на неотстранените щети и е начислена сумата от 400 лева,
представляващи разходи за труд, монтаж, демонтаж, придаване на търговски вид и
транспортни разходи. Сочи се, че по този начин е получена сумата от 12235,40
лева, която сума е преведена на 22.03.2018г. по сметка, посочена от
ищцовото дружество. Ответното дружество е извършило оценка на
щетите, върху процесния автомобил, като е приложило т.76.1 от ОУ. Съобразно тази разпоредба, стойността на запазените детайли се
определя съобразно състоянието на МПС към датата на застрахователното събитие
по експертна оценка или по оферта на потенциален купувач на останките от
увредения автомобил. Сочи се, че в този смисъл, и имайки предвид, че останките
от автомобила са били върнати на ищеца, е налице основание за отхвърляне на
исковата претенция, доколкото, ако същата бъде призната за основателна, ще е
налице неоснователно обогатяване, обогатяващо ищеца както със запазените части,
които са в негово владение и разпореждане, така и с тяхната стойност. В
условията на евентуалност, се възразява че
към настоящия случай са приложими правилата на подзастраховането, предвидени в
т. 21 от Общите условия на застраховка „Каско на МПС". Сочи се, че видно
от твърденията в исковата молба е, че ищецът
твърди, че действителната стойност на автомобила е 25 000 лева, а видно от
сключеният застрахователен договор е, че лимитът на
отговорността, поет от застрахователя, е 21100 лева, и отношенията
следва да бъдат уредени по този начин. Твърди се, че ответното дружество е
изпълнило всички задължения, произтичащи от застрахователния договор, и счита
правата, предмет на настоящия исков процес за погасени чрез изпълнение. В
евентуалност, се оспорва механизмът на
настъпване на процесните вреди. Сочи се, че че същите са
настъпили при условията на грубо нарушаване на правилата за движение от страна
на ищеца, доколкото същият не е спазил пътната маркировка и наличието на пътни
знаци и поради собственото му неразумно поведение е увредил автомобила в
значителна степен. Счита се, че такова поведение може да бъде
квалифицирано и като груба небрежност, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска, доколкото видно от приложените общи условия, застрахователят
не обезщетява вреди, настъпили в следствие на груба небрежност на
застрахования. Заявява се и че размерът
на претенцията се явява прекомерно завишен в сравнение с реално претърпените
вреди. Моли се за отхвърляне на иска по изложените съображения,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание
ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3
и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско” по застрахователна полица №
0306X0280915 /25.03.2017г. на автомобил марка Ф.П., с ДК № В ... ВС, със срок на
действие от 26.03.2017г. до 25.03.2018г.; че на 16.11.2017г. е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът е изплатил обезщетение на ищеца в
размер от 12775.40лв.
Приобщено е
по делото свидетелство за регистрация на процесното МПС с отбелязване, че
регистрацията е прекратена на 11.01.2018г. /л.4/.
Видно от
приета квитанция на л.7, на 15.03.2017г. е заплатена от ищеца по процесната
застрахователна полица, премия в размер от 1678.72лв. /л.7/.
С писмо от
18.12.2017г. застрахователят е уведомил ищеца, че приема, че е налице тотална
щета и определя по изложените в отговора на исковата молба съображения,
застрахователно обезщетение в размер от 12775.40лв. /л.10/.
На
17.11.2017г. собственикът на застрахования автомобил е подал уведомление до
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие /л.35/.
Приобщен е
по делото на л.66 Протокол за ПТП №1633370/16.11.2017г.
Съобразно
заключението на вещото лице А.В. по първоначалната съдебна автотехническа
експертиза /л.68-90/, установените увреждания по автомобила, е възможно да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност за възстановяване
на автомобила по средни пазари цени за оригинални части към датата на
произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три
сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават сертификат по ISO, е в размер от 28 138лв. Налице е „тотална загуба“, тъй като
разходите за необходимия ремонт – 28 138лв., надвишават 70 на сто от
застрахователната стойност на автомобила, която е 21 100лв. Средната
пазарна цена на автомобила към 16.11.2017г. е 27 000лв.
Съгласно
заключението на вещото лице А.В. по допълнителната съдебна автотехническа
експертиза /л.118-126/, е възможно да се посочи само цена за предаването на
автомобила за скрап, която е в размер от 262.48лв. Стойността, която би била
платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец е
1570лв.
По повод предприето от
ответника оспорване на заключението по допълнителната САТЕ, е допуснато
провеждане и е прието заключение по повторна съдебна автотехническа експертиза
на вещото лице Д.В. /л.137-139/, според което след ПТП процесният автомобил би
се продал в депо за части втора употреба на стойност в рамките на 2200лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно
събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните имуществени
вреди по вид и размер, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително
твърденията си, че е налице основание за застрахователя да откаже изплащането
на застрахователно обезщетение в по-висок размер от заплатеното.
Прието е за
безспорно между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между тях е
сключен договор за
застраховка „Каско” по застрахователна полица №
0306X0280915 /25.03.2017г. на автомобил марка Ф.П., с ДК № В ... ВС, със срок на
действие от 26.03.2017г. до 25.03.2018г.; че на 16.11.2017г. е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът е изплатил обезщетение на ищеца в
размер от 12775.40лв.
Не е спорно по
делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице по първоначалната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява настъпване на
застрахователно събитие, като резултат от което са настъпили вреди за ищеца.
Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява
и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя и изплащане на обезщетение.
Спорен по делото
въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно
обезщетение.
По така очертания
предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното: Съобразно чл.386,
ал.1 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност,
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ,
тотална щета
е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия
ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на
събитието. Конкретно в процесния случай се установи от заключението
на вещото лице, че разходите за възстановяване на автомобила надвишават
действителната стойност на автомобила.
Застрахователната
сума е в размер от 21 100лв. Безспорно е извършеното от застрахователя
плащане в размер от 12775.40лв. След приспадане на същото, разликата до
застрахователната сума е в размер от 8 325лв. След приспадане от тази сума
и на сумите от 2200лв. съобразно заключението на вещото лице по повторната
експертиза, както и на сумата от 703.59лв., посочена от застрахователя като
намаление за предходни заснети щети, дължимата от застрахователя стойност
възлиза в размер от 5421.01лв.
С оглед на горните
мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение е
основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 5321лв., като
претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.06.2018г., до окончателното изплащане на
задължението доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.409, вр.с
чл.405, ал.1 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на
застрахователя.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 1371.84лв., от които 212.84лв. заплатена държавна
такса, 956лв. адвокатско възнаграждение и 203лв. депозити за проведени
експертизи.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД А.ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.2“ ООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Н.М., сумата
от 5321 лв. /пет хиляди триста двадесет и един лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди
от настъпило на 16.11.2017г. ПТП, по Републикански път 1-4, София
- Варна, посока към гр.Варна, след бензиностанция „Лукойл", на километър
145, застрахователно събитие по договор № ...... за застраховка „Каско" на
лек автомобил марка Ф.П., с ДК № В ... ВС, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД А.ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.2“ ООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Н.М., сумата
от 1371.84лв. /хиляда триста седемдесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочения от ищеца начин: в
брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: