Решение по дело №216/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2676
Дата: 5 юли 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 188

Номер

188

Година

20.5.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.09

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20114100500465

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК.

С Решение №... от ....2011 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлен предявеният иск за увеличение на присъдена месечна издръжка от 70 лв. на 120 лв., като неоснователен.

Постъпила е жалба от законния представител на малолетното дете, неговата майка. Обжалва решението в неговата цялост. Моли, да бъде отменено решението и да бъде уважена исковата претенция. Излагат се доводи и съображения, както в жалбата, така и в съдебно заседание от процесуалния представител.

Ответникът заема становище да бъде потвърдено решението. Излага доводи и съображения.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна слеõното:

Предявени са искови претенции: за увеличение размера на дължима от родител на малолетно дете издръжка и претенция за законната лихва при забава.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд.

Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства приема за установени от фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславящата с правно основание чл.150 от СК, обусловената с правно основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за неправилно. Предявената обуславяща искова претенция е основателна и доказана частично в размер на 100 лв. За този извод съдът е мотивиран от следното:

За да възникне правото да бъде увеличен размерът на дължима от родител на дете издръжка съгласно разпоредбата на чл.150 от СК е достатъчно да настъпи само едно обстоятелство, което да е съществено и трайно, и да обосновава обективното увеличаване на нуждите на детето.

Настоящият състав счита, че нуждите на малолетното дете съществено и трайно са увеличени с оглед възрастта му /на 16.06.2011 година ще навърши 14 години/.

Изминалият период от определяне размера на дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е две години и три месеца. В този възрастов период нуждите бързо и съществено се увеличават /по-големи разходи за облекло и обувки, с оглед бързото израстване на децата в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и образоване с оглед бързото и ес‗ествено увеличаване на интересите в тази възраст/.

В.ГР.Д.№465/2011 г. ВТОС

Увеличените нужди на малолетното дете обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка.

Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходимата издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права. Аргумент чл.143, ал.2 от СК.

Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани в чл.142, ал.1 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на детето; както и съобразен с възможностите на двамата родители.

Като взе предвид доказаните нужди на малолетното дете и доказаните възможности на двамата родители, при съпоставка на възможностите на родителите и като взе предвид, че майката е полагала и ще полага лични грижи за отглеждане и възпитание на детето, съдът приема СЛЕДНОТО: от необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за малолетното дете, ако живееха заедно, бащата следва да заплаща месечно по 100 лв., а майката да осигурява останалата част.

По изложените съображения предявената обуславяща искова претенция е основателна и доказана по основание и в посочения по-горе размер и следва да бъде уважена в този размер, като в останалата си част е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената с правно основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК също е основателна и следва да бъде уважена, считано от предявяване на исковата претенция. При иск по чл.150 от СК началният момент, от който се постановява промяната е от предявяване на исковата претенция. В този смисъл е задължителната практика на ВС на РБ-П№5/1970 г., т.21.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо, но е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция до посочения по-горе размер.

Жалбата е частично основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено в посочената неправилна част, вместо което исковата претенция да бъде уважена в посочения по-горе размер. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено, като правилно.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважената във въззивното производство част от исковата претенция в размер на 43,20 лв.

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване - цената на иска е под 5 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №... от ....2011 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, в частта, в която е отхвърлена предявената на основание чл.150 от СК искова претенция за разликата от 70 лв. до 100 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.150 от СК във вр. с чл.142, ал.1 от СК и на основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК Р. Д. К., ЕГН-*, с адрес гр. Д., ул.”П. М.” №32, да заплаща на К. П. Г., ЕГН-*, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Д.Р.К., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. Д., ул.”Х.Д.” №8, месечна издръжка още по 30 лв. /тридесет лева/, като по този начин общият размер на дължимата месечна издръжка е 100 лв. /сто лева/, считано от 30.11.2010 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.6 от ГПК Р. Д. К., ЕГН-*, да заплати ДТ върху уважената във въззивното производство част от исковата претенция в размер на 43,20 лв. /четиридесет и три лева и двадесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок считано от 20.05.2011 година, датата на обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:_______________ЧЛЕНОВЕ: 1. ________________

2. ________________

Решение

2

CFF82EF0B794E0C0C225789200557A04