№ 66
гр. Свиленград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000479 от
15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково , РУ
Свиленград , с което на ИР. Г. М. с ЕГН ********** от *****************,
за нарушение на чл. 483, ал. 1,т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е
наложено на основание чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 250 лв.
Жалбоподателят ИР. Г. М. моли за пълна отмяна на обжалвания акт. Твърди,
че били допуснати множество нарушения в административното
производство,изразяващи се в издаването на две НП за едно и също
нарушение,като излага подробни доводи в тази насока. Отделно от това
счита,че имало явно несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация,което било отделно основание за
отмяна на обжалвания акт. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното НП.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ИР. Г. М. не се
явява.От пълномощника й –адв.В.С. е постъпила молба,в която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените
1
по делото разноски.
АНО (въззиваемата страна) - Началник група към ОД на МВР Хасково ,
РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО -Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.05.2021 година свидетелят Д.Х.Д. и колегата му- Г. Г. Г. и двамата
инспектори към сектор Пътен контрол към отдел Пътна полиция при ОД на
МВР Хасково при изпълнение на служебните си задължения по
специализирана полицейска проверка относно спазване на ЗДвП и други
нормативни актове от водачите на МПС около 22.30 часа в кръга на
правомощията си в гр.Свиленград спрели за проверка движещият се по
улица Сан Стефано на кръстовището с бул.България лек автомобил
„Фолксваген Голф„ с рег.№ *******, който бил собственост на
жалбоподателя и моторното превозно средство било управлявано от водача -
жалбоподател.
При поискване ,водачът не представил на свидетелите валиден документ за
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност „на
автомобилистите .
В тази връзка полицейските служители направили справка в системата на
АИС ПП с техническо средство таблет марка Леново,от която проверка
станало ясно,че към момента на проверката МПС нямало сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност за текущата година 2021
година, към датата на проверката.
Отрицателният факт за отсъствието и непредставянето на Застрахователен
договор, потвърждават – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си
разпитаният по делото свидетел /Д.Х.Д. /.
В допълнение свидетелят изяснява и уточнява принципния подход да се
извършва и допълнителна проверка относно наличието на действително
2
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, преди издаването
на НП, която реализирали чрез справка в масивите на Гаранционния фонд.
Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на
автомобилистите, Г. Г. Г., съставил против жалбоподателя ИР. Г. М. и в
нейно присъствие АУАН серия GA с№ ******** от 19.05.2021г.
Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля – Д. Д.,
очевидец на нарушението.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за
сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично
посочвайки и качеството на нарушителя ИР. Г. М. като ЛИЦЕ КОЕТО НЕ Е
собственик на МПС-то.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписал за нарушена.
В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката,
в резултат на която е констатирано нарушението.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя ИР. Г.
М., който НЕ вписал възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната
с него преписка, Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград
е издал процесното НП №21-0351-000479 от 15.06.2021год.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и е наложил
на жалбоподателя ИР. Г. М. на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв, в качеството му на водач на МПС и
негов ползвател.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.06.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана, но същото след подписването му от
жалбоподателя,връчителя установил грешка в него ,взел връченото на
3
жалбоподател НП и го скъсал,като хвърлил същото и съобщил на
жалбоподателя,че следва да се яви отново в РУ Свиленград за повторно
връчване на НП.
Вече на 28.02.2022година жалбоподателя се явил в РУ Свиленград и повторно
му било връчено НП №21-0351-000479 от 15.06.2021год./същият номер и
дата на издаване/,но адм.нарушение вече било квалифицирано като такова по
чл.483,ал.1,т.1 от КЗ и на основание чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ на
жалбоподателя било наложено адм.наказание Глоба в размер на 250лева в
качеството му на водач на МПС и негов собственик.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група
към ОДМВР – Хасково ,РУ – Свиленград да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по КЗ се доказва,видно от приетата по делото Заповед №1253з-
260/05.12.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.
По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която
жалбоподателя е правоспособен водач.,като срещу него има издадено
настоящото НП и 1бр. ЗППАМ издадено във връзка с настоящото НП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно
заседание, свидетел –Д.Х.Д.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетеля Д.Х.Д. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
4
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията и на този свидетел не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на
МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84
от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Така, между страните не е спорно, че със съставения АУАН на жалбоподателя
5
е вменено административно нарушение по смисъла на чл. 638,ал.3 от Кодекса
за застраховането, а в атакуваното наказателно постановление, вмененото
нарушение е вече преквалифицирано - чл. 483,ал.1,т.1 от Кодекса за
застраховането.
Спорният въпрос по делото е доколко е възможно допуснатото нарушение да
бъде отстранено по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН .
Във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 ЗАНН следва да се
съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011
г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение,
доколкото има за последица прилагането на незаконни административни
санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането
на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма.
Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия
орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа
наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната
според него правна квалификация е относима към установените обективни и
субективни признаци на деянието.
Изложеното в цитираното тълкувателно решение е доразвито и в практиката
на Административните съдилища в страната по приложението на чл. 53, ал.2
ЗАНН, като се приема, че е недопустимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да
се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение
(деянието с присъщите му признаци от обективна страна, място и дата на
извършване) и посочената като нарушена в него правна норма, като с
наказателното постановление се ангажира отговорността за нарушение,
различно от първоначално посоченото в АУАН такова - с дадената му правна
6
квалификация и описание от фактическа страна. Подобно противоречие би
могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига
да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН / в
този смисъл Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на
Административен съд – Пловдив/.
В настоящия случай би била допустима промяната на правната квалификация,
посочена в АУАН, само и единствено, ако фактическите обстоятелства
описани в него биха съответствали на нормата на чл. 483,ал.1,т.1 от Кодекса
за застраховането ( която именно е посочена за нарушена в НП ). Такова
съответствие обаче, не е налице.
В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от
обективна страна, нормата на чл. 638,ал.3 от Кодекса за застраховането ,
която касае управление на МПС без да е сключена задължителна ГО на
автомобилистите от лице ,което не е собственик на МПС.
В случая, в рамките на проведеното съдебно следствие, с категоричност се
изясни, че жалбоподателя е собственик на управляваното през процесния ден
МПС,за чието управление е необходимо да е налице сключен действащ
договор за задължителна ГО на автомобилистите.
По този начин, още при започването на административнонаказателното
производство със съставянето на АУАН, е посочена погрешна дейност на
наказаното лице, което съществено накърнява правото му на защита.
Впоследствие, с промяната на правната квалификация, жалбоподателят е
поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново нарушение, по
което както изложените факти, така и дадената от наказващия орган правна
квалификация са напълно различни от тези, описани в АУАН.
Тоест, с издаденото наказателно постановление е коригирана не само
квалификацията на вмененото нарушение, но е приета и различна фактическа
обстановка- в НП водача вече не е описан като лице, което не е собственик на
МПС, а като „лице, което е собственик на МПС ,за което е необходимо да е
налице сключен действащ договор за задължителна ГО на
автомобилистите“. Както вече бе посочено, подобно несъответствие между
АУАН и НП не може да бъде примирено. Следвало е административният
орган да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде отразена
коректно фактическата обстановка и поведението на жалбоподателя да бъде
7
субсумирано под правилната правна норма.
От всичко изложено следва, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което води до
необходимост от цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
За пълнота на съдебния акт що се отнася до издаването на две НП с един
номер и дата на издаването им,но с различна фактическа
обстановка,съдът намира следното:
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на жалбоподателя, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обусловя формалната му отмяна.
От събраните по делото доказателства се установява, че срещу
жалбоподателя на една и съща дата – 15.06.2021г. са издадени две
наказателни постановления с еднакъв номер – 21-0351-000479, но с различно
съдържание.
В двете наказателни постановления са описани различни обстоятелства, като
са наложени глоби за различни нарушения по КЗ.
Наказателното постановление, връчено на жалбоподателя на 25.06.2021г.се
отнася до нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ , а Наказателното постановление
със същия номер и дата, връчено на жалбоподателя на 28.02.2022г.се отнася
до нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ .
Установява се също, че двете еднакви по номер и датата на издаване
наказателни постановления са издадени въз основа на един акта за
установяване на административно нарушение.
От страна на наказващия орган липсват каквито и да е изявления, доводи и
съображения относно наличието на две идентични по номер и дата на
издаване, но разминаващи се по съдържание наказателни постановления.
Така констатираното разминаване безспорно нарушава правото на защита на
наказаното лице, което в крайна сметка е поставено в невъзможност да
разбере срещу кое вменено му противоправно деяние следва да се защитава.
Наличието на две еднакви по номер и дата на издаване наказателни
постановления, но визиращи различни обстоятелства и различни нарушения
8
препятства и осъществяването на съдебния контрол, доколкото остава неясно
каква всъщност е действителната воля на наказващия орган. /така и Решение
№423/12.11.2012г. постановено по КАНД № 379/2012г. по описа на АС
Хасково/.
По изложените доводи обжалваното НП като незаконосъобразно следва да се
отмени.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие ,а от страна на АНО –
не се претендира присъждане на юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено .
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла областната дирекция на
МВР, а не поделението й (доколкото само то е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно на ОД на
МВР-Хасково.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.2 вр с ал.2,т.1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
21-0351-000479 от 15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР
Хасково , РУ Свиленград , с което на ИР. Г. М. с ЕГН ********** от
*****************, за нарушение на чл. 483, ал. 1,т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от
КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 250 лв.
9
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на ИР. Г. М. с ЕГН ********** от *****************,,сумата в
размер на 400 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№182/2022г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10