РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13615 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба
на ответниците Л.Б.В. и П.Б.В. срещу решение № 426274 от 08.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 9267/2018 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, в частта,
с която е признато за установено, че Л.Б.В. и П.Б.В. дължат на Т.С. ЕАД суми,
както следва:
- за Л.Б.В. – сумата от 998,23
лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. – м.
04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521, ведно със
законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата
от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г.
- за П.Б.В. - сумата от 998,23
лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. – м.
04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521, ведно със
законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата
от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г.
За горепосочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 49245/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
С решението си районният съд
се е произнесъл и по отношение разпределението на отговорността за разноските в
първоинстанционното производство, съобразно изхода на спора.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Поддържа се, че вземанията на
ищеца за целия процесен период за погасени по давност, тъй като са периодични
по смисъла на чл. 111, б. „в“, пред. 3 ЗЗД и за тях е изтекъл давностен срок от
три години. Излагат се съображения, че не е установено от събраните по делото
доказателства, наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и
ответниците през процесния период с предмет продажба и доставка на топлинна
енергия. Посочва се, че районният съд неправилно е приел, че двамата ответници
притежават право на собственост върху процесния имот при равни дялове, като в
тази връзка се излагат съображения, че ако се приеме, че ответниците са били
собственици на процесното жилище през претендирания от ищеца период, то квотите
им в същия имот се разпределят, както следва: за П.Б.В. 1/3 идеална част и за Л.Б.В.
2/3 идеални части.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на решение, с което претенциите на ищеца да
бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално се моли, ако въззивният съд признае за
установено, че ответниците дължат на Т.С. ЕАД, посочените в първоинстанционното
решение суми, същото решение да бъде изменено, като бъде постановено, че П.Б.В.
дължи 1/3 част от процесните вземания, а Л.Б.В. 2/3 от същите. Претендират се
разноски във въззивното производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 20.07.2017 г. със
заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано длъжниците П.Б.В. и Л.Б.В.
да бъде разпоредено да му заплатят разделно, при ½ част за всеки от тях,
следните суми: 1/ сумата от 2041,34 лева, представляваща доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.; 2/ сумата от 589,42 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2014
г. – 13.07.2017 г.
На 25.07.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 49245/2017 г., по описа на СРС, 125 състав, с която е разпоредено длъжниците
да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок. Във връзка с горното на
заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу П.Б.В. и Л.Б.В. за претендираните в заявлението суми.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, поради което се явява
процесуално допустима.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като
такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в този смисъл
са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
За периода от м. 05.2013 г. до м. 01.2014 г. страните са
обвързани от Общите условия на ищеца при продажбата на топлинна енергия за
битови нужди /2008 г./.
Съгласно приложимите за периода от м. 05.2013 г. до м.
01.2014 г. Общи условия на ищеца при продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, стойността на потребената енергия се заплаща на месечни вноски в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат, т.е. срокът за
изпълнение на задължението е определен в договора. Задълженията към
топлопреносното предприятие са периодични платежи, за които е относима
3-тригодишна погасителна давност. Изискуемостта на най-късното месечно
задължение е настъпила на 30.05.2014 г., поради което към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за парично задължение – 20.07.2017 г.,
месечните задължения, формиращи главницата за доставена ТЕ, са погасени по
давност и не се дължат. Издаването на обща фактура за задължения към
топлопреносното предприятие след отчет на уредите за дялово разпределение няма
за ефект „подновяване“ началният момент на настъпване на изискуемост на всяко
месечно плащане и не дерогира правилата, уредени в ОУ относно падежа за плащане
на задължението, което не се новира с общата фактура. Така изложеното по-горе за
падежите на вземанията и за изтеклата погасителна давност върху тях са верни за
задълженията за главница и лихви върху нея
до м. 01.2014 г .
По отношение на задълженията за периода м. 02.2014 г. –
м. 04.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца при продажбата на топлинна
енергия за битови нужди /2014 г./. Според чл. 33 ал. 1 от тези ОУ задълженията
също се плащат ежемесечно, като същите следва да бъдат заплатени в 30-дневен
срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството. Падежът на
вземанията е всеки месец, а не след издаване на фактура по изравнителните
сметки . Това, че вече не се начисляват лихви за забава върху прогнозните
сметки - чл. 33 ал. 4 от ОУ - не се отразява върху падежа на вземанията.
