Решение по дело №680/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 214
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Дело: 20212100100680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. А.а Парашкевова
при участието на секретаря Красимира М. А.а
като разгледа докладваното от Антоанета Др. А.а Парашкевова Гражданско
дело № 20212100100680 по описа за 2021 година
Ищецът Застрахователно Акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ №1, чрез пълномощника адв. Д.С. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 е предявил частичен иск против
Ж. Д. АНД. от гр. **, ж.к. *** за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 200 000/след направено увеличение на частичния иск по размер от
26000 лв. на 200000 лв. с молба вх. № 10351 от 15.12.2021
год./,представляваща част от общо дължимата сума от 315 000лв.,
формирана като сбор от всички изплатени от ищцовото дружество на трети
увредени от ответника лица обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, вследствие на причинено от него виновно и противоправно ПТП,
настъпило на 01.01.2021година, на общински път в местността „Заслона“,
землището на село Димчево, Община Бургас,при което е загинал К С, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане.Твърди, че на 01.01.2021година на общински
път в местността „Заслона“, землището на село Димчево, К С е претърпял
пътнотранспортно произшествие като пасажер, вследствие на което
настъпила неговата смърт.Сочи,че вината за инцидента е изцяло на водача
на лекия автомобил Ж. Д. АНД., който при управление на л.а. марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“, с рег. №А 3478 ВХ, нарушил правилата за движение
1
визирани в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, вследствие на
което по непредпазливост и поради несъобразена скорост, надхвърляща
ограничението за съответния пътен участък, реализирал виновно и
противоправно ПТП като самокатастрофирал, с което причинил по
непредпазливост смъртта на пасажера К С, пътник на предна дясна седалка в
„Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. №А 3478 ВХ. К С починал на
01.01.2021година в пряка причинно-следствена връзка от уврежданията
причинени от процесното ПТП.Заявява,че във връзка с настъпилото ПТП и
причинената смърт на К С е било образувано досъдебно производство №
3/2021г. по описа на 4 РУ МВР Бургас, пр. вх. № 1/2021г. по описа на
Окръжна прокуратура – Бургас.Посочва,че тъй като за гражданската
отговорност по отношение собствеността и ползването на л.а. „Джип“, модел
„Гранд Чероки“, с рег. №А 3478 ВХ към датата на ПТП е бил налице
валидно сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица №****г. с него като застраховател ,за репариране на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на К С на увредените лица е заплатил въз
основа на сключено нотариално заверено споразумение обезщетения,с оглед
предявените от тях доброволни застрахователни претенции.Твърди,че
съгласно сключеното споразумение от 23.03.2021г. е изплатил следните
суми :на съпругата и двамата сина на починалия –по 70000 лв. и на всеки
един от двамата му родители-по 50000 лв.,а допълнително и на неговия брат-
5000 лв. ,като общата сума на изплатените обезщетения е в размер на 315
000лв.Заявява,че органите на досъдебното производство са установили, че в
момента на ПТП водачът Ж.А. е бил под въздействие на алкохол, над
нормативно допустимото количество. С оглед на тези обстоятелства счита,че
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 , предл. 1 от КЗ има право на регресен иск
срещу застрахования,тъй като застрахованият е причинил ПТП при
управление на МПС с алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
нормативно допустимата.Претендира разноски.Представя и ангажира
доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 500, ал. 1, предл.1 от КЗ, вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Ж А. чрез адв. С.П. – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св.
Патриарх Евтимий“ №67 в депозирания отговор на исковата молба оспорва
иска. На първо място посочва, че липсвал влязъл в сила съдебен акт, който по
2
категоричен начин да установи каква е точно причината за настъпилото ПТП.
По никакъв начин не се доказвало дали вина за ПТП-то имал водачът на лекия
автомобил или е възникнало по технически причини. От приложените
доказателства към исковата молба не се доказвало и по категоричен начин
виновното и противоправно поведение на ответника относно нарушаване на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и настъпилото ПТП.На следващо място посочва, че ако
се докаже, че той е виновен за настъпилото ПТП, то оспорва
изключителната си вина.Позовава се на съпричиняване на вредата от страна
на починалия К С. Счита,че липсват данни той да е пътувал с поставен
предпазен колан на предна дясна седалка, като така е поставил себе си в
превишен риск.Счита твърдението, че е бил под въздействие на алкохол над
допустимото количество за неподкрепено с доказателства,а ако все пак това
се докажело, то счита ,че това обстоятелство би следвало да е било узнато от
пострадалия С, тъй като той е празнувал Нова година с А.. Въпреки това сам
се качил в автомобила на водача, като с това съпричинил вредоносния
резултат.Посочва, че не е бил уведомяван по какъвто и да е начин за
производството по сключване на споразумение. Поради гореизложеното моли
за отхвърляне на иска, алтернативно за намаляване наполовина на
претендираното обезщетение и присъждане на направените по делото
разноски.
Бургаски окръжен съд,като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства,намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото,че на 01.01.2021 г. е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. №А 3478 ВХ с водач
Ж. Д. АНД.-ответник по настоящото дело.С влязла в сила присъда № 36 от
25.11.2021 год. по НОХД № 1032 по описа за 2021 год. на Окръжен съд
Бургас Ж. Д. АНД. е признат за виновен в това,че на 01.01.2021 год. в
землището на сДимчево,общ.Бургас,на общински път в местността
„Заслона“,при управление на МПС-лек автомобил марка „Джип“,модел
„Гранд Чероки“ с рег. № А 3478 ВХ,нарушил правилата за движение по
чл.20,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Калоян
Костов С и средна телесна повреда на Величко Георгиев Тачев, като деянието
е извършено в пияно състояние.
3
Безспорно е също така между страните,че към датата на ПТП автомобилът
управляван от Ж.А. е бил застрахован от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД посредством валидно сключен застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица №****г.Безспорно е също така,че ищецът-
застраховател е заплатил на трети увредени лица-най-близки родственици на
починалия Калоян С, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в
следните размери на база сключено с тях споразумение: на съпругата и
двамата сина на починалия –по 70000 лв. и на всеки един от двамата му
родители-по 50000 лв.Безспорно е също така,че допълнително е заплатено
обезщетение само за неимуществени вреди и на брата на починалия в размер
на 5000 лв. Така общата сума на изплатените обезщетения е в размер на
315 000 лв.Видно от представените с исковата молба писмени доказателства
,действителния размер на претърпените от съпругата,децата и родителите на
починалия К С имуществени вреди е 2540 лв.,от които 1420 лв., заплатени
на погребална агенция за описани погребални услуги по фактура 247 от
12.01.2021 год. и 1120 лв.,заплатени на Обреден комплекс ЕООД Бургас за
описани други погребални услуги по фактура № 53591 от 03.01.2021 год.
От събраните гласни доказателства,които съдът изцяло възприема като
достоверни,тъй като не страдат от вътрешни противоречия, и не са събрани
други доказатества,които да ги оборват,безспорно се констатира,че
починалият не е бил с поставен обезопасителен колан,както и че е знаел,че
водачът на лекия автомобил,в който е пътувал е употребил алкохол.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
На първо място ,съдът следва да се произнесе по изменения по размер с
молба вх. № 10351 от 15.12.2021 год. частичен иск чрез увеличението му от
26000 лв. на 200000 лв.Независимо от обстоятелството,че липсва нарочно
определение,основано на разпоредбата на чл.214 от ГПК за приемане на
направеното изменение,то би имало само декларативен
характер.Увеличението на частичния иск по размер е предприето редовно
като процесуално действие от ищцовата страна,като е внесена и дължимата
за него държавна такса.Ответникът е изразил и становище по
основателността на частичния иск в увеличения му размер,поради което и
съдът дължи произнасяне именно по частичен иск с размер от 200000 лв.
4
Предявеният частичен иск съдът намира за напълно основателен.Ищцовото
застрахователно дружество е заплатило на съпругата,двете деца и двамата
родители на починалия К С справедливи по размер обезщетения за
неимуществени вреди и доказани по размер имуществени вреди.Както бе
посочено и по-горе имуществените вреди са установени с двете фактури за
различни погребални услуги с общ размер от 2540 лв.Съдилищата в
практиката си по присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на
най-близките родственици на починали при ПТП в периода 2020-2021 год. ,а
именно съпруг,деца и родители определят размери от по 140000 лв. на
съпруга и на всяко от децата и по 100000 лв. на родителите при съобразяване
на традиционно близките и топли взаимоотношения в тесния семеен кръг и с
отделното семейство на родителите.Независимо от броя на съпричиняващите
фактори,максималната степен на съпричиняване от починалия
пострадал,съдилищата определят на 50%.В настоящия случай размерите на
изплатените обезщетения общо за имуществени и неимуществени вреди на
съпругата,двете деца и родителите на починалия К С са равни на 50 % от
сумите от по 140000 лв. за съпругата и двете деца и на 50 % от сумите от
по 100000 лв. за двамата му родители.Следователно изплатените
обезщетения са в размери съответстващи на съдебната практика за
справедлив размер на обезщетения само за неимуществени вреди при прието
в максимална степен съпричиняване.Следователно, общата сума от 310000
лв.,заплатена на съпругата,двете деца и родителите на К С е определена в
пълно съответствие с критериите за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетяване на действително претърпени
имуществени вреди в случай на смърт при ПТП в периода 2020-2021 год.
Неоснователно застрахователното дружество е изплатило обезщетение за
неимуществени вреди на брата на починалия в размер на 5000 лв. В общо
заявената застрахователна претенция от близките на К С,отправена на
08.03.2021 год. до ищцовото дружество е посочено ,че В С,който е роден
през 1992 год. и към 01.01.2021 год. е бил на 28 години, е претърпял тежка
загула,тъй като е бил силно подкрепян от по-големия си брат,споделял е с
него бъдещите си планове,получавал е разбиране и подкрепа. Така
изложеното не дава основание да се приеме,че братът на починалия е
справедливо да бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени
вреди с оглед критериите по ТР 1/2016 от 21.06.2018 год. по тълк.д.№ № 1 по
5
описа за 2016 год. на ОСГТНК на ВКС.В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено,че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.Следователно ,за да бъде легитимиран да получи
обезщетение братът на К С е следвало да посочи и да установи конкретни
житейски обстоятелства,в резултат на които привързаността между него и
починалия му брат е станала толкова силна,че смъртта на брата му е
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.Изложените обстоятелства в застрахователната претенция сочат на
традиционна,обичайна за българския бит и народност връзка между двама
братя.При това положение обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди не е било дължимо от застрахователя.
С оглед на горното съдът намира,че ответникът дължи на застрахователното
дружество сумата от 310000 лв.,сбор от сумите на заплатените обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди на съпругата,двете деца и родителите
на починалия К С.Тъй като ищецът претендира 200000 лв. като частичен
иск,съдът го намира за напълно основателен и доказан и следва да го уважи в
цялост.
6
По разноските:Тъй като частичният иск съдът намира за основателен в
пълния му размер на ищеца се дължат и направените разноски.От данните по
делото е видно,че единствените такива,реално направени са за заплатени
държавни такси по частичния иск включително след увеличението
му.Държавните такси са в общ размер от 8000 лв.Други разноски не се
дължат,тъй като след отмяна на допуснатите експертизи,поради липса на
нужда от извършването им,депозитите на страните са върнати.Въпреки,че се
претендират разноски за адвокатска защита,липсва договор за правна защита
и съдействие,каккто и доказателсва за реално извършени разходи от този вид.
По изложените съображения и на основание чл. 500, ал. 1, предл.1 от КЗ, вр.
чл. 86 от ЗЗД съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Д. АНД. от гр. **, ж.к. *** да заплати на Застрахователно
Акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 сумата
от 200 000/след направено увеличение на частичния иск по размер от 26000
лв. на 200000 лв. с молба вх. № 10351 от 15.12.2021 год./,представляваща
част от обща сума от 315 000лв., формирана като сбор от всички изплатени
от дружеството-застраховател обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на трети увредени лица-съпруга,деца,родители и брат
на починалия К С ,вследствие на причинено от Ж.А. виновно и
противоправно ПТП, настъпило на 01.01.2021година, на общински път в
местността „Заслона“, землището на село Димчево, Община Бургас, ведно със
законната лихва върху сумата от 200 000 лв. от датата на предявяване на
исковата молба -21.04.2021 год./дата на подаване на исковата молба в
пощата/ до окончателното й изплащане,както и сумата от 8000
лв.,представляваща направени разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните с въззивни жалби.

7
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8