№ 12009
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110148697 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. А. Т. и Ю.
А. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове установяване
разделната дължимост (поравно от всеки от ответниците) на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 60463/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1415,81лв. - стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, 202,57лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода от 31.05.2019г. до 12.10.2021г., 3,48лв. -
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до
29.02.2020г., ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и
0,48лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода от 02.03.2019г. до
12.10.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в /населено място/, аб.
№ *************, но същите са ползвали такава, поради което са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върнат онова, с което са се
обогатили, до размера на обедняването. Посочва, че същото важи и за услугата за
дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава и дължат и
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Ю. Т. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който посочва, че между страните няма писмен договор за ползване на услугите.
Твърди, че е подадена декларация, че в магазина няма да се ползва отопление и
последното е прекъснато чрез премахване на връзката на топлоподаването към обекта
от 2020г. Счита, че всички суми преди това са платени.
Ответникът М. Т., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
1
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че сумите са надлежно заплатени на дружеството. Оспорва
реално да е доставено количество топлоенергия до имота на претендираната стойност.
Посочва, че не са представени доказателства за публикуване на ОУ и влизането им в
сила. Прави възражение за погасяване на част давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца;
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича
от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за
имущественото разместване.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца на обедняването му до размера и количеството на
доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че
топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства /л.
16-24/, че ответниците са собственици на имота, представляващ магазин № 2, като
всеки от тях притежава по ½ идеална част.
С протокол на ОС на ЕС от 05.05.2007г. е избрана фирма за извършване на
дялово разпределение в етажната собственост - /фирма/, а на 23.12.2008г. е потвърдено
монтирането на уреди за разпределение на топлинната енергия на адреса – /населено
място/.
От допуснатата, изслушана и приета СТЕ, която съдът възприема за обективно и
компетентно дадена и я кредитира, се установява, че през процесния период в имота е
имало индивидуален топломер и водомер за топла вода. Видно от представения
протокол за отчет /л. 155/, след края на отоплителния сезон 2019/2020г. е извършен
реален отчет на тези измервателни уреди, от който се установява, че е извършена
консумация в имота. Според вещото лице, на база реално извършените отчитания се
установява, че стойността на потребенета топлоенергия в имота през процесния период
за отопление, БГВ и сградна инсталация възлиза на сумата от 1581,76лв.
При горните обстоятелства, съдът приема, че по делото е доказана реалната
доставка на топлинна енергия в имота на обща стойност от 1581,76лв. съгласно
заключението по СТЕ. Възраженията на ответниците за липса на реална доставка на
топлоенергия до имота и за прекъсване на топлоподаването се явяват неоснователни,
тъй като събраните писмени доказателства /протокол за отчет / и експертното
заключение по СТЕ ги оборват. Предвид предмета на настоящото дело, значение има
2
единствено количеството доставена топлоенергия и нейната парична равностойност,
доколкото претенцията почива на неоснователно разместване на имуществени блага
/неоснователно обогатяване/, а не на договорно основание. По делото не се доказва
страните да са били обвързани от писмен договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, като ищецът и ответникът Т. изрично отричат да има такъв договор.
Въпреки това, в имота е доставена топлинна енергия, като самият ответник Т. е
удостоверил с подписа си на протокола за отчет /л. 155/, че показанията на
измервателните уреди съответстват на записаното, тоест че е имало консумация в
имота, който очевидно е ползван. След като ищцовото дружество е доставило
топлоенергия до имота през процесния период и липсва друго основание за
дължимост, то с нейната стойност ответниците са се обогатили неоснователно за
сметка на ищеца.
Ответниците са навели възражение за погасяване на вземанията чрез плащане,
като са представени фискални бонове и справка, издадена от ищцовото дружество.
Както от заключението по изслушаната и приета ССчЕ, така и от съдържанието на тези
документи се установява, че извършените плащания не обхващат процесния период.
Тези плащания предхождат или следват процесния период, но самия него не го
обхващат. В колона № 6 от представената от ответника Т. справка, издадена от
/фирма/, ясно е посочено с извършените плащания задължения за кои точно месеци се
погасяват, а в колона № 2 е посочен и видът на погасяваното задължение. Видно е, че
процесните задължения не са обхванати от тези плащания. Във фискалните бонове
също е посочен номер и дата на фактурата, по която се плаща, и тези фактури не се
отнасят за процесния период. Ето защо, съдът възприема за достоверно и правилно
заключението по ССчЕ, че неплатените задължения за топлинна енергия за процесния
период възлизат на сумата от 1412,32лв.
