Р
Е Ш Е Н ИЕ
№
603
гр.Плевен,
25.11 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, първи състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното
от съдия Дилова административно дело № 688 по описа на съда за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от Р.Л.К. против Ревизионен акт №
04001520008382-091-001/27.05.2021 издаден от К.Ч.-Началник сектор, възложил
ревизията и К.Ц.Т.- главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при
ТД на НАП гр.В.Търново в частта, в която
е възложена ревизия и са установени
задължения за данък по чл. 17 ал.1 от ЗДДФЛ и лихви за забава за
несвоевременното му разчитане с бюджета
на осн. чл. 175 от ДОПК за данъчен период 2014г
и
не е отменен с Решение № 86/05.08.2021г. на Б.Н.- Директор ОДОП при ТД на НАП
гр.В.Търново. В жалбата се твърди, че в конкретния случай срокът по чл. 109
ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство за установяване
на задължения за данък по чл.48
от ЗДДФЛ за 2014г. започва да тече от
01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г, а ревизионното
производство е образувано на 04.01.2021г., когато е връчена издадената на
30.12.2020г. първа заповед за възлагане на ревизията, т.е. след изтичане на
срока по чл. 109 от ДОПК. Излага, че срокът по чл. 109 ал.1 от ДОПК не е давностен, а преклузивен, тъй
като с изтичането му се преклудира възможността за да
се образува производство за установяване на публични задължения. Излага, че
Директора на Дирекция ОДОП при ТД на НАП гр.В.Търново без да оспорва
установената по случая фактическа обстановка относно датата на издаване на
заповедта за образуване на ревизионно производство и относно датата на издаване
на връчването и на жалбоподателката като
данъчнозадължено лице е оставил жалбата и без уважение с аргумента, че ревизионното
производство следва да се счита за образувано от датата на издаване на
заповедта, а не от датата на нейното връчване на данъчнозадълженото лице,
поради което производството е образувано преди изтичане на срока по чл. 109
ал.1 от ДОПК. Твърди, че съгласно константната съдебна практика на ВАС началния
момент за броене на срока по чл. 109 от ДОПК е момента на връчване на Заповедта
за възлагане на ревизия. Счита, че към
датата на образуване на ревизионното производство преклузивния
срок по чл. 109 ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство е изтекъл
, което е абсолютно основание за
незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че с оглед
разпоредбата на чл. 109 ал.1 от ДОПК не са били налице предпоставки за
образуване на ревизия по отношение на задълженията за 2014г., поради което
обжалваното решение и ревизионния акт в обжалваната му част следва да бъдат
отменени. Моли съда да отмени като незаконосъобразен Ревизионен акт №
Р-04001520008382-091-001/27.05.2021г. издаден от К.Т.Ч.- Началник сектор
възложил ревизията и К.Ц.Т.-главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД на НАП В. Търново, в
частта касаеща установяване на данъчни задължения за
2014г., потвърден с Решение №
86/04.08.2021г. на г-н Б.М.Н., Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП
гр. В Търново. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Л., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП
В Търново чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Прави искане да се потвърди като правилен и законосъобразен
обжалвания ревизионен акт. В представената писмена защита изразява становище,
че 5 годишния давностен срок по чл. 171 ал.1 от ДОПК
обхваща периода от 01.01.2016 до 01.01.2021г. Оспорва, че погасителната давност е настъпила
преди образуването на ревизионното производство, като изразява становище, че
според пар.29 т.1 и 2 към Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, давността е спряла
да тече за периода 13.03.2020г.- 21.05.2020г., и е изтекъл на 10.03.2021г.,
поради това към момента на започване на ревизионното производство давностните срокове са били удължени поради извънредното
положение.Подробни съображения излага в писмена защита представена по делото.
Прави искане за присъждане на разноски.
Съдът
като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С
Решение № 86/04.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, постановено
в производство по реда на чл.152-155
ДОПК, решаващия орган е отхвърлил жалбата на Р.
Л.К. срещу Ревизионен акт №Р-04001520008382-091 -001/27.05.2021г., издаден от К.Ч.на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП В.Търново, възложил ревизията
и К.Ц.И.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В.Търново-
ръководител на ревизията и е потвърдил РА, в частта с която са установени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ
за 2014г. в размер на 2436,69 лв и лихви в размер на
1502,47 лв.
Решението е връчено на жалбоподателката по
електронен път на 04.08.2011г. видно от намиращата се на стр. 22 от делото
разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата е подадена в ТД на НАП –
В. Търново на 18.08.2021 г.,/ видно от пощенското клеймо/ т. е. в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК и е процесуално допустима.
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия издадена от К.Ч.–
Началник сектор Ревизии при ТД на НАП В. Търново № 04001520008382-020-001/30.12.2020г.,
видно от представеното удостоверение за електронно връчване е, че заповедта е
връчена на 04.01.2021г., която за обхване задълженията на Р.Л.К. за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014-31.12.2018г.
Със заповедта за възлагане на ревизия не
се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на
ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия, след
приключването на които се издава ревизионен акт. Въз основа на нея са започнали
действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт. От представения по делото
ревизионен доклад № Р-040001520008382-092-001/29.04.2021г.е видно, че за 2014
г. е установено превишение на извършените от жалбоподателката Р.К. разходи
спрямо получените доходи в размер на 24366,87 лв.Облагаемия доход по чл. 36
от ЗДДФЛ за 2014г. е в размер на
24366,87 лв. и дължимия данък е в размер 2436,69 лв, Видно от приложеното удостоверение за
връчване/ стр. 62/ е, че ревизионния доклад е връчен на жалбоподателката по
електронен път на 07.05.2021г. По делото не са представени доказателства, че в
срокът по чл.117 ал.5 от ДОПК жалбоподателката е направила възражения.
Обжалваният Ревизионен акт №
Р-04001520008382-091-001/27.05.2021 г. е издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – В. Търново след извършена ревизия на Р.Л.К. ***, възложена със посочената по-горе Заповед за възлагане на
ревизия № Р-04001520008382-020-001/30.12.2020г. Обжалвания ревизионен акт №
Р-0400152008382-091-001/27.05.2020 г. е издаден от компетентен орган, определен
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед за определяне на
компетентен орган № 17/08.01.2019 г., с която е изменена Заповед №
6/03.01.2017г., с която Директора на ТД
на НАП В. Търново е определил органи по приходите компетентен по чл. 112 ал.2
т.1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии – К.Т.Ч.- Началник сектор
Ревизии при ТД на НАП В. Търново, както и органи по приходите заместващи
служителите компетентни по чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК да издават заповед за
възлагане на ревизии по чл. 110 от ДОПК, чл.129 ал.2 т.2 от ДОПК, насрещни
проверки по чл. 43 от ДОПК и проверки по делегация при условията на чл. 46 от ДОПК. е законосъобразен от формална страна. С оглед изложеното съдът приема, че
оспореният ревизионен акт е законосъобразен от формална страна- издаден е в предвидената в закона писмена форма,
подписан е с КЕП, съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вкл.
подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата.
Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, т. е. мотиви. В тази връзка ревизионния доклад съгласно чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен акт, а издателите
на същия изрично са препратили към неговите мотиви. Според установеното в
доктрината и съдебната практика същият ревизионен доклад изпълнява и функцията
на мотиви към ревизионния акт. Видно от представеното по делото удостоверение
за връчване е, че ревизионния акт е връчен на жалбоподателката на 01.06.2021г.
Ревизионния
акт е обжалван от Р.К. пред Директора на Дирекция ОДОП при ТД на НАП В.Търново.
В жалбата е направено възражение, че заповедта за възлагане на ревизия е
връчена на жалбоподателката след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК, което е
абсолютно основание за незаконосъобразност на ревизионния акт.
Видно
от приложеното по делото Решение № 86/ 04.08.2021г. издадено от Директора на
Дирекция ОДОП при ТД на НАП В. Търново е, че жалбата е отхвърлена, като
административния орган е приел, че срокът по чл. 109 от ДОПК е спазен, тъй като
ревизията е възложена със ЗВР №
Р-04001520008382-020-001/30.12.2020г. Изложил е мотиви, че местните
физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината
доходи подлежащи на облагане с данък върху обща данъчна основа по чл. 28 от
ЗДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината следваща годината на
придобиване на дохода. В случая за дохода придобит през 2014г. жалбоподателката
е следвало да подаде годишна данъчна декларация до 30.04.2015г., срокът за
установяване на задължения по ЗДДФЛ за доходи придобити през 2014г. е изтича на
31.12.2020г. и към датата на издаване на ЗВР , с която е образувано
ревизионното производство, срокът по чл. 109 ал.1 от ДОПК не е изтекъл, поради
което е приел че възражението на жалбоподателката е неоснователно, а обжалвания
ревизионен акт в частта относно установения допълнително данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 2436,69 лв и лихви върху него в размер на 1502,47 лв. следва да
бъде потвърден като законосъобразен.
Между
страните по делото не се спори относно размера на установеното превишение на извършените от жалбоподателката Р.К.
разходи спрямо получените от нея доходи
за 2014г. и размера на установената данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ и
дължимия данък определен с ревизионния акт. Спорен по делото е въпроса спазен ли е срокът по чл. 109 от ДОПК за
образуване на ревизионно производство.
В чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят е
предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация. В случая съгласно чл. 53
ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация
за доходите придобити през 2014г.
следва да бъде подадена в срок до 30.04.2015, следователно срокът по чл.
109 ал.1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2016г. и е изтекъл на 31.12.2020г. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен,
и преценката спазен ли е преклузивния срок по
чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на образуваното административно
производство. Административния орган е приел, че с издаване на заповедта за
възлагане на ревизия на 30.12.2020г. срокът по чл. 109 ал.1 от ДОПК е спазен. Съдът намира, че този извод на
административния орган относно началният момент на ревизионното производство е
в противоречие с трайната практика на ВАС, съгласно която, образуването на
ревизионното производство е свързано не с датата на издаване на заповедта за
възлагане на ревизия, а с дата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия. Съгласно постановените решение по адм. дело
№ 9906/2014 г., адм. дело № 392/2015 г., адм. дело № 9301/2016 г. и др. ревизионното производство се
смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а не с
издаването й. С оглед на това съдът приема, че в случая ревизионното
производство е образувано не на 30.12.2020г., когато е издадена ЗВР № Р
04001520008382-020-001/30.12.2020г., а на 04.01.2021г. когато заповедта е
връчена на проверяваното лице. В писмената защита процесуалния представител на
ответника по жалбата е направил възражение, че съгласно пар.
29 т.1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС на 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение срокът по чл. 171 ал.2 от ДОПК не се прилага освен в случаите по чл.
172 ал.1 от ДОПК давността спира да тече
и за времето на обявеното извънредно
положение удължено с решение на НС до 13.05.2020г. и продължава да тече след
изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ/ ДВ бл. 44 от 13.05.2020г.-
т.е. след 21.05.2020г. Процесуалния представител на ответника е изразил
становище, че срокът на погасителната давност на процесните
задължения по чл. 171 ал.1 от ДОПК е започнал да тече о 01.01.2016г.
и е изтекъл на 10.03.2021г., т.е. към момента когато е започнало ревизионното
производство давностните срокове са били удължени.
Съдът намира, че това възражение на административния орган е неправилно. По
отношение срокът на погасителната давност по чл. 171 ал.1 и 2 от ДОПК срокът не е изтекъл към 31.12.2020г с
оглед разпоредбата на § 29, т. 1 от ПЗР
- до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага, а според т. 2 на § 29
освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение.
Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с
тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на
Извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на Извънредното положение
давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на
разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността
се брои за изтекла, независими от основанието за спиране. В § 29, т. 1 -7 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. се посочва кои срокове до отмяната на извънредното
положение не се прилагат. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече давностния срок при действието на обявеното извънредно
положение, съгласно чл. 3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита
интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни
непредвидени обстоятелства. Срокът по чл. 109 от ДОПК е различен от сроковете
посочени в разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.
Срокът по чл. 109 ал.1 от ДОПК е преклузивен и систематично се намира в глава ХIV- Установяване на данъчни
задължения, а сроковете по чл. 171 са давностни и се
намират в дял IV- Събиране
на публичните вземания. Изрично в
пар. 49 от ПЗР на същия закон е посочено, че сроковете
и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране
на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни
вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното
осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително
пенсионно осигуряване, държавни и общински такси и други публични вземания,
регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците,
Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената
стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за
социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се
променят, освен в случаите по § 25 – 31. Съдът приема, че срокът по чл. 109 от ДОПК не е сред изрично посочените в разпоредбите на пар. 25-31 от ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, поради което не е спрял да тече
по време на обявеното извънредно положение и
следователно е изтекъл на 31.12.2020г. Както беше посочено по-горе
срокът по чл. 109 от ДОПК е преклузивен и след като
ревизионното производство за доходите на жалбоподателката за 2014г. е било образувано на 04.01.2021г., след изтичането му, то за административния
орган е била преклудирана възможността за образуване
на административно производство, респ. за издаване на процесния
Ревизионен акт в обжалваната му част.
Изтичането
на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява отрицателна процесуална
предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното
производството за задълженията, за които този срок е изтекъл. Съдът намира, че
при издаването на Ревизионния акт в обжалваната част са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, които обуславят
неговата незаконосъобразност. По изложените съображения съдът намира, че
обжалвания ревизионен акт с който са установени допълнително задължения за
данък върху, годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ за 2014г. в размер на
2436,69 лв и лихви в
размер на 1502,47 лв следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
При
този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 610 лв- представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса .
Водим от горното и на осн. чл. 160, ал.
1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-04001520008382-091-001/ 27.05.2021г., издаден от К.Т.Ч. на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и К. Ц. И. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП В
Търново, с който са установени задължения по чл. 17 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, за данъчен период 01.01.2014
г. -31.12.2010 г., в размер на данък за довнасяне 2436,69 лв., ведно със
съответните лихви за забава в размер на 1502,47 лв., потвърден с Решение № 86
от 04.08.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ В.Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП“ В Търново при ЦУ на НАП да заплати на Р.Л.К. ЕГН **********
сумата 610 лв представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: