Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 4210 по
описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че
ищецът „Л.Б.Ц.“ЕООД има непогасено вземане срещу
ответника „А.Г.“ООД по сключено между тях и „Л.Б.Ш.“ЕООД,
както и „Л.Х.“АД споразумение от 01.06.2011 г. с нотариална заверка на
подписите. Сочи, че вземането възлиза в размер на сумата
от 33 249.11 лв. /левовата равностойност на 17 000 евро/ и е дължимо на
основание незаплатена вноска за м. януари 2012 г. по т. ІІ.5.2 от
споразумението. По заявление на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 5096/2015г. по описа на СРС, 28 състав, за
вземането в посочения размер, ведно със законната лихва за забава върху него,
считано от 30.01.2015 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от
664.98 лв. – разноски по заповедното производство, срещу която длъжникът е
възразил, което е породило правният интерес за ищеца от предявяване на иска
предмет на разглеждане в производството. Претендира да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите за главница и лихва по
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок, в който ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. В тази връзка излага, че „Л.Б.Ш.“ЕООД е извършил плащане на
сумата от 33 249.11 лв. /левовата равностойност на 17 000 евро/ - вноска за м.
01.2012г. в изпълнение на т. ІІ.5.2 от споразумението, като плащането е
извършено по банков път с платежно нареждане от 31.01.2012г., при падеж на
вноската – 30.01.2012 г. Сочи, че доколкото задължението на главния длъжник е
погасено, такова не съществува и за поръчителя, доколкото отговорността му е
обусловена от задължението на главния длъжник. Освен това, излага доводи, че
отговорността на поръчителя е ограничена и може да бъде ангажирана само в
случай, че бъде предявен иск в период от 6 месеца от падежа на главното
задължение, който в случая е изтекъл на 30.07.2012г. – преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК, в която ищецът излага, че извършените плащания по споразумението, а именно
на 01.06.2011 г. - сумата от 49 144.49 лв., както и на 12.12.2011
г., на 31.01.2012 г., на 06.03.2012 г. и на 11.05.2012 г. – на сумите от по 33
249.11 лв., следва да бъдат отнесени за погасяване на най-обременителните
задължения по него в приложение на чл. 76 ЗЗД, като процесното
такова, дължимо за м. 01.2012 г. остава непогасено и което е съобразно
договореното в т. ІІІ.4 от споразумението.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната
искова молба в срока по чл. 273 ГПК, в който се оспорват изложените в нея
доводи. В тази връзка сочи, се с отговора на исковата молба ответникът е
заявил, че е извършил плащане на вноската за м. 01.2012г., което да се счита за
изявление по смисъла на чл. 76 ЗЗД. Прави възражение за нищожност на клаузата в
т. ІІІ.4 от споразумението, поради противоречието й с императивната норма на
чл. 147 ЗЗД.
Предявен е иск положителен установителен
иск от „Л.Б.Ц.“ЕООД срещу ответника „А.Г.“ООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 146 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Споразумение от
01.06.2011 г., същото е било сключено между „Л.Б.Ц.“ЕООД,
„А.Г.“ООД, „Л.Б.Ш.“ЕООД и
„Л.Х.“АД. В т. І от Споразумението страните по него са постигнали съгласие
относно фактите, че „Л.Б.Ш.“ЕООД има
вземания от „Л.Б.Ц.“ЕООД по двата договора за продажба на дружествени дялове от
01.06.2011 г. – с приобретател по тях – „Л.Б.Ц.“ЕООД,
възлизащи в общ размер на 1552592.03 лв., както и че „Л.Б.Ц.“ЕООД от своя
страна има вземания от „Л.Б.Ш.“ЕООД в общ размер на 2 147 897.61 лв. по договор
за заем от 04.12.2006; договор за заем от 16.01.2009г. и договор за заем от
19.01.2010 г. Съгласно т. ІІ.2 от споразумението, страните са постигнали съгласие
за прихващане на така установените насрещни задължения до размера на по-малкото
от тях, считано от датата на подписване на споразумението, при което в т. ІІ.1
от споразумението е установено задължението за извършване на плащане на сумата
от 72 300 лв. от „Л.Б.Ш.“ЕООД, при което се считат
за погасени задължението по т. І.1 и част от задълженията по т.І.2., като е
останалата да се дължи сумата от 524 026.71 лв. по договора за заем от
19.01.2010 г., върху която в т. ІІ.4 е предвидено да се начислява годишна лихва
в размер на 8%. В т. ІІ.5 от споразумението е предвидено остатъкът от дълга /главница
и лихви/ да бъде изплатен на няколко вноски – съгласно т. ІІ.5.1 – първа вноска
в размер на 45 127.18 евро – платима на две вноски; съгласно т. ІІ.5.2 –
дванадесет последователни равни месечни вноски, всяка в размер на 17 000 евро,
платими до 30-то число на всеки месец, като първата вноска е дължима до
30.07.2011 г.; съгласно т. ІІ.5.3 – окончателна вноска в размер на 21 898 евро е
платима до 30.07.2012 г. В т. ІІІ от споразумението е
предвидено, че „А.Г.“ООД се задължава да
отговаря солидарно за изпълнение на задълженията по т. ІІ.5 споразумението,
платими в полза на „Л.Б.Ц.“ЕООД.
По делото са представени платежни нареждания за преводи от 12.12.2011 г., от 31.01.2012 г., от 06.03.2012 г., от
11.05.2012 г., от които се установява извършени плащания на сумата от по 33
249.11 лв. с всяко от тях, изходящи от „Л.Б.Ш.“ЕООД и в полза на „Л.Б.Ц.“ЕООД,
с посочено основание – по договор. Приложено е и платежно нареждане от 01.06.2011
г. за плащане между същите лица на сумата от 49 144.49 лв., с посочено
основание – плащане на лихви.
Видно от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 5096/2015 г. по
описа на СРС, 28 състав, в полза на заявителя „Л.Б.Ц.“ЕООД е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.02.2015 г., за заплащане от длъжниците „Л.Б.Ш.“ЕООД
и „А.Г.“ООД на сумата от 33 249.11 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 30.01.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 664.98 лв. – разноски за производството, като са посочени обстоятелства за
произтичане на вземането – незаплатена вноска за м. 01.2012г. по споразумение
рег. № 08916/01.06.2011 г. на нотариус Благоева, с район на действие СРС.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на исковата претенция е иск за реално изпълнение на договорно
задължение, а именно изплащането на сумата по сключено между страните
споразумение за уреждане отношенията между тях по повод съществуващи насрещни
вземания по други сделки. Със споразумението страните са договорили извършване
на прихващане на насрещни задължения, които се считат за погасени до размера на
по-малкото от тях. Установен е начин на плащане на остатъка от непогасената
сума, като страните по споразумението са договорили това да става на няколко
вноски, като е определен размерът на сумата по всяка от тях и падежът на
плащането им. Така възприетата фактическата обстановка съдебният състав приема
за безспорна, с оглед изявленията на страните, като се установява и от
събраните по делото писмени доказателства.
От предвиденото в т. ІІІ от споразумението се установява, че ответното „А.Г.“ООД е поело задължението да
отговаря солидарно за изпълнение на плащанията по т. ІІ.5, които се дължи да
бъдат престирани в полза на ищеца „Л.Б.Ц.“ЕООД. За да бъде извършена преценка относно наличието
на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на поръчителя по
споразумението, на изследване подлежи въпроса дали валидно е възникнало
поръчителството и в изискуемата за това писмена форма по чл. 138 ЗЗД; за каква
част от главния дълг се е задължил поръчителят да отговаря солидарно с длъжника
по другото правоотношение; настъпилата изискуемост на задължението; предявяване
на иск срещу носителя на главното задължение в 6-месечен срок от настъпването
на падежа /при необходимост от принудителното му събиране/.
Предмет на разглеждане в производството е иск, предявен
срещу поръчителя, който съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД е поел задължение
да отговаря пред кредитора на друго лице за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник – 141 ЗЗД. Ограничението на
отговорността на поръчителя е предвидено в разпоредбата на чл. 147 ЗЗД,
съгласно текста на която поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, в случай че кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от 6
месеца от настъпването му. В случая, видно от писмените доказателства по
делото, претенцията на ищеца за установяване дължимостта
на процесното вземане по съдебен ред е отправена чрез
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК – входирано на 30.01.2015г.
Претендира се изплащане на сумата в размер на левовата равностойност на 17 000
евро – месечна вноска за м. 01.2012г., като част от дължимите по т. ІІ.5.2 от
споразумението. Съобразно договорната клауза, предвидено е изплащане на част от
сумата, дължима в полза на ищеца, на 12 последователни равни месечни вноски,
всяка в размер на 17 000 евро, които са платими до 30-то число на всеки месец,
като първата вноска е дължима на 30.07.2011 г., а следващите в периода до 30.07.2012
г., в който се включва и вноска по предявения иск. Падежът на плащане на същата
е установен в клаузата от споразумението – на 30.01.2012 г., от която дата
започва да тече установеният в нормата на чл. 147 ЗЗД 6-месечен срок и който е
изтекъл на 30.07.2012 г. При това положение, установява се, че заявлението по заповедното производство е
било депозирано след изтичане на така установения в материалната разпоредба
срок. Срокът по чл. 147 ЗЗД е краен и преклузивен и с
изтичането му се губи не само правото да се иска принудителното изпълнение на
вземането от поръчителя, а се погасява самото поръчителство, т.е. субективното материално
право на кредитора да получи изпълнение от поръчителя, независимо дали плащането
ще бъде извършено доброволно. В този смисъл Решение № 81 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК. С оглед характера на срока на преклузивен
такъв, недопустимо е да бъде извършен отказ от него или продължаването му,
макар и по взаимно съгласие на страните в правоотношението. В случай, че
искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено, възражение срещу
погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителя може
да бъде заявено и в производството по чл. 422 ГПК, както и в настоящия случай и
доводите в тази насока настоящият съдебен състав намира за основателни.
В противоречие на установеното в императивната норма на
чл. 147 ЗЗД е предвиденото в т. ІІІ.4 от споразумението, че поръчителят се
задължава да отговаря за изпълнението на главния дълг, независимо дали
кредиторът „Л.Б.Ц.“ЕООД е предявило иск за изпълнение срещу главния длъжник до
6 месеца след изтичане на срока за изпълнение на задължението. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, нищожни
са договорите, които противоречат на закона.
В отговора по
допълнителната искова молба ответникът своевременно е заявил възражение за
нищожност на клаузата от споразумението, предвиждаща необвързване на поръчителя
с последиците от бездействието на кредитора в срока по чл. 147 ЗЗД. Така
заявеното възражение настоящият съдебен състав намира за основателно по
изложеното в мотивите по-горе и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. При това положение и поради нищожност на клаузата в т. ІІІ.4 от
споразумението, същата се счита за несъществуваща и необвързваща с правните си
последици страните по него.
С оглед всичко гореизложено, и доколкото в производството
се установи предявяване на исковата претенция след изтичане на срока, предвиден
в материално правната норма на чл. 147 ЗЗД, поръчителството се счита за
погасено, поради което ответникът не се явява пасивно легитимиран да отговаря
по предявения срещу него иск. Предявеният установителен
иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК са налице предпоставките за осъждане на ищеца да заплати сторените от
ответника съдебни разноски за исковото и заповедното производството, но с оглед
изрично заявеното от него, чрез процесуалния му представител, в о.с.з. от 19.05.2022
г., че не претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Б.Ц.“ЕООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, против „А.Г.“ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, при
участието на синдика Р.Т., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 146 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът „А.Г.“ЕООД /в несъстоятелност/, му
дължи сумата от 33 249.11 лв. /левовата равностойност на 17 000 евро/ -
незаплатена вноска за м. януари 2012 г. по т. ІІ.5.2 от Споразумение от
01.06.2011 г., сключено между „Л.Б.Ц.“ЕООД, „А.Г.“ООД, „Л.Б.Ш.“ЕООД и „Л.Х.“АД,
за която сума в производството по ч.гр.д.№ 5096/2015г. по описа на СРС, 28
състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 04.02.2015 г.
Решението може да бъде обжалвано пред
САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на
страните.
СЪДИЯ: