Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и девети януари година 2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15745 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, във
вр. с чл.45 ЗЗД.
Образувано е по частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./
от малолетния М.Н.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.М.С. *** против З. “А.“АД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100лв., при общ
размер 40 000лв., обезщетение за неимуществени вреди за причинени телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 04.05.2016год., ведно със законната
лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 04.05.2016
г., около 17:15 часа, в гр. Габрово, на кръстовището образувано от ул.
„Чардафон“ и ул. „Македония“ при управление на л.а.“Форд Ескорт“ с per. № ********,
управляван от водача В.И.К., която нарушил правилата за движение, като не
осигурила предимство и не пропуснала преминаващия на пешеходната пътека
пешеходец дете М.Н.М., в резултат на което го блъснала. Виновния водач напуснал
местопроизшествието, като по-късно самоличността на избягалия водач била
изяснена. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на дето М.Н.М..
Навежда твърдения, че във връзка с
причиняване на процесното ПТП на виновния водач В.И.К. е съставен АУАН №
472697/04.05.2016 г. Пострадалото дете е пресичало на пешеходната пътека и не е
непредвидимо и внезапно събитие. Намиращия се пешеходната пътека пешеходец
винаги е с предимство и всеки водач е длъжен да спре и да осигури безпрепятствено
преминаване. Настъпилото произшествие се дължи единствено на допуснатите от К.
нарушения на правилата за движение по пътищата, както и поради недостатъчно
внимание по отношение на пътната обстановка не е възприел своевременно
наличието на пешеходец на пешеходната пътека. В конкретния случай, водачът е
бил длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, т.е. следвало да изчака пешеходеца
да премине пред фронта на автомобила и едва след това за водача е следвало
безконфликтно да продължи движението си. С оглед на изложеното, в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача К. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на детето М.М..
Посочва, че за увреждащия л.а.“Форд
Ескорт“ с per. № ********, управляван от водача В.И.К., има сключен договор за З.ължителна
застраховка"Гражданска отговорност" на автомобилистите със З. “А.”
АД, ***0/24.06.2015 г., със срок на валидност една година, считано от 26.06.2015
г. до 25.06.2016 г.
Излага съображения, че в резултат на процесното ПТП детето М.М. е получил
следните телесни увреждания: загуба на съзнание, контузия на двете бедра;
контузия на лявото коляно; кръвонасядане на дясното бедро; масивен
кръвонасядания с хематом на лявото бедро и лявото коляно и съседните части на
подбедрицата; болки в лявото коляно с ограничена подвижност на същото.
След инцидента на 04.05.2016 г.
пострадалото дете е прието за лечение в педиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“- Габрово, по повод травмите и поради обостряне на заболяването си -
Хемофилия. Направени са съответните прегледи и изследвания, като е назначена
комплексна терапия по повод на обривите и хематомите по лявата подбедрица и
лявото бедро. Дето е изписано на 06.05.2016г. с окончателна диагноза: Обрив и
други неспецифични кожни ерупции. При изписването са дадени препоръки за
продължаване на лечението в домашни условия, с компреси с риванол и да се
постави антихемофилен глобулин. След което на 10.05.2016 г. на детето е
извършен преглед от д-р Янко Колев - специалист по съдебна медицина, при
прегледа е снета следната анамнеза: няма спомен за случилото се, свестил се
автомобила, който го карал към болницата, оплаквания за главоболие и болки по
травмираните места. Съгласно заключението на д-р Колев при прегледа са
установени следните увреждания - контузия на двете бедра и лявото коляно,
кръвонасядания на дясното бедро, масивни кръвонасядания с хематом на лявото
бедро и лявото коляно и съседните части на подбедрицата; болки в описаните
области; главоболие, болки в лявото коляно с ограничена подвижност на същото.
Сочи още, че в резултат на
уврежданията, получени при процесното ПТП детето М.М., търпи силни болки и
много страдания, не се чувстват добре физически и емоционално. Пътния инцидент
е причинил много силен стрес, който е до сега не е преодолян. Детето е
пресичало правилно на пешеходна пътека, като многократно му е обяснявано, че
това пресичане е безопасно за него, но въпреки това е пострадало. Вследствие на
инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, спазвал е
постелен режим, дълго време изпитвал неудобства, болки, не се чувства добре, вследствие
на множеството охлузвания и кръвонасядания по тялото, имал е болезнени и
ограничени движения на лявото коляно. Сътресение на мозъка със загуба на
съзнание, представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и е
средна телесна повреда. Получените увреждания са се отразили изключително зле
на здравословното състояние на дете, предвид болестта от която страда Хемофилия
-А, като същата води до много по дълъг период на възстановяване и появата на
множеството кръвоизливи от травмите получени при удара, дето е имало
кръвоизливи на голяма площ, кръвоизливи в мускулите и ставни кръвоизливи в
лявото коляно. За един продължителен период от време детето не е могло да се
върне към обичайния си динамичен начин на живот, изолирало се е, не е могло да
извършва обичайните си занимания с връсниците си. Към настоящия момент
пострадалото дете е все още не може да забрави настъпилия инцидент, има
неспокоен сън, стряска се, скърца със зъби и се страхува да пресича улиците
само и винаги изчаква, за да пресече с група от хора.
Ответникът – З. “А.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва изцяло предявеният иск по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството ПТП да е станало на пешеходна
пътека. Заявява възражение за значително съпричиняване, като се позовава на нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на пострадалия. Наведено е възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва акцесорната претенция, като сочи, че на основание
чл.380 от КЗ лицето, което желае да получи обезщетение е длъжно с предявяването
на претенцията да представи и банкова сметка, *** на застрахователя. Твърди, че
пред него е образувана преписка по щета № 10016100102398Н, но не е представена
информация за банковата сметка на ищеца, като заявява, че застрахователят не
дължи лихви.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв.К. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
Ответникът З.
“А.“ АД, чрез юрк. Маркова оспорва исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК вр. с чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.05.2016г. се установява, че на 04.05.2016г. около 17:30 часа, лек автомобил
„Форд Ескорт“ с рег. № ********, управляван от В.И.К. *** на кръстовището
образувано от ул. „Чардафон“ и ул. „Македония“ реализира ПТП с пешеходецът Михайл
М., като го блъска, след което напуска мястото на произшествието и не уведомява
контролните органи на МВР. В констативния протокол е отразено е, че е пострадал
М.Н.М., на 11 години, без счупване. Посочено е още, че гражданската отговорност
на виновния за ПТП водач е застрахована при ответника – З. „А.“ АД. /л.5 от делото/
От приетата
неоспорена Епикриза по ИЗ № 5493/2016 на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр.
Габрово, се установява, че М.М. на 11г. е постъпил в болничното заведение, педиатрично отделение на
04.05.2016г., след ПТП с диагноза обрив и други неспецифични кожни ерупции.
Назначена му е медикаментозна терапия и на 06.05.2016г. е изписан от лечебното
заведение с препоръка да продължи лечението вкъщи с компреси с реванол и да се
постави в ПО антихемофилен глобулин, след осигуряването му от гр. Плевен на
07.05.2016г. Посочено е , че детето е постъпвало в отделението, с Хемофилия
„А“. /л.6 от
делото/
По делото са представени
и приети АУАН № 370 от 04.05.2016г. на ОД на МВР, гр. Габрово и Наказателно
постановление № 16-0892-000455 от 09.06.2016г., съгласно който на В.И.К. е наложено админстративно наказание, за
това че на 04.05.2016г. около 17:30 часа, в гр.Габрово на кръстовището
образувано от ул. „Чардафон“ и ул. „Македония“, при управление на л. а. „Форд
Ескорт“ с рег. № ********, не е била внимателна и предпазлива към уязвимите
участници в движението, какъвто е пешеходеца Михайл Н.М., когото блъснала и
реализирала ПТП - нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП във връзка с процесното ПТП. /л. 47-48 от
делото/
Според
приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л. д-р А.Н. – специалист-вътрешни болести
и клинична хематология, се установява, че ищецът е получил травматични
увреждания на долни крайници – контузия двете бедра и ляво коляно с
кръвонасядания, при станалото на 04.05.2016 г. ПТП, които са довели до болки и стрес,
физическа и психическа травма, дискомфорт и страдания, тревога и притеснения,
протекли за по дълъг период от време от колкото при децата без това заболяване,
защото измененията се разполагат и простират
на по- голяма площ и дълбочина в подкожието.В заключението е обоснован извод,
че характерно за заболяването Хемофилия А, е че кръвонасяданията и хематомите
се разнасят по бавно и за по дълъг период от време. Експертът е посочил, че периода
на болезненост и възстановяване свързан с разнасянето на хематомите е удължен.
Това е свързано с притеснения, стрес и дискомфорт на детето и на родителите за
по-дълъг период от време от времето за възстановяване на здраво дете.
В о.с.з. проведено на 18.09.2017г.
вещото лице д-р А.Н. допълва, че детето няма спомен за това как е качено в
автомобил, който го е закарал до Бърза помощ. Сочи, че е възможно да има средна степен мозъчно сътресение при
удара от колата. Основните са травми са хематомите, няма фрактури на бедрена
кост, но хематомите са големи, обширни, бавно разнасящи се и болезнени. Сочи
че, има намалена флексия, което
представлява намалено сгъване на ставата.
Съдът възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещо
лице д-р А.Н., като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите
неоспорени писмени доказателства.
От приетата СМЕ с вещо лице д-р В.Т. се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият М.Н.М.
е получил следните травматични увреждания: Кръвонасядания в областта на дясното
и ляво бедро, лявото коляно и подбедрица. Вещото лице е посочило, че в
наличната по делото медицинска документация няма отразена и описана травматична
находка в областта на главата, което изключва и възможността за загуба на
съзнание породена от травма на главата. Д-р Т. сочи, че от приложените по
делото рентгенови изследвания е видно, че няма травматични увреди на костните
структури на скелета. Налице са мекотъканни увреждания в областта на долните
крайници. Констатираните
мекотъканни увреди отзвучават без да останат трайни или постоянни последици за
срок от около 20-25 дни. В резултат на описаните в медицинската документация
травматични увреждания причинени при процесното ПТП не са настъпили усложнения.
Експертизата е приела, че предвид характера на уврежданията, които са
мекотъканни, както и липсата на медицинска документация с по-късна дата от
инцидента, която да удостоверява наличието на усложнения на травмите, е налице
пълно възстановяване на пострадалия от причинените травматични увреждания. Характерът
на уврежданията прави безпредметно извършването на преглед близо 28 месеца след
инцидента, поради което такъв не е провеждан.
Заключението на СМЕ с вещо лице
д-р В. Т. оспорена
от пълномощника на ищеца – адв. Б., но доколкото заключението кореспондира с
на
приетите неоспорени писмени доказателства и съдебно медицинска експертиза с
вещо лице д-р А.Н., съдът го възприема като обективно и компетентно дадено.
В проведеното на 18.09.2017г. о.с.з.
вещото лице д-р Т. допълва, че що се отнася до травма на главата, която да е
протекла с мозъчно сътресение, трябва да се отчете комплекс от фактори, както
обективна находка, така и съответната клинична изява. Възможно е, ако има
травма в окосмената част на главата да не бъде регистрирано контактно
увреждане, но при мозъчно сътресение в тежка или в по-лека степен, клиниката е
ясна, манифестна, изразява се в гадене, главоболие, световъртеж, еднократно
повръщане, каквито оплаквания няма отразени в медицинската документация, а това
е от Спешно отделение на болницата в Габрово от 4 май 2016 г., когато е
инцидента, както и при последвалото лечение в лечебното заведение и издадената
ИЗ. Вещото лице пояснява, че няма и консултация с невролог, няма отразена
работна диагноза и не е обсъждано изобщо мозъчно сътресение в случая. Подчертава, че особено при деца, при наличие
на ЧМТ, се постъпва с повишено внимание и те остават най-малкото под активно
наблюдение като се обсервира, т.е. поставя се под съмнение наличието на такова
увреждане. При комплексната оценка на тези данни експертизата е категорична, че
мозъчно сътресение в случая няма, леко или по-тежко, иначе щеше да бъде
отразено като диагноза в медицинската документация. Допълва още, че СМУ е
издадено шест дни след травмата и няма как съдебния лекар да констатира за мозъчно сътресение, след като клиницистите
в момента на травмата или малко след нея са длъжни да го обсъдят и да
предприемат съответните лечебни действия, за да избегнат усложнения, които
могат да имат и фатален характер.
От заключението на САТЕ изготвена от
в.л. инж. К.Г., се очертава най-вероятен механизъм на произшествието: на
04.05.2016 год., около 17:30 ч, в гр. Габрово по ул. „Македония“ се е движил
лек автомобил „Форд Ескорт” с регистрационен № ЕВ4754 АН управляван от В.И.К..
При достигане до кръстовището с ул. „Никола Войновски“ /преди кръстовището -
ул. „Чардафон“/, водачката е спряла автомобила за осигуряване предимство за
преминаване на МПС завиващи от ул. „Чардафон“ наляво към ул. „Македония“. При
освободено кръстовище, водачката е предприела маневра за извършване на ляв
завой към ул. „Н. Войновски“ и в ускорителен режим е достигнала скорост от
порядъка на 10 км/ч. След изминаване на около 4 м водачката е възприела
пресичащо кръстовището отдясно дете - М.Н.М. на 11 години от десния тротоар на
ул. „Н. Войновски“ към срещуположния и З.ействала автомобила за екстрено
спиране. Независимо от предприетото спиране е настъпил сблъсък с пресичащото
дете на около 2,0 м вляво от десния тротоар на ул. „Н. Войновски“. Ударът е
нанесен с предна дясна част на автомобила по лявата страна на тялото на детето
- челен кос удар за автомобила. От резултативния ударен импулс на движещия се
автомобил и тичащото наляво дете, тялото му е отблъснато напред и надясно, като
пада непосредствено пред автомобила с глава към тротоара. От удара детето
получава травми по двата долни крайника и при падането - и по лявото коляно и
останалите травми, описани в СМЕ. Вещото лице е приело, че от професионална гледна
точка, водача на лекия автомобил е следвало да наблюдава измененията на пътната
обстановка - наличието на дете в близост до пътното платно вдясно, за което е
имала обективна възможност. За да не настъпи процесното ПТП, водачката е
следвало да управлява автомобила при конкретната пътна ситуация със скорост не
по - висока от 6,5 км/ч. Водачката е имала техническа възможност да избегне ПТП,
чрез извършване маневра за заобикаляне отляво на пешеходеца. Следва да се
отбележи, че тази маневра е възможна само при отсъствие на насрещно движещи се
автомобили, за каквито няма данни в свидетелските показания. Инж. Г. сочи, че от
страна на пешеходеца е следвало да предприема пресичането по намиращата се в
непосредствено близост пешеходна пътека; не е следвало да навлиза в пътното
платно при наличие на движещ се в непосредствена близост лек автомобил. Експертизата
посочва, че при конкретните условия, ударът е бил непредотвратим, т.е.
водачката не е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП. Видимостта в кръстовището и към срещуположния тротоар, от
където детето е навлязло в пътното платно, са без налични препятствия, които да
я ограничават. Водачката е имала възможност да възприеме движещото се дете още
при движението му по тротоара. Предвид
пешеходната пътека и дете върху тротоара в близост до нея, което е било видимо
за водачката, същата е следвало да управлява автомобила с повишено внимание.
„Внезапността“ на появата на детето - „. При самото ми тръгване видях как момченце
тича срещу колата“, показва, че водачката не е отчела движението на детето в
конкретната ситуация при потегляне с автомобила от спряно положение. При
положение, че в момента на възприемане действията на детето, водачката беше
преустановила движението на автомобила и да изчака преминаването му,
произшествие нямаше да настъпи. Отразено е, че процесното ПТП е настъпило на
кръстовището на ул. „Македония“ с ул. „Чардафон“ /ул. „Никола Войновски“ - след
кръстовището/. На кръстовището, непосредствено след него в посоката на движение
на лекия автомобил, върху пътното платно на ул. „Н. Войновски“ има пешеходна
пътека. Експертът е посочил, че достигнатата скорост от автомобила в
кръстовището е 10,19 км/ч преди екстреното му спиране. Опасната зона за спиране
на автомобила при достигнатата скорост е 4,0 м. В момента на навлизане на
пешеходеца - дете в кръстовището, автомобилът е отстоял на 2,19 м от мястото на
удара. При конкретната пътна ситуация - приближаване на пешеходна пътека,
времето за реакция на водачката е 0,8 сек. При положение, че водачката,
движейки се към пешеходната пътека, е възприела дете в близост до траекторията
на движението на автомобила и професионално е завишила вниманието си в
готовност за реакция, времето й за реакция би било 0,6 сек, което съответства
на пълна концентрация на вниманието и предвиждане на появата на опасности. Детето
е попадало в опасната зона за спиране на автомобила. Прието е, че на
кръстовището към часа и времето на настъпване на процесното ПТП е имало добра
видимост - детето е имало обективна възможност да наблюдава и възприеме
движението на ПС, в т.ч. и лекия автомобил. Пешеходецът - дете е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествие, като просто не навлезе
в кръстовището в момент, когато в него се е намирал и извършвал маневра „ляв
завой“ лекия автомобил. Детето е следвало е да изчака преминаването на
автомобила и едва тогава да навлиза в кръстовището, или да пресече пътното
платно на ул. „Н. Войновски“ по пешеходната пътека.
В проведеното на 29.01.2019г. о.с.з.
вещото лице Г. допълва, че това е една конкретна ситуация, тъй като водачката
се е З.ействала в момента, когато непосредствено вижда детето пешеходец. Може
да изкаже предположения, че то ако е минал на метър и половина по-напред,
най-вероятно щеше да настъпи същия резултат.
Съдът възприема заключението на
съдебно автотехническата експертиза с вещо лице инж. К.Г., като обективно,
компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени
доказателства.
Свидетелят В.К., сочи в показанията
си, че участвала в ПТП през 2016 г. Идвала от ул. „Македония“ и трябвало да
завия наляво към ул.„Никола Войновски“. На кръстовището изчакала колите с
предимство от дясно. При самото й тръгване видяла как момченце тича срещу
колата. Свидетелката сочи, че спряла, а детето се хвърлило върху капака. Колата
била спряла, детето започнало да вика. Слязла от колата и З. нея на няколко
метра, жена започнала да вика, предполага че е майка му, появили се още 2-3
мъже и те започнали да викат и да я обиждат, проявили агресивно отношение и
заплахи за живота й, при което тя се уплашила и си тръгнала. Свидетелката
пояснява, че произшествието настъпило около 17:00 ч. Допълва, че на кръстовището
няма светофарна уредба, има пешеходна пътека, но тя е на няколко метра
по-наляво. Пояснява, че самото действие се случва на Т-образно кръстовище, при
което момчето тича насред пътя. Идвала от ул. „Македония“ в посока към
Т-образното кръстовище и трябвало да завиве наляво. Изчакала колите отдясно,
защото те са с предимство. Пътят свършва срещу нея. Момчето се засилва към
колата срещу нея. К., посочва, че там няма пешеходна пътека, а същата е на
около 100-200 м. Срещу нея свършвал пътя, там има тротоар, но няма заграждение
на този тротоар. Движението било в пиков час, малко коли от ляво на нея. В
първия момент, когато го възприела пешеходеца, се канела да тръгне, видяла, че
той се засилва към колата насред пътя, спряла и тогава той се хвърлил на
капака. Свидетелката заявява, че преди да предприеме това действие пешеходецът
не се е огледал. Няма увреждания по автомобила. Детето не е изпадало в
безсъзнателно състояние, то викало, не помни да е казало, че нещо го боли. Слязла
от колата, появила се жена, предполага майка му и още 2-3 мъже и започнали да я
заплашват. Мястото на произшествието е с едно платно, двупосочно, по една лента
за движение за всяка посока. Другата улица, която я пресича, също е с по една
лента за движение. Има пътни
знаци „път за предимство“ на нея и този отдясно. Пътят за предимство е във
форма на ромб. Пътят, по който се движала „Македония“ и за надясно, е път с
предимство, но трябва да се изчака тези, които се движат отдясно да преминат.
Пешеходната пътека отляво пресичат съответния тротоар до срещуположния тротоар
на ул. „Никола Войновски“. Свидетелката сочи в показанията си, че има знак за
пешеходна пътека в нейната посока за движение. Момчето излязло срещу нея. Изскочило
от тротоара насред пътя. К. заявява, че е в кръстовището и в момента, в който
искала да предприема ляв завой, то изскочило насреща й. Пешеходната пътека е
встрани. Срещу нея има тротоар, но пешеходната пътека е встрани. Когато нямало
коли отдясно и ги изчакала, тогава изскочило детето. На място детето нямало травми.
С цялото тяло залегнало на капака. То си вървяло, нямало му нищо. Започнали да
я заплашват, отдалечили се встрани и тя си тръгнала уплашена. Детето не се
покачило до стъклото, хвърли се в средата на капака. Лента за завой наляво в нейната
посока за движение нямало. Не е давала показания, че детето се е хвърлило от
лявата страна на автомобила. Сочи, че детето
се движело перпендикулярно, тръгвайки от тротоара срещу нея.
По
делото е допуснат до разпит по делегация В.И.П.. Свидетелят сочи в показанията
си, че си спомня за инцидента станал на 04.05.2015г в гр.Габрово, на кръстовище
от ул. „Чардафон“ и ул. „Македония“, около 17:10 - 17:15 часа. По професия е
шофьор и изпълнявал курс за доставка в гр. Габрово с товарен автомобил. Приближил
кръстовището и на около 50 м. преди кръстовището видял, че колата пред нега рязко
спряла. Помислил, че колата е аварирала и така е спряла, че му препречвала пътя
да продължи. Спрял и пуснал автомобила в авариен режим. В това време видял, че
жена от спрялата кола излязла и погледнала пред колата, ръкомахала и тръгнала
да се качва в колата. Тогава той слязъл от автомобила, жената дала З.ен ход на
колата и потеглила напред. Когато колата се отдръпнала видяла, че пред нея има
дете. Детето било само, почти до бордюра на тротоара и плакало. На стопа на
кръстовището, били спрели хора с друг автомобил и говорели по телефона.
Приближили се към детето, което лежало на пътя, на около метър-метър и половина
преди пешеходната пътека и го попитал защо плаче, дали е ударено. Детето не си
казало името, но отговорило, че колата го блъснала. Свидетелят заявява, че видимо
по детето нямало рани. Попитал го, дали нещо го боли и то отговорило, че го
болят краката и му показал областта около колената и на двата крака. Детето било
доста уплашено, плачело, прихълцвало, било леко пребледняло. Попитал го с кого
е, но то само плачело и казвало че го болят краката. П. сочи в показанията си,
че детето било между 9 - 11 години. Хората, които били спрели с автомобила му
казали, че са се обадили на тел.: 112. Детето много плакало. Попитал го, дали
може да си движи краката. Размърдал ги леко, помогнал му да се изправи, но
видимо не можело да си стои на краката. Издърпал го на тротоара, минавала жена
и тоя я попитал за телефона на спешния център и къде се намира той. Жената
обяснила къде се намира спешният център, помолил детето да го прегърне, взел го
и го сложил на седалката в микробуса и го завел в спешния център. В този момент
екипа, който трябвало да тръгне за произшествието поел детето, защото той го
изпреварил. Помолили го да изчака полицията и дал показания. Когато станал
инцидента, той бил на около 50 метра преди кръстовището. Движел се в посока от
север на юг, в дясната лента на платното.
В конкретния ден
си спомня, че леко превалявало дъжд, но определено
имало видимост в района на кръстовището. Не било натоварено движението по
пътното платно, в района на ПТП-то около кръстовището. Детето видял в
последствие, когато потеглил автомобила, който бил спрял пред него на
определено разстояние, което не може да прецени, пред неговия автомобил.
Първоначално не видял, но когато лекият автомобил „Форд Ескорт“ потеглил наЗ.,
тогава видял, че има лежащо на платното в близост до тротоара дете, от лявата
страна на Форд-а. Забелязал детето, когато „Форд Ескорт“ тръгнал на заден ход и
после потеглил в посока юг. Спомням си, че предната броня на Форд-а я нямало.
Не е видял в момента на удара къде е било детето и в каква посока се е движило.
Видял, че детето лежи на платното, в близост до тротоара, на около метър-метър
и половина, максимум два от пешеходната пътека. Детето лежало на платното като
главата му била към тротоара, а краката му били към платното. В района на инцидента имало пешеходна пътека. На
това кръстовище, това била единствената пешеходна пътека. Лежащото дете било на
около метър и половина-два максимум, преди пешеходната пътека. Кръстовището е
Т-образно. От неговата посока пътят с предимство е наляво. Детето било почти в
самото кръстовище. П. сочи в показанията си, че не е видял къде и как се е
реализирал удара.
Показанията
на свидетелят В.И.П., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с доказателствата
по делото.
За
установяване на неимуществените вреди по почин на ищеца е допуснат до разпит
свидетелят М. М.– дядо на ищеца. Същият посочва, че знае за настъпилия пътен
инцидент с М., през май 2016 г. Били си вкъщи със съпругата му, информирали ги
по телефонна, че детето е блъснато от кола, в безсъзнание и е в болница. Отишли
в болницата, видяли, че е в безсъзнание и жена му припаднала. Настанили го в
болницата в Габрово за три дни в детско отделение с баба му. Като отишли на
място имало кръв на челото и печат на главата, колкото пет стотинки, бил
охлузен по бузата, по челото, по дясната ръка от лакътя до дланта, ожулен и от
коляното до бедрото горе имало голяма синина. Свидетелят заявява, че детето е
хемофилик, което е по наследство., той също е хемофилик. Тази синина е
закоравяла със съсирек на кръв и му слагали антихемофилен глобулин. След като
го настанили в болницата детето не е могло да се държи на краката си и три дни
ходило като замаяно. След изписването, започнал да получава световъртежи,
гадене, повръщане. Тогава бил на 11 години. След инцидента детето започнало да се напикава, имало кошмари
и те го успокоявали. Имал нужда да му се помага повече от месец за всичко. Ходел,
все едно че е пиян. Баба му му помагала, къпела го, тоалет. След болницата в
Габрово, минала седмица и той започна да уринира кръв. Отишли пак в болницата,
прегледали го и казали, че има травма в десния бъбрек от катастрофата. Приели
го в болницата в Габрово в детско отделение, където престоял десет дни. Сега
като излезе избягва пътищата, където има коли. Един път неволно се изпуснал в
гащите в училище и се прибрал плачейки. От деня на ПТП настъпил един обрат в
детето и все още не може да го възприеме, че е минало, че няма да му се случва
втори път, станал много плашливо. От травмите в главата той взел да забравя.
Все пита баба си къде са му вещите. Когато е топло детето получавало световъртеж и
залита. Преди ПТП детето било много добре – няма гадения, не се напикавало.
Свидетелката
З.А.– баба на ищеца, сочи в показанията си, че били у дома, телефонна звъннал и
разбрали, че е станало ПТП с внука им. Качили се в колата и отишли в болницата
в Габрово. Като видяла внука на носилка, й станало лошо и припаднала. Той бил
окървавен по лицето, кракът му, лакътя. Бил мокър, защото валяло дъжд. Свидетелката
сочи, че детето не било в съзнание. Като влязло в детското отделение тогава се
осъзнало, било като пияно. Три дни тя и майка му се сменяли в болницата. Когато
излязъл от болницата на третия ден, той започнал да пика нещо мътно и тъмно.
Той е болен от хемофилия. Отишли в болницата, той пикал кръв. Имал съсирек в
бъбреците и лежал в болница 10 дни. Лекарите казали, че е стресиран и от това
се получава. След 2-3 седмици започнал да се движи, но имал световъртеж и
повръщаше. В момента пак го има. Има страх от коли. Физически не се е
възстановил, защото куца.
В конкретния случая съдът не кредитира
показанията на свидетелят М.и свидетелката А., в частта, в която твърдят, че ищецът
е бил в безсъзнание, доколкото тези твърдения са изолирани и не се потвърждават от други доказателства по делото.
С определение от 11.07.2017г.,
постановено по настоящото дело, съдът е задължил ответното дружество да
представи заверено копие на застрахователна полица
№1111500167730/24.06.2015год., със срок на валидност от 26.06.2015год до 25.06.2016год., сключена за процесното МПС.
По делото липсват данни ответникът да е представил заварен препис на
застрахователната полица.
С
протоколно определение от 18.09.2018г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество ЗАД „А.“ АД и деликвента към датата на
процесното застрахователно събитие, а именно 04.05.2016 г. по отношение на л.а.
„Форд Ескорт“, с рег. № ******** с водач В.И.К..
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди са допустими и частично
основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника ЗАД „А.” АД,
и деликвента В.К. е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на В.К. изразяващо се в нарушение на правилата на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.“
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на неимуществените вреди: Претърпените от ищеца М. неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. При определяне на размера в съответствие с правилото на чл.
52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, решаващия
състав съобрази следните обстоятелства:
1/детската възраст на малолетния ищец М. към
момента на настъпване на увреждането – 11 години, 2/ силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията - кръвонасядания в областта на
дясното и ляво бедро, лявото коляно и подбедрица, представляващи мекотъканни увреждания в областта на долните
крайници, които при наличие на хронично заболяване „Хемофилия А“, са отзвучали без да останат трайни или постоянни последици
за срок от около 20-25 дни; 3/ преживения стрес в момента на удара и по време
на лечението, и удължен периода на
болезненост и възстановяване свързан с разнасянето на хематомите, предвид
наличието на заболяване „Хемофилия А“, при ищеца, 3/ липсата на настъпили
усложнения, както и че е налице пълно възстановяване на пострадалия от
причинените травматични увреждания, 4/ обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането – 2016г. , чиито промени намират отражение
в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ
(отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ (отм. )
Преценени в съвкупност, всички изброени
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата от 7 000 лв. като иска за разликата
от определения до предявения размер от
25 100лв. частично от глобална сума
40 000лв. , следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
възражението с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
С
оглед наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса
налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. От показанията
на допуснатия по делото свидетел В.П. – очевидец на ПТП, разпитан по делегация
се установи, че в района на инцидента има пешеходна пътека, като детето е било
на около метър и половина – два максимум, преди пешеходната пътека. От заключението
на приетата в настоящия исков процес САТЕ, се установи, че непосредствено след
кръстовището, считано за посоката на движение на автомобила, на пътното платно
на ул. „Н. Войновски“ е очертана пешеходна пътека. Пътната настилка е асфалт в
задоволително състояние, мокра към момента на ПТП. Произшествието е настъпило
при светло време и „леко преваляване“. Установи се още, че детето не е
пресичало на пешеходна пътека и е следвало да изчака преминаването на
автомобила и едва тогава да навлиза в кръстовището или да пресече пътното
плътно на ул.“Н. Войновски“ по пешеходната пътека, но в о.с.з. вещото лице Г.
излага предположения, че ако е минал на метър и половина по – напред,
най-вероятно щеше да настъпи същия резултат.
С
оглед изложеното, съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
детето, доколкото същото е нарушило правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно: „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства.“
По правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от
момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на
отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и
застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и
дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху
главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество, че със заявената пред дружеството
претенция не е представена информация за банковата сметка на ищеца, съгл.
чл.380 ,ал.1 КЗ обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г.,
поради което, дружеството не е изпадало в забава. Не се спори между страните,
че ответникът е застраховател по "ГО на автомобилистите" на виновния
водач В.К. със срок на валидност от 26.06.2015 г. до 25.06.2016 г. Съгласно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. В настоящия случай, приложим е КЗ (отм.), тъй като полицата е
сключена на 26.06.2015 г., с оглед на което задължението в разпоредбата на чл.
380 КЗ е неприложим в настоящия случай за ищцовата страна.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски,
съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищецът, чрез законния му представител адв. П.К.,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска в размер на 816 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство за
уважената част от исковете в размер на
280 лв., както и 288.44 лв. депозити за експертизи, съразмерно
уважената част.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете. Наведеното от ищеца възражение за
прекомерност на разноските, съдът намира за неоснователно, предвид фактическа и
правна сложност на делото. Съдът намира,
че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 329.15 лева с вкл. ДДС и 493.96 лв. съдебно- деловодни
разноски.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес ***, да заплати на М.Н.М.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.М.С., с адрес: ***, сумата 7 000 лв., на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 04.05.2016 год. от водача на л.а.„Форд Ескорт“, с per. № ********, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2016
год., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявен размер от 25 100лв. ,
частично от глобална сума от 40 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.” АД, ЕИК ********, да заплати на
адв. П.К. - САК, за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 816 лв.
с ДДС.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.М.С., да
заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ********,
сумата 1 823.11 лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ******** да
заплати по сметка на СГС, сумата 280
лева, държавна такса и 288.44 лв. депозити за експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: