Решение по дело №413/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на Е. А. П., [ЕГН] чрез адв. П., против Заповед № 340з-199/27.03.2024 г. на Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменена оспорената заповед относно налагане на дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на РУ Септември, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юриск. П., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 340з-199/27.03.2024 г. на Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца на Е. А. П. младши инспектор, мл. Автоконтрольор 1 степен в група ОП при РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик. Заповедта е мотивирана с това, че на АМ Тракия на УП км. 89, бензиностанция Макс Ойл, за времето от 03,10 ч. до 05.10 ч. на 05.12.2024 г., служителят е отпуснат назад на пасажерската предна седалка на служебния автомобил “Опел Астра” с ДКН [рег. номер], в продължително състояние на покой и със затворени очи, като не изпълнява основно свое задължение, а именно не наблюдава пътното движение, което задължение е регламентирано в разпоредба на чл. 39 ал.1 вр. ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 за реда и организацията на дейностите по контрол на пътното движение.

Прието е че с поведението си служителят е нарушил разпоредбата на чл. 39 ал.1 вр. ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 за реда и организацията на дейностите по контрол на пътното движение и на основание чл. 200 ал.1 т.15 от ЗМВР му е наложено наказание “порицание” за срок от шест месеца.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 340з-68/05.02.2024 г. на началника на РУ Септември въз основа на данните на докладна записка № 1000-1816/26.01.24 по описа на сектор “ПП” при ОДМВР Пазарджик, получена в РУ Септември на 01.02.2024 г.

Със сведение от 12.02.24 г., жалбоподателят дал обяснения по случая.

От събраните материали ДРО стигнал до извода, че извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР не е съставомерно по чл. 199 ал.1 т.3 от ЗМВР, а е съставомерно по чл. 200 ал.1 т.15 от ЗМВР. В тази връзка било предложено заповед № 340з-68/05.02.2024 г. на началника на РУ Септември да бъде изменена, в частта в която е описано извършеното нарушение. Във връзка с горното била издадена заповед № 340з-102/15.02.24. С покана от 21.02.22 г. жалбоподателят бил поканен да се запознае с изменената заповед за образуване на дисциплинарно производство, а с покана № 340р-4739/13.03.24 г. П. бил поканен да се запознае с обобщена справка рег. № 340р-4704/12.03.24 г. и със събраните доказателства. В тази връзка П. дал сведение, че няма какво да добави.

С покана рег. № 340р-5016/18.03.24 г., връчена на 20.03.24 г., жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснени и на 21.02.24 г. е изслушан от ДНО.

В съдебно заседание, в качеството на свидетел е разпитан св. А. Х., който е бил в наряд с жалбоподателя по време на дежурството. В показанията си пред съда последния заявява, че тъй като е била втора нощ поред е възможно да са се отпуснали на седалките в автомобила, но са водили службата съгласно разпоредбите.

Съдът кредитира показанията н асвидетеля като ясни, последователни и точни.

Заповедта е връчена лично на държавния служител на 28.03.2024 г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Началника на Ру Септември. При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните разпоредби по издаването й.
Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. В конкретния случай, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответната форма, същата е мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е дефинирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 01.02.204 г., а заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 27.03.24 г.- т.е. спазен е както преклюзивния двумесечен срок от откриване на нарушението, така и едногодишния такъв от извършването му.
Съдът намира, че не е изпълнено и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По принцип правилно органът е посочил, че от нарушението няма настъпили вредни последици, тъй като самото нарушение е извършено с бездействие/макар, че последното не изключва вредните последици/, но такива не се установяват. Обстоятелствата при които е извършено нарушението неправилно са отчетени като отегчаващи, тъй като бездействието през т.нар. “мъртви часове” по принцип се свързва с по- малък брой евентуално неустановени правонарушители. И след като служителят няма наложени до момента наказания за допуснати нарушения на служебната дисциплина, а два пъти е награждаван, очевидно неговата личност разкрива положителни служебни характеристики. Тоест цялостното поведение на държавния служител по време на службата му от назначаването му е не само безупречно, но и е било оценено от ръководството със съответните награди. При това положение е следвало органът да изложи в заповедта си и обосновка, защо е наложено наказание "порицание", а не предвидените други две по-леки форми като "мъмрене" или "писмено предупреждение". За маловажни дисциплинарни нарушения, законодателят в разпоредбата на чл.198 ал.2 от ЗМВР е предвидил налагането на дисциплинарно наказание “мъмрене”, а в оспорената заповед липсват съображения, защо нарушението не се приема за маловажно. Тук е следвало също така да бъде преценено и обстоятелство, че се касае за второ по ред нощно дежурство, при което е разбираемо служителят да е изчерпал физическите си и психически сили в посочената част от денонощието и да се е нуждаел от кратка почивка за възстановяването им, без разбира се това да го оневинява.

Като краен извод, съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава извода за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 750 лева (договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие), или общо 760 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 8 ал. 2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която договореното възнаграждение е в минимален размер.

Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 340з-199/27.03.2024 г. на Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на Е. А. П., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шейсет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.