Ответникът М. Т. своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което е неоснователно, тъй като главното вземане почива на
неоснователно обогатяване и се погасява с 5-годишна давност, а заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 21.10.2021г. Но дори да се погасяваше с кратката 3-годишна
давност, същата пак нямаше да е изтекла, тъй като най-ранното задължение е за
м.04.2019г., а от датата на депозиране на заявлението се счита прекъсната давността,
тъй като от тази дата се счита и предявен искът по чл. 422 ГПК. Ето защо,
възражението е неоснователно.
По отношение на доводите на особения представител, че ответниците не са били
уведомени за дължимите суми и същите са изявили желание за доброволно плащане,
следва да се посочи, че тези обстоятелства биха имали значение за изпадането на
ответниците в забава и дължимостта на мораторна лихва, но не могат да обосноват
недължимост на главните вземания, които са възникнали.
Доводите и възраженията, свързани с общи условия, не следва да бъдат
обсъждани, доколкото се явяват ирелевантни с оглед предмета на делото, който е иск
по чл. 59 ЗЗД (извъндоговорно основание).
Представения протокол от ОС на ЕС, проведено на 30.06.2022г., на което е взето
решение за отказ от услугите на ищцовото дружество за топлоподаване за отопление в
сградата, също е ирелевантен, тъй като това решение има действие за напред и няма
отношение към процесния период.
С оглед изложеното, искът за първото главно вземане се явява основателен до
размер на сумата от 1412,32лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния
предявен от 1415,81лв.
По акцесорното вземане за лихва за забава върху горното вземане:
3
Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за
плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва,
следва да бъде поканен. По делото е представена покана от ищцовото дружество до
ответниците, в която са включени и задължения, отнасящи се за процесния имот, но от
поканата не може да се направи извод за кой точно период се отнасят тези задължения.
Ето защо, не може да се приеме, че тази покана се отнася именно за процесните
задължения. Освен това, поканата не е връчена реално на адресатите, а е отбелязано, че
е „непотърсена“. С оглед на това, следва да се приеме, че по делото не е доказано
ответниците да са изпаднали в забава за плащането и не дължат мораторна лихва,
поради което искът за сумата от 202,57лв. подлежи на отхвърляне.
По вземанията за стойност на услугата дялово разпределение и лихва за забава
върху него:
По делото се претендира и сумата от 3,48лв., представляваща стойност на
извършвана услуга дялово разпределение. По делото не е доказано ищцовото
дружество да е извършвало тази услуга през процесния период. Напротив, установява
се, че тя е извършвана от третото лице – помагач. Не се доказва и ищцовото дружество
да е плащало тази услуга в полза на третото лице – помагач за сметка на ползвателите
на топлинна енергия. С оглед на това, не може да се приеме, че ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност и този иск подлежи
изцяло на отхвърляне.
Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не
възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,48лв. също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от
82,45лв., от които следва да му се присъдят 71,77лв., дължими от ответниците поравно
или по 35,87лв. (предвид че не може да бъде присъдена половин единица).
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 74,32лв. за
държавна такса, 500лв. депозити за експертизи и 300лв. депозит за особен
представител, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. Стореният разход за особен представител следва да
бъде приет като такъв само по отношение на страната, на която й е назначен такъв, а
именно М. Т.. Ето защо, за исковото производство ответникът Ю. Т. следва да бъде
осъден да заплати разноски в размер от 293,51лв., а ответникът М. Т. в размер от
554,67лв.
За заповедното и исковото производство ответниците не са доказали
извършването на разноски, за да им бъдат присъдени такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Ю. А. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, че ответниците дължат разделно /всеки по ½ част/ на ищеца
4
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60463/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1412,32лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.04.2019г.-
30.04.2020г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № *************, с която
стойност ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1412,32лв. до пълния предявен от 1415,81лв., както и изцяло исковете за
сумата от 202,57лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 31.05.2019г.-
12.10.2021г., за сумата от 3,48лв. - стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020г.-29.02.2020г., с която стойност ответниците
неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, и за сумата от 0,48лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 02.03.2019г.-12.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Ю. А. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 35,87лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 293,51лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 35,87лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 554,67лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5