Решение по дело №4481/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 283
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20221720104481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. И. Е. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно
решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране вземанията по който е
образувано изп.д. № 443/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д., преобразувано в изп.д. № 1225/2018
г. на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а
погасителната давност за вземанията е изтекла. Въпреки това след изтичане на давността за
вземанията не-законосъобразно по искане на ответника било образувано второ поред
изпълнител-но производство – изп.д. № 2233/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., което обуславя
и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 1903,66 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 237,77 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2007 г. до 14.10.2010 г., и сумата 134,24 лева – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5452/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 2233/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2233/2021
г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна
полза съществува изискуемо вземане –настъпването на такива факти, водещи до прекъсване
на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2233/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 08.09.2021 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу ищеца в настоящото производство, съгласно изп.лист от
22.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5452/2009 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта.
Между страните не е спорно, а от представеното удостоверение от ЧСИ Е. Д. – л. 80,
както и от копието на изпълнителния лист, съдържащо се в кориците на копията от
приложените изпълнителни дела, се установява, че въз основа на цитирания изпълнителен
титул по инициатива на ответника като взискател срещу ищеца като длъжник е било
образувано изп.д. № 443/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Видно от отбелязванията върху
гърба на изпълнителния лист, в рамките на изп.д. № 443/2010 г. са постъпвали суми в общ
размер 1295 лв., 1131 лева от които са били преведени на взискателя, както следва: 1/ на
22.12.2010 г. – сумата от 418 лв. 2/ на 11.01.2011 г. – сумата от 418 лв. 3/ на 10.02.2011 г. –
сумата от 200 лв. 4/ на 08.04.2011 г. – сумата от 95 лв. Видно от Постановлението на гърба
на изпълнителния лист от 03.04.2018 г., делото е било прекратено, като последното валидно
изпълнително действие е предприето на 13.10.2010 г., поради което и с оглед липсата на
спор между страните досежно този правно релевантен факт, съдът е обвързан в
констатациите си от удостовереното от съдебния изпълнител, предвид материалната
доказателствена сила, с която същото се ползва в тази част – арг. чл. 179 ГПК.
Към момента на образуване на ИД № 443/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
2
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 13.10.2010 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 14.10.2012 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като
прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС), а постановлението на ЧСИ единствено констатира настъпилите предпоставки.
Видно от копието на второто поред изпълнително дело – изп.д. № 1225/2018 г. по
описа на ЧСИ С. Б., същото е образувано по молба на взискателя от 18.05.2018 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение
№ 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В процесния случай след 14.10.2012
г. е било поискано извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на
изп.д. № 1225/2018 г., а именно – депозирана на 18.05.2018 г., т.е. след изтичане на
петгодишната давност за вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист.
Ето защо, още към момента на образуване на второто поред изп.д. № 1225/2018 г.,
тоест – преди образуване на оспореното изп.д. № 2233/2021 г. и на настоящото исково
производство, погасителната давност за вземанията е била вече изтекла, поради което
оспореното изпълнение е материално незаконосъобразно, поради липса на съществуващо в
полза на взискателя изпълняемо право. Следователно за сумите, предмет на изпълнителния
лист, които не са погасени чрез плащане, а именно – главница 1426,68 лв., искът е
основателен, доколкото погасителната давност за същите е изтекла.
За разликата до пълния отричан в настоящия процес размер на вземанията – за сумите
от 476,98 лв. главница, 237,77 лева – законна лихва, и 134,24 лв. разноски, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото същите са погасени чрез плащане преди
изтичане на давността за вземанията – в рамките на изп.д. № 443/2010 г., чрез плащанията в
общ размер на 1131 лв. в полза на взискателя. С молбата за образуване на оспореното изп.д.
№ 2233/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. взискателят изрично е поискал от съдебния
изпълнител при формиране на дълга по изпълнителното дело да се вземат предвид
извършените плащания по листа. Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Погасеният и непогасеният чрез плащане размер на вземанията в рамките на ИД №
443/2010 г. съдът установи с оглед правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази нормата на чл.
76, ал. 2 ГПК, в контекста на постановките на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на
3
ВКС, както и при съобразяване размера на основния лихвен процент, определен от БНБ за
релевантните периоди, увеличен с 10 процентни пункта.
С плащането на 22.10.2010 г. в размер на 418 лв. са погасени изцяло вземанията за
законна лихва 237,77 лв. и разноски 134,24 лв., както и частично – 45,99 лв. вземането за
законна лихва за периода от депозиране на заявлението от 29.10.2009 г. до датата на
плащането 22.10.2010. (в глобален размер 227,95 лв., от които погасени се явяват 45,99 лв.,
остатък 181,96 лв.).
С плащането на 11.01.2011 г. в размер на 418 лв. е погасен непогасеният до този
момент остатък от законната лихва за периода 29.10.2009 г. – 22.10.2010 г. – 181,96 лв.,
законната лихва върху главницата за периода от 23.12.2010 г. до 11.01.2011 г. – в размер на
10,76 лв., както и частично – главница в размер на 225,98 лв., при което непогасеният
остатък на главницата възлиза на 1678,38 лв.
С плащането от 10.02.2011 г. в размер на 200 лв. се погасяват законната лихва върху
остатъчната главница 1678,38 лв. за периода 12.01.2011 г. – 10.02.2011 г. в размер на 14,24
лв., както и главница в размер на 185,76 лв., при което непогасеният остатък на главницата
възлиза на 1492,62 лв.
С последното плащане от 08.04.2011 г. в размер на 90 лв. се погасява законната лихва
върху сумата 1492,62 лв. от 11.02.2011 г. до 08.04.2011 г. в размер на 24,06 лв., както и
частично главница в размер на 65,94 лв., при което непогасеният остатък от главницата
възлиза на 1426,68 лева, за която сума искът е основателен, а в останалата част искът следва
да бъде отхвърлен, доколкото сумите са погасени преди изтичане на давността за
вземанията.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 327,90
лв. /от общо доказани разноски 523,03 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, както и платени разноски към ЧСИ в размер на 12 лв. – общо
пропорционално в размер на 79,10 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 248,80 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Е., ЕГН **********, чрез
адв. К. П., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо А. И. Е., за
сумата в размер на 1426,68 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното и изплащане,
за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5452/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано изп. дело №
4
2233/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна давност за вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта, с която иска за признаване за
установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо вземане за
разликата над 1426,68 лева до пълния отричан размер от 1903,66 лева – главница,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 237,77 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до 14.10.2010 г., и сумата 134,24 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5452/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително
дело № 2233/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. И.
Е., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 248,80 лева – разноски пред
Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5