Следователно в случая е изтекла 3-годишна давност върху главницата и за периода
м. 02.2014 г. – м. 04.2014 г. респ.за лихвите за забава върху нея.
По изложените съображения първоинстанционното решение се
явява неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е
признато за установено, че Л.Б.В. и П.Б.В. дължат на Т.С. ЕАД суми, както
следва: 1/ за Л.Б.В. – сумата от
998,23 лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. –
м. 04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521,
ведно със законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г.; 2/ за П.Б.В. - сумата от
998,23 лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. –
м. 04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521,
ведно със законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., респективно
вместо него да бъде постановено решение, с което претенциите на ищеца за
горепосочените суми бъдат отхвърлени.
Решението в необжалваните части е влязло в сила.
По отношение на разноските:
Предвид основателността на въззивната жалба
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която П.Б.В.
и Л.Б.В. са осъдени да заплатят на Т.С. ЕАД суми за разноски в заповедното и
исково производство, както следва: 1/ за Л.Б.В. – сумата от 50,13 лева,
разноски в заповедното производство и сумата от 74,56 лева, разноски в исковото
производство; 2/ за П.Б.В. - сумата от
50,13 лева, разноски в заповедното производство и сумата от 74,56 лева,
разноски в исковото производство, като вместо това ищецът Т.С. ЕАД, следва да
бъде осъден да заплати в полза на Л.Б.В. сумата от 293,11 лева, представляващ
разноски в заповедното производство и сумата от 293,11 лева, представляваща
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и в
полза на П.Б.В. сумата от
293,11 лева, представляващ разноски в заповедното производство и сумата от
293,11 лева, представляваща разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
При този изход на спора право на разноски пред
въззивната инстанция имат въззивниците П.Б.В. и Л.Б.В., като същите са
направили искане за присъждането на такива и са представили доказателства за
тяхното извършване, а именно за заплатена държавна такса за разглеждане на
настоящото производство от по 50 лева за всеки един от тях, както и адвокатско
възнаграждение за един адвокат, което се претендира в размер от по 400 лева за
всеки от въззиваемите. С молба от 09.05.2019 г., въззиваемата страна Т.С. ЕАД е
направила възражения за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения от въззиваемите. Настоящият съдебен състав, отчитайки
фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалното поведение на
процесуалния представител на въззивниците, намира че претендираното от П.Б.В. и
Л.Б.В. адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото
производство следва да бъде намалено до размера от по 300,00 лева, за всеки от въззивниците.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.С. ЕАД, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на П.Б.В. сумата от 350,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, както и на Л.Б.В. сумата от
350,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
426274 от 08.06.2018 г., постановено по гр. д. № 9267/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 125 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л.Б.В. и П.Б.В.
дължат на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/за Л.Б.В. – сумата от 998,23 лева,
представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. – м. 04.2014 г.
/отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521, ведно със
законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата
от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г.; 2/за П.Б.В. - сумата от
998,23 лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. –
м. 04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521,
ведно със законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., както и
частта за разноските, с която П.Б.В. и Л.Б.В. са осъдени да заплатят на Т.С.
ЕАД суми за разноски в заповедното и исково производство, както следва: 1/ за Л.Б.В.
– сумата от 50,13 лева, разноски в заповедното производство и сумата от 74,56
лева, разноски в исковото производство; 2/ за П.Б.В. - сумата от 50,13 лева,
разноски в заповедното производство и сумата от 74,56 лева, разноски в исковото
производство, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против Л.Б.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно съединени установителни искове за
признаване за установено, че Л.Б.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 998,23 лева,
представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. – м. 04.2014 г.
/отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521, ведно със
законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането и сумата
от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49245/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против П.Б.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно съединени установителни искове за
признаване за установено, че П.Б.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от
998,23 лева, представляваща доставена топлинна енергия за период 05.2013 г. –
м. 04.2014 г. /отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г./ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 118521,
ведно със законната лихва за периода от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането
и сумата от 286,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 49245/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 293,11 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 293,11 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 293,11 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 293,11 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата
от 350,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
в необжалваните части е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.