Протокол по дело №782/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 651
Дата: 19 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100900782
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 651
гр. Варна, 17.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900782 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦОВАТА СТРАНА ОБЩИНА СИЛИСТРА, уведомена в
предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
представлява се от адвокат М. Д. от Адвокатска колегия - Силистра, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “М И М ФАМИЛИ“
ООД, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “ВАТ КЪМПАНИ
РУСЕ“ ЕООД, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се
представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. А. А., редовно призован, не се явява, не представя
заключение по съображения, изложени в молба от 03.10.2023 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И
1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 24241/06.10.2023 г. заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му,
както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б., 54 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението си.
АДВ. Д.: Първо едно становище по начина на изготвяне на
заключението. Считам, че при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е допуснало най-честата грешка, която допускат много вещи
лица, като е излязло извън поставената му задача. Тази задача е ясно
определена в определението на съда, като вещото лице извън тази задача е
започнало да събира доказателства, нещо, което вещото лице няма право да
извършва. Заключението на вещото лице може да се основава единствено на
събраните по делото доказателства, тъй като страните могат да ги оспорят
или да представят други доказателства във връзка с вече събраните такива.
СЪДЪТ приканва на адвокат Д. да отправя въпроси към вещото
лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. Д.: Изискате ли сте от „Ка Мениджмънт“ ЕООД, което не е страна
по спора, да представи определени документи и те са Ви представили такива,
като са описани на втора страница от заключението, общо около над 20
документа. Тези документи, въз основа, на които Вие сте изготвили, защото
експертизата Ви стъпва изцяло върху тези документи, счетоводните справки,
записите, оборотните ведомости за съответните години, представени ли са в
НАП или представят ли се изобщо там заедно със счетоводния баланс, някъде
на друго място освен в НАП, в ТР и там, където има задължение да се
представят счетоводни документи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Тези не се представят. Аз съм ги взел, понеже
моята задача е да установя дали има вземане от 30 000 лева в баланса. За да
2
отговоря на задачата аз трябва да изследвам баланса, който е публикуван в
ТР, където в баланса има едни цифри, но просто аз трябва да кажа
съществуват ли тези 30 000 лева и за това съм изследвал всички статии от
баланса, за да мога да кажа – да, съществуват; не – не съществуват.
АДВ. Д.: Задачата Ви е точно определено и е казано да се съобрази
приложения счетоводен баланс към 31.12.2016 г. и след като извършите
справка за вярност на този счетоводен баланс с публикувания такъв в ТР. Да
разбирам ли, че тези документи могат да бъдат изготвени във всеки един
момент, още повече, че те не са подписани и не са и датирани? Само показват
някакви отразявания към някаква дата. Могат ли да бъдат изготвени
непосредствено преди изготвяне на експертизата, след като казвате, че те
балансово никъде не се показват и не се отразяват.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Извънбалансово е възможно, но балансово не
може, понеже съм сравнявал представения баланс и публикувания и съм
гледам перо по перо дали отговаря на салдата в оборотната ведомост.
АДВ. Д.: Говорим за записванията, касаещи извънбалансовите
осчетоводявания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Понеже не се отразява в баланса, не мога да кажа
кога се изготвени. Но по принцип, оборотната ведомост, балансовите сметки
отговарят на публикувания и приложения счетоводен баланс, защото, ако не
изследвам перо по перо в баланса, аз не мога да отговоря на въпроса.
АДВ. Д.: Става въпрос само за баланса. Кои счетоводни сметка са
задбалансови? От кои счетоводни сметки се водят вземания, съответно
задължения, които се водят задбалансови?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това е по преценка на счетоводството. То си
избира кои сметки ще бъдат балансови. Преди имаше общ индивидуален
сметкоплан, но от 2010 г. всяко предприятие си съставя индивидуален
сметкоплан, където упоменава кои сметки какви ще бъдат и за това съм
приложил получената счетоводна политика от НАП, където може да се
установи счетоводството как се води, кои сметки за какво се водят.
АДВ. Д.: Кое вземане е условно, защото казвате, че това вземане е
осчетоводено като условно. Обяснявате защо, защото било несигурно
неговото събиране?
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: От счетоводна гледна точка, това вземане е
условно, понеже, ако го осчетоводим балансово, трябва да покажем приход от
30 000 лева и да сложим 10 % корпоративен данък за НАП като печалба. И
тук се спазва принципът на предпазливостта от ЗСч, когато знае, че от някой
приход ще има и постъпление, ние го осчетоводяваме балансово. Когато
мислим, че този приход ще дойде след година, две, три, ние го водим
задбалансово и когато този приход дойде, тогава се осчетоводява като приход
и се начислява 10 % корпорпоративен данък. Иначе, ако го бяха осчетоводили
си става една фалшива печалба от 30 000 лева, които „Ка Мениджмънт“
ЕООД трябваше да покажат в ГДД и да се обложи с 10 % данък и те
предполагам, че за това не са я осчетоводили балансово.
АДВ. Д.: Не става ли така точно обратното – една печалба не се показва,
за да не се плати данък? Всеки ли договор и всяка фактура ли може
осчетоводена задбалансово, ако ние си мислим, че не можем да съберем
вземането, защото така излиза от думите Ви?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, това е друго. Имаме договор за цесия, където
е упоменато, че ще постъпят пари от цесия. И в практиката парите от цесии
идват след година, две, три или даже и не идват. И за това, те са използвали
принципа предпазливост от ЗСч, не се го показали балансово, а са го показали
задбалансово. Ще го покажат балансово, когато съберат парите.
АДВ. Д.: Това го разбирам от гледна точка на представените Ви
документи. Но аз говоря, че от всеки един договор ли, ако имаме една
несигурност в събирането и кой преценява тази несигурност, не знам, всеки
един договор ли може да бъде представен по този начин задбалансово?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, не всеки договор, изключая фактурите.
Фактурите, същите трябва да бъдат показани в дневниците за покупки и
продажби. Не може да не се осчетоводят. Условни са тези договори за цесия,
защото не се знае кога ще постъпят парите.
АДВ. Д.: Сметка 751 задбалансова ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Обясних Ви. Всяко предприятие си избира сметки
и казва кои сметки са задбалансови и кои са баланкови. Индивидуален
сметкоплан. Преди имаше общ за всички.
АДВ. Д.: По друг начин да Ви задам въпроса. Записаните операции в
4
сметка 751 трябва да намерят отражение в баланса към края на отчетния
период, към 31 декември на съответната година?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това Ви обясних, че по техния индивидуален
сметкоплан в тази сметка се водят задбаланково. Всяко предприятие може да
си избере сметка, например 303 да бъде каса, макар, че по принцип се
използва сметка 303 да бъде продукция.
СЪДЪТ указва на адвокат Д., че вещото лице е дало отговор на
въпроса, че според техния индивидуален сметкоплан операциите в
сметка 751 не трябва да бъдат отразявани в счетоводния баланс към 31
декември за съответната година.
АДВ. Д.: Значи сметка 751 е приходи за бъдещи период. Има ли такъв
раздел, такава точка в баланса на предприятието? И ако има, то длъжно ли е
там да осчетоводи всички вземания по тази сметка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: В баланса има перо, но това Ви обясних, че може
да се води, по която сметка си иска предприятието и да каже, че тази сметка е
задбалансова, а тази балансова.
АДВ. Д.: Ако за едно вземане бъде издаден изпълнителен лист, то
трябва ли да се представи в сметка 445 като присъдено вземане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това по кой сметкоплан е и какво означава 445
присъдени вземания?
АДВ. Д.: Ако има едно присъдено вземане с влязло в сила съдебно
решение и издаден изпълнителен лист, трябва ли да се отрази в тази сметка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ако „Ка Мениджмънт“ ЕООД е завело дело –да.
Но „Ка Мениджмънт“ ЕООД купува вземане по договор за цесия. Няма как да
се заведе в сметка присъдени вземания.
АДВ. Д.: Отговорът на конкретния въпрос трябва ли да се заведе по
сметка 445, ако има издаден вече изпълнителен лист за това вземане в полза
на „Ка Мениджмънт“ ЕООД?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ако е издаден изпълнителен лист в полза на „Ка
Мениджмънт“ ЕООД по заведено от тях против длъжник, тогава – да, но тук
имаме договор за цесия.
АДВ. Д.: Възможно ли е в такъв случай при вече присъдено вземане на
едно дружество то да води по друга сметка, по друг начин да води това
5
вземане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, възможно е. В практиката всичко е възможно.
АДВ. Д.: Но е длъжно да го заведе в сметка 445?
СЪДЪТ указва на адвокат Д., че вещото лице даде отговор на
поставения въпрос, че, ако е издаден изпълнителен лист в полза на
дружеството, вземането трябва да бъде заведено в сметка 445.
АДВ. Д.: И сметка 445 задължително намира ли място в баланса на
дружеството в края на периода?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, в други вземания, в актива.
АДВ. Д.: В заключителната част казвате, че от изисканите и получените
оборотни ведомости, 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към датата на
изготвянена заключението се води задбалансово като условен актив вземане в
счетоводството на „Ка Мениджмънт“ ЕООД, в размер на 30 000 лева от „Ват
Къмпани Русе“ ЕООД. Ако едно вземане, без значение дали е балансово или
задбалансово, в последствие, то бъде прехвърлено или цедирането на трето
лице, на друго дружество, това дружество, в случая „Ка Мениджмънт“ ЕООД,
ако прехвърлило вземането, длъжно ли е да отпише, така да се каже от
баланса или от задбалансовото си вписване сумата, която е прехвърлена,
защото то вече става вземане на друго лице? Аз така го разбирам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, трябва да се отпише задбалансовото, където
се води и за това изследвах дали към момента на моето заключение все още
стои това салдо.
АДВ. Д.: Можете ли да отговорите на въпроса така, както е зададен, без
да съобразявате тези представени Ви от „Ка Мениджмънт“ ЕООД
доказателства, тъй като аз ще ги оспоря като дата, имам предвид и като
вписване съответно, че са изготвени с оглед на процеса, дали е в баланса
осчетоводено процесното вземане или не е осчетоводено в баланса на „Ка
Мениджмънт“ ЕООД?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, но как да отговоря без да изследвам. Аз
изследвам баланса, за да видя по баланса на „Ка Мениджмънт“ ЕООД, който е
публикуван. Други вземания – 15. Аз трябва да ги установя какви са тези 15,
за да видя има ли част от тези 15.
АДВ. Д.: Вие сте казали тези 15 са 1700 вземания по съдебни спорове и
6
12 866 – други дебитори. Следва ли, че и това вземане 30 000 лева е тук или
не и има ли такова вземане осчетоводено изобщо, като друго вземане от
страна на „Ка Мениджмънт“ ЕООД?Аз виждам едни 15 000, а вземането само
по себе си е по-голямо. То е 30 000. Вие казвате, че тази тази сметка 15 000
лева, която е други вземания, е от сметка 444 вземания по съдебно спорове и
сметка 498 други дебитори.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: По принцип, защо изследвах. В баланса се
показва сметка примерно 445 – присъдени вземания, която е активна
синтетична. Обаче, аналатично 445 може да бъде дело 4451 да бъде със салдо
минус 30 000. След това, 4452 – друго дело, което може да бъде със салдо 15
000 положително и ето как излизат 15 000. По принцип, счетоводителите като
правят баланса вземат на синтетичната сметка салдото, но вътре има
аналитични партиди, които могат да бъдат плюс-минус и те трябва да се
извадят. Плюсът да бъде в актива, минусът да бъде в пасива.
АДВ. Д.: Вие сте установили, доколкото разбирам от заключението, че
това вземане се води задбалансово. То може ли да се води и задбалансово и в
баланса?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, не може да се води задбалансово и балансово.
Или балансово или задбалансово. В баланса не е отразено това вземане, то е
отразено само задбалансово.
АДВ. Д.: Т.е., приемаме, че в баланса не съществува това вземане, то е
само задбалансово. Нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице,
платимо от внесения депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева).
АДВ. Д.: Във връзка със заключението на вещото лице, както казах е
7
изискало и изградило изцяло заключението си върху документите, които са
му представени от трето лице, именно „Ка Мениджмънт“ ЕООД, трето за
спора лице, което е свързано лице с двамата ответници, а вещото лице
безспорно няма право да прави това. В чл. 192 ГПК ясно е посочено как се
изискват документи от трети за спора лица, които документи са явно
изготвени, с оглед на настоящия процес от това трето лице, имайки предвид и
обстоятелството, че то е свързано лице с двамата ответника. Ето защо, тъй
като вещото лице няма право да събира доказателства, Ви моля, същите да не
се приемат, приложенията към заключението имам предвид, като
доказателства по делото, като отделно от това правя възражение, че
представените от „Ка Мениджмънт“ ЕООД доказателства са изготвени към
настоящия момент, непосредствено преди изготвяне на експертизата. Те са
антидатирани в този смисъл и за дата на тяхното изготвяне следва да се
приеме именно датата на представянето им на вещото лице евентуално, което
е и условието на чл. 181 ГПК, който ясно посочва коя е достоверната дата на
частен документ. С оглед отговорите на въпросите, които даде вещото лице,
се установи и това, че ако действително е било вземането към 2016 г., то е
следвало да бъде осчетоводено задължително по сметка 445, която е
балансова.
СЪДЪТ отправя питане към адвокат Д. ще обективира ли
доказателствени искания във връзка с изслушаното и приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания във връзка с изслушаното и
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25081/16.10.2023 г. молба,
депозирана от ответника „М и М Фамили“ ООД, с която уведомява, че
въпроки издаденото съдебно удостоверение, в кориците на търговско дело №
17/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, не се намира оригиналът на
пълномощното, поради което на страната били представени страници 89, 91 и
92, представляващи оригинал на декларация от Мартин Самюелс от
28.03.2016 г., с която се потвърждават действията на пълномощника на
дружеството, извършени по повод негово пълномощно от дата 04.04.2013 г. и
легализиран превод на същата в оригинал.
АДВ. Д.: Считам, че за приемане на тези доказателства е настъпила
8
преклузия и същите не могат да бъдат приети. Отделно от това, както вече
казах, съгласно чл. 192 ГПК от трето лице, доказателства, могат да бъдат
изисквани след допускане от съда с молба от страната, която ги изисква.
Отделно, с признание на някои лице, в случая, Мартин Самюелс не може да
бъде преодоляна липсата на оригинал на оспореното пълномощно. Даден е
срок единствено за представяне на оригинал на пълномощното, като
невярното твърдение на ответника беше, че това пълномощно в оригинал се
намира по търговско дело № 17/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра,
но както и аз заявих в предното съдебно заседание, че такъв оригинал не
съществува, той не е представен там и няма как да бъде представен.
Невъзможно по този начин да бъдат събрани. Още повече, ответникът е имал
възможността за събиране на тези доказателства, което е следвало да стори в
установените срокове. От друга страна, това лице Мартин Самюелс, ако
изобщо такова лице съществува и ако изобщо той е подписвал тези писма,
безспорно се прави опит за потвърждаване на неверни обстоятелства и
същото лице не е страна по спора, за да потвърждава действия или
упълномощаване на трето лице. Самото производство по търговско дело №
17/2016 г. беше прекратено от страна на Окръжен съд – Силистра и влезе в
сила определението от 19.04.2017 г. именно поради обстоятелството, че не
беше доказана процесуалната правосубектност на дружеството.
СЪДЪТ прикани адвокат Д. да изрази становище по допустимостта
и относимостта на представените писмени документи, а не да обективира
изявления по съществото на спора.
АДВ. Д.: Представените писмени документи не са относими и относими
към предмета на спора.
СЪДЪТ като взе представените с молбата на „М и М Фамили“ ООД
писмени доказателства намира следното:
Същите са представени във връзка с дадена възможност на ответника да
представи оригинал на пълномощно, находящо се от лист 138-ми до лист 142-
ри от търговско дело № 17/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, във
връзка с предприето от ищцовата страна оспорване на идентичността на
представеното пълномощно с действително налично такова, по отношение на
срока на упълномощаване и лицата, които са упълномощени, и по повод
твърденията на ответника, че оригиналът на цитираното се нахожда в
9
кориците на посоченото търговско дело по описа на Окръжен съд – Силистра.
СЪДЪТ намира, че така представените доказателства с молбата на
ответника, съставляват новопредставени такива, приемането, на които в
настоящото производство е преклудирано, като с молбата не се навеждат
каквито и да е било твърдения за късното представяне на тези доказателства,
респективно късното узнаване за тях.
Отделно от горното, с оглед и обстоятелство, за което се представят,
СЪДЪТ ги намира и за неотносими.
С оглед горното същите не следва да бъдат приобщавани към
доказателствения материал по делото, като с оглед констатацията за липса на
представен оригинал на пълномощно, СЪДЪТ не следва да се произнася и по
отложената в предходно съдебно заседание съдебно-лингвистична
експертиза, а доказателствената стойност на представеното завероно копие на
пълномощното ще бъде прецена по реда на чл. 161 ГПК по същество на
делото.
С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М и М Фамили“ ООД за
приемане на представените с молба № 25081/16.10.2023 г., страници 89, 91 и
92, представляващи оригинал на декларация от Мартин Самюелс от
28.03.2016 г.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към корицата на делото страници 89, 91 и 92 от
търговско дело № 17/2016 г. по описа на Окръжен съд - Силистра,
представляващи оригинал на декларация от Мартин Самюелс от 28.03.2016
г.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 23873/03.10.2023 г. молба,
депозирано от вещото лице Е. А., в която е посочено, че поради
представеното лошо копие на разписка № ********* е бил в невъзможност да
изпълни поставените задачи, като е отправил искане, съдът да задължи
страната да представи оригинал на посочената разписка, като в случай на
непредставяне, моли за разпореждане дали да бъде изследвано копието на
10
обратната разписка.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25080/16.10.2023 г. молба, подадена
от ответното дружество „Ват Къмпани Русе“ ЕООД, в която е посочено, че
страната е уведомена за представяне на оригинала на разписката, но са в
невъзможност да представят оригинал на разписка № *********, тъй като не
е наличен в документите на дружеството, като преддставят нововъзвикнали
доказателства по въпроса за сключения договор, а именно: потвърждение от
Мартин Самюелс.
АДВ. Д.: За съдебно-графологичната експертиза, считам, ме същата не
следва да се изготвя, с оглед становището на вещото лице, че то не може да
изготви заключение, тъй като представеното по делото копие е неясно и
нечетливо. Ответникът е този, който не е осигурил оригинала за изготвяне на
експертизата и заявява, че не може да го осигури. Аргументите за
отдалеченост във времето относно изготвяне на този документ, считам, че са
неотносими към настоящия процес.
Във връзка с представените доказателства, становището ми е абсолютно
същото като за тези представени от „М и М Фамили“ ООД. Недопустими са и
е настъпила преклузия.
СЪДЪТ като съобрази представените от ответника „Ват Къмпани Русе“
ЕООД писмени доказателства, намира следното:
С оглед датата, на която са създадени, същите са новосъздадени такива,
по по същество преценени са недопустими, доколкото съставляват събиране
на гласни доказателства в писмен вид, което в настоящото гражданско
производство е недопустимо.
С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество „Ват
Къмпани Русе“ ООД за приемане като доказателство по делото на
представените с молба вх. № 25080/16.10.2023 г. молба писмени документи:
потвърждение от Мартин Самюелс.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ към корицата на делото потвърждение от Мартин
11
Самюелс.
СЪДЪТ намира, че назначената съдебно-графологична експертиза
следва да бъде проведена, като на вещото лице следва да бъде указано, освен
представеното копие по делото, да съобрази и наличните такива по частно
гражданско дело № 14257/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, както и
наличното копие на разписка № ********* при ЧСИ Милкана Мекедонска с
район на действие Окръжен съд – Добрич.
С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

УКАЗВА на вещото лице Е. А. да изготви заключението по съдебно-
графологичната експертиза, въз основа на наличното по делото копие на
разписка № *********, както и наличното такова по частно гражданско дело
№ 14257/2016 г. по описа на Районен съд – Варна и в случай, че такова е
налично копие на разписка № ********* при ЧСИ Милкана Мекедонска с
район на действие Окръжен съд – Добрич.
СЪДЪТ определя дата за следващо съдебно заседание 12.12.2023 г.
АДВ. Д.: На 12.12.2023 г. съм служебно ангажиран по дело във
Върховен административен съд. Моля, да определите друга дата за следващо
съдебно заседание.
СЪДЪТ определя дата за следващо съдебно заседание 14.11.2023 г.
АДВ. Д.: Тази дата е удобна за мен.
СЪДЪТ с оглед изявлението на процесуалния представител на
ищцовата страна, намира, че за изготвяне, изслушване и приемане на
заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза
производството по делото следва да бъде отложено, поради което

О П Р Е Д Е Л И


12
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по допуснатата
съдебно-графологична експертиза ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството
по делото за 14.11.2023 г. от 10.00 часа, за което ищцовата страна уведомена
в днешно съдебно заседание, ответниците редовно уведомени по реда на чл.
56, ал. 2 ГПК, вещото лице Е. А. следва да бъде призован по телефона.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.35
часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13